Том Кланси, Мартин Хари Грийнбърг
Подводната война (17) (Стратегиите в подводните битки)

Четиринадесета глава
Гнездото на осите

Подводницата „Чайен“ се завърна благополучно в базата в Цзюин, където отново я очакваше снабдителният кораб „Маккий“. Преди да отиде на съвещанието, посветено на плановете за следващото патрулно плаване, капитан Макей заповяда да се осигури пълен боекомплект торпеда Mk 48 ADCAP. Координаторът на огневите системи пое грижата за разтоварването на останалите на борда ракети „Харпун“, за да се освободи място за торпедата.

Когато капитанът на „Маккий“ му съобщи, че ще се събират в щаба, намиращ се на територията на базата, а не на борда на „Маккий“, Мак предугади, че и на това съвещание, както и на предишното, ще се поставят нови задачи със стратегически характер. Мак, който по принцип не обичаше да се задълбочава в политическите въпроси, все пак се надяваше да не му възложат да преследва още една подводница от клас „Тайфун“.

Когато влезе в заседателната зала на втория етаж, Мак веднага забеляза сержантите от щаба на Седма подводна група, на които беше възложена проверката за подслушвателни устройства и при миналото съвещание. Специалистите от отдела за електронно разузнаване вече привършваха огледа и след няколко минути напуснаха залата.

Китайският президент този път не се появи, но говорителят на щаба каза, че Цзян Дзъ Мин ще ги посети след приключването на обсъжданията. След това офицерът започна да обяснява какво ще се изисква от „Чайен“ при следващата й задача.

По време на предишната среща Цзян Дзъ Мин беше подчертал, че голям брой китайци следят с възхищение подвизите на „Чайен“. Обаче това не означаваше, че всички жители на континентален Китай споделят това мнение. Особено недоволни бяха членовете на така наречената „петролна фракция“ — група технократи и финансисти, чиято роля в китайската икономика беше укрепнала след разработването на нефтените полета в Манджурия. Именно те бяха пряко заинтересовани от тази война. Техният лидер, генерал Ю Чу Ли, беше организирал доставянето на ядрени подводници клас „Акула“-II от Русия и ги бе изпратил в Южнокитайско море със задачата на всяка цена да унищожат „Чайен“.

— Нима този китайски генерал разбира от ядрени подводници? — учуди се Мак.

Въпросът му обаче се оказа неуместен, както веднага му обясни водещият офицер. Нямало никакво значение дали генерал Ю Чу Ли разбира, или не от атомни подводници. Важното било нещо съвсем различно: водачът на петролната фракция в китайското политбюро още от самото начало на войната се намесвал активно в планирането на бойните операции и не само че активно съдействал за преврата, организиран от групата на Ли Пън, но непрекъснато настоявал да се купуват колкото е възможно повече и по-модерни подводници от руснаците.

Докато слушаше обясненията на офицера, Мак си каза, че няма да се учуди, ако му съобщят, че генерал Ю Чу Ли въобще не е стъпвал на борда на атомна подводница. Но като висш военен още от времето на Мао Дзе Дун, той несъмнено е играл важна роля в укрепването на китайските въоръжени сили, включително и на бойния флот на Китай.

— Господа, длъжен съм да ви припомня за сражението между „Чайен“ и онези седем „Акули“ — заяви Мак. — В радиограмата от щаба се споменаваше, че било достатъчно да се справим само с четири от тях, за да убедим руснаците, че няма смисъл да продават още от атомните си подводници на Китай. „Чайен“ успя да унищожи шест от седемте „Акули“, но ето че Русия продължава да снабдява китайския боен флот с подводни лодки, при това не само „Алфа“, „Кило“ и „Акула“, но дори и с „Тайфун“. Откъде се взимат толкова много подводници? И докога ще продължава така?

Водещият съвещанието му отговори напълно откровено, може би защото командващият на Седма подводна група все още не се беше появил в залата — очакваха го накрая заедно с Цзян Дзъ Мин:

— Имате право, капитан Макей. Честно казано, напоследък нашите разузнавачи се натъкнаха на неочаквани затруднения. Но с помощта на ЦРУ те установиха, че най-голямата корабостроителница на руснаците по далекоизточното крайбрежие, в Комсомолск на Амур, на практика е спряла всички поръчки за търговски кораби и работи само за техния тихоокеански флот. А в засекретения док се работи денонощно, на три смени, като се правят предимно подводници, предназначени за китайските ВМС. В руските бази на Колския полуостров усилено се обучават китайски екипажи за новите подводници, макар че на практика членовете им се подбират от екипажите на старите дизелови подводници.

Новините никак не бяха утешителни. Това означаваше, че „Чайен“ трябва да очаква появата на нови противници. Означаваше също, че Ли Пън твърдо е решил да доведе войната до победен край. Въпреки поредицата от успешни операции на „Чайен“ щяха да са необходими още много усилия, за да се сложи край на кървавия конфликт.

