Уилям Шекспир
Цимбелин ^[0] (23)

Четвърта сцена

 

ГВИДЕРИЙ

Отвред е бой!

 

БЕЛАРИЙ

                Да бягаме от него!

 

АРВИРАГ

Защо ни е животът, щом държим го

заключен, настрани от боеве

и подвизи?

 

ГВИДЕРИЙ

                И после каква полза

от криенето? Римляните или

като британци ще ни теглят ножа,

или като планинци непокорни

ще ни използват в боя и убият

подир това.

 

БЕЛАРИЙ

        След мен, във планината!

Не можем да се включим в редовете

на кралските войски — смъртта на Клотен

е още много скорошна и може —

понеже в никой полк не се числим —

да ни принуди да открием где сме

живели досега и да изтръгне

от нас какво сме сторили; а туй

ще значи смърт във мъки!

 

ГВИДЕРИЙ

                        Тези думи

на вас в такова време не подхождат,

а нас не убеждават!

 

АРВИРАГ

                Кой могъл би

да си представи, че когато виждат

огньовете на римляните, чуват

конете им да цвилят, и когато

уши, очи са вперили в неща,

далеч по-важни, те ще губят време

да се разправят с нас и да ни питат

кои сме, откъде сме!

 

БЕЛАРИЙ

                Мен ме знаят

мнозина във войската! Вий видяхте,

че образът на Клотен бе останал

във паметта ми толкова години,

а аз го знаех малък. При това

не заслужава кралят мойта вярност,

ни вашата любов, защото с туй,

че мен прокуди, той осъди вас

да раснете неуки и в несгоди,

без меките удобства, обещани

от знатната ви люлка, черни роби

на Лятото и зъзнещи слуги

на ледената Зима!

 

ГВИДЕРИЙ

                За нас двама

смъртта е по-добра от тоз живот!

Да идем във войската! Аз и брат ми

сме неизвестни там, а вий — забравен

и вън от мислите им! Никой няма

да ни разпитва!

 

АРВИРАГ

                В слънцето кълна се,

отивам! Що за мъж съм, като още

мъже не съм съглеждал да умират,

ни виждал друга кръв освен онази

на сластни пръчове и плахи зайци,

ни яздил кон освен от тез, които

подхождат за ездачи като мен,

без шпори на петите! Чувствам срам

да гледам слънцето и да се грея

на топлия му лъч, от толкоз време

незнаен никому!

 

ГВИДЕРИЙ

                И аз отивам!

Ако замина с благослов от вас,

ще гледам да се пазя; ако не —

да ме преследва липсата му, гдето

ме срещне римлянин!

 

АРВИРАГ

                И мене също!

 

БЕЛАРИЙ

Щом вие своя млад живот цените

тъй евтино, нима могъл бих аз

като скъперник да укривам своя,

изтрит от времето? Чеда, със вас съм!

Ако за роден край умрете в бой,

и аз ще найда в него гроба свой!

Водете ме!

Кръвта във тях напира да покаже,

избликвайки, достойнството им княже!