Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Vita Karoli Magni, –833 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Биография
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
elemagan (2013 г.)
Разпознаване и корекция
aquariuz (2013 г.)

Издание:

Айнхард. Животът на Карл Велики

Латинска. Първо издание

ИК „Евразия-Абагар“, Плевен, 1994

Под общата редакция на Цочо Бояджиев

Редактор: Саня Табакова

Коректор: Иличка Пелова

ISBN: 954–450–028–2

История

  1. — Добавяне

Възпитанието на децата

19.

Смяташе да възпита децата си така, че както синовете, така и дъщерите му първо да се образоват в онези дисциплини, към които и самият той проявяваше интерес. А когато възрастта на синовете му позволяваше, правеше необходимото те да се научат да яздят по обичая на франките, да боравят с оръжие и да ловуват. Дъщерите му трябваше да бъдат приучени да обработват вълна и за да не ги обзема скуката, да работят прилежно с хурката и вретеното и да бъдат възпитани във всички добродетели. От всичките си деца, преди да умре, изгуби само двама сина и една дъщеря — Карл, който беше най-старият, Пипин, когото направи крал на Италия, и първородната си дъщеря Ротруд, сгодена за гръцкия император Константин. Пипин остави син на име Бернхард и пет дъщери — Аделхайд, Атула, Гунтрада, Бертхайд и Теодерада, които го надживяха. С отношението си към тях Карл даде забележително свидетелство за своята благочестивост — когато синът му умря, обяви внука си за наследник на баща си, а внучките бяха възпитавани заедно със собствените му дъщери. Смъртта на синовете и дъщеря си понесе с по-малка сдържаност, отколкото се очакваше при величието на неговия дух. Очевидно благочестието, което му беше не по-малко присъщо, го караше да пролива сълзи. Защото, когато му съобщиха за смъртта на римския папа Хадриан, един от най-големите му приятели, плака така, сякаш беше изгубил брат или най-любим син. Изобщо Карл беше много приятен за другаруване. Той се сприятеляваше лесно и много твърдо отстояваше приятелството, оказваше абсолютно доверие на тези, с които се беше сприятелил. Беше толкова загрижен за възпитанието на синовете и дъщерите си, че никога, когато си беше вкъщи, не се хранеше без тях, нито пък тръгваше сам на път. Синовете му яздеха наравно с него, а дъщерите му го следваха съвсем наблизо, охранявани в ариергарда от нарочни телохранители. Макар да бяха много хубави и да ги обичаше твърде много, странното беше, че не позволи никоя от тях да се ожени нито за сънародник, нито за чужденец, а задържа всички при себе си чак до смъртта си, твърдейки, че не може да се лиши от тяхното съжителство. И поради това, въпреки че иначе бе щастлив, чрез тях позна и злощастността на съдбата. Това той прикриваше толкова старателно, че все едно за тях не беше се появявало подозрение за нещо срамно или не беше се разпространявала мълва.