Томас Харис
Мълчанието на агнетата (32)

ТРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА

Самолетът, който превозваше доктор Ханибал Лектър, кацна на пистата в Мемфис с две последователни облачета син дим от гумите. Като следваше инструкциите на кулата, той бързо рулира напред към хангарите на Националната гвардия, по-далеч от пътническите терминали. Вътре в първия хангар го чакаха линейка на бърза помощ и една лимузина.

Сенатор Рут Мартин наблюдаваше през опушените стъкла на лимузината как полицаите изтъркулват доктор Лектър от самолета. Искаше и се да изтича при свързаната, скрита зад маска фигура, и да изтръгне от нея нужните и сведения, но се овладя.

Телефонът в лимузината иззвъня. Помощникът и Брайън Госидж и подаде слушалката от предната седалка.

— Джак Крофорд от ФБР — каза той.

Сенатор Мартин се пресегна и пое слушалката, без да откъсва поглед от доктор Лектър.

— Защо не ме уведомихте за доктор Лектър, господин Крофорд?

— Защото се страхувах, че ще постъпите точно така, както го и сторихте.

— Аз не водя борба с вас, господин Крофорд, но ако вие тръгнете срещу мен, ще съжалите.

— Къде е сега Лектър?

— Пред погледа ми.

— Може ли да ви чува?

— Не.

— Чуйте ме, сенатор Мартин. Щом искате да поемете лични обещания пред Лектър — добре, нямам нищо против. Но едно ще ви помоля — разрешете на доктор Блум да ви инструктира, преди да тръгнете срещу Лектър. Той е в състояние да ви помогне, вярвайте ми.

— Получавам нужните професионални съвети. Благодаря.

— Надявам се да са нещо по-свястно от съветите на Чилтън.

Доктор Чилтън почука леко по прозореца на лимузината. Сенатор Мартин каза на Брайън Госидж да излезе и да види какво иска.

— Вътрешните борби само губят време, господин Крофорд. Изпратили сте при Лектър неопитна стажантка с фалшиво предложение. Аз мога да сторя нещо далеч по-добро. Според доктор Чилтън Лектър е способен да откликне на честно и открито предложение и аз точно това ще му дам — никакви бюрократични отлагания. Ако си върна Катрин жива, всички ще се измъкнем от тази история неопетнени — включително и вие. Ако обаче тя… умре, никакви оправдания няма да ми минат.

— В такъв случай използвайте възможностите ни, сенатор Мартин.

В гласа му тя не долови гняв, само професионална хладна загриженост, която и беше добре позната. Затова откликна на нея.

— Кажете.

— Ако научите нещо, нека да действуваме. Не крийте нищо от нас. Не крийте нищо и от местната полиция. Не ги оставяйте с впечатлението, че ще ви стане приятно, ако ни изключат от играта.

— Очаквам Пол Крендлър от Правосъдието. Той ще се погрижи за това.

— С кого от старшите полицаи на ФБР поддържате връзка там?

— С майор Бахман от бюрото в Тенеси.

— Добре. Ако още не е късно, дръжте настрана средствата за осведомяване. И сплашете Чилтън в това отношение, защото той душа дава за вниманието на пресата. Бъфало Бил не бива да научава всичко. А когато го открием, ще използуваме специалния отряд за бързо реагиране. Трябва много бързо да го нападнем, за да няма време да действува по някакъв начин. Сама ли възнамерявате да разпитате Лектър?

— Да.

— Поговорете преди това с Кларис Старлинг. Тя е на път за Мемфис.

— С каква цел? Доктор Чилтън ми предаде накратко всичко, което тя е научила. Достатъчно се будалкахме.

Чилтън отново потропваше по прозореца и говореше нещо — тя виждаше как устата му се движи. Брайън Госидж го улови за китката и поклати глава.

— Искам да ме пуснат при Лектър, след като разговаряте с него — продължи Крофорд.

— Господин Крофорд, доктор Лектър обеща да назове името на Бъфало Бил в замяна на някои привилегии, по-скоро облекчения. Ако не го стори, можете да си го вземете завинаги и никак не ме интересува повече.

