Том Кланси, Мартин Хари Грийнбърг
Подводната война (16) (Стратегиите в подводните битки)

Тринадесета глава
Преследването на „Тайфун“

Главният механик, координаторът на огневите системи и началниците на всички отделения останаха на борда на „Чайен“, за да надзирават прехвърлянето на ракетите и торпедата от трюмовете на „Маккий“. Бордовите инженери бяха заети с профилактичните изпитания в реакторния отсек. Капитан Макей, заместник-командирът, навигаторът и координаторът посетиха щаба на военноморската база в Цзюин, за да уточнят къде ще се проведе оперативното съвещание. Досега винаги се събираха в каюткомпанията на „Маккий“. Макар тайванските им домакини да бяха изключително любезни, американците не бяха уверени чия страна ще вземат, ако китайската армия направи десант на острова.

Офицерите влязоха в залата за заседания на втория етаж. Капитан Макей с радост видя, че сержанти от службата за сигурност към щаба на Седма подводна група усърдно проверяват всеки ъгъл в просторното помещение за подслушвателни устройства. Тези проверки бяха остатък от годините на студената война, но продължаваха да се практикуват независимо срещу кого воюваха Съединените щати и къде се провеждаше поредното военно съвещание.

След офицерите от „Чайен“ в залата неочаквано се появиха двама широкоплещест здравеняци. Зад тях енергично крачеше елегантно облечен китаец. Мак си спомни, че някъде е виждал това лице, и след малко се досети, че този достолепен китаец е самият президент Цзян Дзъ Мин — следователно двамата здравеняци бяха неговите телохранители.

Мак обаче не можеше да си обясни как е възможно в присъствието на чужденци да се провежда секретно военно съвещание, на което ще се обсъждат новите тактически планове.

Президентът Цзян Дзъ Мин забеляза озадачението на капитан Макей и му заяви, че няма причини за безпокойство. Той се появил в залата само за да поздрави лично прославения командир на подводницата „Чайен“ и да му благодари за приноса му в борбата за освобождаването на китайския народ. В Китай вече никой не уважавал Ли Пън, докато дори и в селата пеели песни за подвизите на „Чайен“, децата играели само на новата игра „Войната с подводници“, а щатът Уайоминг (откъдето е родом капитан Макей) станал най-често търсеното място на картата, когато темата на уроците по география са Съединените щати.

След тази неловка размяна на любезности Цзян Дзъ Мин напусна залата така бързо, както се бе появил. Мак изпита облекчение, защото не можеше да повярва, че скромен командир на американска подводница като него може да играе някаква роля в китайската политика.

Неговата истинска роля беше в командната кабина на „Чайен“, но всичко, в края на краищата, се свеждаше до изпълнението на заповедите на щаба. След като руснаците започнаха явно да подпомагат с доставки на подводници почти всички страни от Третия свят, вече нямаше принципно значение с коя конкретна държава воюват Съединените щати. За щастие Мак и неговите офицери бяха опознали добре особеностите на всички руски подводници: „Ромео“, „Кило“, „Алфа“ и „Акула“.

Съвещанието започна след излизането на президента Цзян Дзъ Мин. Китайците бяха узнали, че се очаква пристигането му в Тайван, затова не жалеха средства, при това във вечно недостигащата им валута, за да се снабдят с последното постижение на руските конструктори — ядрената подводница „Тайфун“^[1], въоръжена с ракети с ядрени заряди. Очевидно китайските адмирали не възлагаха много надежди на своите ядрени подводници от клас „Ксиу“ (може би заради многобройните провали при изпитанията на техните балистични ракети CSS-N-3), затова бяха доставили от руския Северен флот подводници „Тайфун“. Руските екипажи бяха преплували с „Тайфун“-ите под арктическия лед и Тихия океан до Южнокитайско море. Офицерът, ръководещ съвещанието, спомена, че не е изключено въоръжението на тези „Тайфун“-и да е същото както при подводниците от клас „Алфа“.

„Това е страхотно разхищение на средства“ — каза си Мак.

Подводниците „Тайфун“ притежават двоен корпус не само за оцеляване след торпедни атаки, но и за да могат да се потапят под дебелия слой арктически лед и да изстрелват оттам ракетите си, без да могат да бъдат разкрити от противника. Торпедата Mk 48 трябва да бъдат насочвани извънредно точно, за да пробият двойния корпус на „Тайфун“. Разбира се, и при тях най-уязвимото място си остават корабните винтове, обаче „Тайфун“ имат два главни винта и огромна тяга (90 000 к.с.), плюс отлични възможности за плавно маневриране и промяна на дълбочината на потапяне.

