Дебра Гинсбърг
Порок (17)

Глава 16

Да внимава. Марина превъртя думата в главата си, докато пускаше душа и чакаше да потече топлата вода. Хората те предупреждават да внимаваш, когато са загрижени за теб. Само че Марина не внимаваше по отношение на Гидиън. Разтърси косата си — твърде дълга и буйна, вече силно нуждаеща се от подстригване — и застана директно под силната струя, усещайки как топлината пропива кожата й, докато банята се пълнеше с пара. Тя докосна шията си с ръка и установи, че е забравила да свали пръстена и верижката, както правеше винаги, когато влизаше под душа. Поредният признак колко е разсеяна. Затвори очи и пред погледа й премина визуалният отзвук от сънищата й — тъмното небе и ярките звезди, как тича и острите камъчета бодат ходилата й — преди да се разтвори в образа на Гидиън. Марина позволи на съзнанието да се задържи там, да огледа чертите му.

Ако вечерята им в „Лъки“ не можеше да се брои за среща, вторият път, когато се видяха, безспорно си бе среща. Той бе дошъл в кабинета й следобед с бутилка „Амароне“, италианско червено вино, „направено от стафиди“, както й бе обяснил, и я попита дали би искала да пийнат на плажа. Спонтанността не бе сред силните черти на Марина, затова тя учуди сама себе си, като отговори на Гидиън, че това би било страхотна идея. Тръгнаха с колата на юг по крайбрежното шосе, докато стигнаха до особено красиво място на брега близо до градчето Дел Мар, и паркираха в началото на пясъка.

— Може би трябваше да спомена, че нямаме право да носим алкохол или стъкло на плажа — отбеляза тогава Марина. — Тук са много строги в това отношение.

— Е — извади той тирбушон и две пластмасови чаши, — в такъв случай по-добре да вдигнем тост най-напред в колата.

Марина пиеше рядко, а когато го правеше, бе в ограничени количества. Цялото й детство бе преминало сред неспособни да се контролират наркомани, затова никога не би допуснала да се превърне в една от тях. Но дори тя признаваше, че понякога алкохолът улеснява нещата. Сами в пикала на Гидиън и изчерпали темите за неангажиращ разговор, двамата се нуждаеха от алкохола, за да се отпуснат и да преминат към следващата фаза. Разговорът вървеше на тласъци. Марина искаше да научи нещо повече за него, но до такава степен се бе тренирала да научава чрез наблюдение, че й бе трудно да го разпитва направо с какво се занимава, откъде идва и как се е озовал тук. Гидиън обаче нямаше такива резерви и не се побоя да я попита как е започнала да работи като медиум, откога живее в Калифорния („Май всички жители тук са дошли от другаде“) и какви са клиентите й. Точно в това отношение виното много помогна на Марина и й позволи да се отпусне достатъчно, за да избегне да отговори директно на въпросите му, без да изглежда, че крие нещо.

— Не мога да говоря за клиентите си — каза му тя. — Същото е като при адвокатите или при лекарите, само че моите средства са малко по-различни — карти таро, а не рецепти и разговори.

Той посрещна обяснението й със смях, макар че тя усети известно раздразнение и нетърпение под повърхността, и я попита дали може да говори за тези средства. Така Марина започна да му разказва за символиката на картите таро, за връзката им с астрологията, датираща отмората на цивилизацията. Говори за значението на момента на раждане и за влиянието на планетите. Той я слушаше, отпиваше от виното си и се усмихваше без никакво снизхождение.

— От устата ти звучи съвсем основателно и законно — отбеляза той.

Марина настръхна, но се опита да не й проличи:

— Ти ме потърси — отговори тя.

— Така е — призна той. — Извинявай, не исках да прозвучи така.

Слънцето залязваше, когато излязоха да се разхождат по пясъка. Марина се чувстваше поразгорещена и леко замаяна. Отне им известно време, за да тръгнат в крак, докато се разхождаха покрай водата. Тя прие с радост шума на прибоя и леката си замаяност от алкохола. Когато Гидиън спря и погледна към сияйния хоризонт, Марина вдигна очи към него и усети силно желание да долепи устни към кожата му и да усети извивката на раменете му под дланите си. Той се обърна, не й се усмихна, но след малко хвана ръката й и я задържа в своята. Бе по-интимно от целувка, така си каза Марина, и усети как топла вълна залива цялото й тяло. Бузите й пламнаха въпреки хладния солен бриз и кожата й настръхна и се изпоти. Зави й се свят и се наложи да отмести поглед надолу по брега, където забеляза белокоса жена в бяла дреха, седнала зад малка маса.

