Валери Динев
Страхът (13) (Философско антропологичен анализ)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
Никита (2012)

Издание:

Валентин Динев. Страхът. Философско антропологичен анализ

Българска. Първо издание

ИК „Медиасат“, София, 2001

Рецензент: проф. Иван Калчев, доц. Димитър Тафков

Коректор: Анелия Григорова

ISBN: 954-799-634-7

История

  1. — Добавяне

11.
Оскар Либек

Страх от непознатото

Страхът като корелат на непознатото. Уплахата винаги е определена. Характеристики на страха — безпомощност. Модификации на страха — близост, скорост, светоглед. Ужасът.

Според Оскар Либек страхът трябва да се възприема като корелат на непознатото.[1] Той е убеден, че непознатото се изживява в модуса на страха. Обвързването на страха с непознатото повдига въпроса, дали корелацията между непознато и страх трябва да се разбира в смисъл, че страхът възниква в своята корелация с непознатото, както смята Вилхелм Михел в статията си „Форми на страха“ (в списанието „Die Kreatur I Heft“, Berlin, 1926, S.7). Либек е убеден, че колкото повече едно нещо е чуждо за даден човек, толкова повече страх проявява той — степенуван, в зависимост от близостта или отдалечеността на човека, в които се появява непознатото, чуждото. Или въпросът може да бъде поставен и така, посочва Либек: „Има ли «чист» страх, т.е. такъв страх, който няма вътрешен обект (предмет), или необходимо ли е страхът да има вътрешен предмет.“[2] Според Оскар Либек такъв предмет представлява непознатото, което се доказва от характеристиките на страха. Но за да стане това по-лесно О. Либек препоръчва да се направи разграничаване на страха (Angst) от уплахата (Furcht).

Оскар Либек започва своя анализ с Аристотеловата трактовка на понятието фобос (phobos), посочвайки, че Аристотел разглежда в своята Реторика уплахата като един от афектите, които ораторът трябва да предизвика в полиса, за да склони народното събрание да вземе решение съобразно неговата воля. Либек счита, че Аристотел се занимава с разграничаването им само между другото, въпреки че анализът му предоставя добра възможност за това. Ето защо О. Либек смята, че тази неяснота може да бъде преодоляна само чрез едно строго разделяне на уплахата (Furcht) от страха (Angst).[3]

Страхът според Либек се намира в корелация с непознатото. В противоположност на това човек изпитва уплаха от нещо конкретно. Зад нея винаги има определена причина, определено зло или определена болка, което плаши човека. „Определен“ в случая, за Либек не означава математично точен, а познат в най-общи линии, т.е. вече сме запознати с него. „Така например ние се плашим от болката, когато трябва да отидем на зъболекар. Уплахата (Furcht) следователно е едно състояние на обърканост на липса на желание, което възниква при допускането на някакво приближаващо, познато зло.“[4]

За Оскар Либек, уплахата винаги има вътрешно обусловена същност. Уплахата (Furcht) може да бъде предизвикана от нещо, което е определено, нещо, което е свързано с определени „Какво“, „Кога“ и „Откъде“. Тези три момента дават основания на Либек да заключи, че това би бил най-чистият случай на уплаха.[5] Всички други случаи са смесени със страх поради намесата на непознатото, тъй като непознатото винаги има за свой корелат страхът. „Много по-често при нас се смесва уплахата със страха, тъй като обектът на страха почти никога не е конкретен. Ако няма конкретни елементи, ако отговорите на въпросите «Какво», «Откъде», «Кога» са неопределени, ако ние се сблъскваме с нещо напълно чуждо и непознато, тогава става дума за случай на чист страх.“[6]

Определено може да се каже, че заплашителната близост е еднакво необходима и при страха, и при уплахата. Оскар Либек смята, че и при двете градусът на афекта се покачва в съответствие със степента на приближаване, ако не настъпи общо притъпяване (отслабване) на напрежението, т.е. пълна безчувственост, и дори изпадане в безсъзнание. Но не винаги настъпва такова отслабване. Като илюстрация за такова притъпяване Либек дава пример от Аристотел, който е взел само един от възможните случаи, когато казва, че осъденият на ешафода вече не изпитва никакъв страх.

Оскар Либек напълно приема понятието на Рудолф Отто за „нуминозното“. Според него Отто с право определя „нуминозното“ като вид страх — страх от непознатото.[7] За Отто, то има характер на неразвити религиозни възбуди (феномените на страха или „суровите“ чувства на нуминозното).

