Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Airframe, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 37 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
MikoBG (2007)

Издание:

Copyright © 1996 by Michael Crichton

First published in the United States by Alfed A. Knopf, Inc.

201 East 50th Street, New York, USA

 

Майкъл Крайтън

ВЪЗДУШНА КЛОПКА

Американска

Първо издание

Редактор Сергей Райков

Формат 84x108/32. Печатни коли 24

Издателство „Коала“, София

Отпечатано в „Балкан прес“ ЕАД

ISBN 954-530-038-8

История

  1. — Добавяне

СГРАДА 64/ КРИ
7.00 ч.

Столовете около овалната заседателна маса проскърцаха.

— Да започваме — изправи се Мардър. — В завода се наблюдава определена дейност за блокиране работата на тази комисия от страна на профсъюзите. Това не бива да смущава никого от вас, гледайте топката… Точка първа: метеорологичните данни…

Секретарката раздаде листове хартия на присъстващите. Оказа се, че това са бланки на Федералната агенция по въздухоплаването, озаглавени РАПОРТ ЗА ВЪЗДУШЕН ИНЦИДЕНТ. Съдържанието беше попълнено от Центъра за въздушен трафик в Лос Анджелис.

Кейси започна да чете.

МЕТЕОРОЛОГИЧЕСКИ БЮЛЕТИН
МЕТЕОРОЛОГИЧЕСКИ УСЛОВИЯ В РАЙОНА НА ИНЦИДЕНТА

В посоченото време на същата височина плюс триста метра и на 15 минути пред него се е намирал Боинг 747/Р на авиокомпания ДЖАЛ. За разлика от ТПА 545, пилотите на японския самолет не докладват за наличието на турбуленция.

РАПОРТ НЕПОСРЕДСТВЕНО ПРЕДИ ВРЕМЕТО НА ИНЦИДЕНТА

Боинг 747/Р, полет 829 на авиокомпания „Юнайтид еърлайнс“ докладва за умерено неспокойни въздушни пластове с координати 40.00 — север — 165.00 — изток по маршрут 350. Той се намира на 200 километра на север и на 14 минути преди ТПА 545. Рапортът е еднократен, полет 829 не съобщава за по-значителна турбуленция.

ПЪРВИ РАПОРТ СЛЕД ИНЦИДЕНТА

Полет 722 на „Америкън Еърлайнс“ докладва за умерена въздушна активност по маршрут 350, координатите му са 39 — север — 170 — изток. 722 лети по маршрута на ТПА 545, на 600 метра по-ниско и приблизително 29 минути след него. 722 не съобщава за наличието на турбуленция.

— Разполагаме и с метеорологична спътникова сводка, но според мен тези сведения са достатъчни — каза Мардър. — Три самолета в близост до 545 докладват единствено за леко раздвижване на въздушните пластове, никакви следи от турбуленция. Ето защо аз напълно я изключвам като причина за инцидента.

Хората около масата започнаха да кимат в знак на съгласие.

— Някой да добави нещо, което да бъде включено в протокола?

— Аз — вдигна глава Кейси. — Да се отбележи, че според показанията на пътници и членове на екипажа, знакът за затягане на коланите не е бил задействан.

— Добре. Приключихме с метеорологичната обстановка. Заключение: инцидентът на този самолет няма връзка с внезапно възникнала турбуленция. Да преминем на записаните полетни данни…

— УДЗПП показва сериозни отклонения — обади се отново Кейси. — Записаните данни се обработват.

— Визуалната проверка?

— Значителни повреди на интериора — каза Дохърти. — Докато външно самолетът е недокоснат, истински бонбон.

— Заключение?

— Не открихме проблем. Днес самолетът ще бъде тук, отново ще прегледам уредите за управление. Но до този момент не разполагаме с нищо.

— Тествахте ли елероните и задкрилките?

— Да. Състоянието им е безупречно. — Инструменти?

— В ред.

— Колко пъти ги тествахте?

— След като изслушахме информацията на Кейси направихме десет спускания на елероните. Търсехме някаква аномалия, но всичко се оказа наред.

— За каква информация става въпрос? Какво научи от разпитаните пътници, Кейси?

— Една пътничка съобщи за леки вибрации, идващи откъм крилото. Продължителност: десет — дванадесет секунди…

— По дяволите! — изруга Мардър.

— … Вибрацията е била последвана от вдигане на носа и стръмно гмуркане…

— Мамка му!

— Накрая е имало рязко странично разклащане.

— Искаш да кажеш елероните, така ли? — втренчи се в нея Мардър. — Имали ли сме проблеми с тях на този самолет?

— Не зная — отвърна Кейси. — Една от стюардесите е чула как командирът споменава непредизвикано спускане на елероните… Казал е още, че има проблеми с автопилота…

— Исусе! Проблеми с автопилота, значи…

— Не му обръщай внимание! — изръмжа Бърн. — Копелето постоянно променя показанията си! На Контролната кула съобщава за турбуленция, пред стюардесата дрънка за елероните… Бас държа, че в момента разказва коренно различна история на хората от авиокомпанията си! Ясно ми е само едно: нямаме никакво понятие какво е станало в шибаната кабина!

— По всичко личи, че проблемът е в елероните — въздъхна Мардър.

— Не е там — поклати глава Бърн. — Разпитаната от Кейси пътничка казва, че вибрацията е дошла откъм крилото или двигателя… Нали така?

— Точно така — кимна Кейси.

