Дебра Гинсбърг
Порок (13)

Глава 12

Декември 2006 г.

След всички хапчета, отвари, заклинания и посещения на лекаря единственото нещо, свързано с бременността, което Мадлин не бе очаквала, се оказа фактът, че ще й бъде толкова неприятна. „Неприятна“ може би не беше точната дума — по-точно бе „противна“ или „ненавистна“. А може би нямаше да е така, ако не се чувстваше толкова ограничена. Беше затворничка в тялото си — не, беше заложница на бебето, което бе завладяло тялото й, ако изобщо на този етап можеше да се нарече бебе. Да, въздъхнала бе тя с насълзена наслада при първите зърнисти снимки от ултразвука, но първоначалното й удоволствие, че е забременяла, бе по-скоро свързано с победоносно ликуване, отколкото с майчински инстинкт. Андрю, разбира се, бе на седмото небе. Откакто го познаваше, дори в най-интимните им мигове заедно, никога не го бе виждала така разнежен. Беше толкова щастлив, че дори не се ядоса за дълго, когато установи, че не е първият човек, научил новината.

Когато Мадлин му разказа как е отърчала при Марина с теста за бременност, вълна от гняв заля лицето му, но той се овладя. Мадлин се постара да представи случилото се като забавна история, подчерта колко глупаво е изглеждала вероятно, търчейки с мократа с урина лентичка. Не бе искала да го дразни и когато историята не го развесели, Мадлин осъзна грешката си. Андрю ревнуваше от Марина и не му беше приятно, че според съпругата му една гледачка има повече заслуги за бебето от него. Всъщност дори се държеше грубо, когато идваше Марина, и Мадлин остава с усещането, че ако не бе в такова „деликатно положение“, той би престанал да плаща тлъстите хонорари на Марина. Може би бе разбираемо, но кой друг я бе подкрепял повече през целия кошмар? Мадлин се бе овладяла навреме и беше започнала да бъбри за бебешки имена, за дати и за предстоящите месеци. Андрю държеше ръката й като тийнейджър на първа среща. Това бе един от най-щастливите мигове на брака им, поради което начинът, по който се чувстваше сега, бе още по-потискащ.

Много скоро след първоначалния изблик на радост лекарят й нареди да остане на легло и Андрю започна да се отдалечава от нея. Отчужди се повече от когато и да било, сякаш тя непрекъснато го дразнеше, мислите му все бяха заети с нещо, което го гризеше отвътре. Като че ли тя нарочно бе направила така, че бременността й да е рискова. Положението се влошаваше още повече от факта, че той бе толкова грижовен към нея. Поднасяше й сок и плодова салата. Стараеше се да я отрупва с материали за четене. В спалнята имаше толкова списания, че приличаше на лекарски кабинет, а половината от бестселърите по книжарниците бяха на нощното им шкафче. Нае й допълнителна прислуга и личен готвач. Мадлин не трябваше да прави нищо, абсолютно нищо.

По отношение на цялото това внимание я притесняваше фактът, че Андрю не го правеше заради нея. Усърдието му бе насочено към бебето. Тя бе само съсъдът, който го носи. Не си въобразяваше — Андрю наистина не я бе докоснал, откакто бе обявила, че е бременна. Отначало ужасно й се гадеше сутрин, но след това последва поредица от извинения: приключил с виаграта, не бил вече толкова млад, чел някъде, че един мъж имал в живота си ограничен брой оргазми и той не искал да ускорява края на своите. Тя веднага го попита дали няма любовна връзка, но тъжното бе, че дори не се нуждаеше от уверенията му, за да разбере, че няма. А след като тя започна да кърви, вече дори не му трябваха извинения. Разбира се, че сега не можеха да правят секс, почти сигурно бе, че ще навредят на бебето.

— Бъди разумна, Мади — казваше й той. — Толкова усилия положихме и толкова искахме това. Защо да рискуваме всичко за едно кратко дребно удоволствие? Ще имаме много време след това.

