Том Кланси, Мартин Хари Грийнбърг
Подводната война (10) (Стратегиите в подводните битки)

Седма глава
Новата цел — китайският конвой

Капитан Макей беше много ядосан. „Чайен“ се измъкна невредима от последните сражения и сега бе акостирала до борда на „Маккий“, но фактът, че Мак и екипажът бяха оцелели, очевидно не беше впечатлил кой знае колко висшите офицери от щаба. Не че Мак имаше намерение да възразява срещу заповедите — от него се искаше само да управлява подводницата и да води екипажа в битките, — но той винаги полагаше максимални усилия да избягва рисковете. Това означаваше „Чайен“ винаги да разполага с пълен боекомплект ракети и торпеда, с надеждна сонарна апаратура и с достоверна информация за действията на противника. Относно първите две изисквания командирът на „Чайен“ нямаше оплаквания, но службите към флотското разузнаване често го поставяха в затруднено положение.

Мак имаше голям опит и знаеше, че понякога разузнаването може да се окаже безпомощно — като че ли гъста пелена забулваше ситуацията по фронтовете. Но той не можеше да се примири с ужасяващата мисъл, че животът на неговите моряци понякога може да виси на косъм заради неволни пропуски в работата на разузнавателните служби към щабовете на ВМС.

Все пак в цялата бъркотия имаше и нещо добро. Доказателство за това бе шифрограмата със строго секретния гриф „P4“^[1], която държеше в ръката си. Този код означаваше, че сведението е предназначено единствено за командира на подводницата. С тази шифрограма главнокомандващият на Тихоокеанския флот на САЩ (USCINCPAC) се извиняваше пред капитан Макей за пропуските в сведенията на военноморското разузнаване. Този специален шифър бе уговорен преди отплаването на „Чайен“ от базата в Сан Диего, Калифорния. Мак остана много доволен, че главнокомандващият бе посочил конкретният виновник за слабостите в разузнавателната дейност — началника на CNO^[2], един от най-висшите офицери в щаба на Седми флот.

Капитанът прочете още веднъж секретното донесение. В него се обявяваше решението на щаба да преразгледа всички процедури и методи за оценка на ситуацията по всички етажи на йерархията на военноморското разузнаване. Мак се усмихна. Това означаваше доста хора да понесат заслужени наказания, за да се подобри работата в разузнавателните служби. Ако тази промяна се окажеше сполучлива, бъдещите операции на американските подводници в Тихия океан щяха да бъдат много по-добре подготвени и техните командири щяха да разполагат с по-пълна и по-достоверна информация за противника.

Капитан Макей можеше още отсега да предскаже какви ще бъдат първите стъпки на новия командващ военноморското разузнаване в Тихоокеанския басейн. „Чайен“ си оставаше най-добре действащата американска подводница в региона, особено след последните си успешни мисии, и Мак бе сигурен, че офицерите от щаба отново ще й възложат някоя важна задача.

— Извинете, сър — прекъсна го дежурният офицер. — Чакат ви на палубата на „Маккий“. Вероятно се е случило нещо непредвидено.

— Благодаря — отвърна Мак. — Имате ли представа за какво ме търсят?

— Може би заради последните сведения, изпратени от разузнаването, сър, които, както се говори… — Дежурният офицер внезапно млъкна, смутен от суровия поглед на командира.

— Шегата ви е неуместна, офицер.

— Не, сър, въобще нямах намерение да се шегувам, но всички говорят какви ли не небивалици. Все пак се радвам, че екипажът се оказа подготвен за промяната.

Мак само кимна сухо. Но това се оказа достатъчно, за да насърчи дежурния офицер да продължи:

— Според един офицер от флотското разузнаване, с когото разговарях на борда на „Маккий“, конвоят китайски товарни кораби, който сега се формира край южните брегове на Китай, трябвало да се добере до островите Спратли, при това колкото е възможно по-скоро. Предполагам, че някой в щаба на китайския флот си въобразява, че нашата подводница не се е отървала безнаказано от последните сражения, и иска да се възползва от престоя ни за ремонт.

Мак кимна одобрително. Проницателният офицер бе успял да схване много точно каква бе ситуацията — не бе изключено китайците да са в плен на заблудата, че „Чайен“ временно е излязла от строя. „Чайен“ бе оцеляла, дори без драскотина по корпуса, и само след няколко дни щеше да докаже на китайците колко напразни са били надеждните им.

Капитан Макей напусна командната кабина, за да провери дали първото торпедо Mk 48 вече е вдигнато от трюма на „Маккий“, за да бъде прехвърлено на борда на „Чайен“. Ако се наложеше внезапно да отплуват по-рано от предвидения срок, екипажите на двата кораба трябваше доста да се поизпотят, за да приключат с товаренето.

Мак бе доволен от новата задача. Не можеше да си спомни кога за последен път американска подводница бе изпращана по следите на конвой товарни кораби. През Втората световна война японците така и не успяха да организират мрежа от снабдителни линии с многобройни конвои товарни кораби, както например между САЩ и Великобритания. Повечето от неприятелските кораби, потопени от американските подводници, бяха плавали самостоятелно или обединени в бойни флотилии. Но досега нямаше нападения върху плътно ескортирани снабдителни конвои.

