Томас Харис
Мълчанието на агнетата (27)

ДВАДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА

Лек подскок — ръчният повдигач с доктор Лектър премина през прага на клетката. А там, на койката, седеше доктор Чилтън и преглеждаше личната кореспонденция на доктор Лектър. Беше си свалил сакото и вратовръзката. Доктор Лектър зърна нещо като медал или може би медальон, провесен на верижка от врата му.

— Изправи го до клозета, Барни — нареди доктор Чилтън, без да вдигне поглед. — И ме чакай заедно с другите във вашата стая.

Чилтън довърши изчитането на последната размяна на послания между доктор Лектър и Американския психиатричен архив. Захвърли писмата на леглото и излезе от килията. Иззад хокейната маска проблесна погледът, с който доктор Лектър го следеше, без да мърда глава.

Чилтън отиде при училищния чин в коридора и като се наведе сковано, измъкна изотдолу миниатюрно подслушвателно устройство.

— Мислех си, че малката може да подпитва дали не са били нарушени човешките права на Мигс, та реших да подслушвам — рече той. — От години не бях чувал гласа ти — ако не се лъжа, последният път беше, когато даде лъжливи отговори на интервюто ми с теб и сетне ми се присмя от страниците на „Журнал“. Трудно е да повярва човек, че мнението на един затворник може да се зачита от лекарското съсловие, но какво да се прави. И все пак аз съм още тук. Както и ти.

Доктор Лектър не отговори.

— Години на мълчание, след което Джак Крофорд изпраща това момиче и ти се размекваш като накиснат желатин. С какво ти подействува така, Ханибал? Да не би със стройните си млади глезени? Или с лъскавата коса? Много е хубава, нали? Непристъпна, далечна и прекрасна. Момиче като зимен залез — така я виждам аз. Знам, че от доста време не си виждал зимен залез, но можеш да ми вярваш в това отношение. Ще имаш един ден още с нея, и само толкоз. Сетне с разпита ти ще се заеме балтиморският отдел „Убийства“. Те вече завинтват към пода един стол за теб — в стаята за електрошокова терапия. За твое удобство към стола има и тоалетна чиния. То е и за тяхно удобство — след като ти прикачат жиците. Аз нито съм чул, нито видял.

Става ли ти ясна картинката? Те знаят, Ханибал. Знаят, че много добре ти е известно кой е Бъфало Бил. Според тях ти си бил негов терапевт. Отначало, като чух госпожица Старлинг да споменава Бъфало Бил, много се озадачих. Обадих се на един приятел в балтиморския отдел „Убийства“. Намерили са насекомо в гърлото на Клаус, Ханибал. Знаят, че е убит от Бъфало Бил. Крофорд си прави труда да те кара да си мислиш, че си ги надхитрил. Но ти едва ли имаш представа колко те мрази той, задето накълца протежето му. Сега обаче те държи в ръцете си. Много умен ли се чувстваш?

Доктор Лектър наблюдаваше как очите на Чилтън се прехвърлиха върху каишите, които крепяха маската към лицето му. Явно му се искаше да я махне, за да може да вожда изражението на лицето му. Доктор Лектър се питаше дали Чилтън ще го направи по сигурния, безопасен начин — изотзад. Ако я махне откъм лицето, ще се наложи да се пресегне покрай главата на Лектър и вътрешната страна на ръцете — изпъстрени със сините жилки на вените — ще се окаже в близост до лицето му. Хайде, докторе. Ела по-близо. Не, не се реши да го направи.

— Още ли си въобразяваш, че ще отидеш другаде, където има прозорец? Смяташ ли, че ще се разхождаш по брега и ще гледаш птичките? Съмнявам се. Обадих се на сенатор Мартин и тя изобщо не е чувала за някаква сделка с теб. Трябваше дори да и напомня кой си. За пръв чува и за Кларис Старлинг. Изиграха те, Ханибал. Човек трябва да очаква кофти номера от жена, но тук тя вече прекали, не мислиш ли? След като те издоят, Крофорд ще те предаде на съда. Обвинението ще бъде, че си знаел кой е убиецът и си мълчал. Защитата ти ще се позове на прецедента М’Натън, естествено, но съдът няма да е благосклонен. Все пак си изчакал шест убийства, без да си мръднеш пръста. Съдът едва ли ще бъде толкова загрижен за благополучието ти отсега нататък.

