Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Vita Karoli Magni, –833 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Биография
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
elemagan (2013 г.)
Разпознаване и корекция
aquariuz (2013 г.)

Издание:

Айнхард. Животът на Карл Велики

Латинска. Първо издание

ИК „Евразия-Абагар“, Плевен, 1994

Под общата редакция на Цочо Бояджиев

Редактор: Саня Табакова

Коректор: Иличка Пелова

ISBN: 954–450–028–2

История

  1. — Добавяне

Личният живот на Карл

18.

Известно е, че по този начин Карл защити, разшири и едновременно разкраси държавата. Оттук нататък започвам да разказвам за неговите умствени способности, за изключителната му твърдост при благоприятни и неблагоприятни обстоятелства, както и за подробности от личния и семейния му живот. След смъртта на баща си, по време на съвместното управление с брат си понасяше с такова търпение ревността и завистта му, че на всички изглеждаше странна липсата на гняв. После, посъветван от майка си, взе за жена една от дъщерите на лангобардския крал Дезидерий, а след една година по неизвестни причини я изостави и сключи брак с Хилдегард, жена от изключително благородна швабска фамилия. От нея имаше трима сина: Карл — както, естествено, беше наречен първият, и Пипин, и Аудвиг, и също толкова дъщери: Ротруд, Берта и Гизела. Имаше и други три дъщери: Теодерада, Хилдтруд и Ротхайд — двете от третата си съпруга, която също беше германка и произхождаше от остфранкско семейство, а третата от една наложница, чието име в момента не си спомням. След смъртта на Фастрада се ожени за алеманката Аютгард, с която нямаше деца. След като тя умря, имаше четири наложници: Маделгард, която му роди дъщеря на име Ротхилд, саксонката Геревинда — дъщеря Аделтруд, Регина, от която имаше двама сина — Дрого и Хуго, и Аделинд — майка на Теодерих. Неговата собствена майка Бертрада прекара старостта си при него на голяма почит. Отнасяше се към нея с такова уважение, че помежду им никога не възникнаха разногласия освен при развода с дъщерята на Дезидерий, която беше взел за жена по нейно настояване. Бертрада умря скоро след смъртта на Хилдегард, след като вече беше видяла в къщата на сина си трима внуци и три внучки. Карл й устрои погребение с най-големи почести в църквата на св. Дионисий — същата, в която беше погребан и баща му. Уважаваше със същата преданост и единствената й сестра Гизела, която още като младо момиче се беше обрекла на вярата. Тя умря няколко години преди смъртта му в манастира, където беше прекарала живота си.