Майкъл Крайтън
Въздушна клопка (66)

КК
19.20 ч.

Норма си беше тръгнала, офисът на КК беше пуст. От кабинетите в дъното на коридора се чуваше транзисторчето на чистачката, мъжки глас настоятелно повтаряше припева на нашумяло парче: „Бягай, скъпа, бягай!“…

Кейси пристъпи към машината за кафе, напълни една чаша с изстиналата течност и я понесе към кабинета си. Запали лампата, очите ѝ се спряха на внушителната купчина документи, която я чакаха на бюрото.

Седна и направи опит да прогони разочарованието си от хода на събитията. До интервюто оставаха двадесет часа, а евентуалните ѝ козове се разпадаха…

Лъжи ги, момичето ми, хич да не ти пука…

Еймъс може и да прав, въздъхна тя.

Отмести списанието със снимката на Джон Чанг и насочи вниманието си към купчината. Не знаеше откъде да започне. Може би с повторните проверки…

Таблиците с плана на полета… Беше ѝ хрумнало нещо във връзка с тях, но точно тогава ѝ позвъни Мардър… Имаше някакво предчувствие…

Както и да е… Предчувствието отдавна го нямаше. Отмести плана встрани, заедно с прикрепения към него полетен манифест, който включваше и списъка на екипажа:

Джон Дзен Чанг, командир      5/7/51   М
Лю Дзан Пинг, първи пилот     3/11/59  М
Ричард Йонг, първи пилот      9/9/61   М
Герхард Райман, първи пилот   7/23/49  М
Томас Чанг, първи пилот       6/29/70  М
Анри Маршан, бординженер      4/25/69  М
Робърт Шенг, бординженер      6/13/62  М
Хариет Чанг, стюардеса        5/12/77  Ж
Линда Чинг, стюардеса         5/18/76  Ж
Нанси Морли, стюардеса        7/19/75  Ж
Кей Лианг, стюардеса          6/4/72   Ж
Джон Уайт, стюард             1/30/70  М
М.В. Чанг, стюардеса          4/1/77   Ж
Ша Ян Хао, стюардеса          3/13/73  Ж
И. Джиао, стюардеса           11/18/76 Ж
Хариет Кинг, стюардеса        10/10/75 Ж
Б. Чой, стюардеса             11/18/76 Ж
Йей Чанг, стюардеса           1/8/74   Ж

Спря да чете и отпи глътка студено кафе. В този списък имаше нещо странно, което обаче ѝ се изплъзваше.

Отмести го настрана.

Следващият документ беше пълна транскрипция на разговорите, водени между ТПА 545 и Контролната диспечерска служба на Южна Калифорния. Както обикновено, в разпечатката липсваха главни букви и препинателни знаци, в нея имаше откъси и от други разговори:

0543:12 УАН198    три шест пет земя трийсет и пет хиляди
0543:17 113А2585  пак сме на ваша честота промяна радионастройка извиняваме се
0543:15 АТ АС     едно девет осем приемам
0543:19 АА1.001   запас от гориво четири две нула едно
0543:22 АТ АС     приемам две пет осем пет няма проблеми получаваме сигнал от вас
0543:23 ТПА545    говори Транспасифик пет четири пет имаме аварийна ситуация
0543:26 АТАС      потвърждавам нула нула едно
0543:29 АТАС      приемам пет четири пет
0543:31 ТПА545    молим предимство за аварийно кацане лос анджелис
0534:32 ААЮ01     слизам на двайсет и девет хиляди
0543:35 АТАС      окей пет четири пет приемам молба за аварийно кацане
0543:40 ТПА545    прието
0543:41 АТАС      опишете характера на аварийната ситуация
0543:42 11АН198   три две едно земя трийсет и две хиляди
0543:55 ААШ01     задържам на две шест девет
0544:05 ТПА545    имаме ранени пътници осигурете линейки на пистата може би тридесет четиридесет линейки може би повече
0544:10 АТАС      тпа пет четири пет повторете искането за четиридесет линейки
0544:27 13АН198   завивам едно две четири точка девет
0544:35 ТПА545    потвърждавам попаднахме силна турбуленция имаме ранени пътници и членове на екипажа
0544:48 АТАС      прието едно девет осем приятен път
0544:50 АТАС      Транспасифик прието искането ви за четиридесет линейки на пистата
0544:52 11АН198   благодаря