От всички руски подводници само „Тайфун“-ите са способни да плават под дебелия арктически лед и да се крият там с месеци, така че „уловът“ на такава подводница е огромно предизвикателство за всеки командир. Задачата се усложняваше допълнително, защото американският флот не можеше да използва в Южнокитайско море мощната разузнавателна система IUSS. Мак реши, че срещу този опасен съперник ще се наложи да използва по-активно сензорите на торпедата Mk 48 в зоните, където според флотското разузнаване можеше да се очаква появата на някоя подводница „Тайфун“.

Мак знаеше, че оценките на специалистите от флотското разузнаване се базират на сведенията, в които се споменаваше, че ракетите SS-N-20, клас „SLBMS“^[2], по-лесно могат да стигнат до Тайван от Северния ледовит океан, отколкото да поразят някоя съвсем близка цел. Но докато се разбереше накъде са насочени балистичните ракети, щеше да стане прекалено късно за противодействие.

Капитанът прецени, че е по-разумно още сега да се активира ядреният реактор и „Чайен“ да остане в базата в Цзюин, готова веднага да се отправи в океана при първия сигнал за ракетна атака. Ако от „Тайфун“ откриеха огън и мощни експлозии на китайски ядрени заряди озаряха небето над военноморската база в Цзюин, нямаше да остане време за задължителните проверки преди всеки пуск на реактора.

След като се върнаха на борда на „Чайен“, координаторът на огневите системи докладва, че товаренето е приключило. Мак не беше съгласен да се използва толкова много обем за „Харпун“-ите за сметка на торпедата Mk 48, но се утешаваше с мисълта, че поне торпедните апарати на „Чайен“ не са заети от ракетите.

 

 

Малко преди свечеряване „Чайен“ се раздели с „Маккий“ и без да бърза да се спуска под водата, пое на север към Каншан. Тъй като руската сателитна система РОРСАТ^[3] контролираше тази зона в помощ на китайците, целта на тази маневра бе да се заблудят руските сателити — истинската задача предвиждаше заобикалянето на Тайван от изток, където дълбочината на океана е много по-голяма. Този път бяха взети строги мерки за прикритие — капитан Макей изрично забрани светлинните сигнали преди напускането на кея.

Нощната тишина внезапно бе нарушена от оръдеен огън, проехтял откъм хоризонта. Смесиха се два вида оръдейни залпове: тези от оръдия с по-малък калибър се чуваха от залива пред пристанището, а откъм кея им отговаряше с мощни трясъци палубната артилерия с по-едър калибър. По едно време по кърмовите стабилизатори на „Чайен“ отекнаха няколко зловещи рикошета.

Подводницата рязко ускори маневрите си, но без да променя курса. От капитанския мостик дежурният офицер ясно виждаше огненото зарево при всеки залп от двата кораба.

— Дежурен офицер, говори капитанът! — обяви Мак. — Пригответе кораба за спешно потапяне под изотермалния слой! Аз поемам командната кабина.

Никога досега капитанският мостик не беше опразван така бързо преди потапяне. Силната въздушна струя, причинена от нахлуването на водата в главния баластен резервоар, профуча в опасна близост до моряците и едва не ги помете секунди преди да затворят последния люк. „Чайен“ вече се беше отдалечила на 15 м от кея, когато в командната кабина рапортуваха, че всички моряци от контролната кула са налице и целият отсек е изолиран. Мак беше преценил така точно времето за потапяне, че последният люк беше затворен и херметизиран малко преди водата да погълне подводницата.

„Чайен“ стабилизира курса си на дълбочина 90 фута, макар че дъното беше опасно близко, само на 130 фута, и едва тогава капитанът заговори по акустичния телефон, за да обясни на екипажа какво се е случило. Един китайски ракетен катер клас „Комар“^[4] се бе опитал да атакува намиращия се наблизо тайвански крайцер. В престрелката се намесили 25-милиметровите оръдия на китайския кораб и 76-милиметровите оръдия на тайванския му противник. Именно тези гърмежи и рикошетите по кърмовите стабилизатори бяха стреснали моряците от „Чайен“.

