Майкъл Крайтън
Въздушна клопка (78)

БЪРБАНК
13.15 ч.

Дженифър се притесняваше. Налагаше се да остави Марти сам за известно време. А да оставиш Марти сам по време на снимки е опасно. Той е неуморно и кипящо от енергия копеле, което се нуждае от постоянен контрол. Някой трябва да го държи за ръката и да му обръща внимание. Подобно на останалите водещи звезди в „Нюзлайн“, и той беше някогашен репортер, отдавна превърнал се в актьор. Егоцентричен, суетен, капризен актьор. Истинска болка в задника…

Дженифър си даваше сметка и за нещо друго: подозренията на Марти относно качеството на материала за „Нортън“ бяха породени единствено от загрижеността за собствената му изява. Той знае, че нещата са сглобени набързо, знае, че става въпрос за очернянето на една голяма компания. И се страхува, че след монтажа материалът може да се окаже твърде осакатен. Страхува се, че след излъчването на подобен материал, приятелите му в „Четирите сезона“ ще го засипят с иронични намеци. Понятия като журналистическа отговорност изобщо не го вълнуват, интересува се единствено от това как ще изглежда на екрана…

Нещата зависеха изцяло от Дженифър. Нямаше я някакви си двадесетина минути, но когато голямата лимузина „Таун кар“ се плъзна на снимачната площадка, Марти вече крачеше напред — назад с намусено изражение на лицето.

Съвсем в негов стил.

Тя слезе от колата и той се втурна към нея. От устата му се изля обичайният за подобни ситуации порой: трябвало да изчакат със снимките, да позвънят на Дик и да му кажат, че нещата се закучват… Дженифър бързо го отряза.

— Ела да ти покажа нещо, Марти — рече тя.

Извади от чантичката си една видеокасета и я подаде на оператора. Той я вкара в камерата, а тя се насочи към малкия монитор, поставен направо на тревата.

— Какво е това? — надвеси се над нея Марти.

— Ще видиш.

Лентата се завъртя. Бебе в скута на майка си. Гу-гу, гага… Бебето смуче пръстите на крачетата си.

Марти стрелна с поглед Дженифър, тъмните му вежди изразително се повдигнаха.

Тя замълча.

Лентата продължаваше да се върти.

Слънцето светеше право в монитора, изображението беше бледо, но достатъчно ясно. Човешки тела литнаха във въздуха. Марти шумно си пое дъх, развълнуван до крайност.

— Откъде докопа този запис? — напрегнато попита той.

— От една негодуваща служителка.

— Служителка на кого?

— На видеозаписна компания, която работи за „Нортън“ по договор. Сама ми се обади. Възмутена е, наранени са чувствата ѝ на достоен гражданин…

— Лентата е собственост на „Нортън“, така ли?

— Открили са я на борда.

— Невероятно! — прошепна Марти, заковал очи в екрана. — Невероятно! — Човешките тела продължаваха да летят във въздуха и да се блъскат в стените. — Шокиращи кадри!

— Нали?

Записът продължаваше. Беше добър, с отлично качество. Далеч по-добър от това, което показа Си Ен Ен. По-динамичен, по-радикален… Камерата снимаше сама, разтърсването и неясните на места кадри само подсилваха ефекта на трагедията…

— Кой друг разполага с този запис?

— Никой.

— Но твоята негодуваща гражданка може да…

— Няма — поклати глава Дженифър. — Обещах ѝ че ако нещата останат между нас, „Нюзлайн“ ще поеме съдебните разноски по делото, което евентуално ще заведе „Нортън“. Затова ще си кротува…

— Значи тази лента ще бъде гвоздеят на предаването…

— Точно така.

— И ние държим оригинален запис от борда на самолета на „Нортън“!

— Да.

— Ще стане страхотно предаване! — засия Марти.

Възкръснахме, рече си с въздишка Дженифър, докато гледаше как Марти се приближава до телената ограда и започва подготовката си за снимките. Предаването е спасено!

На Марти може да се разчита, особено когато става въпрос за отсяване на ненужните подробности. На практика новият запис не допълваше с нищо информацията, с която разполагаха до този момент. Но Марти е професионалист. Той прекрасно знае, че животът на всяко предаване зависи изцяло от визуалните материали, които го подкрепят. Ако те са добри, всичко друго е без значение…

А тази касета е убиец!

Възбуден и кипящ от енергия, Марти крачеше напред — назад край оградата, очите му час по час се извръщаха към грамадните халета на „Нортън“ в далечината. Ситуацията беше перфектна. Разполага със секретен материал на една огромна корпорация, която прави опит да прикрие престъпни пропуски в своя бизнес! Корпорация, която той блестящ, неумолим и безкомпромисен — ще разбие на пух и прах!

Гримьорката се зае с обработка на шията му, той извърна глава и потърси очите на Дженифър:

— Може би трябва да изпратим едно копие на Дик… Ще си умре от кеф!

— Вече е сторено — отвърна Дженифър и махна с ръка към една кола, която напускаше снимачната площадка.

Дик щеше да разполага със записа след един час, удоволствието му щеше да е огромно…

Разбира се, Дик ще започне да човърка… От лентата несъмнено ще се пръкне и рекламата, която ще предшества съботното предаване. Нещо от сорта на НОВИ ШОКИРАЩИ КАДРИ ОТ КАТАСТРОФАТА С „НОРТЪН“, или УЖАСЯВАЩ ФИЛМ ЗА СМЪРТТА НА НЕВИННИ ХОРА В НЕБЕТО! СЪБОТА, ДЕСЕТ ВЕЧЕРТА, ЕДИНСТВЕНО ПО „НЮЗ-ЛАЙН“!

Тази реклама ще се излъчва на всеки половин час до началото на шоуто. И цялата нация в съботната вечер ще застане пред телевизорите…

Марти бързо приключи заснемането на спомагателните кадри, справи се много добре. После се настани на седалката до Дженифър и лимузината потегли към главния портал на „Нортън“. Спазиха разписанието си абсолютно точно, дори имаха няколко минути в запас.

— Кого от компанията ще интервюирам? — попита той.

— Една дама на име Сингълтън.

— Дама? — вдигна вежди Марти. — Каква е тя?

— Вицепрезидент, наближава четиридесетте. Ръководи вътрешното разследване на инцидента.

— Дай материалите — протегна ръка Марти, взе папката и започна да я прелиства. — Ти без съмнение знаеш какво ни предстои, Дженифър… Рамката се променя изцяло… Записът ще тече четири минути, може би четири и половина… А може би и ще го повторим. На твое място бих направил именно това. Следователно времето за Баркър и останалите рязко се съкращава. Същността на материала ще се завърти около записа и интервюто с представителката на „Нортън“. Нямаме друг избор. А мадамата остави на мен. Ще я закова както си зная!

Дженифър не отговори. Чакаше го да приключи с прегледа на материалите.

— Я виж, я виж! — промърмори Марти и вдигна глава от папката: — Ти да не си правиш майтап с мен?

— Не — кротко отговори тя.

— Но това е истински динамит! Откъде го докопа?

— От „Нортън“. Преди три дни го получих по куриер, очевидно нещо са се объркали…

— Фатална грешка! — тържествено обяви Марти. — Особено за госпожа Сингълтън!