Джеймс Крюс
Флорентина (6) (Разказ за момичета, момченца, родители, градски съветници и бакали)

Шеста глава

В която се отива на излет и в която се говори за грижливи и коравосърдечни родители

В това време бащата на Флорентина седеше вече до дъщеря си на тревата в дворцовата градина и слушаше обясненията й по какво се различава Маргарета от Анегрета. Майката седна безшумно зад двамата и заслуша.

— Анегрета е много по-дребна и по-нежна от Маргарета — говореше Флорентина. — Освен това има кичурче на главата, виждаш ли?

— Наистина — каза бащата, — има.

Изведнъж Флорентина забеляза майка си.

— Колко е хубаво — извика тя, — че днес имате време! Знаеш ли вече как се казват гълъбите ми, мамо?

— Този с кичура се нарича Маргарета…

— Сбърка! — извика Флорентина. — Това е Анегрета! Маргарета е другата, с болното краче. Знаеш ли, мамо, всеки ден ги извеждам по един час. Имат нужда от чист въздух и слънце!

— Всъщност и ние тримата имаме нужда от същото — каза майката. Да отидем ли на излет?

— О, да! — извика Флорентина. Но после погледна кафеза и каза:

— Какво ще правим с моите гълъби?

— Ще ги вземем с нас!

Тримата уловиха заедно гълъбите, сложиха ги в кафеза, внесоха го на задната седалка на малката червена кола, после и те седнаха вътре и заминаха далеч извън града.

Стигнаха до стар ресторант, чиято тераса се намираше високо над реката. Тук ядоха сладкиши и пиха кафе, тоест Флорентина пи какао. Защото искаше да понапълнее малко. Пуснаха двата гълъба да подскачат наоколо по чакълестата настилка и им хвърляха трохи от сладкиши.

Докато ги хранеше, бащата запита:

— От какво ли може да са клюмнали така крилата им, че не могат да хвърчат?

— Може би родителите им не са внимавали и те са паднали от гнездото — рече Флорентина.

— Тогава родителите на гълъбите са били така да се каже коравосърдечни родители — каза майката на Флорентина.

Бащата, който тъкмо пиеше кафе, се задави при забележката на жена си и се закашля. Тогава Флорентина скочи от стола си и го потупа с длан по гърба.

— Сега по-добре ли е? — попита тя.

Бащата кимна със зачервено лице, изкашля се още веднъж и понечи да сложи Флорентина на коленете си. Но момичето неочаквано побягна, без да иска събори шапката от главата на една дама на съседната маса, извика „З’винете, моля“ и после сви като вятър зад ъгъла на ресторанта.

— Но какво й е? — попита бащата.

— Един от гълъбите й изчезна — отговори майката. — Мисля, че е Анегрета.

— Не — възрази бащата, — трябва да е Маргарета. Нали Анегрета има на главата си кичур, а тази с кичура е тук!

— Вярно — каза майката, — Анегрета е тук. Значи трябва да се е загубила Маргарета.

Родителите замълчаха, бащата гледаше надолу към реката.

— За какво мислиш? — попита жена му.

— Мисля защо хората сравняват лошите родители с гарваните?

— Защото гарваните изоставят малките си в гнездото — каза майката.

— Това не е вярно! — възрази бащата. — Никой гарван не изоставя малкото си, преди да се е научило да хвърчи! Знам точно, защото преди години снимах филм за гарвани!

— Но има приказка за два гарвана, които изоставили малкото си — настояваше майката на Флорентина.

— Това е то! — извика бащата. — Празни приказки колкото щеш! А в действителност гарваните са отлични родители!

В този момент Флорентина се появи отново иззад ъгъла на ресторанта с Маргарета в ръка. Когато мина покрай дамата, чиято шапка беше съборила, тя направи реверанс.

Дамата се усмихна и попита:

— Твое ли е гълъбчето?

— И двата са мои — отговори Флорентина. — Всеки ден ги извеждам. Но понякога побягват. Трябва много да се внимава. Те са още мънички, същински деца.

— Тук имаш право — каза дамата. — Над децата трябва да се бди.

Всъщност с тази умна забележка на непознатата дама бихме могли да завършим главата, но трябва да се спомене, че на връщане в червената кола родителите на Флорентина отново заговориха за коравосърдечни родители. Освен това трябва да се отбележи, че Флорентина ги слушаше и в резултат на това събраните й съчинения се обогатиха с още едно стихотворение. Ето го:

Как се рисува портрет на гарван

Рисували ли сте до днес, не сте ли

портрет на гарван? За да бъде верен,

вземете целия комплект пастели,

не смятайте, че стига само черен!

 

Опитайте се първо на черновка.

Рисувайте внимателно сега

отворената човка,

с която вика „га“.

Да се изпише туй „га-га“

съвсем не е шега, га-га, шега.

 

Не само че не е обсебвал гарван

гнездо, направено от чужда птица,

а бива той от своето изкарван

от някоя нахална кукувица.

 

Опитахте ли се върху черновка?

Рисувайте внимателно сега

отворената човка,

с която вика „га“.

Сега в това „га-га, га-га“

да проличи тъга, га-га, га-га.

 

Над рожбите си гарванът трепери

и черен е, за да ги скрива в мрака

с крило така, че да не ги намери

окото лакомо на котарака.

 

Опитайте се пак върху черновка.

Рисувайте внимателно сега

отворената човка,

с която вика „га“.

Сега в това „га-га, га-га“

да проличи гальовност плюс тъга.

 

Портретът е готов подир минута,

остава следното да се надращи:

бъдете умни като марабута,

обаче като гарвани — любящи!