Но не остана време за подобни размишления, понеже водещият заседанието офицер започна да разяснява следващата задача на „Чайен“. За да се подготви всичко за евентуалното прехвърляне на президента Цзян Дзъ Мин от Тайван на континента, „Чайен“ трябваше да прочисти водите около остров Тайван от атомните подводници, командвани от щаба на генерал Ю Чу Ли.

Тази задача не се стори на Мак много трудна, но офицерът продължи с обсъждането на подробностите. По-голямата част от китайското население всъщност поддържала президента Цзян Дзъ Мин, екипажите на няколко бойни кораба също. Затова в щаба на Тихоокеанския флот на САЩ предполагали, че враждебни към американците ще останат само командирите и екипажите на атомните подводници, командвани пряко от щаба на генерал Ю Чу Ли. Оттук следваше една тънкост в новите заповеди до командира на „Чайен“ — да се нападат само атомни подводници, за които се предполага, че продължават да следват заповедите на генерал Ю Чу Ли.

Това никак не се хареса на Мак. Подобни ограничения на атаките му напомниха за мъглявите заповеди, които бе получил по време на първия преход до Пърл Харбър, когато „Чайен“ внезапно се натъкна на една блуждаеща „Хан“-402 и трябваше да изчака китайската подводница първа да изстреля торпедо. Но той не успя да изкаже възраженията си, защото точно в този момент се появи адмиралът, командващ Седма подводна група, заедно с президента Цзян Дзъ Мин и неговата охрана.

— Добро утро, Мак — поздрави го адмиралът. — Предполагам, че вече си узнал за нашите затруднения с генерал Ю.

Мак кимна, но не каза нищо.

— Капитан Макей — заговори китайският президент, — имаме добри новини за вас. Между Ю Чу Ли и Ли Пън са възникнали ожесточени спорове по бъдещата насока на техните действия. Ли Пън обявил, че лишава генерал Ю от пълномощията и дори е наредил да го арестуват. Освен това Ли и аз вече се свързахме по тайни канали, наистина съвсем предпазливо, но не е изключено да се стигне до преговори.

Мак още веднъж кимна, но отново остана мълчалив.

— Вие сте герой, капитане — продължи Цзян Дзъ Мин. — но искам да ви напомня, че трябва да бъдете извънредно предпазлив. Налага се сега да ви оставя, понеже на пристана ни чака една таратайка.

Мак се изуми, но след миг се сети, че китайският политик неволно е заимствал някои от жаргонните изрази на охраняващите го моряци. Адмиралът се засмя, като зърна смаяното лице на капитана, потупа го по рамото, раздруса ръката му и се отдалечи към вратата.

Мак искаше да отплават преди смрачаване. Затова щом Цзян Дзъ Мин и адмиралът напуснаха залата, той помоли докладващия офицер да довърши по-бързо анализа на обстановката.

Според флотското разузнаване генерал Ю Чу Ли организирал доставка на дизелово гориво за базите, в които се зареждали подводниците от клас „Ромео“, „Кило“ и „Мин“. Така генералът се надявал да увеличи броя на поддръжниците си, от което пък следваше, че „Чайен“ ще трябва да се сражава с голям брой китайски дизелови подводници в Тайванския проток. Но въпреки това, наблегна офицерът, от щаба изрично настоявали „Чайен“ да атакува преди всичко подводниците от клас „Акула“, а спрямо останалите китайски подводни лодки да възприеме изчаквателна тактика.

Естествено това никак не се хареса на капитан Макей и той вече с нетърпение очакваше края на заседанието. Оказа се обаче, че най-лошото тепърва предстои.

Накрая офицерът спомена нещо неочаквано: освен „Акули“-те и другите подводници в района на протока възникнала и друга опасност. Няколко ракетоносци „Хайнан“, натоварени с мини и охранявани от една остаряла „Ромео“, се приближавали към военноморската база в Чжанцзян, тоест към щаба на китайския боен флот. Според предположенията на разузнаването тази стара „Ромео“ (построена в китайска корабостроителница, с 6 фута по-дълга от оригиналния руски модел и с 8 торпедни апарата) била въоръжена с 28 подводни мини вместо с 14 торпеда. Американските радари засекли излъчванията на радара на „Хайнан“ и радара на „Ромео“. Двата съда били обърнали курса на изток, недалеч от Хонконг, но от две денонощия следите им се губели.

За искрено облекчение на Мак заседанието най-после приключи. За един ден се беше наслушал на предостатъчно лоши вести. Но за нещастие денят още не беше свършил.