Разграничил в известна степен страх и уплаха, Оскар Либек се стреми да разкрие характеристиките на страха. Според него страхът е състояние на обърканост, предизвикано от заплашителната близост на непознатото. „То приковава нашето внимание в модуса на страха. То е, (ако употребим един израз на А. Шопенхауер), като окото на змия, която хипнотизира своята плячка. Вниманието може да бъде привлечено и от други неща, но непознатото играе доминираща роля спрямо тях.“[8] За Либек специфична характеристика на страха, която го отличава от уплахата, е чувството на безпомощност. Тази безпомощност е резултат от непознатостта на заплашващия предмет. „Ако човек изпитва уплаха от нещо, той знае от какво и може да си изгражда съответна реакция: за защита или за премахване на някакво познато зло. Тъй като човек изпитва уплаха от нещо познато. Обратното, ако човек се страхува от нещо непознато, то тази възможност не съществува. Човек не знае как да действува спрямо непознатото.“[9]

Според О. Либек страхът се характеризира с три важни момента: а) състояние на обърканост (на възбуда); б) на безпомощност; в) вцепеняване. Тези характеристики на страха не трябва да се разделят една от друга, тъй като представляват само моменти от едно цяло.

За да разберем по-добре страха, Оскар Либек иска да се разгледат неговите модификации и най-вече: модификации на близост; модификации на скорост; модификации според светогледа и др.

а) Модификации на близостта

Според Либек определяща за страха (а и за уплахата) е близостта — доближаването, приближаването на опасността.[10] Тя има две разновидности. В първия случай непознатото се възприема като приближаващ се към нас предмет. В този случай е налице приближаване в буквалния смисъл на думата. Например предстоящ изпит, заминаване в чужбина, постъпване в болница и т.н. Степента на страх се засилва с увеличаване на близостта и в момента на допир достига такава сила, че може да изключи човешкото съзнание.[11]

Във втория случай говорим за приближаване, когато пред нас възниква някакъв проблем или нещо непознато, което е „статично“. Като примери за това Либек посочва Космоса и смъртта. В този случай под приближаване се разбира възникване на проблема пред съзнанието на човека. „Този процес може да бъде бавен, предшествуван от много предчувствия и симптоми, които ни подсказват за заплашващата непознатост, но те биват отклонявани в по-голяма или по-малка степен като невероятни. Въпреки това в съзнанието остава нещо, което засяга непознатото, докато се достигне до такава степен, че проблемът повече не може да бъде заобикалян.“[12] Естествено, един проблем може да възникне внезапно, без подобни предварителни етапи, е изводът на Либек.

Либек е убеден, че страхът е най-силен в момента на най-голямото приближаване на опасността, когато проблемът е вече напълно ясен и непознатото е много близко.[13]

б) Модификации на скоростта

Втори източник на модификация на страха е скоростта на поява на непознатото. О. Либек определя ужасяването (Entsetzen) като резултат от внезапната поява на непознатото. Ужасяването възниква винаги, когато върху нас внезапно връхлети нещо твърде непознато. Либек смята, че то постепенно намалява и при запазване на непознатостта си се превръща в траен страх. Такова е състоянието, когато осъзнаем изведнъж своята смъртност или безкрайните възможности на страха. Едно такова преживяване не може никога да ни напусне и се превръща в основен тон, определящ по-нататък целия ни живот.[14]

Според О. Либек, ако непознатостта намалее, ужасяването може да изчезне напълно. И обратното — страхът може бавно да нарастне и да стигне до степен на ужасяване, съответствуваща на нарастващото непознато. Например, когато човек е болен и все повече осъзнава, че болестта му ще завърши със смърт. Същото се наблюдава, когато пред нас възникне някакъв проблем. Ужасяването не се проявява така бързо в случаите, когато има някакви симптоми, насочващи към него. „Подготвяното ужасяване е половин ужасяване“[15], смята Либек.

Определено може да се каже, че внезапността на дадено събитие или нещо само по себе си може да предизвика страх.

в) Модификации според светогледа

О. Либек смята, че от светогледа зависи, дали един предмет е познат или непознат. Определено има по-страхливи и по-сигурни в себе си натури.[16] Като цяло общият светоглед е определящ за важността на предметите в живота. Например един фетиш за първобитните хора има ужасяващо значение, докато за нас може да бъде само с колекционерска стойност.

Ужасът (Grauen)

О. Либек е сред малкото автори, които въвеждат ужаса като самостоятелно понятие. В анализа си Оскар Либек определя, че в нас може да настъпи не само уплаха (Furcht) и страх (Angst), но и ужас (Grauen). Според него определянето на ужаса като синоним на страха е неправилно, тъй като води до опростяване на понятието. За Либек то си има свое място в човешките преживявания, въпреки че доскоро много често беше определяно като модификация на страха, т.е. като негова по-висока степен. Например, ако трябва да определим чувството, което ни обзема при нощно посещение на гробища, то тогава се говори за ужас. Според О. Либек, това едва ли е причината да се въвежда специално нов термин.[17] Спокойно би могло, смята той, да се говори за „голям“ или „силен“ страх, тъй като страхът може да има различни степени на интензивност — може да бъде по-слаб или по-силен.

