Джеймс Крюс
Флорентина (4) (Разказ за момичета, момченца, родители, градски съветници и бакали)

Четвърта глава

В която се описва акцията за спасяване на гълъбите, как се търсят пари и как се появяват момчетата Лойзъл и Карлхен и отново изчезват

Докато Флорентина тичаше през големия град с болния гълъб в ръце, приятелката й Боби завърши украсата на кутията за конци, която рисуваше за рождения ден на баба си. Сега пък тя хуква надолу по улицата да търси Флорентина и се сблъсква с нея недалеч от хлебарницата на госпожа Витстум.

— Флорентина, ще идем ли да търсим пари? — пита Боби.

— Нямам време — задъхва се Флорентина. — Трябва да се погрижа за Маргарета. Тя куца, не може да лети, мъжете без малко щяха да я хванат!

Боби не разбира нито дума. Но понеже вижда гълъба в ръцете на Флорентина, разбира донякъде какво става. В това време Флорентина се е отдалечила тичешком. Но Боби хуква след нея и пита:

— А накъде с твоя гълъб?

— У дома! — вика Флорентина. (Тя обикновено вика, и най-често без особена причина.)

— Не те ли е страх от Мауми? — пита Боби.

Тогава Флорентина изведнъж се спира, така че приятелката й връхлита върху нея и двете си удрят главите.

— Ау! — изохква Баби. — Сега пък какво има?

— Не мога да отида у дома — отговаря Флорентина обезкуражено. — Мауми умира за гълъби. Сигурно ще разкъса Маргарета.

— Да — казва Боби. — Нашата котка също е луда за гълъби. Какво ще правиш сега?

— Чакай да помисля! — казва Флорентина. За съжаление докато мисли, тя притиска гълъба Маргарета малко по-силно, а гълъбите не обичат това. Маргарета почва да пърха лудо с криле; от уплаха Флорентина я изпуска и ето ти беля: размахвайки силно криле, гълъбът кацва на тротоара и като куца и продължава да пляска с криле, се спасява в отворения прозорец на мазето в къщата, където живее Боби.

Без да мисли, Флорентина се спуска подир гълъба. Боби се спуска подир Флорентина. А две момчета, които наблюдаваха всичко, се спускат след Боби.

Циментеният под на мазето започва току под прозореца. Чува се най-напред „туп“. Това е Флорентина, която е скочила вътре.

После се чува „тап“. Това е Боби.

После се разнася „тапа-тупа“. Това са двете момчета.

Гугутката Маргарета стои уплашено в единия ъгъл на мазето и прави „глукглукрукстук“.

Флорентина вика:

— Маргаретченце, мое мило, какво правиш тук? Ела при мама, ела!

Много по-бавно и предпазливо отколкото друг път, тя се приближава към Гугутката, която страхливо отскача настрани, но после се оставя все пак да я хванат и да я вземат на ръце.

— Твой ли е този гълъб, Флорентина? — пита едно от момчетата. Това е Лойзъл, синът на служителя от бензиностанцията на ъгъла.

— Това е моето Маргаретче — отговаря Флорентина и гали с пръст главата на гълъба, който не издава звук, но развълнувано отваря и затваря очи. — Спасих я от сигурна смърт — казва Флорентина и после разправя на трите деца съвсем точно какво е преживяла в градината.

— Ужасна история — казва Лойзъл. — Мисля, че трябва да спасим още гълъби!

— Но къде ще ги държим? — пита Карлхен. Това е другото момче, синът на вдовицата Майзел, която продава шапки. Той е известен с вечните си съмнения и възражения.

Лойзъл мръщи чело и пита замислено:

— Чие е всъщност това мазе?

— Нашето — казва Боби.

— А какъв е оня кафез там?

— В него държахме златния хамстер, дето миналата година умря от пневмония.

— Дано в кафеза не са останали бацили от пневмонията — забелязва Лойзъл.

— Как ще са останали! — вика Боби. — Нали почистихме.

