Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Testament, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 43 гласа)

Информация

Сканиране
levent (2014)
Разпознаване и корекция
Egesihora (2014)

Издание:

Американска. Първо издание

ИК „Обсидиан“, София, 1999

Редактор: Кристин Василева

Коректор: Петя Калевска

ISBN: 954-8240-68-8

История

  1. — Добавяне

15

Мечтите на Лилиан Фелан за приятна, уютна коледна вечеря рухнаха, когато Трой младши се появи късно, пиян и в разгара на поредния гаден скандал с Биф. Пристигнаха поотделно, с две нови поршета в различен цвят. Скандалът се разрасна още повече, когато Рекс, който също бе изпил няколко питиета, се скара на брат си, че е развалил празника на майка им. Къщата се напълни. Бяха дошли и четирите деца на Лилиан — Трой младши, Рекс, Либигейл и Мери Рос, както и единайсетте й внуци заедно с група приятели, повечето от които не бяха специално поканени.

Подобно на родителите си, внуците на Фелан също се бяха сдобили с нови симпатизанти и приятели след смъртта на дядо си.

До пристигането на Трой младши празникът беше чудесен. Разменяха се прекрасни подаръци както никога досега. Бяха купували, без да се замислят за цените — луксозни облекла, бижута, електронни дрънкулки, дори картини. В продължение на няколко часа парите бяха извадили на повърхността най-доброто у тях. Щедростта им нямаше граници:

Завещанието щеше да бъде прочетено само след два дни.

Съпругът на Либигейл, рокерът Спайк, с когото тя се бе запознала в клиниката за наркомани, опита се да се намеси в караницата между Трой младши и Рекс, при което Трой младши го напсува и го нарече „тлъсто хипи с прояден от наркотиците мозък“. Това обиди Либигейл, която на свой ред нарече Биф уличница. Лилиан изтича в спалнята си и се заключи вътре. Внуците и приятелите им слязоха в сутерена, където някой се бе сетил да остави изстудена бира.

Мери Рос, която беше най-разумната и със сигурност най-уравновесена от четиримата, успя да убеди братята си и Либигейл да престанат да крещят и да седнат на различни места. Разделиха се на малки групи, някои във всекидневната, други в гостната. Настъпи напрегнато примирие.

Адвокатите не бяха помогнали кой знае колко. Сега работеха в екипи и, както казваха, защитаваха по най-добрия възможен начин интересите на всички наследници на Трой Фелан. Освен това прекарваха часове наред в угодничене и търсене на начин да заделят по-голямо парче от тортата за себе си. Съществуваха четири обособени армии адвокати — шест, ако се брояха и тези на Джийна и Рамбъл, — които работеха трескаво. Колкото повече време наследниците на Фелан прекарваха с адвокатите си, толкова повече губеха доверие един в друг.

След едночасово примирие Лилиан се появи и огледа бойното поле, после, без да каже каквото и да било, отиде в кухнята, за да приготви вечерята. Сега вече можеше да се мисли за бюфет. Можеха да се хранят на смени, да идват на групи, да пълнят чиниите си и да се връщат по местата си.

Така в края на краищата първото семейство на Фелан успя поне да вечеря спокойно на Коледа. Трой младши хапна шунка и картофи при барчето до близкия край на верандата. Биф беше с Лилиан в кухнята. Рекс и жена му, стриптийзьорката Амбър, хапнаха пуйка в спалнята, докато гледаха футболен мач по телевизията. Либигейл, Мери Рос и съпрузите им седнаха в гостната с подноси на коленете.

Внуците и приятелите им отнесоха замразени пици в сутерена, където бирата не преставаше да се лее.

 

 

Членовете на второто семейство изобщо не празнуваха Коледа, поне не заедно. Джейни не обичаше този празник, така че избяга в чужбина, в Клостерс, Швейцария, където се събираха хубавите хора от Европа, за да бъдат видени и да покарат ски. Бе взела със себе си един културист на име Ланс, който беше на половината на нейните години — на двайсет и две, — но въпреки това я придружаваше с удоволствие.

Дъщеря й Джийна бе принудена да прекара Коледа с роднините на мъжа си в Кънетикът — мрачна и безрадостна перспектива по принцип, но не и сега. Нещата се бяха променили рязко. За съпруга й Коуди това бе триумфално завръщане в старото имение на фамилията край Уотърбъри.

Някога фамилията Стронг беше натрупала състоянието си в корабоплаването, но след няколко поколения лошо управление и роене реката от пари просто беше пресъхнала. Името и родословното дърво все още гарантираха достъп до подходящите училища и клубове, а браковете във фамилията все още получаваха значително внимание от страна на пресата. Яслата обаче имаше определени размери, а от нея бяха зобали твърде много поколения.

Бяха високомерни хора, горди с името, потеклото и акцента си и поне на повърхността заможни, макар че от семейното състояние не бе останало кой знае какво. Работеха в Ню Йорк и Бостън и харчеха каквото печелеха, защото разчитаха на семейното богатство.

