Рой Лебо
Градът на пистолетите (10)

Глава десета

Тя се плъзна в ръцете на Лейси — бяла, гладка и сладка като крем от бита сметана. Беше твърда и стегната, със здрави мускули по ръцете, бедрата и задника, но по гърдите и корема бе мека и гладка. Той я обърна върху една от възглавниците, така че лицето й беше напълно осветено от луната, надничаща през прозореца. Сините й очи бяха станали черни като нощта.

— Какво ще правиш с мен? — прошепна му тя.

Лейси събра пълните й едри гърди, като ги стискаше лекичко, и наведе глава, за да засмуче зърната им. Тя въздъхна, затвори очи и разтърси глава по възглавниците. Русата й коса се спускаше на дълги къдрави кичури през бялата шия.

Лейси се нахвърли отгоре й и започна да я хапе, както изгладнял кон би се нахвърлил на тучна ливада. Устата му се спускаше от гърдите към извивката на ребрата, после до блестящата, мека кожа на корема й. Той прокара зъби по нежната кожа, после завъртя език в пъпа.

— Ооо… — изстена тя и той усети как ръцете й се вплитат в косата му.

Лейси отхвърли всички завивки, пресегна ръце надолу, хвана я зад колената и леко натисна, сгъвайки краката й нагоре, докато коленете почти опряха в гърдите й.

Сега всичко бе изложено безпрепятствено пред очите му — отворът със златистите туфи косми, здравите, закръглени задни половинки. И тогава той се нахвърли и зарови уста в нея.

Нахвърли й се, сякаш умираше от глад. Ближеше и хапеше, отваряше я, опознаваше с езика си всяка влажна и блестяща гънка плът. Неповторима, горчива сладост.

— О, господи! Наистина си много лош!

Лейси приложи всичките си стари сутеньорски похвати, силно и дълбоко желаейки, както винаги бе желал, да я промени, да я направи по-различна от каквато беше, когато я заведе в леглото. Езикът му неуморно работеше, разтваряше я все по-широко и по-широко и се впусна настървено в цепнатината между задните й части.

— О… о! — Тя се надигна срещу главата му, гладките силни бедра се мятаха в неистово желание да го заковат между себе си. Той вкара езика си в нея, проучвайки с връхчето му влажните й дълбини. Натисна здраво, почти грубо и започна да я дразни, като завърташе лице от една на друга страна.

Тя издаде едно приглушено стенание и внезапно се опита да се отдръпне от него, да се откъсне от това, което правеше с нея.

Но Лейси я държеше здраво. Зарови пръсти дълбоко в бедрата й и я задържа притисната до устата си. Държеше я прикована към леглото, сякаш искаше да я убие.

Тя риташе и се огъваше под него, докато той я ближеше и смучеше жадно. Изгладнял мъж на френска вечеря.

— Ооо… недей! — Тя се съпротивлява още няколко мига. — Ооо… ох, ох! — Тя извика и той усети как мускулите на закръглените й бедра се напрягат. Притисна силно влажната си цепнатина към лицето му, като не спираше да се повдига бурно към него. Почувства я как се отваря под езика му все по-широка, по-влажна, по-жадна. Усещаше соления й вкус и как става все по-хлъзгава и набъбнала под изкусните му ласки. Сочна, хлъзгава и стегната. Влажна и бухнала от назряващото освобождение.

— Майчице! — Лейси усети как тя бавно се отпуска под него. — О, майчице… ти си голяма работа…

Беше толкова твърд, че го болеше.

Плъзна се върху нея и тя го прегърна силно, усещайки твърдия му член.

— Не, не… не веднага. Няма да мога.

— Знам — каза Лейси, като редуваше нежни ухапвания и целувки по възглавничката на ухото й.

Силки извърна глава, за да го целуне по устата, и се взря в него с лунно черните си очи. Изкикоти се.

— Ти ме обработи по-добре дори от момиче — каза тя. — Откъде знаеш толкова много за жените?

— Аз бях в този занаят известно време.

— О, божичко, трябваше да се досетя! — Протегна ръка, за да поглади бедрата си. — Причини ми болка — да ме държиш толкова здраво. — Отново се изкиска. — Имах чувството, че ще ме погълнеш там долу. Че ще ми отхапеш… знаеш кое!

— Може би ще го направя следващия път — рече Лейси провлечено.

— Вие, сводниците, всичките сте еднакви — каза тя. — Стискате горкото момиче, докато го заболи. — Тя вдигна ръце към Лейси и го привлече към себе си, за да я целуне. После въздъхна и се настани удобно в прегръдката му. — Но вече не си в играта, така ли?

— Не, не съм от доста отдавна.

— А, разбирам… Аз самата бих искала да се откажа, ако не беше заради парите и чукането. — Тя започна да се смее и Лейси се присъедини към нея.

— Това е, което те задържа, нали?

— Ако не бяха парите и чукането, щях да съм се изпарила, преди да ти мигне окото. — Тя отново започна да се смее, а гърдите й се люлееха и зъбите й блестяха на лунната светлина. Силки го прегърна и попита: — А ти защо се отказа, сладур? Нещо по-добро ли намери?