— Добре, тогава на първо време този гълъб да отиде в кафеза — заповядва Лойзъл. — Къде ще настаним другите, ще видим по-късно. Флорентина, затвори твоето пиле!

Малкото момиче начаса се подчинява. Защото Лойзъл първо е царят на улицата и второ е красавец с кестенява къдрава коса. А момичетата харесват това.

Децата се покатерват през прозореца на мазето и излизат отново на улицата, а Маргарета, куцият гълъб, остава в клетката на златния хамстер. Навън Лойзъл казва:

— Подслон за гълъбите, да речем, имаме. Сега ни трябва храна.

— Но — казва Карлхен, — храната струва пари!

— Ние с Флорентина се канехме и без това да ходим да търсим пари — провикна се Боби. — През това време вие можете да ловите гълъби.

— Добре — отговори Лойзъл. Търсете пари! Ние ще ловим гълъби. Да тръгваме, Карлхен!

— Но — пита Карлхен, — накъде?

— Към Карловия площад! — вика Лойзъл.

Момчетата се втурват тичешком, а Флорентина и Боби се запътват към близката гара да търсят пари.

Търсенето на пари на голяма гара е най-лесното нещо на света. Най-напред се обхождат телефонните кабини и се проверява дали в отворите не са останали забравени монети; ако няма, се похлопва малко по телефонния автомат. Случва се все пак някоя монета да издрънчи надолу. По този начин Боби и Флорентина се сдобиха с четиридесет пфенига.

После провериха в големите железни клетки с многото врати, в които срещу тридесет пфенига човек може да остави за един ден багажа си. Там също има отвори за пари и на момичетата им провървя много: събраха цели деветдесет пфенига. Но за 1200 врати едва ли е чак толкова чудно!

Накрая се застава на опашка пред гишетата за билети и се оглежда пода. Там все се намира по някоя монета, пък било то и пфениг. Пред гишетата търсачките на пари събраха 41 пфенига.

Сега разполагаха с една марка и седемдесет и един пфенига. Въпреки това претърсиха и отворите за монети на автоматите-продавачи. Тук намериха една дъвка, която си поделиха и монета от пет пфенига. И така, целият им трофей беше една дъвка и марка и седемдесет и шест пфенига. С него те се упътиха към тяхната улица, за да купят от госпожа Витстум натрошени кифли.

Този начин да се търсят пари има двойно предимство: служи на полезна цел и същевременно е забавен. Флорентина го е възпяла върху амбалажната хартия, на която пише стихове.

Песен за телефонните автомати

Отде пари да вземем, знаем:

от телефонен автомат —

стотинки давахме му в заем,

ще си ги искаме назад.

 

Той заслужава да си груб —

с юмрук тупни го, туп,

и с длан тупни го, туп!

 

При туй все даваше „заето“

или се чуваше едва-едва.

Сега тупни го, при което

ще си припомни той това:

 

че заслужава да си груб.

С юмрук тупни го, туп,

и с длан тупни го, туп.

 

От ударите поохлузен,

защото ял е доста бой,

удариш ли го, като гузен

стотинката ти връща той.

 

Е, заслужава да си груб.

С юмрук тупни го, туп,

и с длан тупни го, туп!

 

В едно внимавайте, другари,

защото все пак — шарен свят —

човек се случва да удари

и неповреден автомат.

 

Дали ще трябва да си груб —

с юмрук да удряш, туп,

и с длан да удряш, туп?

 

Едва ли ще му е приятно —

за труд стотинки взел е той,

а си ги искаме обратно

и то не как да е, а с бой.

 

Тук май не бива да си груб.

Веднъж му стига само: туп…

Докато Флорентина и Боби търсеха с успех пари и се забавляваха, Лойзъл и Карлхен също бяха отбелязали успехи: те бяха уловили и затворили в мазето осем гълъба. Сега гонеха още два.

Просто бяха пускали птиците през прозореца в мазето, след това дръпваха прозореца отвън и го открехваха едва-едва, когато донасяха следващите гълъби.

