Айнхард
Животът на Карл Велики (19)

21.

Той обичаше чужденците и им показваше толкова голямо внимание, че големият им брой не само в двореца, но и в кралството основателно изглеждаше обременяващ. Въпреки това поради великодушието си приемаше спокойно това бреме, тъй като смяташе, че похвалите за неговото свободомислие и добрата му репутация пред чужденците са добра отплата срещу големите неудобства.

22.

Имаше едро и силно тяло, беше висок на ръст, но не извън нормата — известно е, че височината му се измерваше със седем негови стъпки. Беше кръглоглав, с големи и живи очи, нос малко по-дълъг от нормалното, приятно посивяла коса и весело и усмихнато лице. Оттам се получаваше впечатлението за внушителна външност и достолепие, независимо дали беше прав или седнал. Вратът му беше дебел и малко къс, а коремът му изглеждаше леко издаден, но съразмерността на крайниците му го прикриваше. Стъпваше здраво, имаше мъжествен вид, гласът му беше ясен, при все че не съответстваше по сила на размерите на тялото. Имаше отлично здраве, едва през последните четири години от живота си страдаше по-често от пристъпи на треска, а към края започна да куца с единия си крак. Дори и тогава правеше повечето неща по своя преценка, а не по препоръка на лекарите, които едва ли не мразеше, защото го съветваха да се откаже от печеното месо, с което беше свикнал, и да премине към варено.

Непрекъснато се упражняваше в яздене и лов, което му беше вродено, защото едва ли на земята може да се намери народ, който да превъзхожда франките в тези умения. Обичаше парите на топлите минерални води и често упражняваше Тялото си с плуване, и плуваше толкова добре, че никой не можеше да се мери с него. По тази причина построи двореца си в Аахен и там прекара без прекъсване последните години от живота си. Канеше за къпане не само синовете и дъщерите си, но и благородници и приятели, понякога дори множество хора от свитата и телохранители, така че нерядко с него се къпеха по сто и повече души.