— Погледнала през илюминатора, но не забелязала никакви изменения — продължи Бърн. — Тоест — елероните не са били спуснати. Това ме навежда на мисълта, че става въпрос за проблем с обратната тяга… Всяко включване на обратната тяга при тази скорост ще доведе до значителни вибрации. Но нещата няма да спрат дотук. Рязкото снижение на скоростта може да преобърне машината във въздуха. Пилотът се насира от страх и прави опит за компенсация. Реакцията му е прекалено бурна и бинго!

— Има ли доказателства за включване на обратната тяга? — присви очи Мардър. — Повредени ръкави, някакви изкривявания?

— Вчера ги огледахме подробно — рече с въздишка Бърн.

— Не открихме нищо. Но днес ще ги подложим на рентген и ултразвук… Има ли някакви изменения, непременно ще ги открием.

— Добре — рече Мардър. — Значи преглеждаме още веднъж елероните и обратната тяга. Какво показват записите, Рон? Забеляза ли някакви отклонения?

Рон Смит се сви под погледите на колегите си, главата му потъна в раменете. Вдигна ръка пред устата си и тихо се прокашля.

— Е? — настойчиво го изгледа Мардър.

— Да, Джон — дрезгаво проговори Смит. — Разпечатката от показанията на уреда за полетните данни показва известни аномалии при елероните.

— Значи те в крайна сметка са се спуснали, така ли?

— Ами…

— Самолетът е излязъл от контрол, пътниците са се мятали вътре като мишки в капан, трима са загинали. Това ли искаш да ми кажеш?

В залата се възцари тишина.

— Господи, какво ви става, бе хора? — простена Мардър.

— Този проблем би трябвало да е решен още преди четири години! Нима искате да кажете, че не е така?!

Всички гледаха пред себе си и мълчаха.

— По дяволите! — ревна Мардър.

— Джон, дай да разсъждаваме трезво — обади се със спокоен глас Трунг. — Поддаваме се на емоции и пропускаме един много важен момент: автопилотът…

Ново мълчание.

Мардър преглътна, овладя нервите си и остро попита:

— Какво автопилотът?

— Дори елероните да се спуснат по време на полет, автопилът би трябвало да овладее машината и да я задържи стабилна. Той е програмиран така, че винаги компенсира подобни грешки. Елероните се спускат, автопилотът прави нужните корекции. Пилотът вижда предупредителния сигнал и прибира елероните обратно. Самолетът продължава полета си без никакви проблеми…

— Може би не е летял на автопилот…

— По всяка вероятност е било така — кимна Трунг. — Но защо?

— Може би твоят автопилот се е прецакал! — изръмжа Мардър. — Може би в компютъра му е влязъл някакъв вирус!

Трунг скептично поклати глава.

— Такива неща са ставали! — настоя Мардър. — Спомни си за инцидента на ЮС Еър над Шарлот миналата година. Тогава самолетът се претърколи във въздуха, нали?

— Точно така — кимна Трунг. — Но това не беше предизвикано от вирус в компютъра. Техниците от службата за поддръжка бяха извадили основния компютър за подмяна на някакъв чип, а при повторното му инсталиране просто не го тикнали докрай в гнездото. Получило се прекъсване на сигнала, това е всичко…

— Но според показанията на стюардесата от Полет 545, капитанът се борел с автопилота…

— Нормално — отвърна Трунг. — Автопилотът реагира на всяко отклонение от полетните параметри. А когато пилотът се „бори“ с него, резултатът винаги е един и същ — машината лети така, сякаш в кабината няма никой…

— Това регистрирано ли е от контролните уреди?

— Да. На всеки три секунди автопилотът прави опит да поеме управлението. Това не става — значи капитанът умишлено му е пречил, предпочитайки ръчното управление…

— Да не забравяме, че става въпрос за един изключително опитен пилот — напомни му Мардър.

— Прав си — кимна Трунг. — Затова се присъединявам към мнението на Кени: ние наистина нямаме никаква представа какво е станало в шибаната кабина!

Очите на присъстващите се извърнаха към Майк Ли, представителят на авиокомпанията.

— Какво ще кажеш, Майк? — попита Мардър. — Ще имаме ли интервю с пилота, или няма да имаме?

— Знаеш ли, присъствал съм на стотици заседания от подобен род — философски въздъхна Ли. — На всички тях съществува тенденция да се обвиняват онези, които не могат да се защитят… Такава е човешката природа. Вече обясних защо екипажът е напуснал страната. От собствените си архиви знаете, че капитанът на този полет е първокласен пилот. Не изключвам да е допуснал грешка. Но познавайки проблемите на този модел самолети, специално проблемите с елероните, на ваше място аз бих насочил вниманието си върху техниката…

— Без съмнение и ние ще постъпим така — кимна Мардър. — Но все пак…

— На никого не е изгодно да започваме война и да се затрупваме с взаимни обвинения — продължи Ли. — Разбирам, че вниманието ви е насочено към предстоящата сделка с Пекин, но искам да ви напомня, че „Транс Пасифик“ също е един от сериозните клиенти на вашата компания. До този момент сме закупили десет самолета, имаме поръчка за други дванадесет. Постоянно разширяваме мрежата си, всеки момент ще получим лиценз и за вътрешни полети тук. Това означава, че в момента никак не ни е до скандали и лоша реклама. Нито по отношение на самолетите, на които летим, нито по отношение на нашите пилоти… Надявам се, че ме разбирате добре.

— И още как, мамка му! — отново се възпламени Мардър. — Не бих могъл да се изразя по-ясно! — Очите му бавно огледаха присъстващите: — Всички тук имат ясни и конкретно поставени задачи. Действайте! Искам отговори!