Нещо по-добро… По-скоро намери нещо, което да върши по-добре. Да вади пистолет и да убива по-добре, отколкото мнозина други. Това беше по-доброто. Един мъж може да държи публичен дом, даже два, и да бъде известен с твърдостта и непоколебимостта си, когато някой младок с жълто по устата се опита да му открадне бизнеса. Но да убие двама души в престрелка, а после още трима, преди да е изтекла годината? Малко прекалено множко, дори за място като Форт Смит. В подобна ситуация всеки разумен млад човек разпродава недвижимите си имущества и се изпарява яко дим.

И никога вече не спира да бяга от града, по един или друг начин.

Дори все още бяга от града, може би…

— Харесвам новите неща. — Той галеше момичето по гладкия корем. — Не обичам да се застоявам на едно място.

— Дори и ако единствената ти работа е да си броиш паричките?

— Дори и заради това — не.

— Мъжете са глупаци — обобщи Силки, спусна ръка надолу между бедрата му и обгърна с пръсти коравия му член. — Кажи ми какво да правя? — попита тя.

— Сложи го в устата си — каза Лейси. — Да видим можеш ли да изсмучеш малко сок.

Тя се обърна на ръце и колене и го пое в ръцете си.

Беше болезнено набъбнал и твърд.

— Боли ли те? — попита тя и го поглади нежно, като леко го постискваше. Лейси дочу ускореното й дишане. После тя наведе глава и той усети хладната влага на езика й, когато тя гушна и пое главичката на члена му.

— Определено нещо вече се показва — каза тя и се наведе, за да го близне отново. После положи устните си и започна да го смуче.

Изведнъж тя спря, пое си дъх и се сниши над него. Започна да го ближе като изгладняла котка паничка мляко. Прокарваше език от край докрай, по цялата му дължина и той усещаше как нощният въздух охлажда влажните следи от движенията й. Тя наведе още глава и се потърка в топките му, като издишваше силно през нос, докато го смучеше и захапваше.

Лейси усети удоволствието да го завладява с неудържим прилив.

Протегна ръка, за да прокара пръсти през косата й, стисна я леко и я задържа.

— Друг път ще го направим по този начин — каза й той. — Сега искам да свърша в теб.

Тя отново се излегна на ръце и колене, зарови глава във възглавниците, а заобленият й бял задник се издигна нагоре.

Лейси можеше да я усети сега, топлото й, солено ухание. Изправи се зад нея, повдигна бедрата й и ги раздалечи. После прокара ръката си между тях и момичето изстена, докато той я докосваше. Гореща, хлъзгава влага с разрошени овлажнени къдрици наоколо. Вкара палеца си в нея. Влагата запя.

Той хвана напращелия член в ръката си и отърка върха му на входа й, усещайки горещината, твърдите влажни кичури, после горещия отвор отново. Затърка главата на члена си нагоре и надолу по протежение на зовящата го пещера и усещаше как задникът й се притиска в него, стопявайки дистанцията помежду им до минимум.

Опря главата на входа, тъкмо на ръба му.

После бавно го плъзна навътре с цялата му дължина.

За курва беше стегната. Стегната, сочна и хлъзгава. И топла като домашна пещ. Изглеждаше, сякаш ще прониква в нея цяла вечност.

Тя изпъшка във възглавниците и той натисна здраво задните й части, като се наслаждаваше на гладките здрави кълба, триещи се в него, на пламенния, засмукващ захват на женствеността й, която го държеше ревниво вътре в себе си.

После той бавно се отдръпна назад, вперил поглед надолу, в члена си, окъпан и блестящ от соковете й, като постепенно се изтегляше от влажната сянка на утробата й.

Когато почти беше излязъл от нея, тя се помръдна, за да го задържи, стенеща заглушено в завивките. Лейси я сграбчи с една ръка за врата, плъзна другата отпред, за да хване зърната на гърдите й, и започна да я чука.

Взе си своето, без да престава да бъде нежен с нея.

Вкарваше члена си с цялата му дължина и всеки път усещаше с главичката хлъзгавото докосване до утробата й. Навън и навътре. Отново и отново. Момичето пъшкаше насечено, здраво стиснало ръце в юмруци до главата си.

Лейси се задвижи малко по-твърдо и малко по-бързо.

Задникът й не спираше да се движи, удряйки се в него при всяко пронизване.

Той изви гръб и грубо влезе в нея. Заби се до дъно и усети прилива на насладата да се разлива като вълна в корема му.

— О, господи! — Лейси прехапа устни.

Момичето под него вече се гърчеше, твърдият бял задник се мяташе неистово, прикован от влажния стълб на члена му. Тя изскимтя внезапно и потрепери цялата, изопнала гърба си в съвършена дъга. После едва доловимо прошепна „мамичко“ и Лейси бе връхлетян от собствения си бурен оргазъм. Той изстена дрезгаво, усетил как силите и енергията се отцеждат от него в нея. Удоволствието, което изпита, бе толкова силно, че чак го болеше. Падна върху нея, като я притискаше до себе си, докато членът му беснееше в нея. Усещаше я колко е набъбнала, гореща и навлажнена от собственото й удоволствие.