Когато се върна на борда на „Чайен“, Мак узна от координатора, че въпреки изричното му настояване от „Маккий“ още бавели натоварването на торпедата. Командирът не се успокои дори и когато узна, че имало основателни причини за закъснението — наложило се спешно да се товарят торпеда на борда на подводницата „Бремертън“ (въоръжена с балистични ракети) и на „Кълъмбия“ (от същия клас „Лос Анджелис“-688, както и „Чайен“). След две седмици се очаквало да пристигнат от Атлантика двете подводници „Портсмут“ и „Пасадина“, което още повече усложняваше обстановката в базата.

„Отново се намесват политиците“ — с досада си помисли Мак. Очевидно във Вашингтон бяха решили да нарушат отдавна поддържаното равновесие 60 към 40 (60% от всички американски подводници за Атлантическия флот и 40% за Тихоокеанския флот). Преразпределението на торпедата се извършва винаги преди да се предислоцират подводните сили. Сега на борда на „Чайен“ имаше само 20 торпеда Mk 48 ADCAP, а никой не знаеше дали няма да се наложи да ги използват от по-големи разстояния срещу китайски мини, защото системата MIDAS е ефективна само при по-малка дистанция.

Макар че работната честота на тази система е около 20 пъти по-ниска от честотата, с която оперира сферичната антена (която подава данни директно към интерфейсната шина на бордовия компютър BSY-1), никой не можеше да гарантира, че няма да бъде засечена от противника. Мак би предпочел да използва системата FORMIDABOD — опитът от войната в Персийския залив бе доказал, че е от изключително значение да се разполага със системи за ранно оповестяване при ракетни атаки. Освен това противникът много по-трудно засичаше честотите на FORMIDABOD (те са около 5 пъти по-високи от честотите на MIDAS).

С една дума, на „Чайен“ й предстоеше рисковано преследване на тихоходните „Акула“ в опасното обкръжение на още по-тихите дизелови „Ромео“, сред неизвестно количество подводни мини, и на всичкото отгоре, без да разполага с достатъчно торпеда.

Мак недоволно поклати глава и нареди веднага да отплуват преди да е пристигнала още някоя лоша новина.

 

 

„Чайен“ се потопи до перископна дълбочина, описа широка дъга само на 50 клафтера, след което пое на юг. В тази посока плитките води на Тайванския проток доста бързо отстъпваха на много по-дълбоките води на Южнокитайско море. След като се отдалечи на няколко десетки мили, подводницата се спусна на 1300 клафтера.

— Сър, тук дежурният офицер. От сонарното рапортуваха за верига от пасивни обекти точно пред нас. Не виждам признаци за наличие на сонарни шамандури, но при вълнение три бала те може би се люшкат върху вълните и затова не мога да ги засека.

Мак прие рапорта и от капитанската каюта веднага се запъти към сонарната зала. Постави личните си слушалки, които по негова заповед винаги бяха включени, за да чуе сам съмнителните шумове. Но те по нищо не му напомняха за стационарни шамандури — пронизителните звуци внезапно му напомниха за едно от някогашните му плавания в Средиземно море, когато той, като старши сонарен оператор, откри една египетска „Ромео“, поставяща мини в залива Сидра, недалеч от либийския бряг.

— Дежурен офицер, променете курса на запад и повикайте координатора и заместник-командира в командната кабина — нареди Мак от сонарната зала.

След няколко минути Мак вече обясняваше на своите офицери за новата опасност — стационарните минни полета. При бурно море мините се люлеят по-силно и така се откриват по-лесно. Опитният капитан знаеше, че може би ще успеят да ги избегнат с помощта на системата MIDAS, но заплахата си оставаше за останалите американски подводници и за търговските кораби. Затова трябваше да се опитат да ги обезвредят.

За тази цел не биваше да има закъснение в задействането на бойната глава на всяко торпедо. Не бе изключено мините, ако са с акустични сензори, да се задействат само от шума, причиняван от винта на торпедото. Ако планът на капитана се осъществеше докрай, някое торпедо щеше да детонира точно в средата на минното поле, а силните вибрации от взрива щяха да задействат съседните мини.

Но Мак не искаше да пожертва повече от две торпеда Mk 48 — така щяха да им останат 18 за прочистването на Тайванския проток. За да ликвидира минното поле само с 2 торпеда, „Чайен“ би трябвало да разчита на високочестотния приемопредавател, монтиран във всяко торпедо, с работна честота почти два пъти по-висока от тази на системата MIDAS, за да се очертае по-ясна картина за размерите на минното поле.

За тази операция не бе необходимо торпедното отделение да се привежда в пълна бойна готовност — мините не могат да открият ответен огън. Освен това Мак предвидливо реши да поддържа дистанция поне 5000 ярда, та „Чайен“ да не бъде засегната от избухващите мини.

Координаторът на огневите системи съобщи на TMOW^[1], че ще използват торпедни апарати номер три и четири. През това време Мак предупреди по интеркома целия екипаж за предстоящата операция: никой да не се изненадва, когато дизеловите двигатели на МК 48 забучат още преди торпедата да бъдат изстреляни. Мак особено държеше на борда да няма паника. По тревога трябваше да събудят моряците, спящи в торпедното отделение, за да приберат сгъваемите койки, и веднага да започне зареждането на торпедните апарати.

