Валери Динев
Страхът (6) (Философско антропологичен анализ)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
Никита (2012)

Издание:

Валентин Динев. Страхът. Философско антропологичен анализ

Българска. Първо издание

ИК „Медиасат“, София, 2001

Рецензент: проф. Иван Калчев, доц. Димитър Тафков

Коректор: Анелия Григорова

ISBN: 954-799-634-7

История

  1. — Добавяне

4.
Хорст-Еберхард Рихтер

Страх от срама

Страх да не се изложим пред другите. Страх от табута, предизвикващи страх. Страх да не се „провалим вдън земя“ от срам. Формиране на страх от срам в детето. Страхът от срама като пречка в реализирането на човека. Страх от „изчервяване“. Страх от срама на голото тяло. Само женското общество предпазва от страх от срам.

Хорст-Еберхард Рихтер в книгата си „Общуване със страха“[1] наред с различните видове страх, които изпитва човек: от болестта, от раздялата, от половия живот, от чуждите хора, от съвестта и др., се спира и върху този от срама. Рихтер посочва, че редица мислители са обръщали внимание върху връзката на срама със страха. Така например И. Кант смята, че „срамът е смут, който се дължи на опасението от презрение на някое присъстващо лице“[2]. Срамът е свързан със страха и когато имаме „опасение да не се представим пред другите в неизгодна светлина.“[3]

Обикновено срамът възниква най-често внезапно, което ни прави неспособни да го избегнем, в резултат на което се изчервяваме. И. Кант дори счита, че „уплахата при дадени хора преминава изведнъж в страх да не би да се забележи, че обиденият съзнава неспособността си да се самоотбранява.“[4]

Много често срамът в развитието си стига до там, че човек го изпитва и дори в отсъствието на този, който го поражда. Също така срам може да възникне, според Рихтер, и от изобличаване в провинение срещу общоприетото благоприличие и традиции, както и по-специално срещу табутата, които първоначално са се отнасяли до органи, възприемани като срамни, и за които не е прието да се говори.[5]

Представителят на съвременния психоанализ Ерик Ериксон също се спира на връзката между срама и страха, като изтъква, че срамуващият се човек в своя жизнен цикъл е принуден постоянно да се оглежда около себе си, тъй като е обзет от едно чувство на несигурност и притеснение. Това най-вече се дължи на факта, че той е раздвояван от чувството на независимост и самоутвърждаване, от една страна, и от друга — на зависимост, съмнения и срам. С това свое поведение тези хора изглеждат в очите на другите неподготвени за света, в който живеят. В резултат на тази раздвоеност, според Ерик Ериксон, се полага основата на пожизнената алтернатива между свободното, непринудено самоутвърждаване в сътрудничество с другите хора и неувереността в себе си от страх да не се „провалим вдън земя“ от срам.[6] Този срам е породен у тези хора от ужаса да не бъдат унижени, опозорени, пренебрегнати или презряни по някакъв начин, независимо по каква причина. За много учени страхът от такъв вид срамно унижение се формира отрано в детската възраст. И те са убедени, че страхът от срам се култивира общо взето по-лесно в едно дете.

Според Хорст Еберхард Рихтер „формирането на страх от срам в детето става по-лесно, защото то винаги трябва да прави «добро впечатление» и никога «да не злепоставя» родителите си. Това се възпитава от най-ранна възраст, тъй като поведението му се подчинява на формулата, «какво ще си помислят другите за него». Формулата «какво ще си помислят сега другите за тебе» се превръща в стандартно предупреждение. Особено в семейства с хистерични признаци децата най-добре научават, че не е важно тяхното собствено «Аз», а поведението им. Те трябва да се впишат в схемата на семейната концепция, която изцяло е насочена към външната изява. Хората живеят заедно като на сцена, постоянно подложени на критика от съседи, родители и роднини. Всички трябва да се съобразяват със селището, в което живеят, и да показват, че няма нищо по-хубаво от това.“[7]

