Айнхард
Животът на Карл Велики (13)

15.

Това са войните, които всемогъщият крал Карл води в продължение на 47 години — защото толкова време управлява, — в различни части на света с най-голяма вещина и успех. С тези войни той така забележително разшири франкското кралство, което получи голямо и силно от баща си Пипин, че почти го удвои. Защото, ако преди това върховната власт на франки те се простираше не по-далеч от тази част на Галия, която лежи между Рейн и Доара, Океана и Балеарско море, и върху част от Германия, обитавана от т.нар. остфранки, разположена между Саксония, Дунав, Рейн и реката Зале, която разделя тюрингците и сорбите, и освен това върху алеманите и баварците, чрез споменатите войни Карл покори първо Аквитания, Баския и цялата пиренейска област до реката Ебро, която извира от Навара, пресича най-плодородните земи на Испания и пред стените на гр. Тортоса се влива в Балеарско море. След това завзе цяла Италия от Аостадо Долна Калабрия, където е известно, че преминава границата между гърци и беневентци, дълга над 1000 мили; после Саксония, която е доста значителна част от Германия и се смята, че макар и еднаква на дължина, е два пъти по-широка от тази част, която населяват франките; по-нататък и двете части на Панония, и разположената на единия бряг на Дунава Дакия, също и Истрия, Либурния и Далмация, с изключение на крайбрежните градове, които обеща на императора на Константинопол от приятелски чувства и по силата на сключен с него договор. Накрая така се справи с всички диви и варварски племена, които живеят в Германия между Рейн и Вайксел, Океана и Дунав, почти сходни по език, но твърде различни по нрави и обичаи, че ги превърна в данъкоплатци. Измежду тях най-важни са велтабите, сорбите, абодритите и бьомите — именно с тях трябваше да води войни, — останалите, чийто брой беше много голям, се предадоха доброволно.