Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Cymbeline, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Sir_Ivanhoe (2012 г.)
Разпознаване и начална корекция
Alegria (2012 г.)
Допълнителна корекция
NomaD (2012 г.)

Издание:

Уилям Шекспир. Том 8. Романси и сонети

Събрани съчинения в осем тома

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2000

Редактор на изданието: Бояна Петрова

Редактор на издателството: Иван Гранитски

Коректор: Евгения Владинова

Художник: Петър Добрев

ISBN 954–739–074–0

История

  1. — Добавяне

Трето действие

Първа сцена

Британия.

Влизат — от една страна — Цимбелин, Кралицата, Клотен и Велможи; а от друга — Гай Луций, придружен от Свита.

 

ЦИМБЕЛИН

Какво от нас желае Август Цезар?

 

ГАЙ ЛУЦИЙ

Когато Юлий Цезар — чийто образ

във спомените хорски още жив е

и вечно ще остане прясна тема

за хорските езици и уши —

надви държавата ви, твоят чичо

Касибелан, когото той прослави

със своите похвали не по-малко,

отколкото го славеха делата,

извършени от него, обеща —

от свое име и от туй на свойте

наследници — да внася ежегодно

три хиляди монети — златен данък

във римската хазна, — които ти

не плащаш напоследък.

 

КРАЛИЦАТА

                        И които —

да сме наясно — няма да ви плаща

и в бъдеще!

 

КЛОТЕН

Всеки цезар не е Юлий! Британия е свят за себе си и ние няма да плащаме за правото да носим собствените си носове!

 

КРАЛИЦАТА

Тоз сгоден случай, който им помогна

да ни наложат данъка си, днеска

на нас възможност дава да го тръснем

от своя гръб. Спомнете си, кралю,

за свойте короновани предци

и за естествената непристъпност

на острова ни, тоз Нептунов парк,

отвсякъде надеждно ограден

с отвесни брегове, въртопи пенни

и пясъци, готови да засмучат

неканените кораби до връх

най-връхната им мачта! Да, на Цезар

удаде се отчасти да превземе

страната ни, но не оттук той писа,

че бил „дошъл, видял и победил“[1]

за първи път посрамен, от брега ни

той бе отхвърлен, два пъти надвит,

и съдовете му, неупражнени

във нашите моря, върху вълните

се носеха като черупки яйчни

и също толкоз крехки, се трошеха

в скалите ни; което тъй възрадва

великия Касибелан, че той,

усетил се — о, блуднице Фортуно! —

на път да смачка силата на Рим,

с ликуващи огньове освети

града на Лъд[2] и с боен дух изпълни

британските сърца.

 

КЛОТЕН

Ясно, няма да плащаме вече никакви данъци! Кралството ни е по-силно, отколкото беше тогава, а цезаровци като оня — казахме — вече няма! Някой може да има гърбав нос, но дълга ръка като неговата — едва ли!

 

ЦИМБЕЛИН

Спокойно, сине. Нека да говори

кралицата!

 

КЛОТЕН

Имаме мнозина с хватката на Касибелан! Не казвам, че съм от тях, но и аз имам ръка. Какъв данък? Отде накъде данък? Ако техният цезар може да ни закрие слънцето с плаща си и да мушне в джоба си месечината, ще му плащаме данък за светлина; ако не — никакъв данък, можете да си го запишете!

 

ЦИМБЕЛИН

Ти знаеш, че насила Рим изтръгна

от нас таз дан и че преди това

британците живееха свободни.

Във свойто властолюбие, дотолкоз

издуло се, че в себе си обхвана

земята цяла, Цезар ни наложи

един ярем позорен, който никой

народ мъжествен, за какъвто ние

се считаме…

 

КЛОТЕН и ВЕЛМОЖИТЕ

        И сме!

 

ЦИМБЕЛИН

                … не ще търпи!

И затова ний казваме на Цезар:

Мулмуций[3], нашият родоначалник,

установи основните закони

на бритската държава. Юлий с меч

окастри ги не малко и наш дълг е

със меча си да ги възстановим,

та ако ще това да предизвика

гнева на Рим! Мулмуций бе наш първи

законодател, първи той с корона

се увенча и назова се крал

и нему ний сме верни!

 

ГАЙ ЛУЦИЙ

                Цимбелине,

мой тежък дълг е да ти заявя,

че Цезар Август — който има толкоз

царе-васали, колкото ти имаш

слуги в дома си — е от днес нататък

противник твой! От неговото име

разруха и война провъзгласявам

за твоята страна! Очаквай ярост,

незнаеща отпор!… Благодаря ти

за приема!

 

ЦИМБЕЛИН

                Бъди ми гост, Гай Луций!

От твоя Цезар бях аз посветен

във рицарство и свойте младини

прослужих пак под негово началство.

От него ми е тази чест, която

да отстоя съм длъжен. Както чухме,

далмати и панонци вече храбро

сражават се за своите свободи

и ако ний, британците, проспим

тоз техен пример, туй ще означава,

че сме без дух, а пък такива Цезар

не ще ни види!

 

ГАЙ ЛУЦИЙ

                Бъдещето нека

си каже думата!

 

КЛОТЕН

Негово величество ви моли да заповядате! Бъдете ни гости ден-два или повече, но пристигнете ли след това с други намерения, ще ни намерите защитени от пояс морска водица! Ако го разкъсате, островът ни е ваш, но ако ние ви смелим, гарваните ни ще имат сити дни! И стига приказки!

 

ГАЙ ЛУЦИЙ

Така да бъде!

 

ЦИМБЕЛИН

Аз зная волята на твоя Цезар,

той също знае моята. Така че

останалото е: бъди ни гост!

 

Излизат.

Бележки

[1] „… дошъл, видял, победил…“ — „Veni, vidi, vici“ — „Дойдох, видях, победих“ — е лаконичното съобщение, с което Гай Юлий Цезар (100–44 г.пр.н.е.) известил на римския Сенат за своята победа при Зела в Мала Азия.

[2] „… града на Лъд…“ — става дума за Лондон.

[3] Мулмуций — легендарен основател и първи законодател на британската държава.