— Кабина, тук сонар, засякохме шумове на два дизелови двигателя с азимут 285. Засега не е възможно да се определи с колко лопатки е корабният винт на всеки обект. Но не са дизелови подводници. По-скоро приличат на остарелите китайски ракетоносци, с по 12 цилиндъра. Двигателите не работят синхронизирано. Приближават се към нас.

Мак бе сигурен, че „Чайен“ се е натъкнала на един или два ракетоносеца клас „Хайнан“. Което означаваше, че е много вероятно някъде наблизо да се спотайва поне една „Ромео“.

Командирът се учуди колко точни се оказаха този път сведенията на флотското разузнаване, което досега неведнъж се беше проваляло в усилията си да отгатне следващите ходове на противника, дори и когато привличаше на помощ всемогъщото ЦРУ. А тъкмо сега ситуацията бе особено тревожна. Ако можеше да разчита на сведенията, че китайските „Ромео“ ще използват мини, а не торпеда, той без колебание би открил огън. Но не можеше да е сигурен, че някоя от тези подводници няма да рискува и да предприеме торпедна атака срещу „Чайен“.

Мак реши да включи активния сонар — естествено това щеше да принуди всяка „Ромео“ наоколо да застане нащрек, но тъкмо това бе целта на капитана. Ако някой китайски командир бе запазил поне част от разсъдъка си, щеше да побегне право към родните брегове веднага щом разпознаеше акустичния спектър на „Чайен“. Освен това по този начин напрегнатото, влудяващо дебнене между две подводници, стараещи се да намалят до минимум собствените си шумове, щеше да спре.

Само минути след задействането на активния сонар бе установен контакт с подводница. Изчисленията, базиращи се на ъгъла на отразяване на сигнала, помогнаха на бордовия компютър бързо да определи, че разстоянието е 1850 ярда, а азимутът на новата мишена съвпада с този на дизеловия двигател, засечен по-рано.

На Мак му се искаше да открие огън с торпеден апарат номер едно, но заповедите от щаба не му позволяваха това — имаше право да стреля пръв само по някоя „Акула“, но не и срещу „Ромео“.

Само след няколко минути капитанът се увери, че не се налага да открива огън — за всеки опитен подводничар бе ясно какво означава да се изпразва, баластен резервоар, да се увеличава рязко скоростта, с двата винта с по четири лопатки, както и оживените разговори по подводния телефон с командира на „Хайнан“.

Командирът на „Ромео“ навярно вече обмисляше шансовете да избегне сблъсъка с прославената „Чайен“, но тъй като бе изпаднал в паника, съвсем забрави за плаващия над него „Хайнан“. Той вече бе заповядал да изпразнят главния баластен резервоар. Китайският капитан се досети за ужасните последици едва когато вече беше много късно. Не му помогна дори рязката промяна на курса, защото — за зла участ — на повърхността корпусът на ракетоносеца „Хайнан“ се обърна точно в същата посока.

След секунди кърмовите стабилизатори на „Ромео“ се врязаха в кила на „Хайнан“, точно под машинното отделение. Дизеловите двигатели на ракетоносеца изхъркаха, задавени от нахлулата вода, и веднага замлъкнаха. Нагорещените цилиндри се пръснаха от допира със студената морска вода. Капитанът изкрещя на екипажа веднага да напусне кораба, докато мощните струи гасяха огъня, но това не помогна и корабът се скри под вълните.

Подводницата „Ромео“ остана незасегната, но с нейната мисия бе свършено. Тя трябваше час по-скоро да се отдалечи от огромното мазутно петно.

Мак се усмихна и веднага взе решение — трябваше да спести торпедата и да не ги използва като подвижни сонари. Тази идея беше полезна за избягване на минни полета. Командирът заповяда да поставят кодирано съобщение в радиошамандура, която да го излъчи, щом достигне повърхността, към сателитната система SSIXS, за да бъде предадено в щаба на Седма подводна група. След четирикратно повтаряне на съобщението тези шамандури автоматично се потопяват.

Така се избягваше ненужният разход на торпедата Mk 48. Но Мак не смееше да издигне подводницата до перископна дълбочина — рискът бе прекалено голям, а той бе решен на всяка цена да завърши мисията си с успех.

Но планът му имаше слабо място, за което Мак все още не подозираше. Ако не се издигнеше на перископна дълбочина, „Чайен“ нямаше да може да използва антената WLR-8(V), която би могла да засече радиотрафика на „Ромео“ — а именно в този момент нейният командир докладваше в своя щаб, че се е натъкнал на ядрената подводница „Чайен“, превърнала се в кошмар за капитаните на всички китайски подводни лодки.

