Валери Динев
Страхът (21) (Философско антропологичен анализ)

Заключение

Изучавайки страха, ние констатираме, че той е сред главните мотиви на човешкото поведение. Определено може да кажем, че от всички видове живи същества на Земята ние, хората, сме тези, които изпитват най-много страх. Обикновено при животните страхът престава да съществува с отминаването на заплахата. Той отново се активира при конкретна ситуация на опасност. Така че страхът при животните е роден от момента и е свързан само с настоящето.^[1] За разлика от животните, ние живеем не само в настоящето. Въпреки че живеем с мисълта за настоящето и се страхуваме за него, страхът ни е свързан и се разпростира до перспективите на бъдещето. Като същества, осъзнаващи бъдещето, ние имаме представа за многобройните възможности от бъдещи заплахи, а също и за неизбежностите на смъртта. „Ние имаме познание за бъдещето и смъртта, от собствен опит знаем колко много опасности ни заплашват.“^[2]

Тази перспектива, която бъдещето чертае пред човека, много често се явява главният източник за нашите страхове. Те се подсилват не само от мисълта за бъдещето, но и от страхове, предизвикани от нашата съвест, полов живот, болести, от чужди хора и др. Поради тези страхове ние търсим сигурност, уют и защита в най-невъобразими и невъзможни средства — амулети, суеверия, знаци, ритуали или се насочваме към различни религии, партии, учения и др.^[3]

Въпреки неблагоприятното влияние на страха върху настоящето и бъдещето на човека, той в определена степен го пази. Подобно на животните и ние, хората, имаме вродени средства за избягване на опасности и защита. Благодарение на тях човек оцелява в света, изпълнен със страхове и опасности, породени от врагове или себеподобни. Обгърнати отвсякъде от страхове, хората ги отразяват в своите религии, култура, изкуства, обичаи, морал и др., предавайки ги от поколение на поколение.

Всичко това показва, че страхът живее в нас и ние го носим през хилядолетното си съществуване. Той изцяло обхваща нашето битие и ние трудно се разделяме с него.

Много често човек още не е забравил старите си страхове, а се формират нови, които може би са и по-силни от старите. Ние живеем в страх и той моделира нашето ежедневно поведение, което се съобразява с него. И как да не се съобразяваме с него, когато той е проникнал до всичко в нас и при една погрешна стъпка неговата сила ще нарасне неимоверно. Най-често нашето бъдеще е основен източник на страх в нас. Ние трябва да изберем този момент, когато ще успеем до голяма степен да реализираме своите възможности. Човекът е изправен пред избора на варианти и от тях зависи дали страхът ще се възползва от някоя наша слабост. Много често ние не знаем коя възможност да изберем и това поражда в нас чувството на безпокойство и несигурност. Точно те са предшествениците на страха и, ако не успеем да осъществим добре възможностите си, страхът ще се възползва от това. Обикновено колкото човек е по-свободен да избира, толкова възможностите на страха нарастват. И това е факт, защото от една погрешна наша стъпка и ние може да се провалим. Ето защо често пъти свободата разширява възможностите на страха и ние, предпочитаме тя да бъде ограничена, а ние защитени от някой религиозен, политически или икономически фактор. Затова и много хора, изправени пред свободата на избора, предпочитат тя да бъде ограничена. Така че много често свободата прави хората да се чувстват повече в положение на страх. Страх от избора на възможни варианти, а не страх от самия страх. Дори и самият той може да бъде източник, на страх, което говори за неговата многообразност. Обикновено страхът се крие под различни форми и придобива различни измерения, които правят неговото реализиране трудно ограничимо. Ние можем само да ограничим своя страх или страхове, но не може да го премахнем. Той винаги е в нас и само чака добрият случай, за да ни завладее. Ние изработваме различни средства за намаляване на страха или на защита от него, но това е само една превантивна мярка, която ние исторически сме формирали в своето развитие. Хората са изработили различни средства, които да ги пазят от страха или от събития, които биха го породили. Това е една културна придобивка, която ние сме развили и съхранили през вековете, и тя показва, че страховете винаги са владеели хората. Просто зад всяко нещо се крие определена доза страх, защото и ние винаги се намираме в състояние на несигурност. И ако все пак успяваме да се пазим от непосредствените страхове, то тези свързани с нашето бъдеще често пъти са непредсказуеми. Самото бъдеще е изпълнено със страхове и ние винаги трябва да търсим и намираме такива средства, които биха намалили тяхното влияние. И към колкото по-бляскаво бъдеще се стреми човек, толкова по-големи са неговите страхове. Страхове породени от това дали ще се справим с предстоящите трудности или ще се провалим. Няма готови рецепти за действие, с които да се предпазим от страховете и затова човек трябва да бъде много внимателен, както в избора на вариантите, които ще използва, така и на моментите, които са най-подходящи за тях.

