Доналд Глът
Империята отвръща на удара (4)

4

Шест злокобни призрака се появиха в черното небе на системата Хот и се извисиха над нея като огромни демони на разрухата, готови да отприщят бесовете на имперските си оръдия. Дарт Вейдър се беше отпуснал неподвижно в сферичната зала за медитация, а черният му шлем отразяваше един-единствен сноп светлина.

Когато генерал Виърс приближи, горното полукълбо на сферата бавно се вдигна и тя зейна като нащърбена механична челюст. Генерал Виърс трудно можеше да определи дали Черния лорд, застинал в този зъбат пашкул, е жив, въпреки че от него мощно лъчеше абсолютното зло. Тръпки побиха офицера. Виърс плахо пристъпи напред. Трябваше да предаде на Вейдър едно съобщение, но предпочиташе да чака с часове, отколкото да прекъсне медитацията му.

Дарт Вейдър обаче веднага попита:

— Какво има, Виърс?

— Господарю — генералът внимателно подбираше думите, — ескадрата излезе от скоростта на светлината. Компютърният скенер е открил енергиен щит на шестата планета от системата Хот. Силовото поле може да издържи всякаква бомбардировка.

Вейдър се изправи в целия си двуметров ръст и черното му наметало се залюля над пода.

— Значи тая бунтовническа измет е подготвена за приближаването ни! — Той ядно сви черните си юмруци.

— Адмирал Озел е дал заповед за излизане от скоростта на светлината прекалено близо до системата. Той мислеше, че е по-добре да се действа с изнена…

— Той е некадърен глупак — прекъсна го Вейдър, като дишаше тежко. — Невъзможно е да ги бомбардираме през защитния щит. Пригответе щурмоваците за наземна атака.

С типичната за военните акуратност генерал Виърс излезе от залата за медитация. Дарт Вейдър бе вбесен. Той включи един голям екран и на него се появи огромният мостик.

В отговор на повикването адмирал Озел пристъпи напред и лицето му почти изпълни монитора.

— Лорд Вейдър, ескадрата излезе от скоростта на светлината… — започна той с разтреперан глас, но Дарт Вейдър се обърна направо към офицера зад него.

— Капитан Пит!

Тъй като знаеше, че е опасно да се бави, капитан Пит тутакси се приближи, а адмиралът залитна крачка назад и несъзнателно посегна към гърлото си.

— Да, господарю — отговори Пит с уважение.

Озел започна да се дави. Сякаш невидими хищни нокти стискаха гърлото му.

— Подгответе приземяването на щурмовите отряди извън обсега на енергийното поле — заповяда Вейдър. — А корабите разгърнете така, че атомче да не прехвръкне. Поемете командването, адмирал Пит!

Тази новина хем зарадва Пит, хем го обезпокои. На тръгване той зърна това, което някой ден можеше да сполети и него: зловещо разкривеното лице на Озел. Адмиралът се бореше за последна глътка въздух. После се строполи в безчувствена купчина на пода.

 

 

В системата Хот бяха навлезли имперски кораби.

Докато алармените системи виеха из ледените коридори, бунтовническите войски бързо заемаха позиции. Бойни единици за наземни сражения и дроиди от всякакъв вид и големина бързаха с изпълнението на поставените задачи срещу надвисналата заплаха. Бронираните снежни спидери бяха заредени и строени в боен ред, готови да се втурнат през главния вход на пещерата. По същото време в хангара принцеса Лея говореше на една малка група пилоти-изтребители:

— Големите транспортьори излитат веднага щом бъдат натоварени. Ще ги придружават само по два изтребителя. Енергийният щит ще се отваря едва за части от секундата и затова се придържайте плътно до тях.

Хоби, един от ветераните на Коалицията, преминал през безброй битки, угрижено погледна принцесата.

— Само два изтребителя срещу звезден разрушител!

— Йонното оръдие ще унищожи корабите по пътя ви с няколко заряда — обясни Лея. — След като преминете енергийния щит, продължавате към мястото на срещата. На добър час!

Поуспокоени, Хоби и останалите пилоти се затичаха към изтребителите си.

През това време в терминала Хан трескаво привършваше работата около хипермотиватора на „Вечния сокол“. Скоро свърши, скочи на пода и включи комуникатора си.

— Добре е, Чуи — каза той на косматото същество, седнало в „Сокола“. — Я опитай!

Точно тогава Лея мина покрай тях и ядосано го изгледа. Хан я погледна нахакано. Товарният кораб се отлепи от пода и тогава десният хипермотиватор неравномерно се затресе, откачи се и падна с такъв трясък, че Хан се сконфузи. Обърна гръб на Лея, но с крайчеца на окото си мерна подигравателно извитите й вежди.

