Метаданни
Данни
- Серия
- Ханибал Лектър (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Silence of the Lambs, 1988 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Жечка Георгиева, 1991 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 96 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- nqgolova (2007)
Издание:
ИК „МЕДИУМ 999 & ИВАН ВАЗОВ“, София, 1991
История
- — Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Мълчанието на агнетата от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
Тази статия е за романа. За филмовата адаптация от 1991 г. вижте Мълчанието на агнетата (филм).
| Мълчанието на агнетата | |
| The Silence of the Lambs | |
| Автор | Томас Харис |
|---|---|
| Първо издание | 1988 г. САЩ |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | трилър |
| Вид | роман |
| Предходна | Червения дракон |
| Следваща | Ханибал Лектър |
Мълчанието на агнетата (на английски: The Silence of the Lambs) е роман на Томас Харис от 1988 г., продължение на романа от 1981 г. Червения дракон.
Сюжет
Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!
Действието на романа се развива около разследването на действащ сериен убиец, известен като „Бъфало Бил“. За целта от ФБР се принуждават да потърсят помощ от доктор Ханибал Лектър – изключително способен психиатър, излежаващ присъда за серия брутални убийства, съпътствани с канибализъм. Разследването се води от Джак Крофорд, началник на отдела по поведенческа психология, известен с успешната си работа по предишни случаи с масови убийци. Крофорд действа заедно с Кларис Старлинг, стажант на ФБР. С развитието на случая Кларис се бори и с кошмарите от миналото си (от кошмарите ѝ идва и заглавието на романа)...
Награди и номинации
- 1988 – Награда Брам Стокър за най-добър роман.[1]
- 1989 – Награда Антъни за най-добър роман.[2]
- 1989 – номинация за Световна награда за фентъзи за най-добър роман.[3]
Филмова адаптация
След излизането през 1986 г. на филма „Преследвачът“ (Manhunter), базиран на първия роман от серията за Ханибал Лектър – Червения дракон, през 1991 г. по кината е пуснат филма „Мълчанието на агнетата“. Адептирания сценарий е дело на Тед Тали, а режисурата на Джонатан Деми. Филмът печели 5 от 7-те си номинации за Оскар и е считан за един от най-добрите филми на всички времена.[4]
Издания на български език
- 2001 – Издател: „Колибри“ ISBN 954-529-135-4
Източници
- ↑ Past Stoker Award Nominees & Winners // Horror Writers Association. Архивиран от оригинала на 2013-04-29. Посетен на 28 март 2012.
- ↑ Bouchercon World Mystery Convention: Anthony Awards Nominees // Bouchercon.info, 2 октомври 2003. Архивиран от оригинала на 2012-02-07. Посетен на 28 март 2012.
- ↑ 1989 World Fantasy Award Winners and Nominees // SSF.net. Архивиран от оригинала на 2012-07-16. Посетен на 28 март 2012.
- ↑ IMDb Top 250 // Us.imdb.com, 1 май 2009. Посетен на 28 март 2012.
ПЕТА ГЛАВА
Петдесет и три годишният Джак Крофорд четеше в спалнята си до нощната лампа. Пред него имаше две широки легла, и двете, повдигнати на дървени трупчета до височината на болнични койки. Едното беше неговото. В другото лежеше жена му Бела. Крофорд я чуваше как диша през устата. Два дни бяха минали, откак тя за последен път помръдна и му проговори.
Дъхът и секна за миг. Крофорд вдигна очи, погледна я над очилата си. Остави книгата. Бела отново пое дъх — отначало едва-едва, после задиша нормално. Той стана да измери кръвното и налягане и пулса. С течение на времето се беше научил да борави безупречно с апарата за кръвното налягане.
Тъй като не искаше да я оставя нощем сама, премести леглото си до нейното. А понеже често се пресягаше да я докосне, повдигна и своя креват до височината на нейния.
С изключение на високите легла и някои наложителни промени във водопроводната инсталация с оглед на удобството на Бела, Крофорд бе успял да направи така, че стаята да не прилича на болнична. Цветя имаше, но не в изобилие. Никакви хапчета не се виждаха — още преди да я пренесе тук от болницата, Крофорд изпразни единия от дрешниците в коридора и го напълни с нейните лекарства и медицинска апаратура. (Тогава за втори път я внесе на ръце през прага на техния дом и при тази мисъл му прилоша.) От юг се задаваше топла вълна. Прозорците бяха отворени и свежият въздух на Вирджиния нахлуваше в стаята. Дребни жабчета квакаха в нощта.
Стаята беше безупречно чиста, но по килима имаше валма — Крофорд не искаше да пуска шумна прахосмукачка в стаята, използваше механична метла, а тя не вършеше добра работа. Отиде на пръсти до килера и светна лампата. От вътрешната страна на вратата висяха два бележника. На единия записа пулса на Бела и кръвното и налягане. Неговите цифри и тези на медицинската сестра, която се грижеше денем за жена му, се редуваха в колони върху много жълти страници, в продължение на безброй дни и нощи. Във втория бележник сестрата записваше какви лекарства е получила болната.
Крофорд знаеше как да и даде през нощта всяко необходимо лекарство. Като следваше наставленията на сестрата, дълго време се упражнява да бие инжекции на един лимон, а сетне и на собственото си бедро. Чак тогава докара Бела у дома.
Стоя до леглото и я гледа около три минути, впил очи в лицето и. Красива кърпа от копринено моаре покриваше косите и като тюрбан. Тя настоя за това — докато имаше сили да настоява. А сега той държеше на шала. Сложи малко глицерин на пръста си и избърса ъгълчето на окото и. Тя не помръдна. Още беше рано да я обърне на другата страна.
Застанал пред огледалото, Крофорд искаше Да се увери, че самият той не е болен, че няма да се наложи да я съпроводи под земята, че е съвсем добре. Улови се какво мисли и изпита срам. Седна отново в креслото, ала не можа да си спомни какво чете. Опипа книгите до себе си, за да открие онази, която е запазила топлината на ръцете му.