Кейси озадачено поклати глава. От този радиообмен беше видно, че поведението на пилота е много странно. Първо, защото инцидентът става малко след пет сутринта, когато самолетът все още поддържа радиовръзка с диспечерския пункт ARING в Хонолулу. При толкова много ранени на борда, командирът би трябвало да докладва именно там, в Хонолулу.

Но той не го прави.

Защо?

Вместо това, той продължава пътя си към Лос Анджелис. На всичкото отгоре изчаква и съобщава за инцидента непосредствено преди кацането.

Защо е това изчакване?

Защо твърди, че аварията е причинена от турбуленция? Бил е наясно, че това не отговаря на истината — лично той е казал на стюрдесата, че елероните са се спуснали… И това беше потвърдено по безспорен начин от звуковия анализ в лабораторията на Циглър. Защо командирът на ТПА545 скрива този факт? Защо лъже контролната кула?

По всеобщо мнение Джон Чанг е отличен пилот. Как тогава да се обясни поведението му? Дали не е изпаднал в шок? Понякога и най-добрите пилоти не могат да реагират правилно на внезапно възникнала кризисна ситуация. Но в случая става въпрос за друго… По всичко личи, че се действа по предварително подготвен вариант, почти заговор…

Кейси продължи да чете разпечатката:

0544:59 АТ АС    искате ли медицински персонал какво е естеството на нараняванията
0545:10 ТПА545   не мога да кажа с точност
0545:20 АТ АС    дайте приблизителна оценка
0545:30 ТПА545   съжалявам приблизителна оценка невъзможна
0543:22 ААИ98    две едно две точка девет прието
0545:35 АТАС     имате ли хора в безсъзнание
0545:40 ТПА545   мисля че не но имаме двама убити

Командирът докладва за смъртните случаи след очевидно колебание. Какво е станало там, горе, по дяволите?

0543:43 АТАС    прието нула нула едно
0545:51 АТАС    тпа пет четири пет в какво състояние е самолетът
0545:58 ТПА545  повреди в пътническите салони не особено тежки

„Не особено тежки?!“ — вдигна вежди Кейси. Пораженията в пътническите салони бяха за милиони долари! Нима командирът не е надникнал там, да види с очите си какво става? Нима не е бил наясно с размера на пораженията? Защо използва тази фраза?

0546:12 АТ АС    в какво състояние е кабината за управление
0546:22 ТПА545   оперативно състояние упд параметри нормални
0546:31 АТ АС    прието пет четири пет какво е състоянието на екипажа
0546:38 ТПА545   командирът и първият пилот са в нормално състояние.

В този момент един от първите пилоти е бил облян в кръв. Нима командирът не е знаел това? Очите ѝ пробягаха по останалата част от разпечатката. Утре ще се наложи да я занесе на Феликс и да поиска мнението му…

Зае се с другите документи. Докладът на конструкторския екип, заключенията от вътрешния оглед, рапортът за фалшивата предпазна скоба и обтекателен панел… Потъна в работа и забрави за хода на времето.

Минаваше десет вечерта когато отново стигна до записа на регистрираните отклонения в полетните параметри.

Беше се надявала да замени този запис с данните от бордовото устройство за дигитален запис на параметрите, но това не стана. Няма как, трябваше отново да се заеме с разпечатката.

