Доминик Бартелеми
Рицарството (47) (От антична Германия до Франция през XII век)

Една трагедия във Фландрия (1127–1128 г.)

Граничещата с Империята Фландрия е здраво свързана с нея и представлява главно средище както на преживяващата бурно развитие градска икономика,^[1] така и на новото рицарство, радващо се на подкрепа от страна на местните графове. Тя печели пазари, изнася платове и рицари наемници. През периода 1070–1140 г. тук се появяват едновременно текстилната промишленост, големите панаири и първите засвидетелствани турнири (тези „презрени позорища“, както язвително ги наричат епископите). Съдържателната и увлекателна История на убийството на Шарл Добрия, написана през 1127–1128 г. от Галбер от Брюге, съвременник на събитията, рисува пред читателя един процъфтяващ град, ненадейно сполетян от криза, която дава израз на опасни и сложни вътрешни обществени напрежения. Галбер споменава мимоходом за турнирите, в които взема участие граф Шарл, за големите богатства, натрупани по време на неговото управление, както и за могъществото на градската буржоазия, чиято тежест при избора на нов граф мери ръст с тази на сеньорите от извънградските владения. Опирайки се на Ордерик Виталис, авторът описва бунта на някои руански и нормандски буржоа срещу Робер Куртьоз, докато други се съюзяват с Хенри Боклер. В Историята на Галбер от Брюге и в други хроники се чувства осезаемо присъствието на тази нова историческа сила, но без тя да се противопоставя пряко на рицарите или да се бунтува срещу графа. Градските буржоа се превръщат, както бихме могли да се изразим, в „актьори на политическата (и обществената) сцена“. Ако се вярва на Жизлебер от Монс, още през 1071 г., по време на предишната криза по наследяването, граф Робер льо Фризон, дядо по майчина линия на Шарл Добрия, печели властта, като привлича на своя страна „дворяните и градовете“,^[2] и оставя на своя племенник Балдуин само областта Ено.^[3]

Самият Шарл, син на датски крал, е принуден през 1119 г. да дири подкрепата на началника на графската администрация, духовника Бертюлф, прево на колегията Сен Донасиен в Брюге. Няма нищо удивително във факта, че по-късно той се обръща срещу него и срещу неговия „семеен клан“ и прибягва до оказало се гибелно и за двамата въоръжено стълкновение, тъй като подобни сценарии се срещат твърде често в политиката! Интересно в случая е, че драматичните събития, описани изключително подробно от Галбер от Брюге, хвърлят светлина върху съдбата и обществената стратегия на високопоставените министериали.^[4] Няма никакви доказателства, че фамилията на Бертюлф произхожда непременно от най-долните слоеве на простолюдието и че използва службата си при графа, за да се издигне до върховете на обществената стълбица. Тя е свързана чрез пряко роднинство с Ерембо, управител на графския замък, когото модерните историци често назовават „Ерембо от Брюге“. В определен момент обаче един от предците на Бертюлф е бил принуден да се признае за крепостен на графа, за да получи или за да съхрани някаква доходна длъжност. Службата в администрацията носи със себе си богатство и влияние, но не е толкова почетна, колкото военната служба. Впрочем министериалите на графовете и на епископите в градовете по-охотно се сближават с богатата буржоазия, отколкото с дворянството.^[5] Така или иначе по всичко личи, че фамилията на Ерембо е твърде близка с буржоазията от Брюге, сред която тя подбира приятелите и клиентите си, навличайки си по този начин ненавистта на мнозина рицари. В същото време, опирайки се на своето богатство и влияние, нейните представители се стараят да минат за рицари и следователно да станат такива.

