Линда Барлоу
Ревност (35)

Тридесет и пета глава

Ани чу силно тропане на входната врата. Стресна се, да не би да е полицията.

— Не отваряй — прошепна Матю и я притисна по-силно.

Опитваха се да дремнат няколко часа преди да отидат при Паулина. Ала на нито един от двамата не му се удаваше.

Тропането престана; но само след минута иззвъня телефонът. Ани остави автоматичния секретар да приеме съобщението. Чуха гласа на Дарси:

— Знам, че си вкъщи, Ани. Моля те, обади се. Съжалявам, ако прекъсвам нещо, но трябва да говоря с теб. Спешно е!

Ани навлече хавлията и бързо отиде да отвори.

Дарси нахълта задъхана. Свлече се в първото попаднало й кресло и дори не показа изненада от вида на показалия се при вратата на спалнята Матю Карлайл — по джинси, но без риза.

— Дарси, какво е станало? Какво има?

Устните на Дарси трепереха.

— Ани, ти си винаги така разумна, толкова отговорна. Няма да се оставиш да те подведат емоциите, както става при мен. Имам нужда да ме увериш, че греша. Господи! Ще ми се пръсне главата!

— Дарси, за Бога…

— Става въпрос за Сам.

— Какво за Сам? — намеси се Матю. — Пострадал ли е? Да не е мъртъв?

Тя се изсмя диво.

— Мъртъв? Господи, не. Не е мъртъв. Той е убиецът!

Матю се вторачи в нея.

— През цялото време ни е подвеждал. Убеди всички какъв прекрасен човек е. — Хвърли кос поглед към Матю.

— Знам, приятел ти е и така нататък и едва ли ще ми повярвате… И аз не искам да повярвам, че Сам Броуди е убиец. Невъзможно звучи, но само така могат да се обяснят фактите.

Ани преглътна с усилие. Помисли си за Сам и Матю — стари приятели, единият с богато потекло, с всички преимущества, другият — от разбито семейство.

Единият дружелюбен и приветлив, със златисти коси и ангелска усмивка. Другият — стеснителен и затворен. Единият е точно такъв, какъвто изглеждаше. А другият? Да, нещата съвпадаха. Всичко, което премисли през последните двадесет и четири часа си идваше на място. Другият просто е убиец!

Седна до Дарси и взе треперещата й ръка.

— Вярвам ти — успокои я тя.

Хвърли поглед към Матю, който стоеше напрегнат и самовглъбен. Сети се за деня, когато съдебните заседатели всеки момент щяха да произнесат присъдата. Тогава Матю призова цялата си воля, за да запази хладнокръвие. Сега се бе стегнал по същия начин.

Ани протегна другата си ръка към него. Той не я пое. Тя поклати глава.

— Нали знаеш какво казва Шерлок Холмс? — „След като елиминираш всичко, което ти се струва невъзможно, останалото, колкото и неправдоподобно да изглежда, вероятно е истината.“

Матю кимна.

— Може да изглежда неправдоподобно Сам да е замесен, но не и невероятно. Докато ти беше във Вашингтон ме уверяваше, че Джузепе със сигурност е бил любовник на Франческа, бил ги видял заедно. Не го казал на процеса, за да не ти навреди.

— Лъгал е — отсече Дарси.

— И аз смятам така — продължи Ани. — Нямам представа защо не му вярвам, но е факт. По едно време се запитах колко добре всъщност познавам Сам Броуди. Оказа се, че нищо не знам за него.

— Инстинктите ти не те подвеждат, Ани — обади се Дарси. — Същото не важи за мен обаче. Според Барбара Рей Джузепе бил педераст.

Дарси набързо им предаде разговора между Сам и Барбара Рей.

— Никаква жена не е била с него цялата нощ, Ани. Знам, защото по онова време го преследвах. Без да искам, съм заспала в колата. Събудих се доста преди разсъмване и забелязах, че червеният мерцедес на мацката го няма. А сега, като се замисля, ми се струва, че и колата на Сам я нямаше. Изглежда Сам се е отървал от мацката, отишъл е до катедралата и е убил Джузепе. Аз просто съм спала и съм пропуснала да видя кога е излязъл.

— Но защо? — обади се Матю. — Какво печели Сам Броуди от смъртта на Джузепе?

— Ако става въпрос за измама при проекта, има доста какво да спечели — поясни Дарси. — Взема от собствениците пари за несвършена работа и за неизползвани материали. Така може да отклони десетки хиляди долари от проекта. Ами, направо стотици хиляди!

— Сам да краде пари от църква? — попита Матю със смразяващ тон.

— Сам да краде пари от теб — подметна Ани тихо. — Много от средствата за изграждането на катедралата дойдоха направо от субсидиите, които ти и Франческа така щедро раздавахте. А останалото е събрано благодарение на енергията и усилията й.

— Нали не загатваш, че Сам Броуди, най-добрият ми приятел, действа срещу мен?

