Метаданни
Данни
- Серия
- Ханибал Лектър (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Silence of the Lambs, 1988 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Жечка Георгиева, 1991 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 94 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- nqgolova (2007)
Издание:
ИК „МЕДИУМ 999 & ИВАН ВАЗОВ“, София, 1991
История
- — Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Мълчанието на агнетата от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
Тази статия е за романа. За филмовата адаптация от 1991 г. вижте Мълчанието на агнетата (филм).
| Мълчанието на агнетата | |
| The Silence of the Lambs | |
| Автор | Томас Харис |
|---|---|
| Първо издание | 1988 г. САЩ |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | трилър |
| Вид | роман |
| Предходна | Червения дракон |
| Следваща | Ханибал Лектър |
Мълчанието на агнетата (на английски: The Silence of the Lambs) е роман на Томас Харис от 1988 г., продължение на романа от 1981 г. Червения дракон.
Сюжет
Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!
Действието на романа се развива около разследването на действащ сериен убиец, известен като „Бъфало Бил“. За целта от ФБР се принуждават да потърсят помощ от доктор Ханибал Лектър – изключително способен психиатър, излежаващ присъда за серия брутални убийства, съпътствани с канибализъм. Разследването се води от Джак Крофорд, началник на отдела по поведенческа психология, известен с успешната си работа по предишни случаи с масови убийци. Крофорд действа заедно с Кларис Старлинг, стажант на ФБР. С развитието на случая Кларис се бори и с кошмарите от миналото си (от кошмарите ѝ идва и заглавието на романа)...
Награди и номинации
- 1988 – Награда Брам Стокър за най-добър роман.[1]
- 1989 – Награда Антъни за най-добър роман.[2]
- 1989 – номинация за Световна награда за фентъзи за най-добър роман.[3]
Филмова адаптация
След излизането през 1986 г. на филма „Преследвачът“ (Manhunter), базиран на първия роман от серията за Ханибал Лектър – Червения дракон, през 1991 г. по кината е пуснат филма „Мълчанието на агнетата“. Адептирания сценарий е дело на Тед Тали, а режисурата на Джонатан Деми. Филмът печели 5 от 7-те си номинации за Оскар и е считан за един от най-добрите филми на всички времена.[4]
Издания на български език
- 2001 – Издател: „Колибри“ ISBN 954-529-135-4
Източници
- ↑ Past Stoker Award Nominees & Winners // Horror Writers Association. Архивиран от оригинала на 2013-04-29. Посетен на 28 март 2012.
- ↑ Bouchercon World Mystery Convention: Anthony Awards Nominees // Bouchercon.info, 2 октомври 2003. Архивиран от оригинала на 2012-02-07. Посетен на 28 март 2012.
- ↑ 1989 World Fantasy Award Winners and Nominees // SSF.net. Архивиран от оригинала на 2012-07-16. Посетен на 28 март 2012.
- ↑ IMDb Top 250 // Us.imdb.com, 1 май 2009. Посетен на 28 март 2012.
ШЕСТДЕСЕТА ГЛАВА
Ардилия Мап беше страхотен частен учител — имаше дарбата да вижда отдалече въпросите, които щяха да влязат в теста, — но в бягането никак не я биваше. Твърдеше, че е натежала от знания.
Изостана от Кларис на пистата и я настигна чак при стария „DC-6“, който ФБР използваше за упражнения по отвличане на самолети. Беше неделя сутринта. От два дни залягаха над учебниците и сега им беше приятно под белезникавото слънце.
— Какво каза Пилчър по телефона? — попита Мап, докато се облягаше на колелото на самолета.
— Двамата със сестра си имали къща на залива Чесапийк.
— Е, и?
— Сестра му била сега там с децата и кучетата.
— Е, и?
— Те заемали едното крило. Къщата била огромна, на самия бряг. Наследство от баба им.
— Давай същественото.
— Пилч разполага с другото крило. Кани ме да отидем идния уикенд. Много стаи имало. „Повече от необходимото.“ Това са негови думи. Сестра му щяла да се обади да ме покани.
— Ами? Не знаех, че тези старомодни роднински покани още се практикуват.
— Нарисува ми чуден сценарий — не се притеснявай, вземи само най-необходимото. Разхождаме се по плажа, прибираме се на запалена камина, кучетата скачат отгоре ти, лапите им целите в пясък.
— Каква идилия. Големи лапи, целите в пясък. Продължавай.
— Доста силно го дава, като се има предвид, че дори една среща не сме имали. Той твърди, че когато е студено, най-здравословно е да спиш с две големи кучета. А кучетата щели да стигнат за всички.
— Номерът с кучетата е стар като света. Надявам се че не си се хванала толкова евтино.
— Твърди, че готвел много добре. И сестра му каза.
— Охо! Значи вече се е обадила.
— Ъхъ.
— Как ти прозвуча?
— Окей. Сякаш се обаждаше от другия край на къщата.
— Ти какво и каза?
— Казах „благодаря много“, какво друго можех да кажа?
— Добре — каза Мап. — Много добре. Яж раци Отпусни се. Пощурей. Сграбчи Пилчър и го целуни!