Мак обясни, че се наложило „Чайен“ бързо да се скрие под водата преди от борда на „Комар“ да изстрелят противокорабните ракети SS-N-2, а тайванският екипаж да отвърне на удара с ракетите „Отомат“, понеже рискът да пострадат кърмовите стабилизатори на „Чайен“, която въобще нямала намерение да се намесва в това сражение, бил прекалено голям. И, че този инцидент напомнял за периодично избухващите престрелки между военни кораби на Северна и на Южна Корея преди двадесет години.

Неколцина от моряците бяха наранени от стремителното спускане в корпуса на подводницата. Дежурният офицер провери раните им, които се оказаха леки, и се опита да разведри атмосферата:

— Сега, след като бяхме ранени в бойна обстановка, ще заслужим ли да ни предложат за „Пурпурно сърце“?

Заместник-командирът се впусна в разпалени обяснения, че от края на Втората световна война нито един командир на подводница не е бил удостояван с тази чест, така че не било прилично да се шегуват с този почетен орден. Тази вечер всички в каюткомпанията бяха развеселени, което помогна за отпускане на напрежението. С помощта на цветния принтер корабният писар бе успял да копира на скенера няколко пурпурни сърца и неколцина от моряците веднага ги окачиха на гърдите си.

След потапянето на „Чайен“ командирът веднага нареди да поеме курс на юг, понеже реши да избегне плитките води на Тайванския проток, които преобладаваха в северната посока. Освен това така може би щяха да се опитат да заблудят шпионските спътници от системата РОРСАТ. Ако успееха, всичко щеше да зависи от великолепните сонари и опитните хидроакустици на борда на „Чайен“.

Мак нареди щом излязат от плитчините подводницата да се издигне до перископна дълбочина. Самият той остана в командната кабина заедно с навигатора и дежурния офицер, на когото изказа благодарност за отличното маневриране при спешното отдалечаване от тайванския бряг.

— Кабина, тук сонар, засякохме китайския „Комар“ по азимут три-пет-пет след прочистването на глухата зона. Кодирахме го като Мастър-123.

— Кабина, радиозала, радарът на този „Комар“ е тип 18, а сигналът му е трета степен.

Мак обяви пълна бойна готовност за всички отделения и нареди да заредят торпеден апарат номер едно с ракета „Харпун“.

Мак не искаше да хаби ценните торпеда Mk 48 за цел като въпросния „Комар“. По-разумно бе „Чайен“ да изстреля един „Харпун“ чрез електронно насочване, според засечения радарен сигнал, и да продължи на юг след този „изстрел през рамо“ — един от любимите прийоми на Мак по време на учебните стрелби.

След пет минути „Харпун“-ът бе зареден в торпеден апарат номер едно, напълно готов за изстрелване. Командирът нареди да проверят азимута за електронното насочване и да стартират ракетата. Носът на „Харпун“-а разцепи водата на повърхността над щирборда, насочи се директно към невидимия „Комар“, вряза се безпогрешно в командния му мостик и го разцепи на две. Инерционният момент и мощната взривна вълна довършиха останалото. В мрачната нощ проблесна ослепителна светкавица, после всичко отново се потопи в непрогледен мрак. От „Комар“-а не остана дори следа.

 

 

След едно денонощие спокоен преход „Чайен“ достигна първата зона за патрулиране, на 200 мили източно от плитчината Маклесфийлд. Според преценката на капитан Макей тъкмо тук бе най-вероятно да открият подводницата „Тайфун“.

Щом доближиха североизточния край на зоната, Мак нареди на дежурния офицер да спусне във водата батисфера SSXBT. Събраните данни за температурите на различните дълбочини се предават по кабелната връзка направо към паметта на бордовия компютър BSY-1 с цел да се изчислят корекциите, необходими за сонарното отделение и за огневия пулт. Освен това много важно бе да се познава разположението на дълбочинните пластове, за да може подводницата да се укрива от вражеските сонари.

По време на кратката вечеря в каюткомпанията Мак заяви на офицерите:

— Отново трябва да разчитаме единствено на собствените си сили. Не е изключено някъде съвсем наблизо да ни дебнат тихите „Акули“ или дори онази „Тайфун“, затова сме длъжни да действаме по-изобретателно от всеки друг път, дори и от онзи случай, когато бяха сами срещу седемте „Акули“. Досега не е случвало да се сражаваме едновременно както с „Акули“-те, така и с „Тайфун“.

