Пол Карсън
Корпорацията (21)

21

— Страхотно, направо невероятно!

Стан Данкър седеше на бюрото си в своя офис в Манхатън, ухилен до уши, притиснал слушалка до ухото си.

— И как се сдоби с това? — Той преглеждаше двете страници, получени по факса.

— Имам една връзка в „Трибюн“, която ми обеща копие от първата редакция, веднага щом го качат на компютъра. — В огромната чакалня на Юниън Стейшън в Чикаго Хенд де Март бе натикал туловище в една от телефонните кабини и беше запушил с пръст едното си ухо, за да не чува шума отвън. — Веднага ми го прати по факса.

— Къде?

— Направо тук, в информационния център „Кинкос“ на Юниън Стейшън. — Де Март трябваше да крещи, за да го чуят, тъй като гласът му потъваше в общата глъч.

— Чакай пак да повторя — започна да чете Данкър. — „Шефът на кардиологията в «Картър», изхвърлен от болницата.“ Страхотно. — Той поклати глава и продължи: — „Кардиологичното отделение в една от водещите болници в Чикаго бе потресено днес от внезапното уволнение на своя началник. Ирландец по рождение, доктор Джак Хънт бе уволнен след положителни резултати на пробата за злоупотреба с наркотици и психотропни вещества. Това е вторият удар върху кардиологичното отделение в рамките на половин година. В началото на лятото предишният професор д-р Сам Люинс беше застрелян посред бял ден в един от същите тези свещени коридори. Убийството на Люинс впоследствие беше свързано с кръг за разпространение на детска порнография.

Уволнението на Хънт, макар и фрапиращо, бе посрещнато с облекчение в някои среди. От персонала твърдят, че ирландецът се е домогнал с машинации до ръководния пост и после си е създал врагове с бурния си ентусиазъм и с агресивните си амбиции да осъществи драстични реформи в отделението. Неназовани източници днес не скриха задоволството си от неговия провал. Много съм обезпокоен, сподели член на екип в отделението. Този човек грубо потъпкваше мнението на опитните и авторитетни колеги и по този начин разстрои спокойния и добре организиран ред на грижа към пациентите. Вечно негодуваше срещу ниските стандарти, а ето сега научаваме, че употребявал кокаин. Радвам се, че болницата се отърва от него.“

— И откъде са се сдобили с тази информация? — Данкър бе впечатлен от острия тон на написаното.

— От мен — обяви гордо Де Март. — Веднага щом разбрах, че са го изхвърлили, се обадих на моя човек и му предоставих друг поглед върху нещата.

— Великолепно. — Данкър прегледа заключението.

„Засегнат от разкритието, административният директор на болницата направи бърз ход, за да възстанови сриващата се репутация на кардиологичното отделение. Издирен за сведения, той потвърди, че вече е назначил д-р Хари Чан за временно изпълняващ длъжността. «Д-р Чан е опитен и уважаван член на колектива. Доброто му положение и зрелите му преценки ще помогнат на отделението да оцелее в тези тежки дни.» Върху Даунс се оказва сериозен натиск да прочисти болничното заведение. Миналият януари лекар с дългогодишен стаж от отделението за спешна медицинска помощ бе уволнен за злоупотреба с наркотици.“

— И къде още разпрати този материал?

— В останалите чикагски ежедневници, във всички по-важни градски телевизионни и радиомрежи.

— Източното крайбрежие?

— „Ню Йорк Таймс“, „Уошингтън Поуст“, „Бостън Глоуб“, „Ю Ес Ей Тъдей“. А на запад основно в Сиатъл, Лос Анджелис и Сан Франциско.

— Добре, много добре. — Пауза. — Пак ли така? Чрез „Кинкос“?

— Да.

— Кога го пусна?

— Седем и петнайсет централно време. Трябва да се появи на първите страници утре, вероятно ще го включат в бюлетина с късните новини.

— Говори ли с Чан?

— Разбира се.

— Ще взема следващия полет. Трябва здраво да поработим, за да се справим с това положение.

— Ясно.

Линията беше прекъсната.

Червената свещ бе изгоряла и се бе превърнала в безформена восъчна маса. Бутилката кианти стоеше недокосната, лазанята бе изгоряла до неузнаваемост. Дани се беше скрил в стаята си. Седнала във всекидневната с две възглавници зад гърба си, Бет слушаше версията на съпруга си за събитията от изтеклия ден. Джак беше клекнал в един ъгъл, останал незает от кашони. Лицето му беше изопнато и пребледняло, ръцете му трепереха от преживяния шок. Беше 22:35 и те току-що бяха чули първите новини за уволнението му по един от каналите на Ей Би Ес. Толкова беше мъчително, че Бет изключи телевизора.