Ани внимателно обмисли отговора си. Наистина ли загатваше това?

Да, по дяволите!

В това време Матю продължи:

— Отказвам да повярвам, че Сам ще се забърка в някаква сложна конспирация, включваща саботаж, заплахи и…

— … убийство? — довърши вместо него Ани. — Защо не? Не смятаха ли всички, че ти си в състояние да извършиш убийство?

 

 

Десет минути по-късно Матю продължаваше да спори. Ани прецени, че като го притиска, няма да постигне нищо. Реши да смени тактиката.

— Хайде да погледнем на ситуацията от друг ъгъл. Да предположим, че някой е искал да задигне пари от този проект. Как ще го постигне най-лесно?

— Ще лъже при материалите — обади се Дарси. — Ще използва по-евтини от предвидените в проекта.

— И никой няма да забележи? — упорстваше Матю. — Доста хора работят по изграждането на катедралата. Ако не се спазват стриктно плановете и указанията, все някой ще се усети.

— Можеш да промениш чертежите — възрази Дарси. — Ще ги измениш още в компютърния файл. Кой би се усъмнил? Всеки ще си мисли, че следват оригиналните планове.

— Всъщност, да — обади се Ани, схванала как може, да бъде извършена измамата. — Изготвяш друг комплект, на променените чертежи.

— Да. Правиш оригиналния проект, получаваш официалното одобрение, предаваш го на властите, за да получиш разрешение, а после го преработваш — обясни по-подробно Дарси. — Много чертежи са свързани с тази сграда. По дяволите, не забравяйте, че аз я проектирах. Ако получените от предприемача чертежи, по които той строи катедралата, и чертежите, представени на собственика и на градските власти, не са идентични, кой би забелязал?

— Никой ли няма да провери? — не отстъпваше Матю.

— Става въпрос за промяна на дребни технически подробности — уточни Дарси. — Такива подробности обаче са доста важни по същество. Но строителите са си получили чертежите, приемат, че са копие на оригинала и работят по тях.

— Ако архитектът и предприемачът се разбират — намеси се внимателно Ани, — става. Архитектът променя чертежите, за да намали разходите. Главният предприемач е наясно, че не работи по оригинала, но се е договорил с архитекта. Получават уговорените средства от собственика, но изразходват значително по-малко. После делят „спестеното“.

— При проект за двадесет милиона долара като този, всеки ще получи поне по два милиона — уточни Дарси.

Веждите на Матю се стрелнаха нагоре.

— Това вече е мотив за убийство.

— Ако е станало така — обади се Ани, — ще ни трябват доказателства.

— Какво по-голямо доказателство от едно сравняване на чертежите, представени на строителната инспекция и чертежите, по които работи Макенерней — възкликна Дарси.

— Опитах се да разгледам по-подробно оригиналните чертежи — намеси се Ани, — но Сам ме прекъсна. Разполагам обаче със собствено копие. — Отиде до бюрото и взе чертежите. Матю и Дарси ги разтвориха върху масичката.

— Едно такова копие е отишло в инспектората, за да се получи разрешение, така ли?

— Да — потвърди Ани.

— И също такова копие са получили и работниците? Сигурна ли си?

— Не съм сигурна. Просто предположих…

Тя все пак не е архитект. Смяташе, че гледа оригиналните чертежи.

„На това ли е разчитал Сам през цялото време?“

— Налага се да съпоставим оригиналните чертежи с копието на Макенерней — предложи Ани. — Но ако и той е в конспирацията…

— Надявам се оригиналните чертежи да са размножени от компютърната програма — обади се Матю.

Ани кимна.

— На кой компютър?

— На този в офиса.

— И къде е сега програмата?

— Не съм сигурна. Вероятно в компютърните ни файлове.

— Чакай да уточня — настоя Матю. Смятате, че първоначално размножения от компютъра проект за катедралата впоследствие е подменен от Сам. В такъв случай той трябва да е подменил първоначалния файл с променения и тогава го е изпратил на фирмата предприемач, която също участва в измамата. Вероятно става въпрос за самия Макенерней.

— Да — обади се Дарси. — Те обаче ще отричат.

— Но ако го е направил… Ако е променил оригиналния проект, не е ли възможно да открием някъде новия вариант? Очевидно има два файла.

— Ако открием два файла, това е доказателство за измама — заключи Ани. — Хайде да отидем в офиса да проверим.

— Искаш да кажеш да проникнем до компютъра на Сам? — изненада се Дарси. — С удоволствие, но той е маниак на тема сигурност. Кабинетът му ще е заключен, а компютърът му ще се включва с парола.

— Мога да проникна в кабинета му — настоя Ани тихо. — Независимо дали е отключен или заключен.

Дарси вдигна вежди.

— Нищо, че сме най-добрите приятелки — погледна я Ани лукаво, — не знаеш някои неща за мен.

