Аманда Куик
Излъжи ме нежно (41)

Четиридесет и първа глава

Времето беше топло. Свежият ветрец бе прогонил обичайната мъгла. Разходката в парка щеше да е доста приятна, помисли си Конкордия, ако момичетата не бяха повдигнали въпроса за връзката й с Амброуз.

— Кога ще помолите господин Уелс да се ожени за вас? — попита Фийби на път за къщата. Тя дръпна каишката на Данте, за да се махне от едно дърво, което бе привлякло вниманието му. — Ако бях на ваше място, нямаше да чакам прекалено дълго. Може да се появи някоя друга и да ви го отмъкне.

— Не съм убедена, че това би могло да се случи — отвърна Конкордия. — Както ти и Хана отбелязахте още в странноприемницата, господин Уелс не е първа младост. Сами виждате, че досега не се е появила друга жена, която да го заведе до олтара. По всяка вероятност няма никаква заплаха, що се отнася до това.

— Шегувате се с нас, госпожице Глейд — каза Теодора. — Много добре знаете, че господин Уелс е точно на подходящата възраст за вас.

— Така ли мислиш? — попита тя. — Един по-млад мъж би бил по-подходящ.

— Но е много малко вероятно да намерите по-млад мъж — рече Едуина. — Не и на вашата възраст.

— Благодаря ти, че ми напомни, че вече съм стара, Едуина.

— Може би трябва да подадете букет цветя на господин Уелс, госпожице Глейд — предложи Теодора. — Това би било много романтичен жест.

Едуина нагласи каишката на Беатрис.

— Жените не подаряват цветя на мъжете. Обикновено не — отстъпи Теодора. — Но Уелс не е като останалите джентълмени.

— Не — призна Конкордия, качвайки се по стълбата на къщата. — Изобщо не е като другите мъже.

„Той е мъжът, когото обичам. Това го прави уникален. И какво, по дяволите, ще правя?“

Госпожа Оутс отвори вратата и им се усмихна.

— Разходката на чист въздух ви се е отразила добре. Предполагам, че ще искате чай с торта.

— Благодаря, госпожо Оутс. — Конкордия свали ръкавиците си. — Хана слезе ли?

— Все още си почива. — Госпожа Оутс затвори вратата зад момичетата и кучетата.

— Господин Стоунър у дома ли е? — попита Фийби. — Обеща да ни разкаже за някои от старинните предмети, които е събирал по време на пътуванията си.

— Господин Стоунър и господин Уелс излязоха веднага след вас — отвърна госпожа Оутс. — Казаха, че щели да изясняват някои неща. Защо не отидете в библиотеката? Ще заръчам на Нан да ви донесе чай и нещо за хапване.

Конкордия тръгна към стълбището.

— Първо ще отида да видя как е Хана. Не й е присъщо да лежи през деня. Ще дойда при вас в библиотеката след няколко минути.

Тя бързо се качи по стълбите. Тревогата й се засилваше с всяка крачка. Хана бе чувствително и плахо момиче, но по принцип здравето й бе отлично. Може би събитията от последните няколко дена се бяха отразили на нервите й.

Вратата на стаята й беше затворена. Конкордия почука лекичко.

— Хана? Добре ли си, скъпа?

Не получи отговор. Завъртя топката на бравата и отвори вратата.

Хана не беше вътре, беше излязла. Върху безупречно оправеното легло имаше оставена бележка:

„Скъпа госпожице Глейд,

Моля ви, не се притеснявайте за мен. Ще се върна навреме за чая. Знам, че вие с господин Уелс няма да одобрите това, но отивам в девическия пансион «Уинслоу».

Ученичките излизат, за да се разходят на двора само по двайсет минути три пъти на ден. Има малка дупка в оградата, която живият плет скрива. Надявам се да мога да я използвам, за да привлека вниманието на приятелката ми Джоан. Трябва да знае, че съм добре. Сигурно много се тревожи за мен.

Искрено ваша, Хана“

Конкордия погледна госпожа Оутс, Фийби, Едуина и Теодора, които се бяха качили след нея и сега стояха на прага на стаята.

— Това е ужасно. Тя няма никакви пари у себе си. Сигурно е тръгнала пеша. Цяло чудо ще е, ако не се е изгубила.

Фийби прехапа устни и погледна Едуина и Теодора, преди да се обърне отново към Конкордия.

— Мисля, че е имала достатъчно пари, за да си наеме файтон, госпожице Глейд — рече тя.

— Какво искаш да кажеш? — попита Конкордия.

— Снощи господин Стоунър ни показа как да отворим някои от тайните чекмеджета в стария скрин в библиотеката — обясни Едуина. — В едно от тях открихме банкноти и монети. Господин Стоунър каза, че можем да ги задържим.

— Тях заложихме, когато господин Стоунър ни демонстрираше теорията на вероятностите — добави Теодора. — Хана спечели доста голяма сума, преди вие с господин Уелс да се приберете.

Едуина изглеждаше направо ужасена.

— Ако госпожица Прат открие Хана да се опитва да говори с Джоан, ще я затвори в мазето.

— Не бихме могли да направим нищо друго, освен да чакаме и да се надяваме Хана бързо да се върне — тъжно каза Фийби.

Конкордия стана.

— Не мога да оставя нещата на случайността. Отивам в училището. Когато се върнат господин Уелс и господин Стоунър, кажете им какво се е случило.