— Сенатор Мартин, знам, че темата е деликатна, но аз съм длъжен да ви предупредя — каквото и да стане, не го молете!

— Разбрах, господин Крофорд. Дочуване. — Тя затвори. — Ако сгреша, тя няма да е по-мъртва от последните шест момичета, които не успяхте да спасите — промълви тихичко на себе си и махна на Госидж и Чилтън да влязат в колата.

Доктор Чилтън беше поискал срещата на сенатор Мартин с Ханибал Лектър в Мемфис да се състои в кабинетна обстановка. За да не се губи време, бяха преоборудвали набързо стаята за инструктаж на въздушната полиция, която се намираше в същия хангар.

Сенатор Мартин трябваше да чака в хангара, докато доктор Чилтън настани Лектър в импровизирания кабинет. Не можеше да стои повече в колата. Обикаляше в кръг под високия покрив, вдигаше взор нагоре към преплетените като решетка греди, после гледаше пак в краката си боядисаните с блажна боя широки ленти. Спря за малко пред стар „Фантом Ф-4“ и облегна чело на хладната му обшивка. Този самолет трябва да е по-стар от Катрин. Господи, Исусе, хайде!

— Сенатор Мартин — повика я майор Бахман. Чилтън и махаше откъм вратата.

В стаята имаше писалище за Чилтън и столове за сенатор Мартин, помощника и и майор Бахман. Оператор с видеокамера беше готов да заснеме цялата среща. Чилтън твърдеше, че това било едно от изискванията на Лектър.

Сенатор Мартин изглеждаше добре, когато влезе в помещението. Тъмносиният костюм излъчваше сила. Беше внушила твърдост и на Госидж.

Доктор Лектър седеше самичък насред стаята в як дъбов стол, завинтен за пода. Върху него имаше метнато одеяло — да прикрива усмирителната риза, вързаните здраво крака и факта, че е прикрепен с вериги за стола.

Ала хокейната маска, която не му позволяваше да хапе, все така покриваше лицето му.

Защо? — почуди се сенатор Мартин. Та нали целта на кабинетната обстановка беше да се вдъхне достойнство на доктор Лектър, да бъде предпазен от унижение. Тя изгледа Чилтън и се обърна към Госидж за някои документи.

Чилтън мина зад гърба на доктор Лектър и — с поглед към видеокамерата — разкопча каишките и свали с театрален жест маската му.

— Сенатор Мартин, да ви представя доктор Ханибал Лектър.

Като видя какво върши Чилтън, за да се самоизтъкне, сенатор Мартин се изплаши не по-малко, отколкото в мига, когато разбра в чии ръце се намира дъщеря и. Всяко доверие, което бе имала в него, се измести от вледеняващото кръвта прозрение, че той е пълен глупак.

Трябваше да импровизира.

Кичур коса падаше между кестеновите очи на доктор Лектър. Беше блед като маската си. Сенатор Мартин и Ханибал Лектър се изгледаха преценяващо — тя изключително интелигентна, а той неизмерим с никое понятие, известно на човека.

Доктор Чилтън се обърна към писалището си, огледа всичко поред и започна:

— Доктор Лектър сподели с мен, сенатор Мартин, че желае да допринесе към разследването със свои конкретни знания в замяна на някои облекчения, свързани със затворническия режим, който му е наложен.

Сенатор Мартин вдигна в ръка някакъв документ.

— Доктор Лектър, това е нотариално заверена клетва, която ще подпиша тук пред вас. В нея се казва, че поемам задължението да ви помогна. Искате ли да я прочетете?

Тя помисли, че той няма да отговори, и се запъти към писалището да я подпише, когато чу зад гърба си гласа му:

— Няма да ви прахосвам времето — вашето и на Катрин — с дребнави пазарлъци за незначителни облаги. Някои кариеристи достатъчно време изхабиха. Нека ви помогна сега, а когато всичко свърши, знам, че и вие ще ми помогнете.