„Чайен“ вече бе регистрирала първия си успех през новото плаване. Хидроакустици бяха засекли слаби тонове от една „Акула“ откъм юг — звуците много напомняха за онази „Акула“, която им се бе изплъзнала край Параселските острови. Не беше изключено китайците да бяха решили да атакуват „Чайен“ само с подводницата „Тайфун“, а на останалите подводни лодки да бяха възложили само разузнавателни задачи. Или пък твърде рискованата роля да послужат като живи „примамки“, за да бъде уловена „Чайен“.

Мак беше доволен, че първият контакт е именно с „Акула“ — не само за да компенсира пропуска от миналото плаване и най-после да я изпрати на дъното, но и да предизвика подводницата „Тайфун“ да разкрие местоположението си.

Операторите определиха дистанцията до „Акула“-та: 80 000 ярда, в третата конвергентна зона. Този път капитан Макей реши да изчака със зареждането на торпедните апарати.

Но все още нямаше данни за другите „Акули“, нито за „Тайфун“-а. Сонарите регистрираха само някакви хаотични нискочестотни тонове, макар да не бе изключено те да са причинени от турбинния генератор към ядрения двигател на „Тайфун“-а.

Но това можеше да означава, че руската суперподводница се спотайва някъде наблизо. Мак побърза да обяви пълна бойна готовност за торпедното отделение.

След няколко минути дежурният офицер докладва:

— Апарати номер едно и две са напълно готови. Отворени са двата външни люка. — Екипажът на „Чайен“ вече беше толкова опитен, че за да пестят време, в торпедното не винаги изчакваха потвърждението на координатора на стрелбата.

— Отлично свършена работа — похвали Мак дежурния офицер.

За щастие „Акула“-та не поддържаше стабилен курс, което подсказваше, че може би тя просто обикаля около „Тайфун“-а. Или поне Мак се надяваше това да е обяснението за странното поведение на китайската подводница. Тези лъкатушения позволяваха на „Чайен“ да я доближи изненадващо и бордовият компютър BSY-1 да определи оптималната позиция за стрелба преди сонарите на „Акула“-та да засекат изстрелването на американските торпеда. Засега другите „Акули“ и самият „Тайфун“ пазеха пълно мълчание.

Въпреки че акустичната сигнатура на „Акула“-та вече бе разпозната, сега тя не можеше да бъде засечена нито чрез сферичната, нито чрез стандартните антени. Курсът й много бързо се променяше и компютърните оператори бяха доста затруднени, но когато най-после уточниха позицията за стрелба, Мак реши, че повече не може да отлага схватката.

Както винаги в началото на всяко сражение, Мак започна със заповедта:

— Готови за стрелба по Мастър-124!

Координаторът докладва от огневия пулт за хаотичния курс на целта, за скоростта (3 възела) и за дистанцията (15 780 ярда).

— Сонар, тук кабина, бъдете готови!

— Кабина, тук сонар, пълна готовност!

— Проверете сонарния азимут и стреляйте с апарати номер едно и две.

— Слушам, сър, да проверим сонарния азимут и да стреляме с апарати номер едно и две.

— Торпедни апарати номер едно и две са задействани — докладва координаторът.

— Кабина, тук сонар. Торпедата от апарати номер едно и две се движат нормално, по права линия — долетя рапортът на старши-операторът от сонарната зала, когато двете торпеда се справиха успешно с маневрите за опъване на кабелите и ускориха до средна скорост.

— Отлично, сонар — възкликна командирът.

Не след дълго пристигна и следващият доклад:

— Кабина, тук сонар. Торпедата ускоряват ход. — Координаторът веднага го потвърди и допълни, че са фиксирали целта. Докато двете торпеда довършваха смъртоносната си мисия, сонарите на „Чайен“ уловиха още една „Акула“. Но от „Тайфун“-а все още нямаше следа.

Капитанът на „Тайфун“ (най-добрата подводница на бившия, а може би на бъдещия Съветски съюз) нямаше никакво намерение да разкрива местоположението си. Засега огромната подводница кръжеше около остров Тайван при минимална мощност, за да се намалят шумовете от парогенераторите. Дори помощните витла не работеха. Руският капитан вероятно бе решил на всяка цена да успее да изненада „Чайен“, за да заслужи адмиралските пагони, поблазнен може би от кариерата на баща си или някой друг близък роднина.

Двете Mk 48 продължаваха към целта, но само едното от тях беше насочено към първата „Акула“, която се оказа стара познайница на „Чайен“ — някогашната цел Мастър-74. Второто торпедо Мак бе изпратил към втората „Акула“ — междувременно сонарите на „Чайен“ я бяха засекли, когато тя бе ускорила ход.