— Можем да правим някои неща — изплакала бе тя. — Сексът не се изчерпва с мисионерската поза. Бих могла да…

— Но на мен ми е добре — настоял бе той.

— Кой мъж не би искал съпругата му да му направи свирка? — попитала бе Мадлин. — Какво ти става?

— Чуй се само! — възкликнал бе той отвратено и това бе последният път, когато бяха говорили за секс.

Ако беше честна пред себе си, Мадлин трябваше да признае, че в момента правенето на любов и за нея не изглеждаше приятна перспектива. Но не това бе въпросът. Тя искаше Андрю да го желае и фактът, че той не проявява интерес към нея, я караше да се чувства грозна и изплашена — сякаш единствената й стойност бе като инкубатор на бебето.

Достатъчно неприятно беше, че вече не може да прави йога или пилатес, но Мадлин дори не можеше да шофира. Не можеше да се разходи по брега. Неохотно й позволяваха да ходи дори до тоалетната. Усещаше как гърбът и бедрата й започват да наедряват, макар всички да й повтаряха да не става смешна, изглеждала страхотно, всяка жена наддавала като бременна. Добре че поне Каси нямаше нищо против да идва в къщата, за да я подстригва, та да не изглежда като пълна развалина. А не беше в затвор…

Само дето Мадлин имаше чувството, че е точно в затвор и че онова, което я очаква след края на присъдата, е също толкова плашещо като случващото се в момента. При първото ритане на бебето не бе изпитала неудържимата радост и усещането за чудо, които би трябвало да изпита, когато ти се случи нещо такова. Просто й се стори странно, сякаш в тялото й имаше извънземен, който пиеше жизнените й сили. Мадлин се притесняваше, че след раждането на бебето ще й бъде още по-неприятно, отколкото сега. Ами ако изпадне в следродилна депресия и не е в състояние да се грижи за бебето или й се прииска да го удави във ваната? Тогава какво? Достатъчно неприятно бе, че има пред родилна депресия и не може да взема никакви лекарства, за да се справи с нея. Тя копнееше за чаша вино, не за бутилка вино. Идеше й направо да сдъвче чашата. Сякаш полудяваше.

Марина обаче я разбираше. Само тя.

Мадлин вдигна телефона, както бе правила вече много пъти, и набра номера й. Телефонът звъня, звъня, но никой не вдигна. Отново проклетата гласова поща: „Моля оставете номера си и времето на обаждането си…“.

— Марина, Мадлин е. Оставих вече няколко съобщения, но не знам дали си ги чула. Сигурно си много заета. Наистина имам нужда да поговорим. Трябва да дойдеш. Знам, каза, че не се налага да се виждаме преди другия месец, но трябва да те видя, Марина. Моля те, обади ми се при първа възможност.

Мадлин затвори и гневът й се засили. Плащаше на тази жена много пари, можеше поне да й вдига телефона от време на време. Може би не бе съвсем честно. По време на последния им сеанс Марина й бе казала, че трябва да поработи над лечението на детето вътре в психиката й, за да може бебето да расте на приятно място. Марина бе казала, че ако се срещат прекалено често, рискуват да разсеят ефекта на посланието и напътствията на духовете. Твърдеше, че трябва да се разделят поне за два месеца. Повечето й клиенти я посещаваха само веднъж или два пъти годишно (Мадлин подозираше, че това са пълни глупости, но нямаше как да го докаже), а с Мадлин отдавна бяха превишили значително обичайния брой. Тогава Мадлин се бе съгласила, но Марина бе толкова убедителна.

