Майкъл Крайтън
Въздушна клопка (82)

БОЙНАТА ЗАЛА
15.15 ч.

Настани се обратно на стола. Звукооператорът прикрепи кутийката с радиомикрофона на колана й.

— Кажете няколко думи, ако обичате — рече той. — Искам да регулирам нивото на звука.

— Проба, проба, до гуша ми дойде — каза тя.

— Благодаря, достатъчно — усмихна се мъжът.

Видя фигурата на Ричмън, който влезе в помещението и опря гръб на далечната стена. На лицето му играеше доволна усмивка. Беше спокоен, очевидно убеден, че я държи в ръцете си. Мардър беше сключил голяма сделка, крилата вече пътуваха за Корея, компанията отиваше по дяволите, при това с помощта на Кейси…

Риърдън се отпусна в стола срещу нея, разкърши рамене и оправи вратовръзката си.

— Как се чувствате? — усмихна ѝ се той.

— Добре.

— Тук е малко топличко, но скоро ще приключим — добави той и хвърли поглед на часовника си.

Над главата му се наведе Малоун и започна да шепне.

— Наистина ли? — попита репортерът и извъртя очи към тавана. Веждите му се извиха, главата му кимна няколко пъти. — Разбрах… — Ръцете му чевръсто разлистиха папката върху масата.

— Готови ли сме, момчета? — повиши глас Малоун.

— Камера А готова.

— Камера Б готова.

— Звук готов.

— Запис! — заповяда тя.

Започва се. Кейси напълни дробовете си с въздух и погледна очаквателно Риърдън.

— Вие имате ръководен пост в „Нортън Еъркрафт“ — започна с усмивка той.

— Да.

— Работите в компанията от пет години.

— Да.

— С други думи сте доверен и високопоставен служител. Тя само кимна с глава.

— Да поговорим за инцидента с Полет 545. Той става със самолет, за чиято сигурност вие сте готова да гарантирате.

— Точно така.

— При този инцидент трима души са убити, над петдесет ранени…

— Да.

— Всички видяхме ужасните кадри от борда на самолета. Вашата Комисия за разследване на инциденти е работила денонощно, в резултат вече разполагате с предварително заключение…

— Така е — кимна Кейси.

— Тоест, вие знаете какво е станало на борда…

Внимателно!

Моментът настъпи. Сега наистина трябваше да действа с безкрайно внимание. Защото тя не знаеше какво е станало на борда, разполагаше единствено със силни подозрения. Нещата тепърва щяха да се уточняват, събитията тепърва щяха да търсят логичното си място. Нищо още не беше сигурно…

— Само крачка ни дели от окончателното заключение — каза на глас тя.

— Излишно е да ви казвам, че изгаряме от любопитство да го чуем…

— Официално ще го обявим утре — вдигна глава Кейси. Успя да забележи стреснатото изражение върху лицето на Ричмън въпреки режещата светлина на прожекторите. Той не беше очаквал подобен ход. Сега лицето му се удължи, копеленцето очевидно се питаше какво ще последва…

Нека се пита.

Риърдън се извърна към Малоун, който се наведе и прошепна нещо в ухото му. Той кимна и зае нормалната си позиция:

— Госпожице Сингълтън, защо да чакаме до утре, след като вече имате това заключение?

— Защото, както сам подчертахте, това е един много сериозен инцидент. Около него се вдигна много шум, изказват се какви ли не предположения. Ръководството на „Нортън Еъркрафт“ съзнава своята отговорност и ще обяви своите заключения едва след приключването на полетните тестове, които ще бъдат извършени със същата машина, при същите полетни параметри…

— Кога ще стане това?

— Утре сутринта.

— Прекалено късно за нашето предаване — поклати глава Риърдън. — Надявам се, че си давате сметка за положението. На практика вие лишавате своята компания от възможността да отговори на серия от тежки обвинения срещу нея…

Кейси беше готова с отговора.

— Тестът ще се проведе в 5.00 сутринта — каза тя. — Веднага след това ще дадем пресконференция, най-вероятно някъде около обед.

— Около обед… — повтори Риърдън.

Изражението на лицето му не издаваше нищо, но Кейси знаеше, че обмисля ситуацията. Обед тук означаваше 15.00 часа в Ню Йорк. Тоест — достатъчно време за подготовка на емисията както в Ню Йорк, така и в Лос Анджелис. Предварителните заключения на „Нортън“ ще бъдат подробно отразени както от местните, така и от националните телевизионни канали. Предаването на „Нюзлайн“, което започва в 22.00, ще бъде безнадеждно закъсняло. А това интервю, записано и монтирано предната вечер, вероятно ще се окаже далеч от контекста на събитията, особено ако на пресконференцията се разкрият нови факти. Ще се превърне в досаден за зрителите архив…

— От друга страна ние искаме да бъдем честни спрямо вас — промърмори с въздишка Риърдън.

— Не съм се съмнявала в това — усмихна му се Кейси.