— А аз — обади се Матю, — не съм добър, колкото съвременните тийнейджъри, но мога да вляза в защитен неправителствен персонален компютър. Нищо чудно вие да използвате програма, сътворена в „Пауърдим“.

Дарси се усмихна:

— Бях сигурна, че ще се окажете полезен с нещо, господин Милиардер, Цар на софтуера.

Матю поклати глава някак озадачено. Е, помисли си Ани, поне се пооживи и като че ли допуска идеята най-добрият му приятел все пак да е замесен в историята.

Матю срещна погледа й. Сякаш четеше, мислите й, защото попита:

— Наистина ли смяташ, че Сам е способен да извърши у подобно нещо?

— Не знам какво да мисля. Но при тази хипотеза, всичко си идва на мястото. — Застана зад гърба му и започна да го разтрива. Мускулите му бяха стегнати. — Ти го познаваш по-добре от мен, Матю. Нали е най-старият ти приятел?

— Нищо чудно да се окаже, че не го познавам чак толкова добре — призна той неохотно. — Сам и аз не се виждаме постоянно. През някои от годините се срещахме доста рядко. Познавах стария Сам. Не съм в курса на нещата как се е променил.

— Матю, защо съвместната ви компания… Защо се провали?

Обърна глава и я погледна озадачено. Прокара ръка през косите си и едва изрече:

— Представа нямам.

— Как така нямаш представа?

— Нямам. Не знам защо компанията се провали. Тръгна обещаващо. В онези години Сам бе в крак с бизнеса, а аз — техническият гений. Оставях много от подробностите на него. Ами! Всички подробности, свързани с деловите въпроси. А когато се провалихме, не се изненадах особено. Осемдесет процента от новите начинания се провалят, сочи статистиката. — Замисли се за момент. — Но сега като преценявам, нашата компания потръгна доста добре. Наистина — защо се провалихме? — Погледът му стана пуст. — По дяволите, Ани, започват да ме обземат мрачни предчувствия.

Тя започна да масажира раменете му още по-енергично. Дарси се надигна и изчезна. Ани я чу тихичко да се вмъква в банята.

Матю продължаваше да гледа с невиждащи очи, дълбоко вглъбен. Вече го познаваше достатъчно добре, за да знае, че обмисля нещо сериозно. „Затова мълчи“.

Върна се към действителността по-рано, отколкото предполагаше. Изражението му бе мрачно.

— Слушай, Ани. Нали понякога знаеш нещо на подсъзнателно ниво, но не и на съзнателно?

Тя кимна, а той продължи:

— В следващия миг сякаш ти просветва.

— Да, знам какво имаш предвид.

— Сам Броуди е дружелюбен добряк. Но не е само такъв. Като студент разкриваше и една друга страна. Съдеше околните, проявяваше жестокост. Често лъжеше, за да пъхне някоя жена в леглото си, а после им се подиграваше. Знаех го, дявол да ме вземе, но за удобство го забравих. Никога не съм си задавал въпроса: „Какво стана с по-непривлекателната страна от характера на Сам?“

Ани мълчеше. Разбираше, че той ще продължи.

— Има и друго, което вероятно не знаеш. Франческа е била негова любовница, преди да стане моя. Заряза го заради мен. Не се бях сещал за това от години — та ние бяхме хлапаци тогава, — но по онова време се чувствах доста гузен. Ако той е бил разстроен обаче, не го показа. Сякаш си каза: „Много важно!“ А и за Франческа не беше кой знае какво, защото никога не е била предан, верен човек.

— Мислиш, че му е пукало повече отколкото е показал?

— Възможно е. Умее да крие чувствата си. И е много горд. В онези дни той бе доминиращата фигура в нашите взаимоотношения. Макар да бяхме почти връстници, се смяташе за мой наставник. Считаше, че без него, вероятно още щях да се мотая в някой гараж.

— Това са глупости!

Той се усмихна.

— Не си съгласна, значи?

— Разбира се, че не съм.

— Не подценявам, стореното от Сам за мен. Много научих от него. Но ако трябва да съм честен, струва ми се и без него щях да науча каквото ми трябваше. Винаги съм бил доста решителен и наясно какво искам. Сега се сещам. Компанията ни фактически се издъни няколко месеца след като тръгнах с Франческа. Сам твърдеше, че никой не искал да инвестира в нас.

— Ами ако е имал намерение да прекъсне всякакви връзки с теб, Матю? Защо да не е излъгал за инвеститорите, да е саботирал компанията, за да ти отмъсти?

— Ако е постъпил така, вероятно после е съжалявал. Като мой партньор щеше вече да е милиардер.

Погледна към нея.

„Като мой партньор щеше вече да е милиардер.“

— Това е причината! — тихо натърти тя. — Точно тази. Направил е огромна грешка и оттогава съжалява. Затова те мрази, Матю.

Той зарови лице в дланите си.