Аманда Куик
Излъжи ме нежно (34)

Тридесет и четвърта глава

Амброуз трябваше вече да се е върнал. Конкордия потръпна и се загърна по-плътно с пелерината си. Сигурно се бе случило нещо лошо. Беше толкова уверена в това, както никога досега в живота си.

Бързо стана и скочи на улицата.

— Сега пък къде тръгнахте? — попита кочияшът и я погледна разтревожен. — Господинът ми заръча да ви наглеждам.

— Мисля, че той се намира в голяма опасност. Някой може да се опита да го убие. Трябва да отида при него. Ще ми помогнете ли, моля?

— Да го убие ли? — Думите й го стреснаха и той откачи юздите. — Никой не ми каза, че ще се забъркам в такива неприятности.

— Почакайте, моля ви. Имам нужда от помощта ви.

— Платихте ми доста щедро, но не достатъчно, за да ме накарате да се замесвам с убийство.

Кочияшът дръпна юздите. Конят тръгна напред.

— Поне извикайте полиция — помоли му се Конкордия.

Кочияшът не й отговори. Беше прекалено зает да размахва камшика си, принуждавайки коня да препуска в галоп.

Само след секунди тя се оказа съвсем сама на улицата.

Затича се към входа на баните.