Владимир Немцов
Златното дъно (11)

Падащата кула

Нощта се спусна над морето тъй дълбока и тъмна, каквато бе и под водата, където сега пътешестваше танка на инженер Василев. Не се виждаха светлини на хоризонта. Тях ги закриваха появяващите се и изчезващи вълни, високи като планини. Във въздуха — солени пръски и плътен воден прах.

А там долу бе спокойно и тихо. Подводният дом бавно пълзеше по дъното, и неговите обитатели можеха и да не знаят, че над тях, на разстояние само 50 м бушува ураган. Опитната кула на Хасанов, която бе навлязла в морето най-далече от всички останали, беше самотна. Около нея — само вълни.

Хасанов стоеше във всекидневната над чертежите на своята нова стометрова основа; той пресмяташе числените данни, които му се струваха недостатъчно точни. Понякога прекъсваше изчисленията със сметачната линейка вслушвайки се в ударите на вълните о тънката стена на дъсчената къщичка. Лампичката се люлееше под тавана; при всеки удар тя страхливо потреперваше. Трепереха и стъклата на малкото прозорче. През пролуката на рамката сълзеше вода. Но Хасанов нищо не забелязваше. Нему му се струваше, че в новата конструкция подемната сила на плувеца бе недостатъчна. От тук се увеличаваше натоварването на основата.

— Как не съм съобразил това? — промърмори Хасанов, плъзгайки пръста си по чертежа.

Може ли да се премисли всичко до края? Нима той е специалист във всички отрасли на техниката? Той трябва вече да проектира не стоманена кула, а неподвижен кораб. Той не може всичко да знае! Хасанов отново си спомни инженер Шухов. Да, този инженер навярно всичко е знаел. Той всичко можел да направи!

… Крекинг и железни кули, метод за компресорно добиване на нафт и свързване големи междини в архитектурата, парни котли и мостове! Целият свят се ползува от изобретенията на Шухов. Навсякъде прилагат неговия способ за преработка на нафт, дошъл обратно от океана под думата „крекинг“. Навсякъде се ползват от парните котли на Шухов. Навсякъде могат да се видят дантелени водокомпресорни кули система Шухов. Всяка от тях в миниатюр напомня московската предавателна антена при Шаблевка. Гигантските препокрития на Киевската гара и Москва са също построени от Шухов. Архитектите на целия свят строят металическите съоръжения, ползвайки се от неговите изобретения и изчисления.

Развълнуван, Хасанов стана. Той също прилагаше изчисленията на Шухов при конструирането на подводните основи.

Ето какъв трябва да бъде инженера! Каква огромна ширина, какъв размах! В него, като в огледало, се отразява величието на руската техническа мисъл.

Хасанов си спомни, какво му разказваше неговият стар познат, директора на радиозавода, за американските инженери, изпратени още преди войната като техническа помощ. „Удивителен народ! — се чудил директора на завода — единият от тях инженер по превключватели, други — по бобини, третия — по винтове. Всеки от тях добре знае своята област, но когато става въпрос за нещо друго, то по-добра не питай. Никакво разбиране…“

„Да, — помисли Хасанов — нашата система е съвсем друга. Всеки инженер трябва да бъде широко образован. Той трябва твърде много да знае, иначе би ли построил плаващи острови? Или подводни танкове?“ Размишлявайки, Хасанов гледаше чертежа. За минута той се откъсна от него и погледна в прозореца.

Електрическият фенер, окачен на кулата, изглеждаше като млечнобяло прозрачно кълбо; то осветяваше мокрите дъски, преобърнатите лодки, покритите с брезентни калъфи опитни апарати. На острова — никой. Навярно Григорян се е скрил от вятъра в кабината под кулата.

Изведнъж рязък тласък разтресе цялата конструкция на подводната кула. Хасанов чувстваше, че кулата се люлее.

Инженерът се втурна навън и, спрял се вцепенен на мостчето, погледна наклонилата се кула, сякаш замръзнала на киноснимка в момент на падането.

Той закри очите си с ръка. За миг из тъмнината просто изплува образа на Саида… Но само за миг. Той бе бързо затрит от падащата сянка на кулата. Дъждът навлизаше през яката на студени и, както му се струваше, разяждащи пръски, на тънки струйки се стичаше в ръкава. По гърба му, като змии, пълзяха студени потоци. Инженерът скри глава между раменете си.

„Сега кулата ще рухне! Ще се изметне нагоре дъсченият под, ще надвисне над водата и заедно с него ще се скрие в бушуващите вълни…“

Всички тези мисли прорязаха мигновено съзнанието му. Той потрепери като от рязък тласък… Не, не, само минута слабост! Той ще построи още и още… Като че ли от действието на електрически ток той потрепери, отвори широко очи и видя, както и минута преди, спрялата в своето падане кула… По наклонената повърхност на пода бягаха хора. Клатеше се призрачното кълбо на фенера, а по мокрите дъски скачаха фантастически сенки.