А това можеше да означава само едно: с новата си задача „Чайен“ щеше да постави началото на нова, по-модерна тактика за атакуване на снабдителни конвои — още една причина капитан Макей да се гордее със задачата, възложена на неговата подводница.

„Чайен“ притежаваше най-съвременните средства за водене на морски бой — несравнимо по-мощни и по-сложни от използваните през Втората световна война, но същият извод бе валиден и за огневите системи на китайските военни кораби, ескортиращи снабдителния конвой. Единственият изход бе „Чайен“ да заеме удобна позиция, без да я забележат, и да атакува конвоя преди ескортът да успее да реагира.

— Само така ще успеем да се справим с конвоя — заяви Мак и удари с юмрук по плота, опасващ стените на мостика. — Можем да ги победим и ще го направим.

— Да, сър, така е — кимна дежурният офицер, но в следващата минута нещо зад гърба на капитана привлече погледа му. — Изглежда, че колегите от „Маккий“ вече са изгубили търпение. Вече са повикали нашия офицер по огневите системи. Ето го и координатора на бойните операции.

Мак погледна към снабдителния кораб и кимна.

— Ще се постарая да се върна колкото е възможно по-бързо. Но искам първо да разбера колко остава до приключване на операциите по зареждането на подводницата. Подозирам, че от щаба ще ни наредят да потеглим без никакво разтакаване.

— Да, сър, сигурно точно така ще стане — съгласи се дежурният офицер, но Мак вече се бе спуснал по тясната стълба към командната кабина. Офицерът се замисли за новата им задача, за следващите трудности и за това как ще успеят да се справят с конвой от снабдителни кораби, защитаван от многоброен боен ескорт, въоръжен със съвременни ракети и радари.

 

 

Отдалечен на стотици километри от „Маккий“, командирът на китайския ескорт, охраняващ снабдителния конвой при прехода до островите Спратли, не можеше да намери покой, обхванат от същите тревоги. Конвоят не можеше да напредва по-бързо от 10 възела — прекалено ниска скорост за внезапно дебаркиране на островите Спратли. Но главнокомандващият китайския флот в Южнокитайско море изрично бе настоявал към конвоя да се присъединят доста от твърде бавните транспортни съдове и плаващият док, специално изпратен за ремонтите на китайските подводници.

И ето че сега той командваше този едва влачещ се конвой, ескортиран от твърде малко зле въоръжени бойни кораби. Само един от седемте кораба имаше на борда си хеликоптер за борба с подводници. Освен това навигаторите не познаваха тези сектори от Южнокитайско море. Но нали имаха внушителен брой палубни оръдия? И бяха добре обучени за масирани контраудари с помощта на палубната артилерия, благодарение на активното сътрудничество с някогашния съветски боен флот? Ако американска подводница се опиташе да изстреля торпедо срещу някой от китайските кораби, върху нея веднага щеше да се стовари огнена лавина. Обаче проблемът бе как да се открие къде се спотайва подводницата!

Съединените щати произвеждаха изключително тихоходни подводници. Нямаше да е чудно китайците да усетят присъствието на някоя американска подводница чак когато тя изстреля първото торпедо. Или ракета. Когато ще бъде много късно за контраудар…

Командирът на конвоя нервно стисна юмруци. Единственият начин да се справят с проклетите янки и с тяхната превъзхождаща технология бе да реагират светкавично и да разчитат на закрилата на древните китайски божества. И да имат разумен, предварително разработен план за отбрана.

Китайският командир знаеше отлично, че най-добрата защита срещу американските подводници е да разполага със свои подводници. Дългогодишният му боен опит многократно бе доказвал тази истина. За съжаление дизеловите подводници, които бяха на въоръжение в китайския флот, не можеха да издържат прекалено дълго под водата само на батерийно захранване — а именно тогава те се движеха най-тихо.

Но китайските подводници можеха да бъдат на разположение на стратегически подбрани възлови позиции около конвоя и да дебнат за появата на американски подводници, за да ги унищожат преди да започнат торпедни атаки срещу конвоя.

Той знаеше, че американските подводници ще открият конвоя. Знаеше също, че след като го открият, незабавно ще го атакуват. Още отсега се бе примирил със загубата на един, а може би и на два, три или четири кораба. Но бе сигурен, че командирите на американските подводници не подозират за добре прикритите китайски подводници, охраняващи конвоя от всички страни, по-добре от най-гъстото минно поле.

Да, на американските командири щеше да им се наложи да платят скъпо за дързостта си да атакуват китайския конвой.

 

 

На борда на „Чайен“ вече съставяха плана за атаката.