За съжаление децата изобщо не бяха помислили за родителите на Боби. Когато госпожа Шулце–Нойберг, без нищо да подозира, слезе в мазето да вземе един буркан компот от дюли, най-напред й се стори, че на бурканите са поникнали криле. После обаче забеляза, че там хвърчат някакви животни. Ужасена затръшна вратата и изтича горе при мъжа си.

— Ханс — извика тя, — мазето ни е пълно с прилепи!

Господин Шулце–Нойберг беше широкоплещест човек и олицетворение на самото спокойствие. И той рисуваше като жена си, само че малко повече, защото имаше повече време.

И така господин Шулце–Нойберг слезе в мазето, отвори полекичка вратата и каза на жена си:

— Мила моя, прилепите не могат нито да се разхождат по пода, нито да гукат. Твоите прилепи са гълъби.

После затвори вратата, тръгна внимателно между подскачащи и пърхащи гълъби към прозореца и тъкмо се канеше да го отвори, някой го побутна отвън и хвърли още два гълъба, право в лицето му.

— Безобразие, тук да не е гълъбарник?

Можа да различи само две неясни сенки, защото стъклата бяха матови. Сенките веднага изчезнаха и той чу стъпки, които бързо се отдалечиха.

Отвори отведнъж прозореца, подаде глава навън и успя само да види как Лойзъл и Карлхен изчезват зад ъгъла.

После пусна жена си вътре и заедно започнаха да ловят бедните плашливи гълъби, като един по един ги оставяха пред прозореца на улицата. След това господин Шулце–Нойберг отново затвори прозореца.

Но тогава жена му забеляза куцащата Маргарета в кафеза на златния хамстер и каза:

— Ханс, тук е останал още един. Струва ми се, че му има нещо.

Двамата тъкмо се наведоха над кафеза, когато някой отвън побутна предпазливо прозореца.

— Почакайте — изсъска господин Шулце–Нойберг, — паднахте ли ми сега, момченца!

Той отиде до прозореца, отвори го рязко и наведнъж хвана за блузките двете момичета: Боби и Флорентина.

— Виж ти! — възкликна той само. Повече не можа да каже, защото дъжд от трохи се изсипа върху него и покри с бял прах косите, лицето и новия му тъмносин пуловер.

Госпожа Шулце–Нойберг възкликна:

— Ах, майчице!

А двете малки момичета се спуснаха смутено през прозореца в мазето: първо Боби, чийто огромен плик с трохи се беше спукал, след нея Флорентина, която внесе плика си здрав.

Но изведнъж майката на Боби започна да се смее, а и двете момичета заедно с нея.

Напудреният господин Шулце–Нойберг гледаше трите и питаше:

— Да не би да се намирам в лудницата?

— Не, Ханс, но толкова си смешен — извика жена му.

— Като снежен човек през лятото — извика Флорентина.

Постепенно трите се успокоиха и Флорентина и Боби разказаха плана си за спасяване на гълъбите и освен това случката с гугутката Маргарета.

Родителите на Боби клатеха глави, произнасяха „хм“ и „така, така“, споглеждаха се на няколко пъти и накрая обясниха, че разбирали донякъде необходимостта да се спасяват гълъбите, но за съжаление не могли да се съгласят, тъкмо тяхното мазе да бъде превърнато в гълъбарник. Подът и дори някои буркани с консерви бяха оплескани с бяло. Споразумяха се, че куцащата Маргарета може да остане в клетката на златния хамстер, но за останалите гълъби тук за съжаление нямало място.

Освен това господин Шулце–Нойберг обеща на момичетата да не наказва Лойзъл и Карлхен, така че двете момчета изчезват завинаги от разказа ни.

И тъй, акцията за спасяване на гълъбите завърши с оплесканото мазе и с напудрения господин Шулце–Нойберг, докато големият лов на гълъби из парковете и по площадите на града продължаваше безпрепятствено.