Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Airframe, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 37 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
MikoBG (2007)

Издание:

Copyright © 1996 by Michael Crichton

First published in the United States by Alfed A. Knopf, Inc.

201 East 50th Street, New York, USA

 

Майкъл Крайтън

ВЪЗДУШНА КЛОПКА

Американска

Първо издание

Редактор Сергей Райков

Формат 84x108/32. Печатни коли 24

Издателство „Коала“, София

Отпечатано в „Балкан прес“ ЕАД

ISBN 954-530-038-8

История

  1. — Добавяне

ГЛЕНДЕЙЛ
22.45 ч.

Той рязко се изправи, спусна краката си на пода и промърмори:

— Така… Слушай, скъпа…

Тя гледаше мускулите на гърба му, прешлените на гръбначния стълб, широките рамене.

— Беше страхотно… Много съм доволен, че се видяхме.

— Аха — едва чуто отвърна тя.

— Но утре ме чака тежък ден, знаеш…

Би предпочела да остане. Главно защото не ѝ се искаше да бъде сама през нощта. Но той щеше да си тръгне. Винаги го правеше.

— Разбирам, Теди — рече. — Всичко е наред.

Тези думи го накараха да се обърне. На лицето му се появи познатата очарователна и малко цинична усмивка:

— Ти си върхът, Кейси!

Наведе се и я целуна, страстно и продължително. От благодарност, че не го моли да остане. Тя отвърна на целувката му. В дъха му се долавяше леката миризма на бира. Ръката ѝ обви шията му, пръстите ѝ погалиха меките къдрици на тила.

В следващия миг той се отдръпна.

— Време е да бягам…

— Разбира се, Теди.

— Чух, че си се разхождала из „градините“, точно между смените — подхвърли той.

— Вярно е.

— Не трябва да ядосваш някои хора…

— Зная.

— Убеден съм, че знаеш — усмихна се той, целуна я по бузата и се наведе за чорапите си. — Но аз трябва да бягам…

— Разбира се, Теди — повтори тя. — Искаш ли едно кафе преди тръгване?

— Не, скъпа — отвърна той докато намъкваше каубойските си ботуши. — Беше много хубаво…

Тя не искаше да остане сама в леглото и също стана. Навлече една широка тениска, изпрати го до вратата и бегло го целуна за сбогом.

— Беше страхотно — докосна носа ѝ той.

— Лека нощ, Теди.

Залости вратата след него и включи алармата.

Върна се обратно, изключи стереото и се огледа. Повечето мъже забравяха по някоя вещ, просто като причина да се върнат. Но не и Теди. Нямаше никакво доказателство, че е бил тук, ако не се брои недовършената бира на кухненската маса. Тя я изхвърли в кофата за боклук и избърса мокрото кръгче.

Месеци наред си повтаряше, че трябва да приключи тази история. (Каква история, каква история, Господи?), обади се познат вътрешен глас. Не си правеше труда да отвръща на този въпрос. Беше претрупана с работа, изпитваше определени трудности да поддържа дори и най-обикновените контакти. Преди около шест месеца посети един кънтри клуб в Студио Сити, заедно с Айлийн, сътрудничката на Мардър. Там се събираха млади хора от киното, предимно аниматори от студията „Уолт Дисни“. Много приятна тълпа, беше я уверила Айлийн. Но Кейси я намери досадна. Не беше красива, не беше млада, липсваше ѝ непринудеността на момичетата, които се мотаеха из бара с плътно прилепнали джинси и съблазнителни деколтета.

Мъжете също бяха прекалено млади за нея, с още неоформени черти на гладките си лица. Не беше в състояние да си бъбри глупости с тях, чувстваше се прекалено сериозна за обстановката. Беше жена със сериозна професия и дете, наближаваше четиридесетте… Не повтори посещението си в този клуб.

Не че не искаше да се среща с хора, не… Просто ѝ беше трудно. Нямаше нито време, нито енергия за подобни неща. Пък и не проявяваше особен интерес към тях.