— Седнете — каза капитан Макей на офицерите и махна към столовете около масата в средата на каюткомпанията. — Ситуацията е следната: към островите Спратли се насочва конвой китайски товарни кораби, превозващи оръжие и боеприпаси, храни и войници, плюс един плаващ док за ремонти на място. Както вече знаете, те въобще не се съобразяват с нормите на международното морско право. Нашата задача е с всички средства да пресечем пътя на този конвой и да не му позволим да стигне до островите Спратли. — Мак спря, за да им позволи да осмислят току-що казаното. — Окей. Сега координаторът на бойните операции ще ви обясни срещу каква флотилия сме изправени.

Мак се отпусна в командирския стол и огледа офицерите. Всички изглеждаха уверени и съсредоточени. Последното сражение се бе оказало тежко изпитание за целия екипаж, но сега вече никой не би могъл да отрече, че офицерите и моряците от „Чайен“ до един са калени в битките ветерани.

Докато командирът размишляваше за бойните качества на подчинените си, координаторът на бойните операции обясни:

— Конвоят се състои от четири военни транспорта, един плаващ док, четири товарни кораба и един танкер. Ескортира се от два разрушителя „Лу Дао“, четири фрегати клас „Янг Ху“ и един разрушител клас „Лу Ху“, пренасящ два хеликоптера за борба с подводници. Максималната скорост на конвоя е 13 възела, но според сателитното разузнаване китайците напредват само с 10 възела. Ще достигнем позиция за атака след две денонощия, привечер, когато китайските кораби ще пресекат невидимата граница на зоната на обсега на нашите ракети. Не е изключено след падането на мрака те да се отклонят от досегашния курс, за да се опитат да прикрият местоположението си.

Координаторът седна, а капитан Макей стана и каза:

— Благодаря, координатор. Има ли въпроси?

Никой не се обади.

— Окей — каза Мак. — Всеки е запознат със задачите си. Потегляме в 06:00. Подготовката за отплуване започва в 05:00. Свободни сте.

Заместник-командирът отиде до масата в ъгъла, взе каната с кафе, наля две чаши и без да бърза, разбърка захарта.

— Как възнамерявате да се справите с конвоя, сър?

Мак се облегна на масата и подпря брадичката си с ръце.

— Все още не съм взел окончателно решение — призна той. — Тази задача е по-различна от другите. Няма основна цел, върху която да фокусираме усилията си. Как тогава да се планира атаката и да се обмисли план за прикритие? Трябва да се втурнем в атака, да я прекъснем, за да презаредим торпедните апарати, а после отново да заемем позиция за следващото нападение. И да продължим така, докато не потопим всички неприятелски кораби или не ги принудим да побегнат.

— Да, за съжаление не разполагаме с палубна оръдейна кула, както при подводниците от най-старите поколения — промърмори заместник-командирът, остави едната чаша пред Мак и отпи от своята. — Но нали превъзхождаме врага с далекобойността на нашите оръжия? И с чувствителността на сонарите ни? Освен това „Чайен“ е по-бързоходна от ескорта на конвоя, така че ще успеем да се предислоцираме. Ако не сме прекалено самонадеяни, няма да има никакви проблеми. Какво ви тревожи, сър?

— Тревожи ме какво решение ще вземе командирът на ескорта.

— Защо, сър? — учудено го изгледа заместникът.

Мак замълча, защото в каюткомпанията влезе вахтеният с рапорт до командира:

— Сър, дежурният офицер изпраща рапорт за готовността на подводницата към 20:00. — Той подаде листа на командира и излезе.

Останали сами, двамата офицери се спогледаха мълчаливо. Мак отпи от кафето си и бавно отмести чашата. Стана от стола, тръгна към вратата, но се спря пред прага.

— Според нашето разузнаване начело на ескорта е поставен бивш командир на китайска подводница, един от най-добрите в техния боен флот. Защо ще назначават подводничар за командващ един бавен конвой товарни кораби?

Капитанът се обърна и излезе. Сега бе ред на неговия заместник да се измъчва с тревожни догадки — какво ще се случи, когато „Чайен“ попадне на дирите на конвоя?

 

 

— Спускане на дълбочина 247 фута — заповяда Мак. „Чайен“ бе настигнала конвоя и маневрираше, за да заеме позиция, удобна за стрелба. — Огневи пулт, готови ли сте за откриване на огън по флагмана на ескорта?

— Да, сър — отговори заместник-командирът. — Почти всички цели са определени и имаме тактически решения за тях, но най-разумно е първо да атакуваме флагмана на ескорта и първите два товарни кораба, означени като Мастър-54, Мастър-55 и Мастър-56. Да изберем ли мишена за торпеден апарат номер 4?

— Не — отвърна Мак. — Искам да запазим този апарат в резерв, в случай че спешно се наложи да открием стрелба по някоя внезапно изникнала вражеска подводница. Или ако някой от ескортиращите бойни кораби успее да се спаси от нашето торпедо и се приближи прекалено близо към нас.

— Слушам, сър.

— Има ли промени в тяхната отбранителна дислокация?

— Не, сър. С едно-единствено изключение, всички кораби от ескорта са подредени пръстеновидно около конвоя при дистанция 8000 до 10 000 ярда. Сонарите им опипват цялата зона, но ние все още сме извън техния обсег.