— Стоп машина, Чуи — изсумтя Хан в предавателя.

 

 

„Отмъстителя“, един от клиновидните звездоразрушители на имперската армада, кръжеше в звездното море отвъд системата Хот като механичен ангел на смъртта. Огромният кораб приближи ледения свят и планетата ясно се открои в стометровото панорамно стъкло пред огромния мостик.

Командирът на „Отмъстителя“ капитан Нийда се взираше през един люк в нея, когато до него застана диспечерът.

— В обсега ни навлиза бунтовнически кораб, сър.

— Чудесно! — светнаха очите на Нийда. — Това ще е първият улов за днес.

— Най-напред ще ударят по енергогенераторите — каза генерал Рийкън на принцесата.

— Първи транспортен кораб приближава енергийния щит в зона 3 — докладва един диспечер. Същевременно той следеше и яркия обект, който не можеше да бъде нищо друго, освен имперски звездоразрушител.

— Готови за отваряне на щита — долетя заповед от радара.

— Йонно оръдие, готови — обяви друг диспечер.

Огромна сфера на повърхността на Хот се завъртя и зейналото дуло на оръдието се насочи нагоре.

— Огън! — заповяда генерал Рийкън.

Изведнъж в мразовитото небе се стрелнаха два разрушителни огнени лъча. Почти мигновено те изпревариха най-предния от бунтовническите транспортни кораби и се насочиха към огромния звездоразрушител. Двете пурпурни мълнии удариха чудовищния кораб и улучиха комендантския пост. Взривът предизвика низ от експлозии в летящата крепост, тя се залюля и неуправляемо се запремята. Звездоразрушителят потъна в безбрежния Космос, а транспортният кораб на бунтовниците, ескортиран от двата изтребителя, се понесе към сигурността.

 

 

Люк Скайуокър се готвеше за полет. Той нахлузи шлема за неблагоприятни метеорологични условия и се загледа в пилотите, артилеристите и роботите R-2, които скорострелно изпълняваха задачите си. Отправи се към строените в редица спидери. По пътя спря до задната част на „Вечния сокол“, където Хан Соло и Чубака като обезумели поправяха десния хипермотиватор.

— Чуи — извика Люк, — умната! И да понаглеждаш и този приятел!

Уокито излая за довиждане, прегърна сърдечно Люк и пак се захвана с хипермотиваторите.

Двамата приятели стояха един срещу друг. Може би се виждаха за последен път.

— Надявам се, че най-накрая ще се сдобриш с Джаба — каза Люк.

— Гледай хубаво да ги подредиш, приятел — весело отговори Хан.

Младият командир си тръгна. В съзнанието му нахлуха спомени от общите им преживелици. Спря, обърна се и видя, че Хан още гледа подире му. И когато двамата засякоха за миг погледи, Чубака вдигна глава и усети как всеки пожелава на другия всичко най-хубаво, независимо къде щяха да ги отвеят съдбите им.

Гласът от радиоуредбата ги върна към действителността:

— Първи транспортен кораб успешно напусна системата — дойде добрата новина по говорителя.

Сред хората в терминала избухна веселие.

Люк незабавно се насочи към спидера. Там вече го чакаше Дак, младият дързък артилерист.

— Как е настроението, сър? — ентусиазирано попита Дак.

— Бетон, Дак, а ти?

Дак засия:

— В момента съм способен да тръгна сам срещу Империята.

— Аха — тихо рече Люк, — разбирам какво искаш да кажеш.

Макар разликата помежду им да бе едва година-две, Люк се чувстваше с цяла вечност по-стар.

От радиоуредбата се разнесе гласът на принцеса Лея:

— Внимание! До пилотите на спидери! При сигнал за изтегляне — сбор при южния склон. Изтребителите се подготвят за полет. След приключване на евакуацията ще бъде излъчен код „едно-пет“.

Трипио и Арту се суетяха сред забързаните пилоти и също се готвеха за старт. Златистият дроид се понаведе и насочи сензори към дундестия R-2. Сенки заиграха по лицето на Трипио и създадоха илюзията, че лицевата му платка е със сърдита гримаса.

— Защо става така? — попита той. — Винаги ли когато нещата започнат уж да се оправят, всичко се разпада.

Той се наведе напред и нежно потупа приятеля си по корпуса.

— Грижи се добре за господаря Люк, пък и ти хубаво се пази.

Арту подсвирна и изписука за сбогом, обърна се и затъркаля колелца по ледения коридор. Трипио схванато помаха с ръка и се загледа след пълничкия си верен приятел.

Някой страничен наблюдател би си помислил, че в окото на Трипио проблясва сълза, ала всъщност не за пръв път в оптичния му сензор се задържаше капка смазочно масло.

Накрая роботът се обърна и се отправи в противоположната посока.