Айнхард
Животът на Карл Велики (2)

1.

Смята се, че родът на меровингите, от който франките обичайно избираха кралете си е продължил чак до крал Хилдерих, който по заповед на римския папа Стефан бил отстранен от трона, подстриган и изпратен в манастир. Макар да изглежда, че династията свършва с него, той всъщност отдавна не притежавал никаква власт и не можел вече да се опре на нищо по-значимо от празната кралска титла. Защото и силата, и държавната власт били в ръцете на дворцовите управители, които се наричали майордоми и били по върховете на властта. А на краля не оставало друго, освен да се задоволи с титлата и с разпусната коса и неподстригана брада да стои на трона и да си дава вид на владетел, изслушвайки пратеници отвсякъде и отпращайки ги с отговори, на които бил подучен или които дори му било наредено да дава, представяйки ги за свои собствени. Защото извън безполезната кралска титла и несигурното препитание за живот, което му отпускал по свое усмотрение майордомът, кралят не притежавал нищо свое, освен едно имение с нищожен доход. В това имение имал дом и от приходите поддържал малобройна прислуга, която вършела най-необходимото и го обслужвала. Където и да тръгнел, един слуга го возел с волска кола като обикновен селянин. Обикновено така пътувал и до двореца, и до откритите народни събрания, които се провеждали ежегодно за благото на държавата, по същия начин се прибирал и в дома си. А майордомът се грижел за управлението на кралството и за всичко друго, което трябвало да се свърши и уреди вътре и извън държавата.