— Кабина, тук сонар. Експлозии с азимут едно-девет-пет и едно-седем-осем.

Мак се надяваше, че командирът на „Тайфун“ ще се замисли, щом узнае за загубата на две „Акули“ от ескорта си, обаче руснакът не промени тактиката си, т.е. пълното си мълчание. Но капитан Макей твърдо вярваше, че руската подводница е някъде наблизо, макар още да не знаеше къде точно.

Мак обаче не знаеше и още нещо — наблизо се промъкваше още една „Акула“. Нейният командир имаше повече опит в играта на криеница с американските атомни подводници от клас „Лос Анджелис“-688 в сравнение със своя колега от руския Северен флот, чиято „Акула“ първа се отправи към дъното. Тази „Акула“, третата в това сражение, отказваше да играе ролята на „стръв“ за „Чайен“, също както и „Тайфун“.

— Кабина, тук сонар. Все още няма никакви сигнали от „Тайфун“.

Капитанът нареди да програмират торпедата Mk 48 за по-сложни маневри и по-активно самостоятелно насочване. Този метод често се използва при трудни ситуации, особено когато подводницата плава под полярен лед. Но Мак не беше доволен от този метод — понякога системите за самонасочване на торпедата допускаха грешки, а честотният диапазон можеше да бъде засечен от руските хидроакустични уредби.

Във ВМС на САЩ се експериментира системата за търсене FORMIDABOD^[5], плод на сполучливо хрумване на офицер от щаба на COMSUBPAC, пръв обърнал внимание на факта, че сонарите BQS-15, с които са снабдени всички подводници от клас „688“, понякога засичат подводните мини. Тази супермодерна система предлага решение за един от най-важните проблеми, стоящи пред съвременните подводници. Системата FORMIDABOD не позволява на руските сонарни апаратури да засичат честотите, на които работи тя.

Търсенето на „Тайфун“ продължаваше, докато торпедото Mk 48 претърсваше зоната пред носа на „Чайен“. Неговите сензори успяха да открият подводницата „Тайфун“, но в същото време нейните сонари засякоха торпедото.

Командирът на „Тайфун“, убеден, че никой от екипажа на „Чайен“ не подозира къде се крие неговата подводница, реши да не променя местоположението й, а само се разпореди да обърне носът й към американското торпедо и да се заредят 65-сантиметрови и 53-сантиметрови торпеда. Руският капитан още не знаеше коя американска подводница плава срещу неговата, но реши, че по всяка вероятност това е „Чайен“.

След това той заповяда да отстранят преградите между торпедните апарати откъм двата борда, за да могат моряците едновременно да зареждат всички апарати. Руските конструктори бяха разработили отделни хидравлични уредби за инжекционните помпи към торпедните апарати — една за бакборда и една за щирборда.

Докато екипажът на „Тайфун“ се подготвяше за контраатака, капитан Макей разработи своя план за действие. Обичайните методи нямаше да помогнат в тази трудна ситуация, но нали от един истински командир се изисква да умее бързо да преценява и да взима оптимални решения. На борда на подводницата думата на капитана е решаваща и никой няма право да я оспорва. Досега „Чайен“ не бе изпадала в подобна ситуация, но можеше да се намерят аналогии с предишни случаи.

— Торпедни апарати номер едно и две, готови за стрелба по Мастър-126 — заповяда командирът. — Торпедни апарати номер три и четири, готови за стрелба по Мастър-126.

Координаторът и дежурният офицер го изгледаха смаяно и Мак бе принуден да им обясни замисъла си:

— Торпедото от апарат номер едно е за главните корабни винтове. Когато руснаците превключат резервните двигатели, ще изстреляме торпедата от апарати номер две и три. Дотогава ще се приближим дотолкова, че руската подводница ще попадне в обсега на действие на нашата система MIDAS. Именно тогава ще взривим четвъртото торпедо точно над ракетната палуба на „Тайфун“.

Дръзкият план на капитан Макей се осъществи безпогрешно. Както бе планирано, торпедо номер едно улучи корабните винтове на руската подводница. След това сонарите на „Чайен“ регистрираха включването на помощните двигатели на „Тайфун“ и следващите две торпеда веднага се насочиха към новите източници на акустични сигнали.