Гледката бе странна и Марина се запита защо не е забелязала възрастната жена, когато бяха дошли на брега. Присви очи на гаснещата светлина, опитвайки се да различи подробностите. От това разстояние жената приличаше на възрастните гледачки, които седят под колонадите на крайбрежните алеи за разходка. Или поне на карикатура на такава. Само че в цялата картина имаше нещо сбъркано — не на последно място поради факта, че нямаше пешеходна алея с колонада и жената седеше насред пясъка. Гидиън явно не забеляза какво гледа Марина и без да пуска ръката й, тръгна към възрастната жена. Когато се приближиха, Марина се стегна, сякаш й предстоеше да види нещо ужасяващо. Възрастната жена понечи да вдигне поглед и Марина неволно стисна по-силно ръката на Гидиън. Той спря и се обърна към нея.

— Марина?

— Странно, нали?

— Кое? — попита той.

— Онази жена там — кимна тя по посока на жената. Видя как очите му се стрелнаха настрани.

— Коя жена?

Още преди да обърне глава, Марина осъзна, че жената — или каквото бе видяла — вече я няма. Когато огледа брега — празен, с изключение на топките сплетени водорасли и на раковините — сърцето й се сви. Наистина беше видяла там жена. Отне й повече време, отколкото й се искаше, за да успокои Гидиън, че всичко е наред, че скала или топка водорасли й се е сторила нещо друго.

— Тук застудя — отбеляза той. — Да тръгваме ли?

Върнаха се в кабинета й в мълчание и Марина се притесни — повече, отколкото й се искаше, — че го е отблъснала със странното си поведение на плажа. Но докато слизаше от пикапа му, той се приведе към нея и каза:

— Наистина бих искал да се видим пак. Може би този път на истинска вечеря. Какво ще кажеш?

На тази втора среща Гидиън я заведе в италиански ресторант в Кардиф край морето, където железопътни релси пресичаха крайбрежния път и точно зад тях ревеше прибоят. Приключиха късно и Гидиън я откара до дома й съвсем наблизо. Спря на късата й алея с впечатляваща лекота предвид габаритите на пикапа му и тесните улички на възвишенията в Кардиф. Изключи двигателя, но не извади ключа. Радиото, настроено на станция със стари златни хитове, продължи да свири, докато двамата слушаха как Боб Сигър пуши последната си цигара за деня и обръща страницата. Седяха, без да си говорят, докато свърши песента и започне следващата и тогава Гидиън най-неочаквано се наведе и я целуна за пръв път. Когато устните му докоснаха нейните, Марина бе обхваната от противоречиви реакции. Изведнъж изпита усещането за дежа вю, сякаш знаеше, че тази целувка е била там хиляди пъти преди това, но едновременно имаше и противоположното чувства, че й се случва нещо съвсем ново и непознато. И после изведнъж ръцете му се озоваха в косата й, обхванаха нежно главата й, ръцете й го обгърнаха и тя го привлече толкова силно към себе си, че тежестта на гърдите му притисна пръстена, пъхнат в сутиена й, дълбоко в плътта на гръдта й. Остра болка прониза гръбнака й и тя потръпна. Зад затворените си очи Марина виждаше сияйни мълнии. Тогава той я пусна и дръпна лицето си от нейното. Пръстите му продължиха да я докосват, връхчетата едва-едва галеха скулите й, сякаш четеше брайловото писмо по кожата й.

— Искаш ли да влезеш? — попита Марина. Гласът й прозвуча задъхано, тихо и изпълнен с копнеж.

— Да, в момента не искам нищо по-силно от това.

Марина се вслуша внимателно в тембъра на гласа му, опитвайки се да изкопчи значението от тона на думите му, търсейки истината, която той не можеше да скрие, но не научи нищо повече от онова, което Гидиън реши да й разкрие. Той повдигна една къдрица от рамото й и я потърка между пръстите си като заешко краче.

— Само че преди това искам да те опозная — каза той. — Наистина искам да те опозная. Трябва да разбера коя си и какво се случва тук — докосна той челото й — и тук — посочи към сърцето й. — Преди аз да… преди ние… За мен е важно, Марина. Надявам се и ти да смяташ така.