Няма никакъв намек обаче за посвещаване в рицарство на някой от братята или племенниците на Бертюлф, нито за даване на благородническа титла от страна на фландърските графове като награда за „добра и вярна служба“. Липсата на посвещаване все пак не се използва като повод за изтъкване на тяхното „мнимо“ рицарство с цел те да бъдат провалени. За очернянето им се прибягва до злословие по адрес на самия Ерембо, който уж се бил сдобил с длъжност, като съблазнил съпругата на своя сеньор, а него самия бил убил.^[6] Тази легенда е в пълно противоречие с модерните по онова време истории за добрия васал, който брани дамата от обвиненията в изневяра, които, естествено, се оказват лъжливи. За да бъде сломена фамилията Ерембо, трябва преди всичко да бъде изровено миналото им на крепостни… Те, естествено, са направили всичко по силите си този факт да бъде забравен от обществото. Присламчили са се неусетно към рицарството, а Бертюлф е омъжил своите племеннички за рицари. Неговите племенници пък от стените на своите замъци водят срещу племенниците на Танкмар дьо Стретен малки частни войни, полезни за печелене на престиж и за привличането на клиенти. Дали обаче те следват Шарл Добрия на война и на турнирите? Твърде жалко, че не ни е известно нищо по този въпрос. Във всеки случай последвалите събития показват, че те поддържат приятелски връзки с мнозина рицари извън Брюге.

В един момент враждебна на фамилията Ерембо клика настройва срещу нея граф Шарл. Той налага наказание на Борсиар и братята му, племенници на Бертюлф, заради водената от тях частна война и разрушава дома им. Нещо повече, въпросната клика изравя спомена за тяхното крепостничество и режисира съдебен процес. До този момент съпругът на една от племенничките на превото Бертюлф си е въобразявал, че с този си брак ще укрепи принадлежността си към дворянството, ще увеличи богатството си и ще си спечели високопоставени приятели. Но ето че когато предизвиква друг рицар на съдебен дуел, неочаквано получава отказ с мотива, че самият той е крепостен! Как така крепостен? Оказва се, че действително е така, понеже като се жени за крепостна, той придобива нейния статут. Такъв е законът още от времето на Каролингите в случай на брачен съюз между свободни и крепостни, освен ако проблемът не намери предварително решение или (най-често) ако не бъде потулен. Това е тежък удар и за съпруга, и за цялата фамилия, с която той се е сродил, тъй като нейната славна принадлежност към рицарството ненадейно бива опетнена, а влиянието й разклатено. Напрежението расте, по време на процеса Бертюлф и цялата му рода полагат неимоверни усилия, за да отхвърлят това позорно обвинение. Притиснати в ъгъла, те замислят убийството на граф Шарл и на 2 март 1127 г. Борсиар, начело на цял отряд, се нахвърля срещу него.^[7]

На този ден те скриват мечовете под наметалата си и нахлуват в църквата „Сен Донасиен“, където се моли графът, пронизват го и по този начин го превръщат в мъченик. Съзаклятниците имат намерение в суматохата да поставят начело на графството незаконородения Гийом д’Ипр и под негова власт да продължат бляскавия си обществен възход. Въпросният Гийом действително получава на панаира в Ипр подкрепата на търговците, стекли се там от цяла Фландрия, които след това бързат да се приберат по родните си места. Той обаче отлага влизането си в Брюге, където през това време рицарят Жерве дьо Пре, управител на графския замък, оглавява неизбежната реакция на възмездие и осуетява намеренията на фамилията Ерембо, чиито представители са принудени твърде скоро да преминат в отбрана. Жерве незабавно повежда срещу тях война, която твърде много напомня феодална, превземайки замъците и владенията им и опустошавайки напълно околностите на Равенсхот. Буржоата от Брюге разполагат с оръжие, укрепват градските стени и в решителни моменти действат сплотено. Но на чия страна да застанат? В крайна сметка една от групировките взема връх и увлича всички на страната на Жерве. Що се отнася до благородниците, които негласно са подкопали позициите на фамилията Ерембо, особено един от тях на име Даниел дьо Термонд, те също се присъединяват към отмъстителите, за да не падне върху тях вината за станалото!