Мак за миг си представи как командващият китайския конвой — бившият командир на подводница — се е разположил удобно в най-безопасния кораб, фрегатата от клас „Янг Ху“, намираща се точно в средата на конвоя.

— Отлично — рече Мак, въздъхна и огледа командната кабина. Всички бяха заели местата си пред екраните, готови за действие. Във въздуха бе надвиснала напрегната тишина. Не беше изнервено очакване, от което стомасите се свиват на ледени топки, а бойна готовност, от която нервите се напрягат като пружини, а сетивата се изострят до неузнаваемост. Приличаха на ловци, надушили дивеча и готови да открият стрелба.

— Торпедно отделение, огневи пулт, пригответе торпедни апарати номер едно, две и три, отворете външните торпедни люкове.

От акустичните телефони долетяха стандартните отговори, отривисти и решителни. Капитан Макей ги изслуша и чак след това се приближи до екрана, на който координаторът следеше маршрута на китайския конвой, изчаквайки рапорта за пълна бойна готовност на торпедните апарати.

След малко се чу гласът на заместник-командира:

— Апарати номер едно, две и три готови, сър! Външните торпедни люкове отворени.

— Добре — кимна Мак и се върна към пулта на бордовия компютър BSY-1, заобиколен от мониторите за следене на траекториите на отделните торпеда. — Готови за стрелба от торпеден апарат номер едно, цел: Мастър-54!

Координаторът на огневите системи съобщи последния курс на целта, скоростта и дистанцията.

Капитан Макей изслуша рапорта и се наведе над микрофона:

— Сонар, тук кабина. Готови.

— Кабина, тук сонар, готови сме.

— Проверете азимута и стреляйте от апарат номер едно по Мастър-54.

— Слушам, сър, да проверим азимута и да стреляме от апарат номер едно по Мастър-54.

Сигналните лампи на пулта светнаха и координаторът на огневите системи докладва:

— Торпеден апарат номер едно задействан.

След няколко секунди рапортува старши-операторът от сонарната зала:

— Кабина, тук сонар, торпедо от апарат номер едно се движи нормално, по права линия.

— Сонар, тук кабина, прието. — Мак се обърна към секцията за управление на огъня. — Не откривай огън от апарати номера две и три преди да потопим другите кораби от ескорта, особено разрушителя клас „Лу Ху“ с хеликоптерите на палубата. След като флагманският кораб потъне, екипажите им ще изпаднат в паника и вероятно ще открият бясна стрелба напосоки.

— Слушам, сър, да не откриваме огън от торпедни апарати номера две и три — потвърди координаторът от името на всички оператори. После допълни, но по-тихо, така че само Мак да го чуе: — Извинете ме, капитане, но защо да не обстреляме други две цели, например два от товарните кораби, преди да атакуваме останалите фрегати от ескорта?

Мак се усмихна — въпросът беше уместен, и каза високо, за да го чуят всички присъстващи:

— Първото торпедо е най-вече за ефект. Искам да ги изплаша. Заповедите ни се ограничават до отблъскване на конвоя от островите Спратли. Предпочитам да ги накарам да подвият опашка и да побегнат, вместо да избия всички моряци и войници. Но докато не обърнат курса, ще държа под прицел най-важните цели, ескортиращите кораби. Колко остава до достигането на целта?

— Тринадесет минути и двадесет секунди, сър — докладва координаторът.

Щом наближи целта, торпедото включи активния си сонар и след като фиксира мишената, се устреми по-бързо напред — с така наречената атакуваща скорост. При тази малка дистанция за водещия кораб от ескорта почти не оставаше шанс за оцеляване, нито време за спасителни маневри. Единственият изход вече бе пропуснат — китайският разрушител трябваше да открие торпедото с помощта на своя активен сонар много по-рано.

Ако разрушителят се опиташе да смени рязко курса или да увеличи скоростта си, на „Чайен“ щяха да разберат, че тяхното торпедо е засечено. Обаче нито конвоят, нито ескортът не промениха курса и скоростта, макар торпедото Mk 48 да наближаваше кила на разрушителя.

— Кабина, тук сонар. Току-що регистрирахме детонация по азимута на Мастър-54. Всички ескортиращи кораби внезапно увеличиха скоростите си, както и интензитета на своите активни сонари.

— Сонар, тук кабина, прието. Огневи пулт, сонар, следете неотстъпно Мастър-55 и Мастър-56. Стреляйте по тях веднага след като картината се изясни! Затворете външния люк на апарат номер едно и го презаредете с Mk 48.

Следващите няколко минути се сториха на екипажа на „Чайен“ като часове — всички чакаха реакцията на китайския кораб.

— Кабина, тук сонар. Ескортът спря! От Мастър-54 уловихме няколко вторични експлозии. Шумовете напомнят на звуковата картина при потъващ кораб.

— Сонар, тук кабина, прието. Има ли признаци за опити за бягство от страна на Мастър-54?

— Кабина, тук сонар, последният ни рапорт не отговаря на истината! Всички китайски кораби внезапно започнаха да ускоряват хода.