После той се извъртя на една страна, като все още я държеше и прегръщаше, а гърдите й изпълваха шепите му.

Полежаха малко така, осветени от лунната светлина, процеждаща се от високия прозорец, а хладният нощен бриз галеше кожата им. Лейси зарови лице в косата й, за да вдъхне сладкото й ухание. Ухание на сапун, парфюм и момиче.

Не можеше да се сети за много пъти, когато се бе чувствал по-добре отсега…

Усети как мускулите му губят напрегнатостта си и се отпускат. Лежеше, напълно задоволен, и се радваше на гладкото й, меко и закръглено тяло в ръцете си.

След малко тя се обърна към него, сгуши се в ръцете му, а той се пресегна за завивките и покри и двамата. Далече в прерията, на мили от града, един койот виеше срещу луната и тънкият му, жален вой отекваше слабо из околността.

Един ранобуден петел му отговори от някакъв заден двор, приветствайки наближаването на утрото.

Рядко е било по-добре…

Лейси заспа. Сънува планини и един сив кон.

 

 

Събуди се, когато обедното слънце го погъделичка през прозореца. Другата страна на леглото беше празна — момичето си бе отишло, без да го усети.

Той се прозя и се протегна под фините гладки чаршафи, после пак се отпусна и се нагласи удобно върху мекия дюшек.

От дълго време не се бе чувствал така добре. Не просто нахранен, отпочинал и начукан, просто се чувстваше истински доволен от това, че е жив. По-добре, отколкото през цялото време, откакто бе напуснал Айдахо.

По-добре от момента, когато бе оставил едно разплакано момиче, проснато върху пода на една конюшня. Чувстваше се достатъчно добре, за да поразмисли върху идеята да открадне сивия кон на адвоката. Беше го сънувал този великолепен жребец. Всеки индианец би могъл да каже какво означава това. Означаваше, че ще имаш този кон. Ако имаш смелостта да си го откраднеш.

И, по дяволите, ако той не можеше да го направи! Макар че досега не беше крал коне. Истински срам, ако не попълни този пропуск сега. Истински срам ще бъде да се отправи към Мексико на някакво изнемощяло краварско пони. А това беше горе-долу всичко, което можеше да си позволи да купи, защото след тази сладостна нощ с гореща баня, вкусна вечеря и… Силки му бяха останали само осемдесет и седем долара.

С осемдесет и седем долара би могъл да си купи говежда пастърма, още една кутия патрони 45-и калибър, малко брашно и сол, няколко консерви от домати и от праскови и някое престаряло и отрудено краварско конче. А ако възнамеряваше да ходи към Сонора, за да види отново стария Дон, добрият кон беше просто безусловна необходимост. Мексиканците пет пари не даваха за облеклото на мъжа, но те моментално го причисляваха към неудачниците, ако конят му не струваше.

Щеше да изглежда, че отива при дона като човек, нуждаещ се от услуга или дори нуждаещ се от работа. Вместо да изглежда като свободен пистолеро, яздещ чистокръвен кон, който не би имал нищо против, може би, да направи някоя услуга на стария дон заради добрите стари времена.

По дяволите, ако не се самонавиваше в момента. Само това оставаше — да свърши обесен на първото дърво от няколко недодялани селяндури заради конекрадство. Холидей щеше да стане от гроба си и да се пукне от смях.

На вратата се почука.

Лейси се дръпна по-близо до таблата, където бе увесил колта си, и извика:

— Влез!

Силки, фермерското момиче, влезе, като побутваше с крак вратата, с огромен поднос за закуска в ръце. Пак беше боса, носеше червена домашна роба на жълти цветя. Тази сутрин съвсем приличаше на фермерска щерка с русите си коси, сплетени на плитчици и навити около главата, и с кръглото си приятно личице, свежо и сияйно.

— Хем енд егс — обяви тя, и затвори вратата с лакът. — А също и пържени картофки.

— Можеше да изядеш моите, сладурче — каза Лейси и се върна в леглото.

— Аз вече закусвах. Старата кобра се грижеше за Уилям. Той е болен. — Тя подаде подноса на Лейси, покатери се на леглото до него и придърпа наполовина подноса в скута си. — Това е моята страна. Аз ще хапна само три яйца.

— И на мен ми се стори снощи, че чернокожият изглежда зле. — Лейси отхапа парче шунка. Силки му бе сервирала около фунт месо, четири яйца и цяла грамада пържени картофи. — Какво му е?

— Мис Мейнард казва, че е малария. Хванал я е в Луизиана много отдавна. — Силки преглътна и си набоде ново парченце. Когато и то замина, тя хвърли поглед към Лейси и му рече: — Долу говорят, че си истински лошо момче. Добре известно, при това.

Лейси бавно обърна глава и се взря в нея, а очите му сякаш се бяха напълнили с лед.

— Какво има? — попита момичето. Лицето й пребледня. — Какво е станало?