— Нали разбираш, че това обикновено са думи на жената — отбеляза Марина и тутакси съжали за грубата откровеност в думите си. Усмихна се, за да смекчи ефекта от казаното, но той не й отвърна със същото. Просто я гледаше, пронизвайки мозъка й с тъмните си очи. Коремът й се стегна от нещо тъмно и първично — остър страх.

— Аз… привличам ли те? — попита тя. Марина ухапа устната си толкова силно, че усети вкуса на кръв, но беше твърде късно, за да вземе думите си обратно.

— Да — отговори Гидиън и на нея й прималя от желание от дълбокия звук на тази единствена сричка. — Толкова силно, че когато съм с теб, не разсъждавам трезво. — Той изстена тихо и постави ръка отстрани на шията й. Кръвта на Марина лудо забушува във вените й. Усети как сърцето й заби два пъти по-учестено в гърдите. — И точно затова искам да почакам — обясни той. — Искам да съм сигурен, че не става дума само за секс.

Марина дишаше учестено.

— Учудваш ме — каза тя.

— Разочарована ли си?

— Още не — усмихна се тя и този път той също се усмихна.

* * *

След онази нощ двамата постепенно градяха отношенията си, все повече се сближаваха, но нито веднъж не стигнаха до края. Марина си мислеше, че всичко прилича на огромен експеримент. Колко време двама възрастни щяха да се държат като неумели девственици? Не, не неумели. Имаше нещо много изискано в начина, по който Гидиън направляваше хореографията на този танц. И успяваше. Тя го желаеше и физически, и емоционално. Всеки път, когато бяха заедно, светът й започваше да искри и да се разширява като супер нова. Странното видение с гледачката на брега бе едва началото. Когато Гидиън беше близо до нея, когато я докосваше, тя виждаше проблясъци от светлина и сенките на хора, които не бяха край тях. Чуваше в ушите си смях и шепот. Една нощ, когато той я целуна за лека нощ на стълбите пред дома й, Марина чу глас да й казва: „По-добре внимавай, момиченце“, при това толкова ясно, че се отдръпна от Гидиън и извърна глава по посока на звука. Разтревожи я обаче не толкова близостта на гласа, колкото притежателят му — майка й.

Влюбваше се и цялата се разпадаше. Любовта, дори от мисълта за която коремът й се стягаше, бе толкова объркана, неконтролируема и себична. Марина вече правеше компромиси, скъсяваше графика си, от което работата й страдаше. Кога ли щеше да започне да губи и части от себе си? Клиентите забелязаха промяната в отношението й, макар че тя по-старателно от всякога държеше личния си живот далеч от тях. Марина знаеше, че точно затова е било предупреждението в съня й — за да престане, преди да е станало прекалено късно. Само че тя не искаше да спре.

Тъй като не искаше да отваря очи, Марина посегна сляпо за шампоана и опита да отвори капачето. Имаше достатъчно психологически познания, за да разбере за какво се отнася сънят й. Насън тя се приближаваше все повече към Гидиън точно както ставаше наяве… Предупреждението — тревожното усещане — се дължеше на факта, че не бе редно да се обвързва емоционално с него. Розите, символ на любовна връзка, бяха напъхани в устата й, още по-явна проява на противоречивите й усещания. Но… Марина се вкопчи в спомена за съня си. Представи си как го настига и се опита сама да измисли края.

Прокара насапунисаните си ръце по тялото от извивката на ханша към гърдите, описа кръгове около тях, после ги погали, после отново се спусна към плоския си корем и насочи пръстите си надолу между бедрата. Наведе глава и усети как горещата вода облива раменете и шията й. Със затворени очи си представи Гидиън в нощта, когато се бяха запознали, когато го бе завела на светло и бе видяла лицето му. Изпита го още тогава — бавното магнетично привличане на очите му и решителното очертание на устата му. Мислено прокара поглед по топлата загоряла кожа на шията му. Виждаше равномерния му пулс под челюстта. Видя го да вдига ръце, видя силните му четвъртити пръсти, грубите му длани. Превърна собствените си ръце в неговите и ги насочи надолу по мократа си плът. Показа му точно къде да се спре, започна да гали, после да притиска все по-настойчиво и по-настойчиво, мускулите й се стегнаха, чу собствения си стон и усети как водата на душа изстива.