След последния торпеден залп „Чайен“ увеличи скоростта си, за да избегне контраудара — руският капитан най-после се реши да изстреля торпедата си към „Чайен“, а ракетите си — към остров Тайван. Но вече беше много късно. Четвъртото торпедо детонира точно над ракетната палуба на „Тайфун“ преди руснаците да успеят да отворят първия шлюз над ракетния силоз. От силния взрив блокираха всички ракетни инсталации, а създалото се свръхналягане изкърти външните люкове на торпедното отделение. Водата веднага започна да изпълва торпедните камери.

От този страхотен четворен удар с всяка друга подводница би било свършено. Но не и с „Тайфун“. Двойният корпус все още беше здрав, но за нещастие кандидатът за адмиралския пост изпадна в паника и изкрещя на моряците веднага да изпомпят водата от всичките вътрешни баластни резервоари. Дори и да имаше пробойни по външните резервоари, вътрешната тръбна система за компенсиране на налягането щеше да запази плаваемостта на подводницата.

След загубата на баластно тегло „Тайфун“ бързо се надигна към повърхността. Руснаците се опитаха да задействат херметичната капсула за аварийно изплуване, която обаче никога не бе изпробвана в реални условия. Капсулата се оказа дефектна.

Трескаво търсещ изход от този капан, руският капитан си припомни кошмарния край на една руска ядрена подводница край бреговете на Норвегия и реши да не предприема нищо повече. Но Мак беше сигурен, че на борда на „Тайфун“ цари паника — намираха се в Южнокитайско море, далеч от руските бази, и нищо не можеше да спаси „Тайфун“. На всичкото отгоре атаките на „Чайен“ бяха обърнали в бягство последната „Акула“.

„Чайен“ се впусна да преследва „Тайфун“ чак до повърхността на океана. Руската подводница вече беше сериозно засегната, но Мак без колебание заповяда да изстрелят по нея още четири торпеда.

Всяка война е безмилостна, а Мак беше получил заповеди да се справи с опасния съперник. Ако бе позволил на „Тайфун“ да оцелее, руснаците щяха да освободят с електрожени блокиралите стоманени шлюзове и да подложат на ожесточен ракетен обстрел американската база на тайванския бряг.

Четирите торпеда експлодираха и водата веднага нахлу в руската подводница. Последва ужасна сцена, подобна на онази в една американска ядрена подводница, която преди няколко години бе претърпяла тежка авария край Бермудските острови. Но с тази разлика, че този път беше невъзможно екипажът да бъде спасен.

От пробойните във водата изпаднаха няколко трупа и веднага бяха заобиколени от акулите. На оцелелите членове от екипажа, скупчени на ракетната палуба, не им оставаше нищо друго, освен да наблюдават безпомощно ужасната гледка. Огромното туловище на „Тайфун“ бавно, но неудържимо започна да потъва. Нивото на водата постепенно се покачваше.

Капитанът, забравил напълно за мечтаните адмиралски пагони, вече бе изпратил радиограма до щаба на руския Северен флот за непоправимите повреди на „Тайфун“ и за бягството на единствената оцеляла „Акула“. „Тайфун“ нямаше пряка радиовръзка с китайския флот, затова не разчиташе на помощ от тях. След четвърт час вълните го заляха, докато стоеше вцепенен на палубата, заобиколен от последните членове на екипажа, за да потъне във вечността. Останалото довършиха акулите.

Чрез перископа тип 18 видеокамерата на „Чайен“ успя да заснеме потъването на „Тайфун“, но капитанът нямаше намерение да показва на екипажа кошмарните кадри. Мак веднага нареди да му донесат касетата и я заключи в командирския сейф. Реши да я извади едва когато трябваше да докладва пред офицерите от щаба на следващото съвещание.

 

 

Когато в щаба на Северния флот се получи последната радиограма от „Тайфун“, командващият остана поразен и то не само заради гибелта на най-добрата руска подводница, но и заради дезертирането на една от „Акули“-те, изпратени да я ескортират.

До командира на тази „Акула“ от щаба изпратиха зловещо предупреждение: жена му и двете му дъщери ще бъдат арестувани и ще го очакват в подземията на една от руските тайни служби.

 

 

Мак гледаше през перископа, когато старши-операторът от сонарната зала съобщи, че е регистриран нискочестотен сонарен контакт откъм север. Операторите класифицирали тоновете като типични за подводници от клас „Акула“. Тоновете били слаби, но постепенно се усилвали.