Последният далновиден представител на фамилията явно бе съзрял края, защото бе основал фондове за образование — тежки, непробиваеми, старателно подготвени от армия адвокати, така че да устоят на атаките на бъдещите поколения Стронг. Атаки наистина имаше, но фондовете бяха издържали, така че за младите представители на семейството доброто образование все още бе гарантирано. Коуди бе започнал в Тафт, след това бе завършил криво-ляво Дортмут, после се бе дипломирал като магистър по бизнес администрация в Колумбийския университет.

Бракът му с Джийна Фелан не бе приет добре от семейството предимно защото за нея беше втори. Фактът, че по онова време баща й притежаваше шест милиарда, макар и да не беше в блестящи отношения с дъщеря си, бе улеснил приемането й в клана, но независимо от всичко членовете му винаги щяха да гледат на нея отвисоко, защото беше разведена, защото бе получила лошо образование в непрестижно учебно заведение и също така, защото Коуди беше станал малко странен.

На Коледа обаче всички се бяха стекли да я посрещнат. Хората, които ненавиждаше, никога не й се бяха усмихвали толкова много, никога не бе имало толкова много сковани прегръдки и смутени целувки по бузите. Тя ги възненавидя още повече заради лицемерието им.

След две питиета Коуди се разприказва. Мъжете се събраха около него във всекидневната и съвсем скоро някой попита:

— Колко?

Той се намръщи, сякаш парите вече бяха бреме.

— Вероятно половин милиард. — Каза го точно така, както бе репетирал у дома пред огледалото в банята.

Неколцина от мъжете зяпнаха от удивление. Други направиха гримаса, защото познаваха Коуди и всички бяха от фамилията Стронг — знаеха, че никога няма да видят и цент от тези пари. Всички тихо се пръскаха от завист. Скоро мълвата се изплъзна от групичката и жените, пръснати из цялата къща, също зашушукаха за парите. Майката на Коуди, спаружена дребна жена, чиито бръчки се появяваха, щом се усмихнеше, беше ужасена от долнопробното богатство.

— Това са парвенюшки пари — каза тя на дъщеря си. Парвенюшки пари, спечелени от скандален стар козел с три съпруги и низ непрокопсани деца, нито едно от които не беше завършило свястно учебно заведение.

Парвенюшки или не, по-младите жени се разтрепериха от завист заради тях. Привиждаха им се частни самолети, къщи на морския бряг и страхотни семейни партита на далечни острови, попечителски фондове за племенници и племеннички, а може би и подаръци в брой.

Парите размекнаха членовете на фамилия Стронг дотолкова, че да приемат една аутсайдерка с топлина, каквато никога преди не бяха проявявали спрямо когото и да било. До точката на топене. Научиха ги на откритост и обич и създадоха една чудесна, мила коледна атмосфера.

Късно следобед, когато семейството се събра около масата за традиционната вечеря, заваля сняг. Идеалната Коледа, възклицаваха членовете на фамилия Стронг. Джийна ги ненавиждаше повече отвсякога.

 

 

Рамбъл прекара празника с адвоката си, при шестстотин долара на час, макар че нямаше да му ги вземе направо, а да ги разпръсне по другите сметки така умело, както само адвокат би могъл.

Тайра също беше заминала в чужбина с млад жиголо. Вероятно беше на някой плаж, без горнище на банския, а може би и без долнище, и не даваше пет пари какво прави четиринайсетгодишният й син.

Адвокатът Янси беше развеждан два пъти и имаше две момчета, близнаци на единайсет години от втория си брак. Момчетата бяха изключително умни за възрастта си, Рамбъл беше удивително тъп за своята, така че тримата се забавляваха отлично с някакви видеоигри в спалнята, докато Янси гледаше футболен мач сам.

Клиентът му щеше да получи задължителните пет милиона долара на двайсет и първия си рожден ден, но предвид степента му на зрелост и домашното му възпитание можеше да се каже, че сумата би се изпарила дори по-бързо, отколкото при другите потомци на стария Фелан. Янси обаче не се безпокоеше за някакви си жалки пет милиона. Щеше да спечели дори повече от хонорари, когато Рамбъл получеше дела си от наследството.

Адвокатът имаше други тревоги. Тайра беше наела отделна юридическа фирма, агресивна, с офиси недалеч от Капитолия, която имаше всички необходими контакти и връзки. Тя беше само бивша съпруга, не пряка потомка и нейният дял щеше да е много по-малък от този на Рамбъл. Новите адвокати, разбира се, си даваха сметка за това и настояваха пред Тайра да се отърве от Янси и да доведе младия Рамбъл при тях. За щастие майката не се интересуваше кой знае колко от детето и Янси успяваше да манипулира малкия така, че да стои настрана от нея.

Смехът на момчетата беше като музика за неговите уши.