Валери Динев
Страхът (19) (Философско антропологичен анализ)

17.
И. Айвъл-Айвесфелд и Криста Зютерлин

Страх от наказания и страх от отмъщение. За вроденото правило „зъб за зъб“. „Лошата съвест“ като регулативен Фактор. Формиране на емоционална нагласа за защита на род, родина. Регулиране на страха с наказание и награда.

Сред многото източници на страха вината е сред най-важните. Тя много често се намира във връзка със съвестта. „Лошата съвест е лоша възглавница, върху която спим“, гласи една стара поговорка. Това неминуемо повдига въпроса, какво стои в основата на съвестта.^[1] Айбъл-Айбесфелд и Криста Зютерлин изследват, дали страхът от наказание или от отмъщение предизвикват угризения на съвестта. Според тях това играе голяма роля. Но дали само от страх ние спазваме приличие и добри маниери? За много хора това би било достатъчно основание, тъй като те най-често се опират на факта, че децата биват наказвани от своите родители за грешки в поведението, понякога чрез ядосаност, друг път чрез лишаване временно от любов.^[2]

Авторите допускат, че страхът от наказанието може да се смята за равнопоставен на този от отмъщението. Тяхното предположение се подсилва от наблюденията им, че при всички култури важи правилото „мяра според мяра“, „око за око, зъб за зъб“. За тях това правило е по-старо от човечеството и до голяма степен важи и за животните. При тях също се наблюдава реципрочно поведение. Например при битка между морски гущери, ако единият не спазва правилата, същото започва да прави и другият.^[3] С една дума, който хапе, бива ухапан.

За повечето антрополози, смятат авторите, правилото „Каквото ти на мене, това аз на тебе“ се определя като закон за реципрочността. От изследванията на някои учени, може да се каже, че той важи не само при враждебно поведение, но и при размяна на приятелски чувства. Това се доказва от Марсел Маус (напр. размяната на подаръци), Поли Виснер (при системата на размяна при кунг-бушмените).^[4] Айбъл-Айбесфелд и Криста Зютерлин смятат, че ако това правило, всяко нещо да се заплаща с равностойно нещо, е вродено, както те допускат въз основа на наблюденията си върху поведението на децата и животните, тогава правилото може да важи и при очакването на наказание.

В такъв случай нас естествено ни провокира въпросът, дали при страха от отмъщение всичко е ясно? Много често, ако ни се случи да направим нещо лошо, тогава изпитваме угризения на съвестта, чувство на вина и се срамуваме. Според Айбесфелд и Зютерлин, опитът учи, че в този случай обаче става дума и за нещо качествено различно от страха. Авторите са убедени, че страхът може да присъства като страх от обществено изобличаване или страх от отмъщение, но при лошата съвест става дума за нещо повече от страх.

И. А. — Айбесфелд и Кр. Зютерлин, предполагат, че има определена неврологична структура, която ние обозначаваме като модел на подражание, спрямо който ориентираме своето поведение. Маргрет Грутер смята, че „при поведение, отклоняващо се от нормите, в мозъка протичат биохимични процеси, които предизвикват неприятно чудвство, което ние възприемаме като «лоша съвест». Докато поведението, ориентирано спрямо нормите, бива «възнаградено» със защита от ендорфини.“^[5]

По време на своите сравнително-културни изследвания Айбъл-Айбесфелд и Криста Зютерлин наблюдавали често малки деца, които ако допуснат грешка в поведението си, се коригират с всички признаци на лошата съвест. Авторите се опитват да си отговорят на въпроса, дали вроденото ни познание за добро и зло е достатъчно за хармоничното ни съществуване. Според тях — съвсем определено не.^[6] И това е защото ние по исторически причини сме същества, живеещи на малки групи и сме склонни да се държим спрямо членовете на нашата общност или семейство по различен начин, отколкото спрямо други хора, които не са част от нашата общност. Айбесфелд и Зютерлин са убедени, че това особено поведение, което може да се определи като лоялност към собствената общност, налага да се развиват нови културни правила и социални техники. „Те са рационално обусловени и могат да бъдат предадени на човека посредством възпитанието, при което страхът от наказанието играе решаваща роля. Ако ни се удаде да обвържем новите норми с емоционалното наследство, тогава културните норми ще бъдат до такава степен възможно присъщи на човека, каквито са историческите. В този случай нашето поведение няма да бъде последвано от страх от наказание.“^[7]

Определено може да се каже, че превръщането на външните норми във вътрешна убеденост се е осъществило в някои от областите на политическото управление. Айбъл-Айбесфелд и Криста Зютерлин смятат, че ние хората помагаме на нашите деца и роднини поради чисто архаичен емоционален ангажимент, каквито са чувството на любов и симпатия. Авторите са убедени, че някои религии са осъзнали този факт и са успели да конституират любовта към семейството в любов към ближния. „Затова ние възприемаме непознатите хора като «братя» и «сестри», отвръщаме им с приятелство и им оказваме помощ, само защото са част от групата. Готовността да се защитава семейството бива използувана в цял свят и нееднократно се злоупотребява с нея, като с нея се обосновава защитата на групата. Без тази емоционална нагласа хората биха се замислили и поколебали преди да жертват живота си за своята родина. Те правят това поради национален ентусиазъм, който се корени в семейните добродетели.“^[8]

Въпреки че страхът от наказанието и наградата, т.е. камшикът и захарчето („Peitsche und Zuckerbrot“) като показно отличие, играят голяма роля в поведението на човека, според Айбесфелд и Зютерлин, той сам по себе си не може да обясни патоса и ентусиазма на младите хора. Това може да се постигне от страна на морала, основаващ се на разума. „Чрез наказание и награда могат да бъдат успешно прилагани правила на поведение, които се основават на разума. Ако те се свържат с последните (вродените) наклонности, тогава е възможно при повечето хора да се избегне заплахата от репресивни мерки. Това би било много по-ефективно, тъй като който следва нормите на поведение поради страх от наказание, той поема риск да бъде разкрит и заловен, когато наруши тези норми поради подценяване на опасността да бъде разкрит.“^[9]

В заключение може да се каже, като се позовем на Айбесфелд и Зютерлин, че най-често поведението, отклоняващо се от възприетите норми, може да предизвика различен тип реакции у човека, нарушил нормите: от отчуждение и антипатия до възмущение и угризения на съвестта.