Това ценно сведение веднага беше препратено на китайските военни кораби, дислоцирани Източнокитайско и Южнокитайско море. Мак не можеше да знае, че по лично нареждане на генерал Ю Чу Ли всички свободни „Акули“ и няколко ескортиращи ги „Кило“ се отправиха към района, посочен в донесението на „Ромео“. Откъм югозапад се приближаваха три „Акули“ с 25 възела, докато двете по-бавни „Кило“ заобикаляха Тайван откъм североизток, захранвани само от акумулаторните си батерии, само с осем възела, за да не се налага да спират за презареждане на батериите.

„Чайен“ стигна до първата зона за търсене на мини и намали скоростта с една трета, за да спусне няколко батисфери SSXBT^[2]. Обаче Мак отмени тази заповед, защото дежурният офицер съобщи за слаби тонове откъм север. Сигналите напомняли за онази „Акула“, за която се предполагаше, че е унищожена при битката с „Тайфун“-а. По силните вибрации на нейния корабен вал сонарните оператори бяха изчислили скоростта — около 25 възела.

Мак реши, че при предишното сражение е бил повреден само корабният винт на тази „Акула“, и веднага уведоми офицерите в командната кабина за предстоящата среща със стар познайник, при това с неуредени сметки, след което заповяда да подготвят торпедните апарати.

Капитан Макей подозираше, че екипажът на тази „Акула“ е изцяло руски, и си спомни, че беше нарекъл предишната торпедна атака на „Акула“-та излитане на разярени оси от гнездото им. Но не очакваше да се озове не пред едно, а пред две гнезда на оси.

Когато „Акула“-та се доближи на 25 000 ярда, силният шум от корабния й вал внезапно спря. Вероятно противникът бе решил да провери дали наоколо не се укрива някоя друга подводница. Останалите две „Акули“, с китайски екипажи, които наскоро бяха завършили обучението си в базите на руския Северен флот, изгубиха контакт с водача на групата и също спряха двигателите си.

Един от уроците, който руските капитани търпеливо бяха обяснявали, и то многократно, на своите китайски ученици, беше свързан с опасностите от използването на подводните телефони. Вместо тях трябваше да се използват други, по-безопасни средства за определяне на разстоянията — както би постъпил всеки по-опитен командир на подводница. Обаче китайските командири нямаха достатъчно опит.

Капитанът на първата китайска подводница изпрати единичен сонарен импулс. След като го прие, капитанът на втората отвърна на позива. Така те взаимно провериха местоположението си, но едновременно с това си навлякоха гнева на руския капитан. Вбесен, той наруши радиомълчанието и ги наруга по подводния телефон, като нареди веднага да прекратят с това лекомислие. Но вече беше прекалено късно. Втората „Акула“ беше отговорила на повикването на първата.

Единственият капитан, доволен от развоя на събитията, беше Макей. Сега „Чайен“ разполагаше с всички необходими данни за насочването на своите торпеда.

И трите „Акули“ все още оставаха на повече от 15 000 ярда, затова Мак нареди да се подготвят торпедни апарати номер едно и две, включително да се отворят външните торпедни люкове. Заповедта му веднага бе потвърдена и изпълнена.

— Готови за стрелба, по Мастър-131, от апарат едно, и по Мастър-132, от апарат две. — Мак бе решил първо да атакува по-тихата от двете „Акули“, защото по-лесно можеше да се открие по-шумната, онази с характерния шум от корабния вал, ако се опиташе да избяга.

Координаторът, застанал пред пулта за управление на стрелбата, съобщи курса, скоростта и дистанцията до целта.

— Кабина, тук сонар. Готови.

— Сонар, тук кабина, готови сме.

— Проверете сонарните азимути и стреляйте от апарат номер едно по Мастър-131 и от апарат номер две по Мастър-132.

— Слушам, сър, да проверим сонарните азимути и да стреляме от апарат номер едно по Мастър-131 и от апарат номер две по Мастър-132.

— Апарати номер едно и две задействани — рапортува координаторът на огневите системи.

— Кабина, тук сонар. Торпеда едно и две се движат нормално, по права линия — съобщи старши-операторът от сонарното отделение, след като двете торпеда се справиха със задължителните маневри за регулиране на кабелите и ускориха до средна скорост.

— Много добре, сонар — оказа Мак.

— Кабина, тук сонар. Торпедата ускоряват ход.

Този рапорт беше потвърден от координатора, който след малко рапортува, че двете торпеда са засекли целите си.

Мак се оказа прав. Двете спотайващи се „Акули“ не само че увеличиха скорост, но и смениха курса, за да се опитат да избягат от напредващите торпеда. Но по-шумната „Акула“ не направи опит за бягство. Напротив, тя се насочи право към „Чайен“.

„Не, нито един руски екипаж не би постъпил така!“ — каза си Мак, докато нареждаше да се прережат кабелите към торпедата, да се подготвят за стрелба торпедни апарати номер три и четири и да се презаредят с торпеда апарати номер едно и две.