— Взеха ми пробата някъде след три часа — каза й Джак. — Скарах се с Даунс, казах му, че ми е писнало да ме преследва, особено когато имам важна работа в отделението.

— А той какво ти отговори?

— Нищо особено. Прочете ми клаузата от договора за задължителните проби върху случайна извадка и настоя да остане, докато тестовете приключат. — Тонът му бе равен и безизразен.

— И какво стана после? — Бет усети, че отново започва да й прилошава, но със силата на волята възпря пристъпа. Моментът не беше подходящ за отклонения.

— Отидох в интензивното. Предната нощ бяха приети трима пациенти и двама от тях бяха в критично състояние. Отговорността за тях е моя. Реших да взема със себе си и петима стажанти, за да използвам възможността за преподаване.

В стаята си Дани явно не можеше да се успокои и понеже се чуваше, Джак отиде да го утешава. Вратата беше заключена и той почука леко.

— Оставете ме!

Бет се намеси.

— Нека го превъзмогне сам. Като огладнее, ще излезе. — И прокара уморено ръка по челото си.

Джак седна отново на пода. Беше разчорлен, с разкопчана на корема риза.

— Точно пишех графика за лекарствата, когато ми се обади Хелън. Каза, че Даунс и Бек ме викали веднага.

— Кой е Бек?

— Форд Бек. Адвокатът на болницата. Още тогава трябваше да разбера, че нещо не е наред.

— Защо? Бек важна фигура ли е?

— Той е човекът, който привежда в действие дисциплинарните процедури.

Когато Джак се бе върнал в кабинета си, бе заварил двамата да го чакат с мрачни физиономии. Адвокатът веднага бе пристъпил към въпроса. „Д-р Хънт, вие се провалихте на два последователни теста за злоупотреба с наркотици.“ И му бе подал официалната документация с резултатите.

— Просто не можех да повярвам на очите си. Всичко, което ставаше, ми беше някак нереално. Главата ми бучеше, ушите ми пищяха. Беше като в най-ужасния кошмар. Първата проба беше положителна за алкохол. Втората беше отрицателна, но затова пък третата беше положителна за алкохол и кокаинови метаболити.

Беше се опитал да възрази, но незабавно бе накаран да млъкне.

„Д-р Хънт — беше го прекъснал рязко Бек, — вашият договор с настоящото заведение постановява ясно задължението на управителния съвет да прекрати този договор, ако се докаже, че резултатите ви от анализа са положителни. Ние се въздържахме след първия резултат, но със сигурност не можем да пренебрегнем резултатите от третата проба.“

— Аз направо онемях. Устата ми беше така пресъхнала, че си чувствах езика като гумен.

Бек беше нанесъл на Джак удар под кръста.

„Мое задължение е да ви информирам, че от днешна дата вие повече не сте служител на тази болница и че ви се отнема титлата и поста на професор.“ После адвокатът се бе обърнал и бе напуснал помещението. Стив Даунс бе изчакал само колкото да въведе служител от охраната — висок, мускулест мъж с дълбок белег на едната буза. „Моля, изпратете доктор Хънт до входната врата.“ После се беше обърнал към Джак: „Личните ви вещи и книжа могат да бъдат прибрани от рецепцията на партера. След това повече не желая да ви виждам тук. Длъжен съм да уведомя за това решение Медицинския управителен съвет на Илинойс. Съветвам ви да си потърсите адвокат, тъй като срещу вас ще бъде заведено дело за отнемане на разрешителното ви да упражнявате лекарската професия. Освен това за вас ще бъдат подадени сведения в Националната информационна банка на практикуващите лекари“. След което Джак Хънт бе преведен безцеремонно през кардиологичното отделение под изумените погледи на екипа, който той се бе надявал да превърне в отделение на световно равнище. Беше минал, залитайки покрай секретарката си. Джак се бе опитал да каже нещо, но охранителят го бе сграбчил за рамото и грубо го бе блъснал напред. „Мърдай, приятелче.“ Последното, което Джак си спомняше, бе ехидното и самодоволно изражение на Мартин Шрийв. Както и прощалната реплика на Хари Чан: „Джак, тръгваш по-рано. Да не би нещо да не е наред?“.

Неговият свят се беше срутил.

— Не знам как съм се добрал до вкъщи. Мисля, че махнах на някакво такси. — Джак се втренчи в пода, поклащайки глава.

