Айнхард
Животът на Карл Велики (3)

2.

След отстраняването на Хилдерих Пипин, бащата на Карл, изпълнявал службата на майордом, която вече почти била станала наследствена, понеже бащата на Пипин, Карл, усмирил тираните, претендиращи за властта във всички франкски области, и победил сарацините, които искали да завоюват Галия, и ги прогонил в Испания в две големи битки — едната в Аквитания, в близост до държавата на поатийците, а другата при река Бера, недалеч от Нарбона. Пипин отлично изпълнявал същата тази служба, която наследил от баща си. Било прието тази чест да се оказва от народа само на онзи, който превъзхожда другите и по блясъка на произхода си, и по размера на богатството си.

След като Пипин, бащата на Карл, и брат му Карлман няколко години споделяли славата, останала от дядо им и баща им, в пълно съгласие, привидно под ръководството на Хилдерих, по неизвестни причини Карлман, изглежда, все пак е бил изкушен от желанието си да се отдаде на размисъл и след като оставил тежките и отнемащи време грижи за управлението, се оттеглил на спокойствие в Рим. Променил положението си — станал монах и на планината Оресте построил манастир в близост до църквата на св. Силвестър. Там няколко години се наслаждавал на желания покой в обкръжението на дошлите заедно с него братя. Но когато от Франция в Рим ежегодно започнали да идват на поклонение много благородници, за да изпълняват своите обети, и желаели да му засвидетелстват внимание като на някогашен господар, с честите си посещения те нарушили така желаното от него спокойствие и го принудили да смени мястото. Защото, като видял, че тълпата от посетители пречи на плановете му, Карлман напуснал планината и се оттеглил в провинция Самниум, в манастира на св. Бенедикт в Монте Касино. Там прекарал остатъка от живота си благочестиво в скромни занимания.