— Сонар, тук кабина, прието. — Мак се замисли. Ако разрушителят „Лу Дао“ не бе експлодирал и не бе потънал веднага, защо останалите бойни кораби от ескорта не бяха намалили скоростта, за да му се притекат на помощ? „Нещо не е наред — каза си той, — но още не е известна причината.“

— Капитане, Мастър-55 и Мастър-56 още са на прицел с торпедни апарати номера две и три.

Мак се обърна към заместник-командира:

— Много добре. Координатор, пригответе торпедните апарати за стрелба: номер две да изстреля торпедо към Мастър-55, а номер три — към Мастър-56.

Още веднъж екипажът трябваше да преживее тягостното, напрегнато очакване през времето, необходимо на двете торпеда да достигнат целите си.

— Кабина, тук сонар. Двете торпеда се движат нормално, по права линия.

— Време за достигане на целите шестнадесет минути и четиридесет секунди — рапортува координаторът на огневите системи.

Отново всички моряци в торпедното отделение започнаха да броят минутите. Торпедата бързо пореха водата, но този път към безпомощните товарни кораби, напразно разчитащи на охраната на ескорта.

— Кабина, тук сонар. Един от корабите от ескорта, разрушителят „Лу Дао“, Мастър-57, който е най-близо до нас, увеличи скоростта си и започна да променя курса си!

— Сонар, тук кабина, прието. Накъде се обръща Мастър-57?

— Кабина, тук сонар. Мастър-57 се обръща към нас, сър. Вероятно ще продължи по траекторията на някое наше торпедо.

— Сонар, тук кабина, прието. Задействаха ли се двигателите на двете торпеда?

— Кабина, тук сонар, и две торпеда се активираха.

— Прережете кабелите, затворете външните торпедни люкове и презаредете торпедни апарати номер две и три. — Мак изгледа замислено заместника си. — Трябва да се махнем от тази зона и до един час отново да заемем позиция за стрелба.

Мак се съмняваше, че и двата кораба са вече унищожени. Не беше сигурен, че само с едно торпедо Mk 48 ще потопи един от товарните кораби в конвоя, но знаеше, че поне ще го извади от строя.

Така че веднага заповяда „Чайен“ да напусне опасната зона, да ускори ход и да се потопи още повече, за да се отдалечи от неприятелските кораби. Тъй като още не бе навлязла в зоната на обсега на вражеските сонари, „Чайен“ увеличи ход на 20 възела и за половин час, при тази увеличена скорост, успя да се отдалечи от конвоя на значително разстояние, за да може да го нападне отново, но от друг ъгъл.

Както и при предишното нападение, конвоят, без да подозира за дебнещата го опасност, продължаваше бавно да напредва точно към новото местоположение на подводницата. В това време екипажът подготви за стрелба торпедни апарати едно, две и три. Трите кораба от конвоя (оставащите два десантни кораба и танкерът с петрол) бяха означени като Мастър-58, 59 и 60.

Отново се повториха стандартните процедури за насочване по цел Мастър-58 и съответно към Мастър-59. Торпедата от апарати едно и две поеха към нищо неподозиращите китайски кораби и не след дълго сонарите на „Чайен“ регистрираха две експлозии, точно под кила на всеки от двата транспортни кораби.

— Имаме готовност за стрелба по Мастър-60, сър — докладва координаторът на огневите системи.

Мастър-60 беше петролният танкер, който вече не беше заобиколен от десантни кораби. Загубата на този танкер щеше да е много болезнена за китайците.

— Координатор, подгответе торпеден апарат номер три за стрелба по Мастър-60 — каза Мак. Знаеше, че петролните танкери обикновено имат по една корпусна обшивка и очакваше малко след попадението на торпедото на повърхността да се появи обширно смесено петно от дизелово и самолетно гориво, от което отчаяно се нуждаеха китайските войски, базирани на островите Спратли.

— Курс на Мастър-60: 195, скорост: 10 възела, дистанция: 15 000 ярда.

— Сонар, тук кабина, пълна готовност за изстрелване!

— Кабина, тук сонар. Слушам, сър, пълна готовност за изстрелване!

— Проверете азимута със сонарната зала и стреляйте от торпеден апарат номер три по Мастър-60!

— Слушам, да проверим азимута със сонарната зала и да стреляме от торпеден апарат номер три по Мастър-60!

— Кабина, тук сонар. Торпедото от торпеден апарат номер три се движи нормално, по права линия.

— Сонар, тук кабина. Колко минути остават до достигането на целта?

— Време за достигането на целта… — Рапортът на координатора на огневите системи внезапно се прекъсна.

— Кабина, тук сонар! Две торпеда във водата, насочват се към носа, модел SET-53, азимут две-нула-пет и две-нула-седем!

Капитан Макей мълниеносно отклони поглед към заместник-командира, а после се обърна към главния пулт и заповяда:

— Незабавно потапяне на 500 фута. Пълен напред! Никаква кавитация! Пуснете шумогенератори! — Мак отново се обърна към заместник-командира. — Координаторът веднага да разбере откъде са се появили тези торпеда. Прережете кабелите на торпедото от апарат номер три, затворете външния люк и презаредете трети апарат!