Прозя се, прогони умората и се взря в дългата колона от цифри:

A/S POWER TEST    0 0 0 0 0 0 1 0 0 0 0
AIL SERVO COMP    0 0 0 0 1 0 0 1 0 0 0
AOA INV           1 0 2 0 0 0 1 0 0 0 1
CFDS SENS FAIL    0 0 0 0 0 0 1 0 0 0 0
CRZ CMD MON INV   1 0 0 0 0 0 2 0 1 0 0
EL SERVO COMP     0 0 0 0 0 0 0 0 0 1 0
EPR/N1 TRA-1      0 0 0 0 0 0 1 0 0 0 0
FMS SPEED INV     0 0 0 0 0 0 4 0 0 0 0
PRESS ALT INV     0 0 0 0 0 0 3 0 0 0 0
C/S SPEED ANG     0 0 0 0 0 0 1 0 0 0 0
SLAT XSIT T/O     0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0
G/S DEV ONV       0 0 1 0 0 0 5 0 0 0 1
GND SPD INV       0 0 0 0 0 0 2 1 0 0 0
TAS INV           0 0 0 0 1 0 1 0 0 0 0
TAT INV           0 0 0 0 0 0 1 0 0 0 0
AUX 1             0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0
AUX 2             0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0
AUX 3             0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0
AUX COA           0 1 0 0 0 0 0 0 0 0 0
A/S ROX-P         0 0 0 0 0 0 1 0 0 0 0
RDR PROX-1        0 0 0 0 1 0 0 1 0 0 0
AOA BTA           1 0 2 0 0 0 0 0 0 0 1
FDS RG            0 0 0 0 0 0 1 0 0 0 0
F-CMD MON         1 0 0 0 0 0 2 0 1 0 0

Нямаше никакво желание да се рови в тази таблица. Все още не беше вечеряла, даваше си ясна сметка, че трябва да хапне нещо. Но тук я интересуваха единствено показанията AUX. Според обясненията на Рон, номер едно маркираше външни източници на енергия, номер две и три бяха резервни изходи, а AUX СОА се използваше само за монтирани опции от страна на клиента. Нулите в показанията бяха нормални и показваха, че тези изходи не се използват…

Значи с този документ приключихме, въздъхна Кейси, изправи се и погледна часовника си. Минаваше десет и четвърт, време е да се прибира у дома. Утре я чака тежък ден, ще я снимат за телевизията. Никак не ѝ се искаше майка ѝ да звънне след предаването и да каже: „Скъпа, изгледаше толкова уморена!“…

Нави разпечатката на руло и я остави настрана.

Нула, помисли си тя. Най-добрата стойност при проверка на параметрите. Същата, до която стигна и тя, след дълги часове на извънреден труд…

Една голяма нула.

Нищо.

— Голямата и тлъста нула значи провал — каза на глас тя.

Не ѝ се мислеше за останалото: че времето изтича, че разследването не носи никакви резултати, че утре следобед ще седи срещу прочутия Марти Риърдън и ще отговаря на въпросите му уклончиво, без подкрепата на реални доказателства. Че волю — неволю ще повтаря отговорите, които ѝ внушаваше Мардър…

Лъжи ги, момичето ми, хич да не ти пука.

Май точно така ще стане…

Вече си достатъчно голяма, за да знаеш как стават тия неща…

Изгаси настолната лампа и се насочи към вратата.

Каза лека нощ на Естер, чистачката на етажа, после излезе в коридора. Вратите на асансьора бяха отворени. Влезе и натисна бутона за приземния етаж. На панела светна цифрата 1.

Вратите започнаха да се затварят, Кейси се прозя. Изведнъж усети калко е уморена. Беше глупаво да работи толкова много, пропуските бяха неизбежни…

Погледна светещия бутон и прозрението внезапно дойде.

 

— Забравихте ли нещо? — попита Естер, видяла я да се връща обратно.

— Не.

Влезе в кабинета и започна да рови купчината върху бюрото. Действаше припряно, част от документите се пръснаха по пода, но тя не им обърна вминание.

Рон каза, че нулевите показания са нормални и доказват, че системата е неизползвана. Но ако има единица… Най-сетне откри разпечатката и забързано я прелисти:

AUX 1                0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0
AUX 2                0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0
AUX 3                0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0
AUX COA              0 1 0 0 0 0 0 0 0 0 0

Ето я единицата! AUX СОА беше регистрирала грешка в заключителната част на полета! А това означаваше, че съответната система е била използвана!