Много често ние сме свидетели, че поведението на хората се следи от такива фактори като: род, общност, секти, църква и др. В повечето случаи те търсят да намерят и санкционират техните слабости и грешки. Това от своя страна кара хората да укриват живота си и да се страхуват да не бъдат уличени и оттам засрамени. Във връзка с това състояние на хората Хорст Еберхард Рихтер дава следните примери: Една млада жена носела винаги панталони и никога поли и рокли, затова защото някога по-рано майка й й била казала, че нейните — преди безупречни крака — сега изглеждат невероятно зле. Друга отбягва да си слага обици и прикривала своите отвратителни уши с прическата си, защото по-рано й били казали, че с такива уши не може да се покаже пред хората.[8]

Рихтер е констатирал, че хората, живеещи под сянката на страха да не бъдат засрамени за някои техни реални или мними недостатъци, изразходват прекомерно много усилия и грижи, за да ги прикрият. И ако не успеят, често пъти последиците за тях са катастрофални с траен отпечатък върху живота и работата им. Такива хора не успяват много често да се реализират, защото те са възпрени от страха пред срама. За разлика от тях други хора с по-малък талант успяват да се реализират, защото нищо не ги спира. Много често такива хора са самоуверени и хладнокръвни, за разлика от своите срамежливи конкуренти, които със страха от своя срам, губят много в своя житейски път.

Хорст Еберхард Рихтер обръща внимание и на факта, че раздвоението, което съществува у хората между стремежа към изразяване на явни сексуални желания и стремежа да ги скрият, довежда особено по-младите до бързо „изчервяване от срам“ (Erroten — zur Schamrotq). Обикновено човек колкото по-се ненавижда поради тази своя слабост да се изчервява, толкова по-лесно той е побеждаван от нея. Рихтер смята, че страхът от изчервяването често се простира от психосексуалното си начало до един общовалиден страх „да не се излагаш пред очите на обществеността“.[9]

Ние сме свидетели, констатира Рихтер, че на всяка крачка срещаме еритрофоби (хора с повишен страх от изчервяване), които се страхуват да не бъдат разкрити чрез автоматична реакция, с която като че ли постоянно са включени към някакъв детектор на лъжата.[10]

За Хорст Рихтер към страха от срам спада и сексуалният страх от голотата. И докато на Запад на много места сексуалният ексхибиционизъм е освободен от културна гледна точка (т.е. от забранена голота и страх от голотата), то в ислямския Ориент голотата е подчинена на стриктни забрани. Жените в тези общества не се чувствуват, според А. Петерсен[11] неудобно, въпреки че се ръководят от предписанията за срам при взаимоотношенията си с другия пол. Авторката има пред вид факта, че в напълно женските среди жените се чувствуват по-свободни, по-свежи, по-разговорливи и непритеснени. Когато авторката разказва на жителката от едно сунитско село, където прекарала известно време, че живее заедно с други несемейни мъже и жени, жената взела да я съжалява, затова защото жените не биха могли в такъв случай свободно да пеят, да танцуват, да си говорят и се смеят, поради присъствието на мъжете там.

Анализирайки страха от срам в различните му модификации, Хорст Еберхард Рихтер стига до извода, че от страх да не се нарушат правилата на благоприличие, срамът остава непреодолима психологическа движеща сила за управление на нашия западен съвместен живот.[12]

Въпреки че все по-често ставаме свидетели на разпадане на чувството за срам като модус на човешката душа, той все още остава важен регулатор в нашето поведение.

Бележки

[1] Richter Horst-Eberhard, „Umgang mit Angst“, Dusseldorf, 1993, S.151-160

[2] Кант Им., „Антропология от прагматично гледище“, С., 1992, с.159

[3] Кант Им., „Антропология от прагматично гледище“, С., 1992, с.162

[4] Кант Им., „Антропология от прагматично гледище“, С., 1992, с.164

[5] Richter Horst-Eberhard., „Цит. съч.“, с.151

[6] Горнев Г., „Адаптация, творчество, гениалност в съвременния психоанализ“, С., 1981. Вж. E. Erikson, „Childhood and Society“, N. Y., 1950

[7] Richter Horst-Eberhard., „Цит. съч.“, S.152

[8] Richter Horst-Eberhard., „Цит. съч.“, S.153

[9] Richter Horst-Eberhard., „Цит. съч.“, S.158

[10] Richter Horst-Eberhard., „Цит. съч.“, S.158

[11] Petersen A. Ehre und Scham, „Der Verhaltnis der Geschlechter in der Turkei“, Berlin, 1985

[12] Richter Horst-Eberhard., „Цит. съч.“, S.159