По тази причина срещите ѝ с Теди бяха винаги еднакви. Той се обаждаше да я предупреди, че ще се отбие, а тя вземаше един душ и отиваше да му отвори. Винаги готова…

Нещата вървяха по този начин вече почти цяла година.

 

Направи си чай и се върна в леглото. Облегна гръб на таблата, разтвори папката и потъна в разпечатките от записа на полетните данни, които до голяма степен бяха недостоверни:

A/S PWR TEST      0 0 0 0 0 0 1 0 0 0 0
AIL SERVO COMP    0 0 0 0 1 0 0 1 0 0 0
AOA INV           1 0 2 0 0 0 1 0 0 0 1
CFDS SENS FAIL    0 0 0 0 0 0 1 0 0 0 0
CRK CMD MON INV   1 0 0 0 0 0 2 0 1 0 0
EL SERVO COMP     0 0 0 0 0 0 0 0 0 1 0
EPR/N1 TRA-1      0 0 0 0 0 0 1 0 0 0 0
FMS SPEED INV     0 0 0 0 0 0 4 0 0 0 0
PRESS ALT INV     0 0 0 0 0 0 3 0 0 0 0
G/S SPEED ANG     0 0 0 0 0 0 1 0 0 0 0
SLAT XSIT T/O     0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0
G/S DEV INV       0 0 1 0 0 0 5 0 0 0 1
GND SPD INV       0 0 0 0 0 0 2 1 0 0 0
TAS INV           0 0 0 0 1 0 1 0 0 0 0
TAS INV           0 0 0 0 0 0 1 0 0 0 0
AUX 1             0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0
AUX 2             0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0
AUX 3             0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0
AUX COA           0 1 0 0 0 0 0 0 0 0 0
A/S ROX-P         0 0 0 0 0 0 1 0 0 0 0
RDR PROX-1        0 0 0 0 1 0 0 1 0 0 0

Следваха още девет страници, гъсто изписани с подобен род информация. Тя не беше много сигурна какво означава тя, особено по отношение на контролните тестове, маркирани с AUX. Първият вероятно се отнасяше за външното захранване — тоест за газовата турбина в задната част на корпуса, която осигурява енергия докато самолетът е на земята, а по време на полет играе ролята на резервно захранване. Но каква е функцията на останалите? Контролират системите за външно захранване? Или пък маркират тези системи? И какво по дяволите е това AUX COA?

Ще трябва да попита Рон…

Прелисти разпечатката и стигна до записите DEU, които отбелязват всяко отклонение от полетните параметри. Прегледа ги набързо, потисна прозявката си и се приготви да затвори папката. После изведнъж спря.

DEU FAULT REVIEW
LEG 04       FAULTS 01
R/L SIB PROX SENS MISCOMPARE
8 APR            00:36
FLT 180          FC052606H
ALT 37000
A/S 320

Сви вежди.

Не можеше да повярва на очите си.

Повреда в сензора за близост.

Точно това, което трябваше да търси според сервизните журнали.

След повече от два часа полет е регистрирано отклонение в показанията на един от сензорите за близост. Крилото изобилства от такива сензори — малки електронни чипове, които реагират на близостта на метал. Целта им е да регистрират правилното положение на елероните и задкрилките, просто защото пилотите не могат да ги виждат от кабината.

Според това, което беше изписано пред очите ѝ сензорите за близост регистрират miscompare, или несъответствие между подвижните части на двете крила. В случай, че се е появил проблем в електрическото захранване на опашката, несъответствие щеше да има и на двете крила. Но тук ставаше въпрос за отклонения в параметрите само на дясното… Кейси прелисти разпечатката, очаквайки да открие повторение на този процес…

Не беше сигурна, че ще го открие. Но дори и единичен блокаж на някой от тези сензори изискваше задълбочена проверка. Май пак ще опре до помощта на Рон…

Информацията беше твърде разпокъсана и непълна, за да даде цялостна картина на полетните параметри. Трябваха ѝ абсолютно всички данни, Сутринта ще трябва да звънне на Роб Уонг и да го попита как се справя…

А междувременно…

Кейси се прозя, намести се по-удобно на възглавниците и продължи работа.