Очевидно при тези различни по своята интензивност степени на страха О. Либек е категоричен, че става дума за една друга модификация на страха, различна от тази при ужаса. „При ужаса се променя скоростта на появата. Страхът бавно се появява (Schleichen), докато ужасът избухва внезапно (plotzlich) и сковава и парализира човека.“[18]

О. Либек е убеден, че при споменатия пример за посещението на гробището, става дума за нещо много по-сложно, отколкото при засиления страх. „В ужаса, изпитан на гробището, се съдържат много елементи на познатото: смъртта в нейното разнообразие от моменти: като съзнанието за разлагащите се трупове, за различните видове мъчителна смърт, за предсмъртните викове и страхове: т.е. смъртта в нейната телесност.“[19]

В духа на О. Либек определено може да кажем, че в ужаса откриваме една смесица от уплаха (Furcht) и страх (Angst). В случая става дума за своеобразна смесица, която изисква използването на специален термин. „Ако говорим за някакво «ужасно» деяние, то включва значенията: на нечувано или необикновено деяние и същевременно става дума за кърваво или жестоко деяние. Следователно ужасът се отнася както до непознатото, така и до познатото; до неща като жестокост, кръв, разлагане на трупове или съпътствуващите ги явления.“[20] Достатъчно е човек да погледне днешните вестници и телевизия, за да разбере какво се има пред вид под ужас. За илюстрация на своята представа за ужас О. Либек дава пример с един хирург, който препарирал труп и го превърнал в часовник, отмерващ часовете със свръхестествен глас през нощта.[21]

Според О. Либек съществува една модификация на ужаса — Grausen. За нея няма точно българско съответствие. Тя означава голям страх и обозначава една по-слаба степен на ужаса. Въпреки че има много термини, с които да изразяваме страховите нагласи в нас, определено смятам, че те трябва да се сведат до уплаха, страх и ужас. Жалко, че в нашата литература не им е правен подробен анализ и разделение.

Бележки

[1] Liebeck Oskar, „Das Unbekannte unci die Angst“, Leipzig, 1928, S.67

[2] Liebeck Oskar, „Das Unbekannte unci die Angst“, Leipzig, 1928, S.67

[3] Liebeck Oskar, „Das Unbekannte unci die Angst“, Leipzig, 1928, S.69

[4] Liebeck Oskar, „Das Unbekannte unci die Angst“, Leipzig, 1928, S.70

[5] Liebeck Oskar, „Das Unbekannte unci die Angst“, Leipzig, 1928, S.70

[6] Liebeck Oskar, „Das Unbekannte unci die Angst“, Leipzig, 1928, S.71

[7] Liebeck Oskar, „Das Unbekannte unci die Angst“, Leipzig, 1928, S.76

[8] Liebeck Oskar, „Das Unbekannte unci die Angst“, Leipzig, 1928, S.81

[9] Liebeck Oskar, „Das Unbekannte unci die Angst“, Leipzig, 1928, S.82

[10] Liebeck Oskar, „Das Unbekannte unci die Angst“, Leipzig, 1928, S.83

[11] Liebeck Oskar, „Das Unbekannte unci die Angst“, Leipzig, 1928, S.83

[12] Liebeck Oskar, „Das Unbekannte unci die Angst“, Leipzig, 1928, S.84

[13] Liebeck Oskar, „Das Unbekannte unci die Angst“, Leipzig, 1928, S.84

[14] Liebeck Oskar, „Das Unbekannte unci die Angst“, Leipzig, 1928, S.84

[15] Liebeck Oskar, „Das Unbekannte unci die Angst“, Leipzig, 1928, S.84

[16] Liebeck Oskar, „Das Unbekannte unci die Angst“, Leipzig, 1928, S.87

[17] Liebeck Oskar, „Das Unbekannte unci die Angst“, Leipzig, 1928, S.80

[18] Liebeck Oskar, „Das Unbekannte unci die Angst“, Leipzig, 1928, S.80

[19] Liebeck Oskar, „Das Unbekannte unci die Angst“, Leipzig, 1928, S.80

[20] Liebeck Oskar, „Das Unbekannte unci die Angst“, Leipzig, 1928, S.80

[21] Liebeck Oskar, „Das Unbekannte unci die Angst“, Leipzig, 1928., S.81