Двете Mk 48 продължаваха неотклонно към целите си. Третата „Акула“, Мастър-130, чийто капитан предприе фатална грешка, като увеличи скоростта на подводницата си, беше следен неотстъпно от сонарите на „Чайен“, така че нямаше никакви проблеми при насочването на следващите две торпеда към тази „Акула“.

— Кабина, тук сонар, експлозии по азимути 205 и 198.

Макар че двете „Акули“ отчаяно се опитваха да се отдалечат от бойното поле, командирът на третата „Акула“ не промени курса — явно твърдо бе решил да атакува „Чайен“. За разлика от двамата китайски капитани, той имаше по-голям опит в схватките с американските ядрени подводници от клас 688, дори конкретно с „Чайен“, обаче не можеше да се мери с капитан Макей.

Когато капитанът на тази „Акула“ най-после разбра, че към подводницата му се носят две торпеда Mk 48, вече бе прекалено късно. И двете торпеда напредваха със самостоятелно насочване. Никакви контрамерки не можеха да ги спрат, защото до взривовете оставаха само секунди. Но и да имаше време, винаги е трудно да се насочват точно шумогенератори при такава висока скорост — комбинираната скорост на „Акула“-та и на двете торпеда достигаше 80 възела.

— Кабина, тук сонар. Две експлозии, сър! И двете с азимут две-пет-нула. Мастър-130 няма да оцелее след тези попадения, сър!

Реверберациите най-после стихнаха и в океана отново се възцари тишина. Дори бе прекалено тихо, защото двете „Кило“, изостанали от „Акули“-те, веднага намалиха скоростта до три възела, щом засякоха двете експлозии в южна посока.

„Чайен“ започна да прочиства зоната на север, но нейният капитан не подозираше, че така тя се приближава към спотайващите се „Кило“. Това не беше грешка, а следващата фаза от плана на Мак за прочистване на тази част от водите около Тайван.

„Чайен“ се издигна до перископна дълбочина, за да съобщи за атаката на трите „Акули“, но радистът внезапно установи, че радиовръзката през плуващата антена е нарушена. Явно антената се бе повредила и се налагаше да я сменят.

Това вече бе грешка, защото сонарите на двете „Кило“ бързо засякоха шума от двигателя на макарата за навиване на антената.

— Кабина, тук сонар, две торпеда във водата! Тип ET-80^[3], с азимути три-пет-пет и нула-нула-осем.

— Аварийна стрелба, апарати едно и две, с азимути три-пет-пет и нула-нула-осем! — веднага заповяда капитанът. Мак не беше сигурен кой е изстрелял тези две торпеда — някоя от оцелелите „Акули“ или някоя от двете „Кило“. Но нямаше време за анализи. Ако двете „Кило“ се окажеха по-близо до „Чайен“, явно те бяха открили огън от засада.

— Кабина, тук сонар. Две подводници право пред нас. И двете са клас „Кило“, сър, с шестлопаткови винтове. Поддържат висока скорост. Двете торпеда са изстреляни от тях. — Мак, както и останалите офицери в командната кабина, знаеха наизуст данните за конфигурациите на лопатките към корабните винтове на всеки клас неприятелски подводници. „Акули“-те имаха седемлопаткови винтове, което много облекчаваше разграничаването на двата класа. Но имаше и още една важна разлика — парогенераторите на ядрените подводници издаваха характерни шумове, каквито липсваха при дизеловите подводници „Кило“.

— Пълен напред! Никаква кавитация! Спускане на хиляда фута! — нареди капитанът.

„Чайен“ вече се бе спуснала под първия изотермален слой. За по-малко от три минути тя вдигна максимална скорост, промени курса на 175 и се гмурна на хиляда фута надолу, под втория изотермален слой. Хидротермалните аномалии в тази зона бяха оформили временно невидим канал с повишена акустична проводимост, което Мак би могъл да узнае, ако можеше да изстреля батисфера SSXBT за измерване на температурата. Но вместо това, тъй като нямаше време за спускане на батисферата, командирът бе принуден да се задоволи с данните за профила на разпространението на звуковите вълни, изчислени от бордовия компютър.

— Торпедо номер три засече целта. — След няколко секунди долетя следващият рапорт: — Торпедо номер четири засече целта.

— Прережете кабелите, затворете външните торпедни люкове и презаредете апарати номер три и четири — нареди капитан Макей. Обаче заповедта за прекъсване на кабелите се оказа излишна, понеже след рязката промяна на курса и увеличаването на скоростта на „Чайен“ кабелите отдавна бяха скъсани, за щастие малко след като двете торпеда автоматично бяха преминали в режим на самонасочване.

Когато опасността руските торпеда ET-80 да ги застигнат отмина, Мак заповяда да намалят скоростта и да обърнат курса на запад, за да могат сонарните оператори да прослушат зоната около „Чайен“.

