Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Cymbeline, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Sir_Ivanhoe (2012 г.)
Разпознаване и начална корекция
Alegria (2012 г.)
Допълнителна корекция
NomaD (2012 г.)

Издание:

Уилям Шекспир. Том 8. Романси и сонети

Събрани съчинения в осем тома

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2000

Редактор на изданието: Бояна Петрова

Редактор на издателството: Иван Гранитски

Коректор: Евгения Владинова

Художник: Петър Добрев

ISBN 954–739–074–0

История

  1. — Добавяне

Първо действие

Първа сцена

Британия.

Влизат двама Благородници.

 

ПЪРВИ БЛАГОРОДНИК

На всяка крачка сбърчени чела!

Придворните ни сменят лик според

лика на краля, както дух меним

според планетите![1]

 

ВТОРИ БЛАГОРОДНИК

                И във какво е

причината за всичко?

 

ПЪРВИ БЛАГОРОДНИК

                В туй че кралят

за своята любима дъщеря и

наследница на трона ни гласеше

сина от първа сватба на жена си,

вдовицата, с която встъпи в брак

съвсем наскоро; а пък дъщеря му

негласно се омъжи за един

достоен, ала беден благородник.

Сега е той изгонен, тя — под ключ,

и целият ни двор е в мнима скръб,

макар че кралят ни е, според мен,

засегнат в дън сърцето.

 

ВТОРИ БЛАГОРОДНИК

                Само той ли?

 

ПЪРВИ БЛАГОРОДНИК

Тъжи и този, който я изпусна,

а също тъй и майка му, която

жадуваше тоз брак; но никой друг,

защото, колкото и да нагаждат

лицата си към кралското лице,

тук всички тайно радват се на туй,

което уж ги сърди.

 

ВТОРИ БЛАГОРОДНИК

                А защо?

 

ПЪРВИ БЛАГОРОДНИК

Защото този, който изтърва

принцесата, е толкоз лош, че няма

за него думи, а пък този, който

я има — тоест, който й е мъж,

но е изгнан, нещастникът, за туй! —

е тъй добър, че гдето и да търсим

подобен нему, и на най-добрия

ще липсва нещо. Не, на тоя свят

не вярвам някой друг да съчетава

прекрасен вид и вътрешни достойнства

така добре!

 

ВТОРИ БЛАГОРОДНИК

        Прехвалвате го.

 

ПЪРВИ БЛАГОРОДНИК

                        Никак!

Показвам ви го в неговия ръст

и може би по-скоро го смалявам,

отколкото насила да го тегля

извън размера му.

 

ВТОРИ БЛАГОРОДНИК

                А как се казва

и от какъв е род?

 

ПЪРВИ БЛАГОРОДНИК

                До корен чак

не бих могъл рода му да изровя,

но син е на Сицилий, който храбро

участва във войната против Рим

с Касибелан, а после от Тенанций[2],

комуто служи честно и успешно,

получи титли и наречен беше

със прякор Леонат. Двамина сина

той имаше, преди да се роди

младежът, за когото ви говоря,

и те загинаха със меч в ръка.

Баща им, нежно любещ ги и стар,

умря от скръб по тях, жена му също,

тогава бременна за трети път,

роди и го последва. Кралят взе

под своята закрила младенеца

и, назовал го Постум Леонат,

направи го свой паж[3] и път откри му

към всички знания, които бяха

за възрастта му и които Постум

поемаше със лекота, с каквато

се вдишва въздух, тъй че, рано зрял,

живееше — което рядко бива, —

обичан и ценен от всички в двора:

за юношите пример, огледало

за възрастните и тояжка в помощ

на старците. А колкото до тази,

зарад която е сега прокуден,

то тя с цената си го оценява:

самият неин избор казва ясно

какъв човек е той!

 

ВТОРИ БЛАГОРОДНИК

                Аз почвам вече

да го почитам повече от вас

след толкова похвали. А пък тя е

единствено дете на краля, тъй ли?

 

ПЪРВИ БЛАГОРОДНИК

Единствено. Той имаше два сина,

но — по-големият на три годинки,

а другият кърмаче още — бяха

откраднати от детската им стая

и досега ни белег, ни догадка

къде ще са.

 

ВТОРИ БЛАГОРОДНИК

                Кога се случи туй?

 

ПЪРВИ БЛАГОРОДНИК

Преди около двадесет години.