Страховете не само заплашват и създават неприятни чувства в нас, но те ни и пазят, защото са навлезли дълбоко в нашата природа. Използваните защитни реакции през вековете най-добре говорят за това. Без тях ние много лесно бихме станали жертва. По този начин страхът играе и определена защитна роля, която е важна за нашето оцеляване.

Човек много често, изправен пред въздействието на страховете, моделира своето поведение съобразно тях. И това е факт, защото ние не можем да не отчитаме тяхната роля. Страховете имат толкова трайно присъствие в нашия живот, че той едва ли би съществувал без тях. В някаква степен те се явяват определен коректив на поведението ни и това може да се види непосредствено. Изправени пред лицето на страха ние предприемаме такива действия, които биха намалили неговото въздействие. Много често точно присъствието на страха в нашия живот се използва за манипулиране на поведението ни. Тъй като човек е едно страхуващо се същество, той много често може да бъде заплашван. В резултат на тава хората биват манипулирани и държани в определено подчинение. Ето защо създаваната психоза около едно или друго явление е насочена към поддържане на страховете в нас. И колкото по-големи са те, толкова и манипулирането ни е по-голямо. Затова и редица групи от хора гледат да се възползват от това наше състояние, за да реализират своите цели. Ние много често ставаме лесна плячка в техните ръце и измъкването ни става много трудно.

По този начин страхът се превръща в едно мощно средство за въздействие върху хората за постигане на определени цели. Във всеки един исторически момент човек се намира под заплахата на определени страхове. Човек се опитва да се справи с тях, но те винаги оставят своя отпечатък. Така че наред с новите страхове, които се формират, човек носи и отпечатъците на своите стари страхове. Много често ние се явяваме една амалгама от стари и нови страхове, които слагат своя отпечатък върху битието ни. Ние носим страховете си и те винаги се възползват от една или друга ситуация, за да се появят. Няма безгрижен живот за човека извън властта на страха. Ние като цяло сме продукт на нашите страхове и те са се настанили трайно в поведението ни.

И по отношение на своите страхове човек се различава от животното, което реагира на заплахата в момента без да натрупва нейните последици. Ние акумулираме своите страхове и те се отразяват в различни ритуали, обичаи, навици, традиции, които спазваме. Уверили се веднъж, че те са част от самите нас ние ги предаваме от поколение на поколение като добавяме към тях още нови форми. Просто цялата човешка история е пропита от страхове и те са запазили своята сила и до ден днешен. От една страна ние създаваме своята история и страхове, които я съпровождат, така че традициите и ритуалите са нейното отражение.

Страхът се явява едно от най-мощните човешки състояния, където трудно се намира алтернативен вариант. Ние не можем да избягаме от страховете си, а и те не съществуват без нас. Страхът е винаги там, където е и човека. Няма освобождаване от него. Той се е настанил трайно в нашето битие и го държи здраво в своите ръце. Той ни държи в една ужасна хватка, от която няма освобождаване.

Ние живеем винаги в условията, които страхът ни е поставил и трябва да се съобразяваме с това.

Човек винаги ще живее заедно със своите страхове и това трябва да го имаме винаги предвид, когато изграждаме определени модели на поведение. Тези модели трябва да отчитат в по-голяма или в по-малка степен нашите страхове. Както поведението влияе върху страховете ни така и страховете влияят върху него. Като цяло ние сме едно дълбоко страхуващо се същество, което създава и преживява своите страхове и не би могло да живее без тях. Поради тази причина ние търсим различни отдушници за страховете си. Много често те могат да станат болезнени и да се превърнат в определени заболявания. Ето защо ние трябва да се стремим те да не придобият такава форма, въпреки че нямаме твърда гаранция за това. В своя изпълнен със страхове живот, човек трябва да се стреми да живее с тях без те напълно да го обсебят. Той трябва да намери такава форма на съвместно съществуване, в която страхът няма да бъде господстващ. В някаква степен ние трябва да контролираме своите страхове. Поначало това е много трудно, но все пак трябва да се опитва. Без воля ние не можем да преодолеем своите страхове. Това естествено не става напълно и веднага, а постепенно и трудно. Човек свиква със страховете си и започва да живее под тяхна власт. Ето защо ние още един път доказваме, че дълбоко в себе си сме много страхуващи се същества. И нашият живот винаги протича в условията на страх.