Но за какво?

Кейси шумно си пое дъх.

Все още не смееше да се надява.

Рон беше казал, че под съкращението СОА се крие апаратура, монтирана по желание на клиента. Точно така… Опции по желание на клиента. Една такава опция е ЗУПД — записващото устройство за пряк достъп…

А ЗУПД се монтира главно за улеснение на поддръжката, данните в него до голяма степен се покриват с тези в УДЗПП. Следователно, ако този самолет е бил оборудван със ЗУПД, Кейси положително ще реши голяма част от проблемите си…

Но Рон твърдеше, че на борда няма ЗУПД.

Каза, че е проверил опашката на Н-22, където обикновено се монтира този уред.

Но дали е проверил и останалата част на корпуса?

Дали е претърсил целия самолет?

Опциите, които се монтират по желание на клиента, не попадат под контрола на ФАВ и могат да бъдат поставени там, където пожелае превозвачът… В задния отсек, в товарния отсек, дори под пулта на радиопредавателя в кабината… Навсякъде…

Дали Рон е търсил както трябва?

Реши лично да провери това…

 

Следващите десет минути прекара надвесена над дебелите сервизни каталози на Н-22, но не откри нищо. В тях не се споменаваше нищо за ЗУПД, или поне тя не откри съответния раздел. Нейните каталози обаче бяха лични екземпляри. Това означаваше, че може и да не съдържат последните допълнения и изменения, тъй като работата ѝ не беше пряко свързана с поддръжката. На практика ги беше получила още при постъпването си в „Нортън“, тоест — преди цели пет години…

Нямаше време да изпита разочарование, тъй като в същия момент забеляза мострата на Контролно Визуалния Дисплей в ъгъла на бюрото си.

Охо, рече си тя и протегна ръка към странните на вид очила. Положи ги и включи компактдиска, но екранчето остана празно.

Изминаха няколко секунди преди да разбере, че в машинката няма СД-РОМ. Разрови картонената кутия, откри един сребрист диск и го пъхна в процепа. После отново натисна бутона за включване.

Очилата светнаха. Пред очите ѝ изплува страница от първия сервизен каталог. Не знаеше как точно действа устройството. Екранът беше едва на сантиметър-два от очите ѝ но прожектираните данни сякаш плуваха в пространството пред нея. Страницата изглеждаше прозрачна, Кейси виждаше абсолютно всичко през нея…

Кормън обичаше да казва, че виртуалната реалност е виртуално безполезна, с изключение на шепа тясно специализирани приложения. Едно от тях беше поддръжката. Там хората са дълбоко потопени в техниката, ръцете им са заети и най-често оплескани с машинно масло. По тази причина изобщо не са склонни да прекъснат работата си и да прелистят дебелия сервизен наръчник. Когато висиш на десет метра от земята и човъркаш някой неизправен реактивен двигател, няма как да мъкнеш и пет кила справочна литература със себе си. В този случай на помощ идва виртуалният дисплей. Същият, който беше изобретил Кормън…

Кейси откри, че може да прелиства каталога като натиска бутоните на апаратчето. Един от тях беше предназначен за търсене. При задействането му в пространството пред нея увисна компютърна клавиатура. Съседният бутон играеше ролята на мишка. Той задействаше съответната стрелка, която спираше на различните букви. Тромаво и бавно, но все пак вършеше работа. Стрелката спря на 3, после на У и накрая на П и Д… Миг на бързо прехвърляне, след което пред очите ѝ изплува съответната страница от каталога:

Н-22

ЗАПИСВАЩО УСТРОЙСТВО ЗА ПРЯК ДОСТЪП (ЗУПД)

ПРЕПОРЪЧИТЕЛНИ МЕСТА ЗА МОНТАЖ

С помощта на бутоните тя прегледа поредица от схеми, които предлагаха точното описание иа местата за монтаж на ЗУПД в корпуса на Н-22.

Оказаха се около тридесет.

Закачи плейъра на колана си и тръгна към вратата.