— Кабина, тук сонар. Мисля, че ги хванахме, сър! Трябва да е дизелова подводница, иначе нямаше да се промъкне така безшумно. Но сега я засякохме, понеже пристъпи към презареждане на торпедните си апарати и вдигна шум. Азимут две-нула-нула.

— Сонар, тук кабина, прието. Аварийно изстрелване, азимут две-нула-нула, от апарат четири по Мастър-61.

Торпедото Mk 48 изскочи от апарат номер четири и пое по посочения азимут към Мастър-61. Мак реши да се занимава с класифицирането на целта, означена като Мастър-61 по-късно.

— Кабина, тук сонар. И двете вражески торпеда увеличиха скоростта си… — Сонарният оператор млъкна за миг. — След минута ще попаднат в обсега на нашата екранираща система ADC Mk-2. Ще им видим сметката!

Но Мак искаше да узнае повече, за да се убеди, че опасността се е разминала.

— Сонар, тук кабина, какъв курс поддържат вражеските торпеда?

— Кабина, тук сонар. И двете се движат с курс нула-две-нула. Няма да ни улучат, сър. Няма и признаци за повторна атака.

Надвисналата заплаха отмина, обаче „Чайен“ все още не беше в пълна безопасност — нали някъде наблизо се прокрадваше китайската подводница, която беше изстреляла двете торпеда SET-53.

Ала и това не трая дълго. Торпедото Mk 48 от апарат номер четири бързо настигна вражеската подводна лодка и след седемнадесет минути по азимута на отстъпващата дизелова подводница бе засечена мощна експлозия. Мастър-61 — подводница „Ромео“ — бе разкрила местоположението си и вече не беше заплаха за „Чайен“.

Но Мак още не се бе успокоил. На „Чайен“ бе възложена извънредно важна бойна задача, която трябваше да се изпълни на всяка цена.

— Сонар, тук кабина. Каква е обстановката на повърхността?

— Кабина, тук сонар. Останалите кораби от конвоя поддържат предишния курс, при същата скорост. Танкерът, Мастър-60, вече отпадна от конвоя — изостана зад килватера на последния транспорт. Ако се съди по акустичната картина, вече не може да напредне нито миля.

След малко операторът пред бордовия компютър BSY-1 потвърди предположенията на старши-оператора от сонарната зала.

— Сонар, тук кабина, прието. А какво става с ескорта?

— Кабина, тук сонар. Ескортът още се опитва да охранява конвоя, но… — Гласът на оператора изведнъж секна.

— Сонар, тук кабина, продължете рапорта! — заповяда Мак. — По дяволите, какво става при вас?

— Кабина, тук сонар. Капитане, чух още едно торпедо и някакви глухи експлозии откъм посоката, в която засичаме конвоя. Като че ли ги атакува още една наша подводница…

Мак млъкна. Отлично знаеше, че в района не бе изпратена друга американска подводница. Но тогава кой можеше да атакува китайците?

— Сонар, тук кабина, има ли признаци, че е улучен още един китайски кораб?

— Кабина, тук сонар. Не, сър, още няма такива признаци. Много сигнали се преплитат, сър, и картината много се усложни.

Мак се усмихна разбиращо.

— Сонар, тук кабина, прието. Ще продължим да преследваме конвоя. Но се опитайте да изчистите спектъра.

— Кабина, тук сонар. Слушам, сър, да изчистим спектъра.

— Капитане, какво стана с поразените от нас товарни кораби? — намеси се координаторът на стрелбата. — Ще ги изоставим ли?

— Да. Задачата ни е да спрем конвоя, а не да увеличаваме потопения от нас тонаж. Това се отнася за всички членове на екипажа — натърти капитанът. — Затова искам бързо да изчислите координатите на останалите три мишени от конвоя.

 

 

Но мисълта за загадъчната дизелова подводница продължаваше да тревожи Мак. Откъде китайците бяха узнали, че „Чайен“ ще се появи в този район? Нито една дизелова подводница не можеше да съперничи на „Чайен“ по скорост и обсег на атака, освен ако не се приближеше прекалено близо до нея. Но да се озоват двете подводници едновременно посред маршрута на конвой… това бе някаква невероятна случайност!

Очевидно и заместник-командирът мислеше за същото, защото внезапно стисна юмруци и наруши тягостното мълчание:

— Капитане, намерих отговора на загадката! Сега разбирам защо конвоят не спря, въпреки че улучихме два товарни кораба, защо не промени курса си дори и по време на нашата атака. Защото са им заповядали на всяка цена да поддържат курса и скоростта, с цел да ни примамят по-близо, докато тяхната дизелова подводница се промъкне към нас. Решили са да рискуват един, даже два от товарните си кораби, само и само да пратят „Чайен“ на дъното!

Очите на Мак се присвиха.

— Нищо чудно да се окаже, че имаш право — каза капитанът. — Така се обяснява защо китайците са възложили командването на товарния конвой на бивш командир на подводница. Само един опитен подводничар може да замисли такъв сюрприз.

