Томас Харис
Мълчанието на агнетата (58)

ПЕТДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА

Джак Крофорд се събуди рано на канапето в кабинета си и чу хъркането на роднините на Бела в къщата. В свободните мигове, преди да го налегне бремето на деня, той си спомни не смъртта на Бела, а последните и думи, произнесени с ясни и спокойни очи:

— Какво става на двора?

Загреба храна за птици със специалния черпак на Бела и излезе по халат навън да ги нахрани, както и обеща. Остави бележка на спящите си сватове и се измъкна от къщи още преди изгрев слънце. Крофорд винаги се беше разбирал с роднините на Бела и оживлението в дома облекчаваше болката, ала все пак с удоволствие потегли за Куонтико.

Преглеждаше натрупаните през нощта телекси и гледаше сутрешните новини в кабинета си, когато Старлинг притисна нос о стъклото на вратата. Той разчисти едно кресло, за да има къде да седне, и заедно продължиха да гледат телевизионните новини, без да кажат дума. Ето!

Домът на Джейм Гъм в Белведиър, с празните витрини на магазина, закрити с тежки капаци. Старлинг едва го позна.

— Занданът на ужасите — заяви говорителят.

Резки, подскачащи кадри на кладенеца в мазето, снимки на телевизионни камери, сърдити пожарникари, махащи на фотографите да си вървят. Нощни пеперуди, побъркани от прожекторите, се мятат към светлината, една пеперуда на пода, по гръб, с криле, потръпващи в последни конвулсии.

Катрин Мартин отказва да легне в носилка, върви сама към линейката, наметната с полицейска куртка, а между реверите се подава главата на кученцето.

Кадър на Старлинг, отстрани, тръгнала забързано към колата си, навела глава, заровила ръце в джобовете на палтото.

Филмът беше монтиран така, че да не включва най-зловещите находки в къщата. На камерата и бяха разрешили да покаже в далечните кътчета на къщата само ниските, поръсени с негасена вар прагове на стаите с „живите картини“ на Гъм. Засега в мазето бяха преброили шест трупа.

На два пъти Крофорд чу как Старлинг издиша шумно през носа. Рекламна пауза прекъсна новините.

— Добро утро, Старлинг.

— Здравейте.

— Главният прокурор ми прати по факса от Кълъмбъс показанията ти. Ще трябва да ги подпишеш в няколко екземпляра… Значи от къщата на Фредерика Бимел си отишла при Стейси Хубка, оттам в магазина при госпожа Бърдин, за която Бимел е шиела, а госпожа Бърдин ти е дала адреса на госпожа Липман. Старлинг кимна.

— Стейси Хубка е била няколко пъти там да вземе Фредерика, но всеки път приятелят и шофирал, та не беше много наясно къде точно се намира. Госпожа Бърдин ми даде адреса.

— А тя не спомена ли, че в къщата на госпожа Липман живее някакъв мъж?

— Не.

Телевизионните новини показваха репортаж от Военноморската болница в Бетезда. Лицето на сенатор Мартин, обрамчено от прозореца на лимузината.

— Снощи Катрин се чувствуваше добре. Сега спи, дадоха и приспивателни. Радваме се, че е спасена, и ще гледаме да забравим останалото. Не, както вече казах, макар и в шок, тя е в състояние да разговаря нормално. Има натъртвания и един счупен пръст. Освен това е обезводнена. Благодаря ви. — Тя ръгна шофьора в гърба. — Благодаря. Не, още снощи спомена кученцето. Не знам какво ще правим, ние вече имаме две кучета.

Репортажът завърши с напълно излишно интервю със специалист по стресовете, който щял да разговаря по-късно с Катрин Мартин, за да прецени емоционалните поражения, които са и нанесени.

Крофорд изключи телевизора.

— Как се чувствуваш, Старлинг?

— Като изтръпнала… И вие ли?

Той кимна и бързо продължи:

— Сенатор Мартин цяла нощ е водила телефонни разговори. Иска да дойде да те види. Също и Катрин, щом и разрешат да пътува.

— Аз съм си винаги у дома.

— И Крендлър иска да дойде. Помоли да му върна доклада срещу теб.

— Всъщност не винаги съм си у дома.

— Сега ще ти дам няколко безплатни съвета. Използвай сенатор Мартин. Позволи и да си излее признателността, нека те хвали публично колкото си иска. И не губи време. Благодарността не е вечна. А като те гледам как действуваш, в скоро време може да имаш нужда от нечие застъпничество.

— И Ардилия ми каза същото.

— Съквартирантката ти Мап ли? Вашият директор ми каза, че учите заедно за изпита по гримиране в понеделник. Току-що е изпреварила по успех с точка и половина съперника си Стрингфелоу.

— Тя ли ще произнесе словото на първенеца при връчването на дипломите?

— Стрингфелоу не се дава. Имало още време и щял да и покаже.

— Ще има да взема.

В средата на писалището на Крофорд се мъдреше книжното пиле, сгънато от доктор Лектър. Крофорд го натисна по опашката и то закълва.

— Лектър оглавява списъка на най-търсените престъпници. Но това не означава, че веднага ще го хванат. Между нас казано, внимавай. Създай си добри навици.

Тя кимна.

— Сега е много зает — продължи Крофорд, — но щом се поосвободи, ще започне да се забавлява. Нека сме наясно и да няма две мнения по въпроса — знаеш, че и с теб ще постъпи като с всички останали и окото няма да му мигне.

— Не вярвам да ме нападне от засада — твърде е грубо и няма да може да ми задава въпроси. Но щом започна да му ставам скучна, ще го направи.

— Добрите навици са много важни, пак ти казвам. Погрижи се никой да не дава сведения по телефона къде се намираш, без да се знае със сигурност кой пита. Освен това искам да сложа проследяващо устройство на телефона ти, ако не възразяваш. С едно натискане на копчето можеш да го изключваш.

— Съмнявам се, че ще се втурне да ме преследва, господин Крофорд.

— Все пак чу какво ти казах.

— Да. Чух.

— Вземи показанията си и ги прегледай. Добави нещо, ако сметнеш за нужно. Когато си готова, ще ги подпишеш тук пред свидетели. Старлинг, гордея се с теб. Същото се отнася за Бригъм и за самия Директор.

Думите му прозвучаха официално, не както му се искаше.

Изпрати я до вратата. Тя си тръгваше от него, отдалечаваше се по безлюдния коридор. Той успя все пак да я повика от ложето на своята мъка:

— Старлинг, баща ти се гордее с теб!