Валери Динев
Страхът (20) (Философско антропологичен анализ)

18.
Дезмонд Мopиc

Страхът като защита

Как реагира човек на истински и въображаеми опасности? Защо изпитваме страх от змиите? Страхът като вродена предразположеност. суеверието като специфична Форма на защита. Суеверни жестове — напр. „чукам на дърво“ и др. носенето на амулети като средство срещу страха от нещастия и злополуки. Страх и защита от „лошия поглед“.

В книгата си „Човекът, с когото живеем“^[1] Дезмонд Морис ни показва, че човекът както и другите видове се опитва да се защити, когато го заплашва някаква опасност. Всички ние знаем, смята Морис, че по принцип човешкото тяло е изключително лесно ранимо и не притежава естествена защитна „обвивка“ (броня), както повечето от животните. Но за разлика от тях, човек е в състояние да извърши многобройни защитни действия с тялото си, които са характерни за всички хора по света. „Във всеки здрав човек от 4-годишна възраст нататък се проявява характерното «трепване» в момента, когато го заплаши някаква опасност. Реакциите са: присвиване на очи, навеждане на главата, повдигане на раменете, викане, пазене на лицето с ръце и т.н., в зависимост от ситуацията.“^[2]

Обикновено, ако запитаме хората кои са нещата, които предизвикват у тях страх, отговорите по отношение на съвременната действителност звучат твърде нереалистично. Дезмонд Морис изтъква, че вместо да посочат действителните причинители на смъртна опасност като — бързите коли, пластичните бомби и взривни устройства, ножове, куршуми, замърсяването на околната среда и стреса в големите градове — повечето от тях най-често са склонни да изброяват твърде тривиални опасности като — пълзящи и движещи се животни, насекоми, гръмотевици и светкавици, затворени помещения и големи височини. Според Дезмонд Морис това не означава, че те не изпитват страх от опасностите на модерната цивилизация, по-скоро значи, че те изтласкват от съзнанието си близкото, познатото и търсят в дълбините на своето съзнание причините за необясним страх или отвращение.^[3] Този факт много често се използува за създаването на филми на ужасите.

Дезмонд Морис смята, че при хората особено силно е чувството за страх от змиите. От наблюденията, които той направил, стигнал до извода, че това важи не само за страните, в които има опасни рептилии, но и за страни като Великобритания например, където шансът да срещнете змия или да умрете от змия при една едногодишна обиколка из провинцията е 1:500 милиона. Дори в САЩ, където има смъртоносни гърмящи змии, този шанс възлиза едва на 1:6 милиона. И в тези страни змията стои на първо място сред омразните неща, които предизвикват страх. Резултатите от изследванията му показали, че реакцията на хората при вида на змиите е толкова силна, че във Великобритания не по-малко от 19% от всички телевизионни зрители признават, че когато се появи змия на екрана, те винаги или изключват телевизора, или гледат встрани.^[4]

Много изследователи допускат, че страхът от змиите е съществувал като защитна реакция още при първобитния човек. Фактът, че е останал в толкова интензивна форма в съвременното общество, кара Д. Морис също да твърди, че той е бил не само жизнено важен за оцеляването на човека, но се е превърнал в наследствен елемент (признак) от човешкото поведение. Въпреки че точни доказателства за това няма, но наличните факти недвусмислено говорят в полза на тази теза. Според Д. Морис „до 2-годишна възраст децата не изпитват страх от змиите, на 3 вече съществува известна предпазливост, а на 4 вече се проявява окончателно силен страх. Кулминацията настъпва на 6-год. възраст, след което бавно започва да намалява до 14-год. възраст. Няма разлика между половете, макар че момичето на всяка от тези възрасти има по-силна реакция. Фройдовото твърдение за възприемането на змията като символ на фалоса, не пасва на тези факти.“^[5]

Д. Морис посочва, че тези пълзящи животни много често предизвикват защитна реакция във вид на бързо и рязко движение с ръка, което удивително наподобява на това автоматизирано пляскане с опашка при копитните животни, когато искат да прогонят досадните мухи. При хората се наблюдава, когато искат да се предпазят от пчела или оса.

Дезмонд Морис се спира и върху друга специфична защитна реакция на хората, каквато е суеверието. Той посочва, че „едновременно с усъвършенствуване защитата на тялото — като се започне от щита, бойното снаряжение и се стигне до бронираните жилетки и атомните скривалища — човекът непрекъснато се е занимавал с това да измисля необикновени магически действия и ритуали с цел защита.“^[6]

Определено може да се каже, че тези суеверни практики са характерни за всички епохи и всички култури. Многообразието и броят им е толкова голям, че за тях са написани цели томове с книги. Д. Морис е напълно прав, че обикновено тези суеверия много често за безсмислени, освен в едно отношение, че създават чувство за сигурност в този, който извършва тези суеверни действия, независимо от условията, в които протичат. Тяхната основна цел е действие, смята Морис, насочено към предотвратяване на злото и нещастията в бъдещето.