Мак се усмихна заканително. Китайският командир не беше единственият подводничар, който умееше да изненадва противника си.

— Ако тази китайската подводница още веднъж се опита да ни атакува, ще я пратим на дъното — решително отсече Мак. — Но този път ще намалим скоростта малко по-рано, за да не ни засекат вражеските сонари. — Той веднага се разпореди да намалят скоростта на пет възела и да се издигнат над долната граница на повърхностния слой.

След като заповяда на навигатора и координатора да определят позиция за втората атака срещу конвоя, капитанът се върна при пулта за управление на огневите системи.

— Ще се постараем да изненадаме тяхната дизелова подводница. Всички отделения да бъдат в готовност за внезапен сблъсък с китайската подводница. Не е известно дали зад нея не се крие още някоя, дори две.

Никой на борда на „Чайен“ не се зарадва на перспективата отново да рискуват сблъсък с невидимата заплаха, която можеше да бъде открита само когато към тях се насочеше някое вражеско торпедо. Офицерите и моряците бяха свикнали първи да атакуват врага и много добре знаеха в какво безпомощно положение се озоваваха техните мишени.

Но сега нямаше време за дълбокомислени размишления. Трябваше да поразят набелязаните цели и да не позволят на конвоя да стигне до островите Спратли.

Като следващи цели бяха избрани трите товарни кораба, плуващи най-близо до „Чайен“, с кодове Мастър-62, 63 и 64.

— Да се проверят координатите на мишените чрез системата за анализ на траекториите TMA^[3] и да приключваме по-бързо — заяви Мак.

„Чайен“ се плъзгаше тихо към мястото на засадата. От сонарното отделение съобщиха, че няма данни за други контакти освен от конвойните кораби. Но това не означаваше, че ескортът към конвоя не е променил тактиката си — всички кораби от ескорта непрекъснато маневрираха в различни посоки, без да се отклоняват значително от главното направление. Океанът бе изпълнен с излъчванията от непрекъснато работещите активни сонари на ескортиращите кораби — вероятно китайският командващ си въобразяваше, че така ще успее да защити конвоя от нападенията на американската подводница. Останалите в конвоя пет товарни кораба поддържаха почти неизменен курс — не им оставаше друг изход освен да чакат и да се надяват някой от съседите им да стане поредната жертва на безмилостната торпедна атака.

Най-после координаторът на огневите системи получи удовлетворителни резултати за мишените от системата TMA и веднага уведоми капитана. Мак се погрижи всички торпедни апарати да се приведат в бойна готовност, а на апарати едно и две — дори да бъдат отворени външните торпедни люкове. Този път бе решил да не позволи на китайската подводница да избегне възмездието. Но не можеше да преодолее мъчителното предчувствие, че някъде зад нея се спотайва още една вражеска подводна лодка.

— Сонар, тук кабина, искам да останете нащрек след като изстреляме торпедо от торпеден апарат номер едно. Не е изключено да уловите шума от отваряне на външни торпедни люкове и от нахлуване на водата в торпедните апарати на китайската подводница. Надявам се и този път да ги изпреварим и да изстреляме едно торпедо преди тях.

— Кабина, тук сонар, прието, сър.

— Готовност за стрелба от торпеден апарат номер едно по Мастър-62.

Координаторът веднага провери скоростта, дистанцията и курса на мишената, след което торпедото пое по зададената траектория към първия от петте товарни кораби в конвоя. Старши-операторът от сонарната зала и неговите помощници се върнаха към пултовете, за да уловят първите признаци за атака от страна на неприятелската подводница — на всяка цена трябваше да засекат кога ще бъде изстреляно торпедо срещу „Чайен“.

— Кабина, тук сонар. Долавяме шум с азимут две-пет-нула. Звучи като… да, сър, това е вражеска подводница, която напълва с вода торпедните си апарати. Приготвя се да ни атакува!

— Сонар, тук кабина, бъдете готови. — Мак веднага нареди да означат новата цел като Мастър-65 и продължи: — Да се провери още веднъж азимутът и веднага да се изстреля торпедо от апарат номер две по Мастър-65.

— Кабина, тук сонар. Пълна готовност!

— Слушам, сър, да проверим азимута и да стреляме от апарат номер две към Мастър-65 — потвърди офицерът от пулта за управление на огъня.

— Кабина, тук сонар. Торпедото от апарат номер две се движи нормално, по права линия, но целта промени курса си и увеличи скоростта си.

— Сонар, тук кабина, готвят ли се да стрелят по нас?

— Кабина, тук сонар. Все още няма признаци да са изстреляли торпедо. Нашето торпедо приближи към целта и увеличи скоростта. Новата цел е класифицирана като подводница клас „Ромео“, капитане.

В командната кабина всички замълчаха в напрегнато очакване на следващите рапорти от сонарното отделение — от решаващо значение беше второто торпедо да застигне китайската подводница.

— Кабина, тук сонар. Мастър-65 изстреля шумогенератори.

От пулта за управление на огъня офицерът потвърди получаването на последния рапорт и съобщи на капитана, че второто торпедо още се направлява чрез кабелите. Това означаваше, че шумогенераторите няма да успеят да го отклонят от курса.