Капитанът на „Акула“-та, изплашен до смърт от последната радиограма от щаба, се връщаше към участъка, където бе изоставил „Тайфун“-а на произвола на съдбата. Дори и да не бяха заплашили семейството му, той много добре знаеше какво го очаква, ако се върне като дезертьор. Нямаше никакво значение, че неговата страна официално не беше въвлечена в тази война.

Затова той нареди да подготвят две торпеда за близък бой, ако евентуално се натъкнат на „Чайен“. Руските сонарни оператори бяха спокойни, защото буксирните сонари не откриваха никакви признаци за присъствието на „Чайен“. Но след като бяха чули и записали кошмарните звуци при гибелта на своите другари от „Тайфун“ и другите „Акули“, сега прослушваха напрегнато целия спектър, решени на всяка цена да отмъстят на „Чайен“.

Обаче Мак бе твърдо решен да не допусне това. Повече нямаше да позволи да го изненадат, затова взе всички мерки, за да повтори атаката срещу една от предишните „Акули“ — Мастър-74.

„Акула“-та вече приближаваше торпедния обсег на „Чайен“, но и американската подводница можеше да попадне под ударите на руските торпеда. Мак вече бе изразходвал 11 торпеда, оставаха му само още 13 плюс една ракета „Харпун“, но тя можеше да бъде полезна само ако руската „Акула“ изплуваше на повърхността. Ако „Чайен“ успееше сериозно да повреди корпуса на „Акула“-та, после щеше да може да я доунищожи както онази „Ромео“ край атола Мидуей.

Но Мак не искаше да се стига дотам. Още не можеше да забрави кошмарната гибел на екипажа на „Тайфун“. Нито един екипаж на подводница, дори и да е вражеска, не заслужава да загине от зъбите на хищните риби. Много по-достойно бе да потъне заедно със своя кораб.

След като всички торпедни апарати бяха готови за бой, капитан Макей нареди да отворят външните торпедни люкове на апарати едно и две. Възнамеряваше да изстреля две Mk 48 с активно самонасочване, но с пълен заряд в бойните глави.

Засега последната руска „Акула“ строго спазваше правилата за безопасност и сонарите на „Чайен“ едва успяваха да я проследят. Мак знаеше, че данните на флотското разузнаване относно възможностите на сонарната апаратура на „Акули“-те са доста оскъдни, затова предпочете да не рискува, а реши да използва същия план, с който неведнъж досега беше печелил битките — да отклони торпедата от местоположението на „Чайен“, така че те да атакуват противника от съвсем друг азимут.

От торпедното отделение докладваха за пълна бойна готовност. Готов беше и координаторът на огневите системи, изправен пред пулта за управление на стрелбата.

Описвайки широка дъга, „Акула“-та се прокрадваше на югозапад. „Чайен“ пресече пътя й, за да скъси разстоянието. Най-важното беше да заеме благоприятна позиция за стрелба преди да навлезе в торпедния обсег на „Акула“-та.

Но „Акула“-та не промени нито курса, нито скоростта си. Движеше се все така тихо — с нея нямаше контакт нито чрез сферичната, нито чрез стандартните антени. Поради това операторът на бордовия компютър трябваше да разчита единствено на данните от сонарите към буксирната платформа TB-23. Промените в курса, предприети по настояването на Мак, облекчаваха фиксирането на целта. Най-после настъпи решаващият момент: компютърният оператор и координаторът зад огневия пулт уточниха данните за изстрелване на торпедата. Капитанът веднага нареди:

— Готови за стрелба по цел Мастър-127.

Координаторът докладва, че курсът на целта е 200, скоростта четири възела, а разстоянието 27 250 ярда.

— Кабина, тук сонар. Бъдете готови.

— Сонар, тук кабина, готови сме.

— Проверете сонарния азимут и стреляйте от торпедни апарати номер едно и две!

— Слушам, сър, да проверим сонарния азимут и да стреляме от торпедни апарати номер едно и две.

— Апарати номер едно и две задействани! — докладва координаторът на огневите системи.

— Кабина, тук сонар. Торпедата от апарати номер едно и две се движат нормално, по права линия — съобщи старши-операторът от сонарната зала, след като двете торпеда се справиха със задължителните маневри за регулиране на кабелите и постепенно започнаха да набират скорост за дългото пътуване.

— Много добре, сонар — отвърна капитанът. — Следете внимателно хода на торпедата. Сега трябва да променим курса им. Торпедо номер едно да завие на 10° надясно, номер две на 42° наляво. — Мак предвиждаше да предаде по кабелите команди за обратните корекции на курса на всяко от тях, когато се доближат дотолкова, че техните сензори сами да открият руската подводница.