Така една смесена войска, съставена от рицари и буржоа, започва обсада на дома на Ерембо, а след това на кулата при църквата „Сен Донасиен“. За случая те проявяват удивително единство и съгласуваност по силата на споразумение, наречено „закон за обсадата“. Рицарите са допуснати в града едва след като са положили клетва „да отмъстят за смъртта на графа, без да посягат върху имуществото на гражданите“.^[8] Нещата все пак са по-сигурни, ако обещанието бъде скрепено с клетва! Въпреки всичко налице са известни търкания. Така например „племенниците на Танкмар [рицари, враждебни на Ерембо] побили своето знаме върху дома на превото от горделивост, тщеславие и като знак за могъщество, което всички приели твърде зле, а нашите буржоа се почувствали оскърбени, защото преди предателството превото и неговите хора били до един люде набожни и приятелски настроени към своите съграждани, като открай време се отнасяли почтено към жителите на града и на цяла Фландрия“.^[9] Ето защо сърцата им се изпълват с негодувание срещу племенниците на Танкмар: в събота вечерта, на 19 март „нашите буржоа ги нападнали в манастира и с меч в ръка продънили бъчвата, в която се съхранявало виното. Надигнала се голяма глъчка и буржоата затворили градските порти, за да не може нито един от племенниците да избяга“. През това време от кулата, в която са обсадени, хората на Ерембо призовават онези от буржоата, които преди са били техни приятели, да се опълчат срещу враговете им.

Някои буржоа от Брюге са особено добре настроени към Робер л’Анфан, един от племенниците на Бертюлф, когото смятат за невинен и за когото неведнъж (напразно) са се застъпвали. Малко след това в Брюге пламва твърде показателно стълкновение „между Жерве с неговите хора и нашите буржоа“. Нарушавайки обсадното положение, един от последните влиза във връзка с обсадените „предатели“: „Той бил женен за сестрата на един от обсадените рицари и като се приближил тайно до кулата, поискал от своя зет дадените на заем съдове и одежди и той му върнал заетите вещи.“ Много би ни се искало да разполагаме с още много подробности от подобно естество, но силно се притесняваме за съдбата на този жител на Брюге, който заради въпросните вещи и заради зет си рискува да отиде на съд пред знатните сеньори и да попадне в тъмница. Един от рицарите на Жерве го залавя и го отвежда „като пленник в дома на графа“ (където се намира отмъстителят Жерве, сдобил се вече с правомощия от френския крал и от новия граф). Незабавно „силно вълнение обзело гражданите; те грабнали оръжията, нападнали дома на графа и хората на Жерве, които се отбранявали храбро. Гражданите с викове заявявали, че не ще понесат властта на никакъв сеньор и че тям се пада да накажат виновния“.^[10] Все пак в крайна сметка след дълги препирни Жерве успява да ги успокои и заедно се явяват пред краля, който ги помирява. Отмъщението бива осъществено и потомците на Ерембо умират в мъки.

Повествованието на Галбер от Брюге продължава с описание на военно-политическото съперничество между наследниците на Шарл Добрия, които до един са негови повече или по-малко далечни родственици. Незаконният син от Ипр се проваля, а братовчедът, граф на Ено, намира твърде слаба подкрепа. Още на 20 март крал Луи VI застава на страната на Гийом Клитон, комуто до този момент напразно се е надявал да даде херцогство Нормандия, и който е свързан с Фландрия чрез своята баба, кралица Матилда, съпруга на Уилям Завоевателя. Фламандските барони го посрещат в Арас и придружен лично от краля, на 6 април той влиза в Брюге. Там се налага да води преговори с градската буржоазия, обединена в корпорации. Постигнато е споразумение, чиито клаузи биха били напълно немислими в градове като Руан или в Париж: „Срещу дадените в полза на новия граф гласове и неговото приемане те получили привилегията да не плащат занапред на графа или на неговите наследници нито търговски налог, нито десятък“, за което той полага клетва пред тях, както и пред представители на едрата буржоазия от другите градове на графството. Според Галбер от Брюге на 17 април в Сент Омер внукът на Завоевателя е принуден да даде израз на доброто си отношение: младежите от града, подредени по възраст, оказват мнима съпротива на неговия ескорт с лъкове и стрели, а графът взема участие в играта, която го развеселява, и той отстъпва правото за лов на дребен дивеч. Подобни игри не са нещо необичайно и именно те са повод рицарите да се смесват с представители на другите класи.