— Кабина, тук сонар. Отново две торпеда във водата, с азимути 275 и 209 — съобщи старши-операторът.

Очевидно в сражението се бяха намесили двете „Акули“ с китайски екипажи и бяха успели да засекат местоположението на „Чайен“, когато тя беше намалила скоростта си.

— Кабина, тук сонар. Две експлозии, с азимут 358 и 002, на разстояние приблизително 20 000 ярда.

За двете „Кило“, Мастър-133 и Мастър-134, първата среща с „Чайен“ се оказа и последна.

„Чайен“ отново увеличи скоростта до максимум, после изстреля два шумогенератора и веднага смени курса си, за да избегне преследващите я торпеда. Мак озадачено се запита с колко още гнезда на оси ще му се наложи да сблъсква. Очакваше след броени минути на „Чайен“ да се наложи да атакува двете „Акули“, затова заповяда да подготвят торпедни апарати номера три и четири, но не бързаше с отварянето на външните торпедни люкове. Тази операция трябваше да бъде извършена, когато подводницата намалеше ход, за да се фиксира прецизно посоката на изстрелване на торпедата.

Заповедите му веднага бяха потвърдени и след малко изпълнени, професионално и точно, както винаги на борда на „Чайен“.

— Сър, апарати номер три и четири са напълно готови, с наводнени камери и отворени люкове — докладва дежурният от торпедното отделение.

— Отлично — отговори капитанът. — Очаквайте заповед за откриване на огън.

„Чайен“ се обърна на югозапад и в сонарното отделение много лесно засякоха двете „Акули“. Отчетливите тонове не допускаха съмнение в класифицирането на мишените.

„Акули“-те продължаваха да напредват с максимална скорост към участъка, в който техните сонари бяха открили присъствието на „Чайен“. Вероятно командирите на двете китайски подводници, въодушевени от високата скорост и лесното откриване на прославения противник, не бяха съобразили още веднъж да проверят азимута на „Чайен“. Мак не пропусна да се възползва от грешката им, но се наложи да изчака координаторът и операторът да уточнят траекториите за стрелба чрез програмата за TMA-анализ.

— Готови за стрелба, по цел Мастър-135 от апарат номер три и по цел Мастър-136 от апарат номер четири.

Координаторът на огневите системи съобщи курса, скоростта и дистанцията до всяка от целите.

— Кабина, тук сонар. Готови.

— Сонар, тук кабина, готови сме.

— Проверете сонарните азимути и стреляйте с апарати три и четири.

— Слушам, сър, да проверим сонарните азимути и да стреляме с апарати три и четири.

— Кабина, тук сонар. Торпедата от апарати три и четири се движат нормално, по права линия — рапортуваха от сонарното, след като двете торпеда изпълниха маневрите за регулиране на положенията на кабелите.

Торпедата се насочиха със средна скорост, но при достигането на зоната за самостоятелно засичане на обектите автоматично щяха да превключат на максимална скорост и щяха да се насочат нагоре.

— Много добре, сонар. Време за достигане на целите?

— Осем минути и тридесети пет секунди, капитане — отвърна координаторът, след като погледна екрана на компютъра на пулта за управление на стрелбата.

След няколко минути в командната кабина се чу:

— И двете цели са засечени от търсещите глави на торпедата.

— Кабина, тук сонар. Мастър-135 и Мастър-136 увеличават скоростите. Регистрираме усилена кавитация.

Сонарните оператори уловиха шумогенераторите, изстреляни от двете „Акули“, и Мак побърза да вземе контрамерки:

— Коригирайте насочването на двете торпеда.

„Чайен“ се обърна на 90°, за да се различават азимутите на двете „Акули“ и на техните шумогенератори. Координаторът докладва, че торпедата са готови за финалния етап, т.е. за пряко атакуване на целите.

— Прережете кабелите, затворете външните торпедни люкове, презаредете торпедни апарати номера три и четири — заповяда капитанът. — Пригответе торпедни апарати номер едно и две, отворете външните торпедни люкове.

Опитният командир знаеше, че след малко може да се очаква невъобразима суматоха, и искаше да бъде готов за последната, най-ожесточена схватка.

— Кабина, тук сонар. Четири торпеда, с азимути от 270 до 265. Стрелят срещу нас.

„Нима плават успоредно една до друга?“ — изуми се Мак. Време беше сонарите на „Чайен“ да проверят отново цялата зона. Сега бе дошъл нейният ред да изстреля шумогенераторите си.

— Поддържайте курса. Пълен напред. Никаква кавитация. Спускане на хиляда фута!

Планът му предвиждаше да остави шумогенераторите да изпълнят предназначението си, докато „Чайен“ тихомълком се отдалечи на безопасно разстояние.