— Време за засичане на целта? — попита капитанът.

— Двадесет минути за торпедо номер едно, сър — отвърна координаторът на огневите системи. — Седемнадесет минути за торпедо номер две.

Торпедата стриктно изпълниха маневрите. Първото се насочи право към целта, второто малко изоставаше.

— Време за достигане до целта? — отново попита капитанът.

— Десет минути за торпедо номер едно, капитане. Дванадесет минути за торпедо номер две.

Точно когато десетте минути изтекоха, координаторът съобщи:

— Торпедо номер едно засече целта. — И след още две минути добави: — Торпедо номер две засече целта. — Двете торпеда лесно се справиха със задачите си, защото наоколо нямаше други руски подводници, които да смущават сензорите им.

— Прережете кабелите, затворете външните торпедни люкове, презаредете торпедни апарати номер едно и две — нареди командирът.

— Кабина, тук сонар, внезапно се появиха две торпеда, с азимут две-нула-пет. Насочват се право към нас! — прекъсна го старши-операторът от сонарното. Руският капитан беше изстрелял аварийно своите торпеда, но странно защо не ги беше насочил срещу настъпващите МК 48. Вероятно той беше по-умен от капитаните на другите „Акули“, а може би беше запознат с докладите на руското разузнаване за тактиката на „Чайен“. Особено поучителна беше схватката между „Чайен“ и онази „Акула“ край Параселските острови. Досетил се, че командирът на „Чайен“ отново ще прибегне до тази изпитана тактическа хитрост, руският капитан бе изстрелял своите торпеда по посока, намираща се по средата между двете посоки, от които връхлитаха американските торпеда Mk 48.

Замисълът на Мак очевидно не бе успял да постигне целта си, защото руските торпеда бяха насочени към „Чайен“.

— Дясно на борд! Пълен напред! — заповяда Мак. — Никаква кавитация. Спускане на хиляда фута! — Още не беше сигурен дали „Акула“-та е открила „Чайен“ чрез своята буксирна платформа, или е предугадила плана му. Ако сонарите на „Акула“-та не бяха успели да засекат „Чайен“, Мак в никакъв случай не биваше да разкрива местоположението й, поне докато сензорите на руските торпеда не я уловяха. За по-малко от минута „Чайен“ се потопи дълбоко, на 1000 фута, под втория изотермален слой. Мак се надяваше „Чайен“, напредваща с максимална скорост, да успее да се изтръгне от преследвачите си — курсът се промени рязко на изток, та вражеските торпеда да останат откъм бакборда и американските сонари да продължават да ги следят.

Малко по-късно старши-операторът съобщи разтревожено, че преследвачите са ускорили ход и са завили надясно. В същото време WLR-9 (акустичният локатор на „Чайен“) започна да пищи с честотата, с която излъчваха самонасочващите глави на руските торпеда.

— Кабина, тук сонар, експлозии откъм зоната зад кърмата!

Двете торпеда, изстреляни от „Чайен“, най-после се бяха взривили. За съжаление сонарните оператори не успяха да засекат точните координати, защото им пречеше глухата зона зад кърмата, така че все още не можеха да гарантират дали са улучили руската „Акула“.

Но сега Мак нямаше време за оценки, защото имаше много по-важна задача: да се освободи от преследващите го руски торпеда. Командирът нареди да се пуснат шумогенератори и да се смени курсът надясно, а после да се обърнат отново на юг.

Високоскоростните маневри на „Чайен“ успяха да заблудят руските торпеда — объркани от сигналите на шумогенераторите, те не успяха да достигнат американската подводница.

Едва след като се увери, че опасността е отминала, капитан Макей обърна курса на запад и намали хода на „Чайен“, за да провери какво е станало с руската „Акула“. От нито един сонар нямаше контакт с нея, нито дори реверберации от експлозиите на двете торпеда, изстреляни от „Чайен“.

„Акула“-та беше изчезнала и никой не можеше да каже дали е била потопена, или е побягнала от полесражението. Мак нареди „Чайен“ да поеме към Тайван за презареждане в базата Цзюин и да се маневрира бавно и предпазливо, за да не попаднат отново на тази „Акула“ или на друга неприятелска подводница.

Според стандартните процедури, възприети във флотата, Мак записа в рапорта за това патрулиране, че руската „Акула“ е била унищожена. Оставаше му да се надява, че бъдещето няма да му поднесе разочарование.