Ала през лятото на 1127 г. отношенията между граф Гийом Клитон и фландърската буржоазия рязко се влошават, след като под натиска на дворянското си обкръжение той поставя под въпрос направените отстъпки. На 1 август, по време на панаира в Лил графът залавя един от своите крепостни, след което „буржоата от Лил грабнали оръжията и прогонили от града графа и неговите хора, като удряли придворните, хвърляли нормандците в рововете и ранили мнозина от тях“.^[11] В отговор графът блокира Лил и го принуждава да се откупи срещу 1400 сребърни марки, унижение, което гражданите никога не забравят… Създава се впечатление, че Гийом Клитон е решил да обуздае градовете въпреки първоначалните си обещания, тъй като на 17 септември иска от жителите на Брюге да му заплатят търговски налог, от който на 6 април тържествено се е отказал. Ала „той проявил към тях подобна неблагодарност само защото неговите предшественици били преотстъпили събирането на този налог на своите васали, така че рицарите роптаели срещу направената за тяхна сметка отстъпка на Брюге. Според тях дадената клетва не била валидна, защото никой не бил поискал мнението им“…^[12] В края на краищата колкото и богата да е Фландрия, тя се оказва костелив орех, в който протежето на Луи VI може да си счупи зъбите. Не след дълго се разгръща кампания в полза на друг братовчед на граф Шарл, Тиери Елзаски, на когото буржоазията от големите градове, като Гент, Брюге и Ипр, предлага подкрепата си, защото той дава гаранции за техните права. По този начин съпротивата срещу Клитон придобива антифренски и антикапетингски оттенък.

Тази съпротива обаче не е единодушна. Галбер и другите хронисти описват цяла една година, белязана от борби, понякога между рицари, „съпроводени с отвличания на коне и на оръженосци заедно с конете, с рицарски двубои и схватки“.^[13] От 4 до 10 юли 1128 г. Гийом Клитон подлага на обсада Осткамп в околностите на Брюге, като „в продължение на шест дни рицарите от двата лагера извършили много подвизи и много пъти влизали в двубои“.^[14] Накрая все пак рицарите на Гийом отблъсват пристигналото от Брюге подкрепление. На 21 юни между тях и войската на Тиери се разразява същинско сражение в два епизода: първоначално челният отряд на Гийом отстъпва, но втората линия се отбранява успешно, което променя коренно ситуацията и Тиери е обърнат в бягство, без обаче да бъде заловен или лишен от подкрепата на Всевишния и на фламандците… Следват грабителски набези, пазарлъци, „предателства“, които се отразяват твърде зле на търговията. Буржоата винаги могат да се затворят в градовете, но извън техните стени земите остават под контрола на рицарите, които системно ги опустошават. Граф Гийом, „потисник на буржоата“, не губи играта или по-скоро я губи случайно и окончателно на 27 юли 1128 г. заедно с живота си.

С идването на власт на Тиери Елзаски търговията е възобновена, но в същото време равновесието на силите между дворянство и буржоазия се запазва, без отминалата криза да внесе отчетлива промяна в ситуацията. Синът на Тиери, граф Филип (1168–1191 г.), не страда от излишен популизъм и няма никакво намерение да се смесва с тълпата от търговските улици на своите градове. Съмнявам се, че по примера на Гийом Клитон се е забавлявал с игрите на младежите от Сент Омер. Той е известен повече с участието си в турнири, с посвещението, което му отправя Кретиен дьо Троа в своята Повест за Граала, и като строител на замъка-дворец в Гент, седалище на бляскав рицарски двор. Бихме могли да си представим как, подобно на героите от романа, тези рицари отправят поглед към кипящия от деятелност град, който произвежда оръжията и труфилата, присъщи на възвишеното им битие.^[15] Твърде възможно е сред тях да се е промъкнал и някой натрапник, чиито предци или самият той са били министериали, но който е съумял да се издигне с по-голям успех от потомците на Ерембо.