Отчасти Мадлин се тревожеше да не би Марина да се отдръпва заради Андрю. Не разбираше враждебността му към нея. Сигурна беше, че Марина я е усетила, дори ако Андрю не й бе казал нищо, а тя подозираше, че го е направил. Всъщност би трябвало да й благодари. В крайна сметка Мадлин забременя едва след като започна да ходи при нея. Това обаче бе само един от страховете й. Другият, по-големият страх, бе, че и на Марина й писваше от нея, както бе писнало на Андрю. Последния път, когато се видяха, Марина бе страшно разсеяна. Първо, закъсня, което никога не й се случваше, а освен това не се извини. И през цялото време, докато беше при Мадлин, обясняваше защо не би трябвало да е там. Ужасна мисъл хрумна на Мадлин — ами ако Марина се опитваше бавно да се отърве от нея? Тя бе започнала да ходи при гледачката, защото не можеше да забременее, но вече бе бременна, така че какво още имаше да узнава, освен дали случайно няма да пометне и дали бебето е момче или момиче? Не след дълго Мадлин щеше да излезе извън опасния период и бебето щеше да може да оцелее извън утробата. Това ли чакаше Марина?

Мадлин отново набра номера, но затвори, преди да чуе сигнала на гласовата поща. От толкова отдавна стоеше в тази стая, вперила поглед в едно и също място от стената, в един и същ ъгъл на прозореца, откъдето се виждаше един и същ триъгълник притъмняващо небе. Щяха да минат часове, преди Андрю да се прибере. Можеше да отиде дотам и да се върне, без той да разбере. Чувстваше се добре. Нищо й нямаше. Нямаше спазми, не кървеше, никакви признаци, че нещо не е наред. Сякаш за да й вдъхне увереност, бебето леко подритна пикочния й мехур. Какво ще й навреди? Всъщност само щеше да се почувства по-добре от посещението в кабинета на Марина, щеше да се отърве от паниката си. Марина със сигурност щеше да е в кабинета си, тя непрекъснато работеше. Андрю изобщо нямаше да разбере.

Мадлин непрекъснато следеше състоянието си. Сложи си панталона за йога и горнище на анцуг и седна на кушетката. Всичко беше наред. Изми си зъбите, прибра косата си на опашка и бавно слезе по стълбите. Все още беше добре. Приятно й бе да излезе от къщата, да отиде в гаража, да се качи в мерцедеса си. Чувстваше се страхотно, докато прекосяваше Ранчо Санта Фе и излизаше на крайбрежната магистрала. Едва когато прекоси железопътните релси в Кардиф, започна да усеща спазмите — тъпи, но упорити. Запита се дали не трябва да обърне и да тръгне към кабинета на лекаря, но измина още километър и спазмите отслабнаха.

Пред кабинета на Марина нямаше място за паркиране, затова се наложи да даде на заден и да паркира пред Сийсайд Маркет на няколко пресечки. Вече започваше да си мисли, че идеята не е била чак толкова добра. От толкова отдавна не бе излизала навън, че й се виеше свят дори в колата. Обаче, след като няколко пъти си пое дълбоко дъх като в йога, Мадлин отново се почувства добре и възвърна решимостта си. Вървеше бавно, непривикнала с неуравновесеното си тегло. Бебето й тежеше. На няколко метра от кабинета на Марина остра болка в корема спря дъха й за миг и после утихна. И тогава видя нещо, което я удиви до такава степен, че напълно забрави за болката. Марина излизаше от кабинета си, следвана от някакъв мъж. Беше едър русокос здравеняк, който изглеждаше като човек, който работи на открито, в строителството или нещо подобно. При това беше хубавец. Разговаряха и се усмихваха, а после той се пресегна, нежно отметна от лицето й кичур коса, наведе се и я целуна по устата. Значи беше заради мъж, каза си Мадлин. Марина зарязваше клиентите и отговорностите си заради някакъв здравеняк? Мадлин не знаеше дали да се гневи, или да изпитва облекчение. Марина обаче погледна към нея, позна я и по лицето й се изписа ужас.

— Мадлин! — провикна се тя. — Какво търсиш тук? О, боже, Мадлин, какво става?

Мадлин съвсем се обърка от страха, изписан по лицето на Марина. Мъжът до нея също се ужаси, а Мадлин не можеше да разбере защо двамата я зяпат така. Сведе очи надолу, проследявайки погледите им. И тогава видя кръвта.