— Можете да разчитате на мен. Брайън!

Госидж показа бележника си — беше готов да записва.

— Името на Бъфало Бил е Уилям Рубин. Наричат го Били Рубин. През май 1975 година моят пациент Бенджамин Распай го посъветвал да започне да идва при мен на терапия и той ме посети. Каза, че живее във Филаделфия, адреса му не помня, но в Балтимор беше отседнал при Распай.

— Къде са медицинските ви досиета? — намеси се майор Бахман.

— Всичките досиета бяха унищожени по заповед на съда малко след като…

— Как изглежда? — продължи майор Бахман.

— Ако обичате, майоре. Сенатор Мартин, единствена…

— На колко е години, опишете външността му, кажете още нещо, което си спомняте — настоя майор Бахман.

Доктор Лектър просто потъна в своя вътрешен свят. Мислеше за нещо друго — анатомичните скици на Жерико, правени за „Салът на Медуза“. И ако чуваше следващите въпроси, с нищо не го показа.

Когато сенатор Мартин успя отново да прикове вниманието му, двамата бяха сами в стаята, а тя държеше бележника на Госидж. Погледът на доктор Лектър се фокусира върху нея.

— Това знаме там мирише на пури — каза. — Кърмихте ли Катрин?

— Моля? Дали съм?…

— Кърмихте ли я с гърдите си?

— Да.

— Много се ожаднява от кърменето, нали? Когато зениците и потъмняха, той отпи една-единствена глътка от болката и и тя му достави върховна наслада. За днес стигаше. Той продължи:

— Уилям Рубин е висок метър и осемдесет и два сантиметра и сега трябва да е трийсет и пет годишен. Има яко телосложение, тежеше около деветдесет килограма навремето и предполагам, че още е напълнял. Косата му, е кестенява, а очите-бледосини. Съобщете им това, после може да продължим.

— Да, така и ще направя — каза сенатор Мартин и подаде бележките си през вратата.

— Видях го един-единствен път. Взе си втори час, но повече не дойде.

— Защо смятате, че именно той е Бъфало Бил?

— Още тогава убиваше хора и вършеше с тях подобни неща — в анатомичен смисъл. Каза, че се нуждае от психиатрична помощ, за да сложи край на действията си, но всъщност искаше да се похвали на някого. Да сподели.

— И вие не го… Той беше убеден, че няма да го предадете на властите, така ли?

— Не мислеше, че ще го сторя, а и обичаше да рискува. Освен това не бях издал приятеля му Распай.

— Распай знаеше ли какво върши?

— Распай си падаше по лошите момчета — целият беше покрит с белези от тях. Били Рубин сподели, че има досие в полицията, но нищо повече. Записах си накратко някои медицински данни за него. Нищо особено, с изключение на едно — Рубин ми каза, че е някога боледувал от слонски антракс. Друго нищо не си спомням, сенатор Мартин, а и вие сигурно изгаряте от нетърпение да започнете да действате. Ако се сетя нещо, ще ви известя.

— Били Рубин ли е убиецът на човека, чиято глава беше открита в колата?

— Мисля, че да.

— Знаете ли кой е той?

— Не. Распай го наричаше Клаус.

— Верни ли са другите неща, които сте казали на ФБР?

— Поне толкова, колкото и нещата, които ФБР ми каза, сенатор Мартин.

— Уредила съм временно престоя ви тук в Мемфис. Ще поговоря с някои хора за вас и ще заминете за Бръши Маунтън, когато това… когато се поуталожат нещата.

— Благодаря. Ще ми трябва телефон, в случай че си припомня нещо.

— Ще го получите.

— И музика. Глен Гулд, вариациите Голдберг. Прекалено много ли искам?

— Ще ги имате.

— Сенатор Мартин, не се доверявайте единствено на ФБР. Джак Крофорд никога не играе честно с другите агенции. За тях всичко е игра. Твърдо е решил лично да арестува Били.

— Благодаря ви, доктор Лектър.

— Много ми харесва костюмът ви — додаде, когато тя се запъти към вратата.