 

ВТОРИ БЛАГОРОДНИК

Деца на крал тъй лошо да се пазят

че да изчезнат, и така нехайно

да бъдат търсени, та да не се

намерят досега?

 

ПЪРВИ БЛАГОРОДНИК

                Да, туй е странно

и вероятно заслужава присмех,

но точно тъй е.

 

ВТОРИ БЛАГОРОДНИК

                Вярвам ви.

 

ПЪРВИ БЛАГОРОДНИК

                        Пристигат

кралицата и двамата нещастни.

Да се отдръпнем!

 

Излизат.

Влизат Кралацата, Постум и Имогена.

 

КРАЛИЦАТА

Не, дъще моя, вярвай ми, ти няма

да срещнеш в мене злобата, с която

се славят мащехите — ти си моя

затворница, но твойта тъмничарка

ще ти даде ключовете, които

отнемат свободата ти!… Когато

усетя, че ще мога да въздействам

на краля ни, веднага и за вас

ще се застъпя, Постуме; но в него

гневът, уви, е още огнен, тъй че

съветвам ви глава да преклоните

пред строгия му съд със кротостта,

подсказвана от разума.

 

ПОСТУМ

                Кралице,

аз тръгвам днес.

 

КРАЛИЦАТА

                Беда ви чака инак…

От жалост към любовната ви мъка

сама ще се разходя малко в парка,

макар че кралят строго забрани

изобщо да се срещате.

 

Излиза.

 

ИМОГЕНА

                О, подла,

притворна услужливост! Колко тънко

умее тя да гъделичка, гдето

най-болно е ранила! Скъпи мой,

гневът на татко ми ме стряска малко,

но — въпреки че помня за дълга си —

не се боя, че той ще ме сломи.

Ти трябва да заминеш, а пък аз

оставам тук, за да живея в свят

от гневни погледи с таз мисъл само,

че някой ден, о, мой безценен камък,

отново ще те зърна!

 

ПОСТУМ

                Слънце мое,

кралице моя, престани да плачеш,

че току-виж, дам повод да ме сметнат

премного мек за мъж! Ти в мен ще имаш

най-верния от всичките съпрузи,

които са се клели в брачна вярност!

Във Рим ще бъда у един, на име

Филарио, приятел на баща ми,

с когото само писмено се знаем.

Пиши ми там, кралице, и със поглед

аз всяка твоя буквица ще пия,

макар и да са всички мастила

приготвяни със жлъчка[4].

 

Влиза отново Кралицата.

 

КРАЛИЦАТА

                По-накратко!

Ако ви зърне кралят, върху мене

ще се излее неговият гняв!

Настрани.

Нарочно ще направя да ги свари.

Когато съм постъпвала противно

на неговата воля, той със радост

го е търпял, за да не го лиша

от свойта благосклонност.

 

ПОСТУМ

                        Цял живот

да се разделяме, скръбта ни пак

би раснала все повече. Прощавай!

 

ИМОГЕНА

Не, още малко стой! И на разходка

да тръгваше, пак щеше да е кратко

това сбогуване. Вземи, любими!

Тоз пръстен е от майка ми. Носи го,

додето след смъртта на Имогена

жена харесаш друга!

 

ПОСТУМ

                Друга — аз?

Таз само дайте ми, която имам,

о, богове, а сетне във саван

стегнете тез ръце, ако рекат

към втора да посегнат!

Поставя пръстена на пръста си.

                Тук блести,

дорде кръвта ми сгрява те!… О, сладка,

тъй както в загуба се ти оказа —

и то каква! — когато, взела мен,

ми даде себе си, така и в тези

подаръци аз пак съм печеливш!

Носи това от мен!

Поставя гривна на китката й.

                Окова то е

на любовта и аз ще окова

във нея тази моя белоснежна

затворница!

 

ИМОГЕНА

                О, висши богове!

Кога ли ще се видим?

Влизат Цимбелин и Велможи.

                Ах, баща ми!

 

ЦИМБЕЛИН

Омитай се оттук, низка твар!

Кръвта ми тровиш ти! Ако те видя

след тази заповед във своя двор,

знай, смърт те чака!

 

ПОСТУМ

                Тръгвам, господарю!

Да пазят боговете теб и всички

добри около трона ти!

 

Излиза.