Бет измърмори нещо окуражително, като отчаяно се опитваше да преглътне сълзите си. Но нейната болка не можеше да се сравни с мъката на Джак. Да бъде лекар бе неговата детска мечта. След години на трудности и изтощително допълнително учене най-накрая бе достигнал върха. И сега, само след един ужасен следобед, се бе провалил. И по-лошо — репутацията му бе унищожена. На практика той повече не можеше да бъде нает на работа. Собствеността му се изчерпваше с шест хиляди щатски долара и един шевролет, сив металик. Плюс депозит за къщата на мечтите им в Уилмет. Семейството, което бе гонило успешната му кариера по целия свят, се намираше в бедствено положение.

Дани не излезе от стаята си — плака дълго и най-накрая заспа изтощен. В единадесет и половина Бет вече не можеше да се съпротивлява на умората.

— Нека починем малко. — Тя прегърна силно съпруга си. — Утре сутринта ще решим какво да правим.

В леглото се въртя известно време, но в полунощ вече спеше дълбоко. В разхвърляната всекидневна, където властваха кашоните, Джак се бе втренчил в пустия екран на телевизора. Той беше рационален човек, свикнал на логическо мислене. Като лекар бе обучен да наблюдава, да оценява и анализира. За всеки пациент поотделно, бяха му внушавали неговите преподаватели, е изключително важно да се изслуша историята на заболяването (Как се е разболял?), после да се прегледа за някакви допълнителни симптоми (Има ли температура? Какъв е пулсът? Някакви необичайни обриви или подутини?). Само тогава би могло да се разпореди подходящо лабораторно изследване или рентген, за да се оформи крайната диагноза. Беше като детективско разследване, но с друго име и опитните лекари му бяха дали наименованието „клинична прозорливост“. Джак бе прочут с този свой талант.

В 1:30 той започна да трепери, когато октомврийският нощен хлад проникна в помещенията. Мина на пръсти покрай Бет и грабна едно палто, което тя още не беше опаковала. Отново пробва вратата на Дани. Заключена. Като използва края на един ключ, той освободи езичето отвън, изчака три минути, за да не събуди момчето и после прекоси предпазливо покрития с килим под. Дани похъркваше леко, легнал по гръб, с отворена уста. Джак подпъхна юрганчето му там, където се беше посмъкнало и лекичко целуна сина си по челото. После излезе навън, заобиколи кашоните, добра се до креслото, където се сви в утробна поза и се сгуши под палтото, за да се стопли.

Изтощеното му съзнание бе в смут. „Загубих си работата. Прекосих страни и континенти, за да получа подходящия пост, влачех Бет и Дани от една мизерна болнична квартира на друга… Поставих кариерата си над всичко. И сега изведнъж си загубих работата. Не, не просто «загубих» — уволниха ме при най-позорни обстоятелства. Унижиха ме. Новината ще се разпространи като пожар в лятна суша сред лекарското съсловие.“ „Перспективен кардиолог с амбиции за реформи — обвинен като най-обикновен престъпник.“ Призля му само като си представи името си, въвлечено и опетнено в скандал с наркотици. Какво щяха да си помислят Шинейд и семейството му в Ирландия? За бога, ами роднините на Бет в Австралия? Как щяха да реагират? Той просто чуваше молбите им: „Ти нямаш дом. Съпругът ти остана без работа, нямате никакви пари. Върни се у дома, Бет, докато все още не е станало твърде късно. Ние те очакваме“.

Този сценарий го вбеси още повече и въпреки гнева, който го заслепяваше, той се опита да проумее как се беше получила тази ужасна бъркотия. Знаеше, че е невинен. И тук не ставаше въпрос за грешка или объркване — беше инсценировка, в това нямаше съмнение. Но защо?

Не му беше нужно много време, докато стигна до мисълта за фармацевтични продукти „Земдън“. Канонадата от телефонни обаждания и факсове, предложението за ваканция, горилата, която висеше при Хелън дни наред, безочливият подход на директора от Ню Йорк, който му предлагаше какви ли не стимули — квалифицирани медицински сестри, най-модерни апарати за сърдечна образна диагностика. „Обзалагам се, че онова копеле знае нещо. Както и Стив Даунс. И той е замесен, и то сериозно, просто няма начин.“ Не се опитвай да ме пързаляш, Хънт. Тази сделка е уговорена още преди убийството на Сам Люинс. Той си спомни първия конфликт с административния директор веднага след назначаването си. Цялата програма е в ход… предварителните реклами са пуснати, местата вече са подбрани и ангажирани, персоналът е в готовност. Това не е нещо, от което можем да се откажем просто ей така. И след като не беше променил позицията си въпреки заплахата, Даунс беше побеснял. Заявявам ти, че сделката е сключена. И е твое шибано задължение да я осъществиш! И въпреки това той не беше отстъпил. Ти си на ход, професоре… Дано да си ме разбрал правилно.

Представянето на „Циклинт“. Ето за какво беше изгорял.