Метаданни
Данни
- Серия
- Ханибал Лектър (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Silence of the Lambs, 1988 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Жечка Георгиева, 1991 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 94 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- nqgolova (2007)
Издание:
ИК „МЕДИУМ 999 & ИВАН ВАЗОВ“, София, 1991
История
- — Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Мълчанието на агнетата от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
Тази статия е за романа. За филмовата адаптация от 1991 г. вижте Мълчанието на агнетата (филм).
| Мълчанието на агнетата | |
| The Silence of the Lambs | |
| Автор | Томас Харис |
|---|---|
| Първо издание | 1988 г. САЩ |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | трилър |
| Вид | роман |
| Предходна | Червения дракон |
| Следваща | Ханибал Лектър |
Мълчанието на агнетата (на английски: The Silence of the Lambs) е роман на Томас Харис от 1988 г., продължение на романа от 1981 г. Червения дракон.
Сюжет
Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!
Действието на романа се развива около разследването на действащ сериен убиец, известен като „Бъфало Бил“. За целта от ФБР се принуждават да потърсят помощ от доктор Ханибал Лектър – изключително способен психиатър, излежаващ присъда за серия брутални убийства, съпътствани с канибализъм. Разследването се води от Джак Крофорд, началник на отдела по поведенческа психология, известен с успешната си работа по предишни случаи с масови убийци. Крофорд действа заедно с Кларис Старлинг, стажант на ФБР. С развитието на случая Кларис се бори и с кошмарите от миналото си (от кошмарите ѝ идва и заглавието на романа)...
Награди и номинации
- 1988 – Награда Брам Стокър за най-добър роман.[1]
- 1989 – Награда Антъни за най-добър роман.[2]
- 1989 – номинация за Световна награда за фентъзи за най-добър роман.[3]
Филмова адаптация
След излизането през 1986 г. на филма „Преследвачът“ (Manhunter), базиран на първия роман от серията за Ханибал Лектър – Червения дракон, през 1991 г. по кината е пуснат филма „Мълчанието на агнетата“. Адептирания сценарий е дело на Тед Тали, а режисурата на Джонатан Деми. Филмът печели 5 от 7-те си номинации за Оскар и е считан за един от най-добрите филми на всички времена.[4]
Издания на български език
- 2001 – Издател: „Колибри“ ISBN 954-529-135-4
Източници
- ↑ Past Stoker Award Nominees & Winners // Horror Writers Association. Архивиран от оригинала на 2013-04-29. Посетен на 28 март 2012.
- ↑ Bouchercon World Mystery Convention: Anthony Awards Nominees // Bouchercon.info, 2 октомври 2003. Архивиран от оригинала на 2012-02-07. Посетен на 28 март 2012.
- ↑ 1989 World Fantasy Award Winners and Nominees // SSF.net. Архивиран от оригинала на 2012-07-16. Посетен на 28 март 2012.
- ↑ IMDb Top 250 // Us.imdb.com, 1 май 2009. Посетен на 28 март 2012.
ТРИДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА
В задната част на виещата линейка младият санитар се подпря удобно, за да не се люшка, и включи радиопредавателя, за да докладва на началника си в отделението за спешна помощ. Говореше високо, за да се надвика със сирената.
— В кома е, но иначе пулсът и дишането са добре. Кръвното налягане също. Сто и трийсет на деветдесет. Да, деветдесет. Пулсът е осемдесет и пет. Лицето е силно насечено, едното око е извадено. Осигурил съм налягане за лицето и въздушна възглавница. Има вероятност за огнестрелна рана в главата. Не мога да кажа с положителност.
На носилката зад него свитите окървавени юмруци, подпъхнати под колана, се, отпуснаха. Дясната се изхлузи навън и напипа катарамата на гърдите.
— Страх ме е да засиля налягането върху главата. Преди да го положим в носилката, имаше признаци за гърчове.
Зад гърба на младия мъж ръката сграбчи хирургическата превръзка и я смъкна от очите.
Санитарят чу свистенето на въздуха зад себе си, обърна се и зърна кървавото лице току до своето, но не видя как пистолетът го халоса зад ухото.
Линейката забави ход в едно от шестте платна на магистралата. Шофьорите зад нея се смутиха и взеха да бибиткат, но не посмяха да задминат кола на „Бърза помощ“. Чуха се две кратки изпуквания като изпускане на газове и линейката отново потегли, малко на зигзаг, но после се стабилизира и мина вдясно.
Наближаваше изходът за летището. Колата на „Бърза помощ“ отново забави ход в дясното платно, по каросерията и засвяткаха светлинни сигнали и пак загаснаха, чистачките ту се включваха, ту се изключваха, сирената замлъкна, зави отново и окончателно заглъхна, а мигащите светлини угаснаха. Колата продължи безшумно и след малко кривна към изхода за международните линии на летище Мемфис. Красивата сграда бе ярко осветена, окъпана от прожектори в кротката зимна вечер. Линейката пое по извитата алея чак до автоматичната врата за огромния подземен паркинг. През прозорчето се подаде кървава ръка и издърпа от автомата талон за паркиране. После колата изчезна надолу в тунела към просторния подземен търбух.