Именно в такива условия, човек трябва да осъществява своя живот. А един живот изпълнен със страхове губи много от своята динамика и спокойствие. Ние винаги трябва да изграждаме определени прегради пред страха, защото той винаги се опитва да завладее все нови и нови пространства. Това обикновено става със суеверията, които ние създаваме или унаследяваме. Обикновено страхът може да бъде плод на определени суеверия, а отказът от своя страх създава нови суеверия. Ние много трудно водим борба с тях, тъй като през хилядолетното си съществуване сме създали много защити, но те не винаги ни предпазват. Като се започне с чукането на дърво и се свърши с носенето на амулети, ние винаги сме търсили защита срещу онези страхове, които са придобили формата на суеверия. Най-често суеверието е един скрит страх, който ние унаследяваме от своите предшественици, които също са били подвластни на тях. Този скрит суеверен страх се явява много мощно средство за влияние върху човешкото поведение.

Почти няма човек, който да не е засегнат от едно или друго суеверие. А страхът, който носи може да бъде или много силен и почти непоносим, или в някаква степен по-поносим.

Самият живот в условия на страх създава едно дискомфортно състояние на човека, което го прави твърде уязвим и нараним. Страхът остава трайна следа в нашето поведение и ние винаги трябва да търсим определени средства за неговото преодоляване. Обикновено страхът протича в най-различни форми, в зависимост от силата, с която той се проявява. Като се започне от обикновеното безпокойство и се стигне до паническия страх, последният може да обхване голяма група от хора, които могат много лесно да бъдат подведени.

Най-често страхът се явява този модус на човешката душа, който оказва най-силно влияние върху човешкото тяло. Оттук и много често срещания така наречен органен страх. Сред органите на страха сърцето е на първо място.

Със сърцето са свързани нашите най-големи заплахи за смърт. Страховете свързани със сърцето най-често се оправдават, защото ние винаги го свързваме с края на живота. Някак си другите органи не предизвикват в нас подобни страхове и затова човек при заболяване или тяхно нараняване е по-спокоен. Обикновено човек не се поддава на паника ако заболее, но при едно по-остро протичане на болест той се страхува.

Няма спокойствие за човека на този свят, защото тъкмо се отървава от едни страхове, веднага го налягат или завладяват нови. Като че ли страховете извират изпод някакъв похлупак и непрекъснато ни завладяват. Много трудно човек създава имунитет срещу страховете си, но най-често той се подготвя за едни, а те се получават други. Страховете възникват под различни форми и са много пластични, с което напълно оправдават своята мобилност и бързина на завладяване. Най-често с наближаването на определено събитие или неприятно преживяване страховете нарастват. Когато човек е отдалечен от дадено събитие той е по-спокоен, но ако наближи неспокойството му нараства.

Ние най-често вземаме мерки срещу предстоящите страхове, докато за обхваналото ни изведнъж, често не сме в състояние да им отреагираме адекватно. Затова човек трябва цял живот да се учи как да преодолява страховете си. Ние можем за момент да забравим, че сме страхуващо се същество, но тогава можем да заплатим твърде скъпо. Винаги е по-добре, човек малко да се страхува, защото това в определена степен ни пази.

Без едно такова пазене, човек не би могъл да оцелее. По този начин страхът играе определено положителна роля, която се е формирала в нас през историческото ни развитие. Ние не бихме просъществували, ако страхът не ни пазеше, както от врагове, така и от себеподобни. Няма по-голяма заплаха от това да постъпваме безразсъдно. В едно такова състояние, човек може да погуби себе си.

Формиралите се страхове в хода на нашето историческо развитие са важен фактор за нашето оцеляване. И хората, и животните са развили своите страхове в борба за оцеляване във враждебния свят, който ги заобикаля. Ние винаги трябва да се ръководим от факта, че страховете играят определена роля за формирането в нас едновременно чувство за сигурност и несигурност.

Преплитането на тези две състояния най-добре разкриват противоречивата форма на страха, който живее в нас. Няма по-мощно средство за въздействие върху хората освен страха. Той така владее нашите души, че ние много често не сме в състояние за адекватно-действие. Ето защо тази малка книга ще допринесе много, според нашето скромно мнение, за познаването на страха в нас като модус на душата.