Томас Харис
Мълчанието на агнетата (59)

ПЕТДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА

Джейм Гъм продължи да шествува по първите страници на вестниците и телевизионните новини седмици след като бе положен в последната си дупка.

Репортерите направиха невъзможното да проучат подробно цялата му история, като се започне с архивите на Сакраменто.

Майка му била бременна с него в първия месец, когато не успяла да се класира в конкурса за Мис Сакраменто през 1948 година. Името „Джейм“ в кръщелното му свидетелство се дължало на правописна грешка, която никой не си направил труда да поправи.

Когато кариерата и на актриса се провалила, преди още да започне, майка му се пропила и властите на Лос Анжелис дали двегодишния Джейм за отглеждане в чуждо семейство.

Две научни списания обясниха подробно как това нещастно детство било първопричината, поради която убивал жени в мазето си, за да им вземе кожите. И в двете статии не се споменаваха нито веднъж думите „луд“ и „изначално зло“.

Филмът с конкурса за красавици, който Джейм Гъм бе наблюдавал като възрастен мъж, наистина показвал майка му, за разлика от жената на водната пързалка, както бе доказано със сравнителни измервания.

Бабата и дядото на Гъм го взели от семейството, което го отгледало, когато бил десетгодишен. Той ги убил две години по-късно.

Поправителното трудово училище в Тулеър го обучило на шивашкия занаят през годините, които прекарал в психиатричната болница. Показвал естествена склонност към шиенето.

Трудовият стаж на Гъм се оказа разпокъсан и с много празноти. Репортерите откриха два ресторанта, където бе работил след освобождаването си от Тулеър, беше се занимавал и с шиене. Нямаше доказателства, че в този период от живота си е убивал, но Бенджамин Распай бе твърдял обратното.

С Распай се запознал по времето, когато работел в магазина за сувенирни стоки — същия, в който продавали украшения от пеперуди. Известно време музикантът го издържал. По същото това време се запленил от дневните и нощни пеперуди и метаморфозите, през които минават.

След като Распай го напуснал, Гъм убил новия му любовник Клаус, обезглавил го и частично му одрал кожата.

После отишъл при Распай в Балтимор. Распай, неудържимо привличан от лошите момчета, го запознал с доктор Лектър.

Това бе доказано през седмицата след смъртта на Гъм, когато ФБР успя по съдебен ред да изиска от близките на Распай магнетофонните записи с терапевтичните сесии на Распай при доктор Лектър.

Преди години, когато доктор Лектър бе обявен за психически болен, всички ленти били предадени на семействата на неговите жертви с указания за бъдат унищожени. Но дърлещите се роднини на Распай ги запазили, надявайки се с тяхна помощ да обезсилят завещанието. Изгубили интерес към тях още след прослушването на първите записи, които съдържали безкрайно досадните училищни спомени на Распай. След като вестниците гръмнали за Джейм Гъм, изслушали и останалата част. А когато се обадили на Евърет Йоу и заплашили, че с помощта на записите ще направят нов опит да се обезсили завещанието на Распай, адвокатът бе позвънил на Кларис Старлинг.

Записите включваха и последната сесия, по време, на която Лектър убива Распай. Но и нещо повече — те разкриваха колко много Распай е споделил с Лектър за Джейм Гъм.

В записа музикантът разказваше, че Гъм е бил побъркан на тема пеперуди, че е одирал вече човешки кожи, че е убил Клаус, че е работил в магазина за кожени изделия в Калъмет Сити, но цицал пари от някаква стара жена в Белведиър, Охайо, която шиела подплати за кожените дрехи. Един ден Гъм щял вземе всичко, което старата притежава, предричаше Распай.

— Когато Лектър прочел, че първата жертва е от Белведиър и кожата и е одрана, той разбрал кой е извършителят — каза Крофорд на Старлинг, докато двамата прослушваха лентата. — Ако Чилтън не си беше наврял мръсния нос, Лектър щеше да ти поднесе Гъм на тепсия и всички щяха да го обявят за гений.

— Намекна ми дебело това, като написа в досието, че местата са прекалено произволни — съгласи се Кларис. — А в Мемфис ме попита дали шия. Какво е целял всъщност?

— Да се позабавлява. Той от много, много време само това прави — забавлява се.

Запис с терапевтичните сесии на Джейм Гъм така и не беше открит и неговата дейност в годините след смъртта на Распай можеше да се установи само отчасти — посредством делови писма, квитанции за бензин, събеседвания със собственици на бутици.

Когато госпожа Липман починала по време на пътуването си за Флорида в компанията на Гъм, той наследил всичко — старата къща с жилищната част, празния магазин и огромния подземен етаж, както и солидна сума пари. Напуснал работата си в Калъмет Сити, но известно време държал там апартамент и на този адрес получавал писма и колети на името на Джон Грант. Запазил си някои любими клиенти и продължил да пътува от бутик на бутик из цялата страна, вземал мерки за кожени дрехи, които шиел по поръчка в ателието си в Белведиър. Пътуванията използвал и за издирвания на евентуални жертви, както и за да се отървава от тях, след като ги използвал — кафявият фургон пътувал часове по междущатските пътища с готовите кожени дрехи, полюляващи се отзад над найлоновия чувал с трупа на пода.

В мазето разполагал с чудна свобода за действие. Достатъчно пространство за работа и забавления. Отначало това били само игри — гонел момичетата от едно тъмно помещение в друго, създавал си в най-отдалечените стаи „живи картини“, след което ги запечатвал завинаги. Вратите отварял само за да хвърли вътре още негасена вар. Фредерика Бимел започнала да помага на госпожа Липман през последната година от живота на старицата. Джейм Гъм я срещнал един ден, когато вземала от госпожа Липман дрехи за поправка. Фредерика не била първата млада жена, която убил, но била първата, убита заради кожата и.

Писмата на Фредерика до Джейм Гъм бяха намерени измежду вещите му.

Старлинг едва издържаше, като ги четеше, заради надеждата в тях, заради отчаяната нужда, заради нежните думи на Гъм, които се подразбираха от отговорите на момичето: „Скъпи мой тайни приятелю, аз те обичам! Не съм допускала, че ще изрека тези думи, но колко по-лесно е да откликне човек на същите слова.“ Кога ли се е разкрил пред нея? Дали не е открила мазето? Как ли е изглеждала, когато той се е променил, колко време я е държал жива?

И най-страшното — двамата бяха останали приятели до последния момент. Тя му беше писала и от дъното на кладенеца.

В сърцето на Куонтико Старлинг беше недостъпна за жълтата преса, но тя не я оставяше на мира.

„Националният сплетник“ купи от доктор Фредерик Чилтън записа с последния разговор между Старлинг и доктор Ханибал Лектър. „Сплетникът“ използува записа за цяла серия материали, озаглавена „Годеницата на Дракула“, и недвусмислено намекна в тях, че Старлинг е споделяла с доктор Лектър сексуалните си изживявания в замяна на сведения, довели до залавянето на Гъм. Списанието „Пийпъл“ публикува кратък, но доста приятен материал за Старлинг, като помести и снимки от годишника на Университета на Вирджиния и от Лютеранското сиропиталище в Боузман. Най-хубава беше снимката на кобилата Хана, теглеща каручка, пълна с деца.

Старлинг изряза снимката на Хана и я прибра в портфейла си. Това бе единственият спомен, който запази.

Раните зарастваха.