 

ИМОГЕНА

                Не вярвам

в смъртта да има болка, по-ужасна

от тази тук!

 

ЦИМБЕЛИН

                О ти, нечестна дъще,

която, мислех, ще ме подмладиш,

а правиш ме да грохна!

 

ИМОГЕНА

                Господарю,

не си вредете, моля ви, с тоз гняв!

Не ме засяга той — по-силно чувство

надвива в мен страха!

 

ЦИМБЕЛИН

                А, значи тъй,

без нежност, непокорна, вироглава?

 

ИМОГЕНА

Във безнадеждност и затуй такава!

 

ЦИМБЕЛИН

А чакаше те сватба със сина

на моята кралица!

 

ИМОГЕНА

                Слава Богу,

небето висше ме благослови!

Избирайки орела, отървах се

от мишелова!

 

ЦИМБЕЛИН

                Просяка ти взе!

Поиска да превърнеш моя трон

в седалище на низост!

 

ИМОГЕНА

                Не, нов блясък

му дадох!

 

ЦИМБЕЛИН

        Ах, негодница!

 

ИМОГЕНА

                        Кралю,

вий сам посяхте в мене любовта

към Постума, когато го избрахте

за мой другар в игрите; той е мъж,

достоен за коя да е жена,

а дъщеря ви превъзхожда с толкоз,

със колкото за нея плаща днес!

 

ЦИМБЕЛИН

Ти луда ли си?

 

ИМОГЕНА

                Може и да съм!

Бих искала да съм краварска щерка,

а моят Леонат да бъде син на

съседния овчар!

 

Влиза отново Кралицата.

 

ЦИМБЕЛИН

                Ах ти, глупачка!…

Пак бяха заедно! Госпожо, вие

престъпихте изричната ми воля.

Под ключ веднага!

 

КРАЛИЦАТА

                Господарю, моля,

не се вълнувайте!… Ни дума, дъще!…

Съпруже, оставете ни самички

и подирете в бистрия си разум

спокойствие!

 

ЦИМБЕЛИН

                Да крее, да, да губи

на ден по капка кръв, дорде угасне

от своето безумство!

 

Излиза, следван от Велможите.

Влиза Пизанио.

 

КРАЛИЦАТА

                Господарю,

не бива тъй!… Прислужникът ви иде!…

Какви са новините ти? Разказвай!

 

ПИЗАНИО

Кралице, принцът току-що нападна

със шпага господаря ми.

 

КРАЛИЦАТА

                        О, Боже!

Без кръв, надявам се?

 

ПИЗАНИО

                Хм, би могло

и кръв да има, ако господарят

не беше взел нещата на шега

и обуздал гнева си. Минувачи

ги разтърваха бързо.

 

КРАЛИЦАТА

                Слава Богу!

 

ИМОГЕНА

Синът ви е любимец на баща ми

и много му приляга меч да вади

против изгнаник! Смелост, няма що!

Да бяха в африканската пустиня,

и аз със тях, та да бода с губерка

отстъпващия в боя!… Ти защо

си изоставил своя господар?

 

ПИЗАНИО

Той сам ми забрани да го изпратя

до пристана и ми остави туй

упътване, във случай че решите

да ме използвате.

 

КРАЛИЦАТА

                До днес тоз момък

ви беше верен и такъв ще бъде

и в бъдеще!

 

ПИЗАНИО

                Благодаря, госпожо!

 

КРАЛИЦАТА

Довиждане! Поразходи се, драга!

 

Излиза.

 

ИМОГЕНА

Лети към пристана, да го изпратиш

от сушата! След половина час

ела при мене да ти кажа нещо!

Свободен си.

 

Излизат в противоположни страни.

Бележки

[1] „… дух, меним според планетите!“ — съгласно схващанията на Шекспировото време планетите упражнявали силно благотворно или пагубно влияние върху хората.

[2] „… Касибелан, а после от Тенанций…“ — Касибелан е един от вождовете на древните брити, борил се упорито срещу Рим; Тенанций, негов брат, е според историята на Холиншед баща на Цимбелин. У Шекспир тези роднински отношения са объркани.

[3] „… свой паж…“ — пажове по време на древния Рим естествено не е имало. Текстът на „Цимбелин“ изобилства от подобни анахронизми.

[4] „… приготвяни със жлъчка“ — в състава на мастилата по Шекспирово време влизала и говеждата жлъчка.