— Кабина, тук сонар. Попадение по Мастър-65. Засякохме няколко вторични експлозии. С тази подводница е свършено, сър.

Преди Мак да потвърди, че е приел, старши-операторът от сонарното отделение добави:

— Кабина, тук сонар, регистрирахме експлозия по азимута на Мастър-62. Товарният кораб е потопен, капитане.

— Сонар, тук кабина, рапортите са приети. Отлично се справихте, говоря за всички отделения. Веднага пригответе за стрелба торпеден апарат номер три, цел Мастър-63. Също и апарат номер четири, цел Мастър-64. Затворете външните торпедни люкове на апарати номер едно и две и незабавно ги презаредете.

— Кабина, тук сонар. Ескортът увеличи скоростта и се прегрупира, така че да прикрие фронтално конвоя. Вероятно са чули, че сме взривили тяхната подводница.

— Сонар, тук кабина, прието. Огневи пулт, още ли сме извън обсега на сонарите им?

— Да, сър, няма опасност скоро да попаднем в техния обсег.

— Много добре — усмихна се Мак.

Координаторът на огневите системи осведоми капитана, че скоростта, курсът и дистанция до новите цели Мастър-63 и Мастър-64 са проверени. Мак заповяда да се подготвят за следващата атака.

— Кабина, тук сонар. Ескортът внезапно промени курса на североизток. Всички бойни кораби непрекъснато маневрират около остатъка от конвоя.

— Сонар, тук кабина, прието — отвърна Мак. — Дали операторът на бордовия компютър може да определи какво става на повърхността?

— Още не разполагаме с достатъчно данни, сър — отвърна вместо него координаторът на огневите системи.

— Кабина, тук сонар. Струва ми се, че улавям сигнали от още една подводница, звучи също като клас „Ромео“ — намеси се тревожно старши сонарният оператор. — Като че ли се опитва да заобиколи конвоя…

— Кабина, тук сонар. Капитане… за Бога, какво става там! Те стрелят по собствената си подводница! Във водата са едно, две… три торпеда… Много експлозии. Капитане, те са решили да потопят всичко, което засичат сонарите им!

— Сонар, тук кабина, прието. Разбирам, че китайците са много объркани. — В този миг Мак бе готов да се закълне, че е очаквал такава драматична развръзка. Разрушителите, ескортиращи конвоя, дебнеха за всеки подозрителен подводен контакт и не бе за чудене, че бяха сбъркали своята „Ромео“ с американската „Чайен“. — Има ли промени в курса на конвоя?

— Кабина, тук сонар. Няма промени. Конвоят продължава напред както досега.

— Сонар, тук кабина, прието. Проверете сонарните азимути и стреляйте от апарат три по Мастър-63, а от апарат четири по Мастър-64.

— Слушам, сър, да проверим сонарните азимути и да стреляме от апарат три по Мастър-63, а от апарат четири — по Мастър-64.

Мак се отпусна уморено на стола си, за да изчака двете торпеда да застигнат целите си. Докато ескортът бе зает да обстрелва своите подводници, никой нямаше да обърне внимание на приближаващата се заплаха.

Но вниманието му отново бе привлечено от нов рапорт.

— Кабина, тук сонар. Експлозии по азимутите на Мастър-63 и Мастър-64. С тях е свършено, сър.

— Сонар, тук кабина, прието. Някаква реакция от страна на ескорта?

— Кабина, тук сонар. Има реакция. Ескортът се отдръпва наляво и обръща на север. Не, сър, изчакайте! Да, ето че… да, конвоят промени курса. Обръща към щирборда. Да, сър, сега целият конвой завива надясно.

— Капитане — намеси се офицерът от огневия пулт, — операторът на бордовия компютър потвърждава, че конвоят обръща на север. От измерените разстояния до всички контакти се вижда, че ескортът се прегрупира, за да заеме отбранителна позиция зад отстъпващия оредял конвой.

Радостни възгласи се чуха в командната кабина на „Чайен“. Членовете на екипажа, до един с грейнали лица, си стиснаха ръце. Победиха! Успяха да обърнат в бягство както конвоя, така и ескорта!

Но когато заместник-командирът предложи да се сигнализира отбой, Мак само скептично поклати глава. Екипажът бе длъжен да остане по места, докато не приключат с петролния танкер. Мак се опасяваше, че ако не е засегнат от хаотичната стрелба на китайските разрушители, в суматохата танкерът може да им се изплъзне и да се добере необезпокояван до островите Спратли под прикритието на нощта.

Докато „Чайен“ се извръщаше към танкера, означен като Мастър-60, се оказа, че предчувствията на капитана са верни — танкерът се бе отклонил от конвоя и вече се насочваше към островите Спратли. Но едно торпедо Mk 48 бе достатъчно, за да го извади от строя, след което „Чайен“ се отправи към мястото на уговорената среща с „Маккий“. Време беше отново да се попълнят запасите и екипажът да отдъхне преди всичко да започне наново.