Анализирайки суеверията Д. Морис посочва, че много често между самото суеверно действие и неговия резултат няма никаква логическа връзка, но хората не се отказват да бъдат суеверни. Привлекателността на суеверните действия се дължи на факта, смята Морис, че те са много лесни за изпълнения. „Когато на някой му се каже да хвърли монета в кладенеца, тъй като това ще му донесе щастие; или пък да издуха наведнъж всички свещи върху тортата за рождения си ден и да си пожелае нещо наум, тъй като то ще се изпълни, обикновено той се съгласява.

Дори и когато това не стане, човек има приятно чувство, че е съпричастен към интересен обичай.“^[7]

За Д. Морис силата на тези суеверни действия е толкова голяма, че те са успели да надживеят времето си и да запазят съществуването си сред хората, живеещи в твърде логически, студени, практически ориентирани и твърде неромантични големи градове. Както Д. Морис посочва, почти навсякъде се наблюдава жеста „чукане на дърво“, когато човек иска да се предпази от нещо. Смята се, че този жест идва от прастари времена, когато хората са докосвали „свещения дъб“, за да умилостивят бога Thor. Или пък да вземем друг пример с думичката „наздраве“, която казваме, когато някой кихне (тъй като кихането може да бъде първият признак за болест). „Във всяка област“, посочва Д. Морис, „има такива любими жестове и почти винаги хората, които ги използват, не познават тяхното първично значение. Те дори се смеят на този факт и си признават колко глупаво е всичко това, но въпреки това продължават да го правят.“^[8]

Друга специфична форма на защитно поведение според Д. Морис е носенето на някакъв амулет или талисман. Наблюденията на Д. Морис показват, че по света има хиляди такива „символи на щастието“, които хората носят в продължение на векове. Независимо, че живеем в един свят, завладян от науката, този обичай е жив навсякъде до ден днешен. Много често хората си признават, че това е чиста безсмислица, смята Морис, но въпреки това продължават да се придържат към него.

За Дезмонд Морис интересна форма на амулет е формата на „застиналия жест“, който представлява ръка, която показва някакъв жест или прави знак. Носителят на този амулет се смята, че прави „постоянно“ съответния жест, когато носи този амулет. С други думи, според Морис това е една постоянна защита. Както изтъква Д. Морис, вместо човек непрекъснато да прави този жест, за да се защити или за да му донесе щастие, направената ръка го замества. Морис е убеден, че ако човек обиколи Европа, ще установи, че съществуват най-малко десет версии или варианти на този „застинал жест“. Някои от тях може да се каже, че са просто весели, оптимистични жестове като знака V (victory = победа), знака с насочен нагоре палец, или кръговия знак O.K.^[9]

Особено внимание Д. Морис обръща върху амулетите, които се опитват да отклонят „лошия поглед“ (evil eye). „В основата на «лошия поглед» стои допускането, че някои хора притежават такъв поглед, който носи нещастие. За да се защити човек от него, трябва или да го отклони, или да се погрижи да не бъде засегнат от него. Затова хората носят амулети, които са толкова силни, че да привличат лошия поглед и да го отклоняват от самия човек. Ако се носи амулет, изразяващ неприличен жест, се смята, че той привлича лошия поглед и по този начин се отклонява от очите. Може да се носи амулет под формата на око, тъй като това око е по-силно от «лошия поглед» и ще го отклони.“^[10]

Дезмонд Морис смята, че вярата в „лошия поглед“ е особено разпространена днес в Средиземноморските страни и дори се възприема насериозно от много образовани хора.

Според Д. Морис много често всичко започва с чиста случайност. Например някой човек отива на гости на едно семейство и скоро след това някой от семейството или от домашните животни умира, или пък се случва някакво друго нещастие. Веднага след това всички започват да се съмняват, че въпросният посетител е имал „лоши очи“. Ако се случи така, че той отново ги посети и отново се случи някакво нещастие, тогава предположението се превръща в сигурност, при което семейството ще направи всичко възможно, за да предотврати трето посещение. Но ако въпреки това трябва да се срещнат с него по някакъв повод или случайно, се взимат защитни мерки от рода на амулетите или пък други символи, носещи щастие.^[11] Д. Морис дава редица примери, как в различните страни рибарите предпазват своите лодки от „лошите очи“ и свързаните с тях нещастия и катастрофи, като нарисуват на носа на лодката си двойка изкуствени очи, които трябва да отклоняват „лошия поглед“ на потенциалния враг. Смята се, че този обичай, който е жив и днес в много страни, води своето начало от древен Египет. В други страни на „лошия поглед“ се противопоставят като върху покривите на къщите се поставят рога на елени или на друго животно.^[12]

Всички тези примери и наблюдения, които е осъществил Дезмонд Морис, го карат да направи извода, че „в тези защитни реакции се отразява човешката натрапчива идея за съществуването на потенциални опасности и предвиждането на някакви заплахи. Модерното общество е изградило за хората специални защитни институции, инструменти и средства като полиция, съдилища, застраховки и др., които би трябвало да ни осигурят спокойно съществуване, научният прогрес ни дава възможност да разберем по-добре заобикалящия ни свят. Но въпреки всичко ние, хората, сме съхранили една животинска бдителност — спрямо внезапно възникващите и необясними опасности, както и сме запазили свързаните с тях многобройни защитни реакции.“^[13]