Няма да има прозорец, Ханибал. Ще прекараш остатъка от живота си седнал на пода в някоя щатска лудница и ще гледаш как ти сменят пелените. Ще си изгубиш зъбите и силата и никой вече няма да се бои от теб. Ще свършиш дните си в заведение от типа на „Флендоър“, където младите ще те подритват и ще те използуват за сексуални забавления, когато са в настроение. А за четене ще имаш само онова, което сам си напишеш на стената. Или може би си въобразяваш, че съдът ще го е еня за теб? А Джак Крофорд и неговата мацка… Ще се съберат открито, щом жена му умре. Той ще започне да носи младежки дрехи и ще се заеме с някой спорт, който да могат да практикуват заедно. Връзката им датира още откакто Бела Крофорд се разболя и всички виждат какво става, никого не могат да заблудят. Ще си получат повишенията и няма да се сещат за теб дори веднъж в годината. Крофорд сигурно ще пожелае лично да се яви при теб накрая, за да ти съобщи каква ще ти е наградата. Ритник, в задника. Сигурен съм, че вече си е написал и словото. Той, Ханибал, не те познава както аз те знам. Въобрази си, че ако те помоли да му дадеш сведения, ти просто ще започнеш да тормозиш майката на жертвата.

И е напълно прав, мислеше доктор Лектър. Много е умен Джак. Неговата безизразна шотландско-ирландска физиономия заблуждава околните. Ала ако умееш истински да надникнеш в лицето му, то е цялото в белези от рани. Е, може да има място за още няколко.

— Знам от какво се боиш. Не от болката, нито от самотата. Това, което не понасяш, Ханибал, е унижението. В това отношение си като котките. За мен е въпрос на чест да се грижа за теб и аз го върша. Между нас личните чувства никога не са играли роля, поне от моя страна. И сега пак се грижа за теб.

Никога не е имало споразумение със сенатор Мартин. Сега обаче има. Или може да има. Разговарях с часове по телефона — заради теб и онова момиче. Ще ти съобщя първото условие — ще контактуваш само чрез мен. Аз единствен ще публикувам професионален отчет за станалото, ще публикувам успешното си интервю с теб. Ти нищо няма да публикуваш. Аз единствен ще имам достъп до всеки материал, отнасящ се за Катрин Мартин, ако бъде спасена. Това условие не подлежи на обсъждане. Отговора ще ми дадеш още сега. Приемаш ли?

Доктор Лектър се усмихна вътрешно.

— Или ще ми отговориш сега, или ще даваш отговорите си пред балтиморската полиция. Ето какво ще получиш в замяна: ако кажеш кой е Бъфало Бил и момичето бъде спасено навреме, сенатор Мартин — а тя лично ще потвърди думите ми по телефона — ще издействува да те настанят в затвора „Бръши Маунтън“ в Тенеси, по-далеч от юрисдикцията на мерилендските власти. Ще бъдеш на нейна територия там и тя ще има грижата за всичко, което се отнася до теб, далеч от Джак Крофорд. Ще те сложат в килия с максимална степен на охрана, но с изглед към гората. Ще получиш книги. Що се отнася до разходките на открито, за това ще трябва допълнително да се говори, но тя е навита. Кажи кой е, и можеш още сега да тръгнеш за натам. Полицията на Тенеси ще те поеме от летището, губернаторът даде съгласието си.

Най-сетне Чилтън каза нещо интересно, без дори да си дава сметка за това. Зад маската доктор Лектър присви устни. Ще бъдеш поет от полицията. А полицаите не са мъдри като Барни. Те са свикнали да имат работа с престъпници. Да им озовават краката с вериги, а ръцете — с белезници. Веригите и белезниците пък се отварят с ключ. Като моя.

— Собственото му име е Били — произнесе доктор Лектър. — Останалото ще кажа лично на сенатор Мартин. В Тенеси.