Айнхард
Животът на Карл Велики (26)

30.

В края на живота си, измъчван вече от болест и от старост, извика при себе си сина си Лудвиг, краля на Аквитания, който единствен от синовете на Хилдегард беше още жив. След това благородниците от цялата франкска държава бяха свикани на тържествено събрание, на което със съгласието на всички посочи Лудвиг за негов съуправник за цялата държава и наследник на титлата „император“. Коронясвайки главата му с диадема, заповяда да го наричат „император“ и „август“. Това негово решение беше прието от всички присъстващи с голямо одобрение, защото изглеждаше, че Бог му го е внушил в полза на държавата. Случилото се увеличи славата му и му създаде голям респект сред чуждите народи. След като Лудвиг беше изпратен обратно в Аквитания, Карл както обикновено, макар и изтощен от старост, излезе на лов недалеч от двореца си в Аахен. В такива занимания прекара остатъка от есента, а около началото на ноември се върна обратно в Аахен.

По време на зимния престой, през януари легна болен, повален от силна треска. Веднага си наложи диета, както правеше винаги в случай на треска, надявайки се, че това въздържане от храна ще прогони болестта или поне ще я облекчи. След това към треската се прибави и болка в едната страна на гърдите, която гърците наричат „плеврит“, но той продължи да пази диета и не поддържаше тялото си с друго освен от време на време с течности. Умря на седмия ден от заболяването, след като получи светото причастие, 72-годишен, на четиридесет и седмата година от управлението си, в третия час на деня.