„Чайен“ пое по курс 085 с пълен напред, на хиляда фута дълбочина. Вражеските торпеда попаднаха в глухата зона зад кърмата и се насочиха към лъжливите следи на шумогенераторите. Но сонарните оператори не можеха да доловят шумовете на последните две американски торпеда, докато те не превключеха в режим на самонасочване.

— Кабина, тук сонар. Две експлозии в глухата зона зад кърмата.

Мак не бързаше да намали скоростта, което обаче не позволяваше да се обърне курсът и да се изясни съдбата на „Акули“-те. Освен това водата бе наситена с реверберации, така че изчисляването на разстоянията засега беше невъзможно.

Но малко по-късно той разбра, че не е необходимо да променя курса — сонарите уловиха познатите симптоми (рязко повишаване на външното налягане), типични за гибелта на всяка подводница. Двете „Акули“ поеха по своя последен маршрут към дъното на Филипинско море, на 5000 клафтера надолу.

Мак имаше основание да се гордее с екипажа си. Победите на „Чайен“ се увеличиха с още седем, без да се брои ракетоносецът „Хайнан“. Именно това искаше от него командването на Седма подводна група и на Тихоокеанския флот — повече унищожени „Акули“. А освен тях „Чайен“ бе ликвидирала и две „Кило“.

Подводницата отново ускори ход, за да избегне евентуален сблъсък с неприятелски торпеда, след което пак намали скоростта, за да провери глухата зона преди издигането над втория изотермален слой. Сонарите не засичаха повече контакти, затова Мак обяви края на бойната тревога. „Чайен“ пое към плитките води на Източнокитайско море — трябваше да претърси последния сектор около тайванския бряг. Засега Мак не бързаше да прибира буксирната платформа TB-23 — тя можеше да бъде сменена с по-малката TB-16, но едва когато напуснат плитководната зона.

На борда на „Чайен“ всички бяха много доволни от щастливия изход, но еуфорията се примесваше със зле прикриваните признаци на изтощение. Винаги е така в трудното ежедневие на подводничарите — след стихване на възбудата от битките идва редът на умората. След продължителни бойни преходи подводничарите бяха способни да спят по цяло денонощие, преди да се възстановят от стреса. Освободените от вахта моряци с труд се довличаха до още топлите от колегите им койки. Тъкмо сега, когато „Чайен“ се озова не много далеч от японския архипелаг Рюкю, екипажът имаше възможност да възстанови силите си. Дори и капитанът се прибра в командирската каюта, за да се опита най-после да подремне.

На следващия ден, когато „Чайен“ отново се насочи към плитките води, сонарните оператори съобщиха за многобройни контакти с търговски кораби, които лесно се класифицираха поради огромните им, бавно въртящи се корабни винтове.

Но това никак не спестяваше притесненията на Мак. Киловете на някои японски танкери се потапяха до 90 фута, което изискваше много предпазливост при издигане до перископна дълбочина.

И тук биосферата затрудни работата на сонарните оператори. Мак често се отбиваше в тяхната зала и им повтаряше, че именно сега трябва да са особено внимателни, защото наоколо има много смущения, както от биосферата, така и от търговските кораби. Но хидроакустиците вече бяха натрупали опит от плаванията в Южнокитайско море и не се оставяха да бъдат подлъгани от паразитните сигнали.

Буксирната платформа TB-16, с която вече бяха сменили TB-23, покорно следваше „Чайен“ докато тя патрулираше на дълбочина 100 клафтера югоизточно от Тайван. Но щом се издигна на перископна дълбочина, Мак забеляза далеч на север кълба дим и веднага заповяда на подчинените си да се насочат по тази съмнителна следа, но без да увеличават дълбочината, още повече че вече се намираха в плитки води.

След няколко часа, когато дълбочината отново се увеличи до 2000 клафтера, от сонарното съобщиха за шумове от дизелови двигатели — азимутът съвпадал с посоката, от която идваше димът. Подводницата се гмурна под двата слоя, за да провери със сонарите си по-отблизо — и продължи така до навлизането в Източнокитайско море. Мак знаеше, че тези контакти не могат да се дължат на шнорхелите на „Акули“-те, но бе длъжен да провери дали не са от подводници „Кило“.

„Чайен“ изплува на перископна дълбочина, за да може Мак да провери откъде идва черният дим. На повърхността се люшкаха корпусите на четири подводници клас „Кило“, с курс към Жълто море — вероятно бяха от Северния китайски флот. Но сега те не представляваха заплаха за „Чайен“ и Мак реши да не ги преследва, защото „Чайен“ беше изпълнила с чест мисията си.

Докато подводниците „Кило“ продължаваха да се отдалечават на север, Мак се разкъсваше от колебания: искаше да ги застигне, но заповедите от щаба не му позволяваха. Когато китайските подводни лодки се скриха зад хоризонта, той заповяда „Чайен“ да се насочи на запад, обратно към зоната за патрулиране, а после към базата в Цзюин, за да попълни запасите си и екипажът да възстанови силите си.