Луси Гордън
Нежност и ярост (12)

Единадесета глава

Люк се стресна и се събуди облян в пот. Беше пет сутринта, но той бе сигурен, че повече няма да мигне. През двата месеца от срещата с Ив всички нощи си приличаха. Болката не го напускаше нито за миг. Почти не спеше. До късно преглеждаше книжата си, дълго лежеше буден, забил поглед в тавана, после изтощен се унасяше в неспокоен сън, който винаги свършваше призори.

Все още спеше в стаята на Тайлър. Студенината и суровостта, които царяха тук, отговаряха изцяло на настроението му. И старият сигурно се е чувствал точно така — озлобен, самотен и никому ненужен.

Люк светна лампата и приближи масивното бюро, където стояха папките му. Извади една и седна. Беше невъзможно да се съсредоточи. Буквите плуваха пред очите му и той вдигна глава. Погледът му неволно попадна на нескопосаната дърворезба по ръба на бюрото. След известно време осъзна, че се взира във вдлъбнатините, без изобщо да ги вижда.

Той премигна и ги докосна с ръка. Най-неочаквано пръстите му хлътнаха в някакъв улей и несъзнателно издърпаха миниатюрно плоско чекмедженце. Обзе го детинско вълнение. Вътре имаше голям кафяв плик. Не можеше да повярва на очите си.

Отвътре изпадна снимка на жена, седнала върху каменна стена. Вятърът развяваше необуздано косата й и тя се смееше на човека зад фотоапарата. Люк никога не бе срещал тази жена, но я бе виждал на десетината снимки у Меган. Това бе майка му.

В кафявия плик имаше и два по-малки бели плика. Единият бе отворен. В него имаше кичур червеникава коса, също като онзи у Меган, който като малък толкова често съзерцаваше.

Люк се взираше в находката си и не знаеше какво точно да мисли. Защо Тайлър бе пазил тъй ревниво тези реликви?

Погледна другия плик. Избелели от времето букви бяха изписали името на Хелън и няколко адреса, които бяха задраскани, освен този на Драмънд Лий на гърба. Писмото я е следвало из пет селища, докато накрая е било върнато на подателя.

Люк го разкъса с разтреперани пръсти и прочете изповедта на баща му към майка му — изповед, така и недостигнала очите й.

„Знам, че характерът ми е тежък, може би дори съм лош. И сигурно съм дори по-лош, отколкото си представям, след като отхвърлих теб — единственото красиво нещо в живота ми. Трудно ми е да призная, че съм влюбен, а ти така покори сърцето ми, че ме обзе страх. Но загубя ли те, за мен спасение няма. Скъпа моя, животът ми е тъй празен… Трябваше да мине прекалено много време, за да го разбера. Кажи, че не е твърде късно!“

Ала признанието е дошло твърде късно. Хелън не е узнала за писмото, а сърцето на Тайлър е било сковано в още по-дебела и непроницаема броня. Колко различно е протекъл животът на трима души заради едно закъсняло писмо…

Люк отново надникна в плика с кичура и този път забеляза, че към него е прикрепено малко листче с няколко нахвърляни думи:

„Петнайсети април, «Сейнт Кетринс», Лондон.

Твърде късно. Детето я е убило. А трябваше то да умре.“

Люк се бе родил в болницата „Сейнт Кетринс“ в Лондон на четиринайсети април. Тайлър бе успял да открие майка му, но е закъснял с един ден и отчаянието му се е превърнало в ненавист към сина.

Люк отпусна глава върху ръцете си. Сега вече много добре знаеше какво е изпитвал Тайлър. Сам беше станал Тайлър. Ив бе прозряла това и бе избягала.

 

 

Сандърс започна направо по същество. Сложи папката си върху бюрото на Люк и заяви:

— Разполагам с това, което ви е необходимо. Данните тук ще са достатъчни да изпратите Пери в затвора или да го изплашите до смърт. Внедрих една моя сътрудничка в офиса му. Отново е злоупотребявал с парите на клиентите, но пазарът за пореден път се е обърнал срещу него.

Люк прелисти документите и кимна удовлетворено.

— Добре свършено.

— Има и още нещо. Той бил неестествено весел, като се има предвид положението му. Може и нищо да не означава, но знае ли човек…

Люк веднага отиде в апартамента си в Лондон да проучи материалите. Нямаше и съмнение. Съвсем скоро Пери щеше да се озове в затвора. Зачуди се на какво ли може да се дължи странното му настроение. Луд ли е или продължава да си мисли, че Ив има още нещо за продан? Въпросът не търпеше отлагане.

Той вдигна телефона и набра номера на Пери.

— Добре, че си там — започна направо. — Искам да говоря с теб. Идвам след половин час.

Затвори, без изобщо да дочака отговор.

Пери му отвори със загадъчна усмивка на котарак, приготвил най-весели изненади за уловеното мишле.

— Заповядайте — измърка той. — Радвам се, че се обадихте, тъкмо се канех да ви звъня. Имам нужда от вас.

Люк огледа претенциозната обстановка — толкова изтънчена, че го караше да се чувства не на място. Но почти цял живот чакаше този миг и нищо не бе в състояние да развали удоволствието.

— Не можеш да си представиш колко много грешиш, ако си мислиш, че съм дошъл, защото имаш нужда от мен.

— Нищо подобно не си мисля — отвърна апатично Пери, — сигурен съм, че сте запланували да ми създадете неприятности, но много скоро ще се откажете.

— Неприятности е твърде меко казано. Отиваш в затвора, където ти е мястото.

— Боже мой, колко сте жесток. Как се разтреперих! — Победоносната усмивка не слизаше от лицето му. — Но нещо ми подсказва, че няма да се стигне чак дотам.

— Няма да е зле да свикваш вече с тази мисъл. Разполагам с неоспорими доказателства и този път дори и Ив няма да може да те измъкне.

— А, да, милата Ив. Как е тя? Не съм я виждал напоследък.

— Откакто си продаде диамантите, нещо не проявяваш интерес към нея, а?

Пери вдигна рамене.

— Чух, че живеела в мизерия. Не бих могъл да го понеса!

— Може би мизерията нямаше да е толкова страшна, ако й беше върнал поне част от парите.

Пери се изкиска и Люк потръпна.

— Не сме имали такава уговорка. А и щом твърдите, че сте толкова наясно с моите финанси, отлично знаете, че съм без пукната пара. Мислех си да се обърна за помощ към вас.

— Напразно си разчитал на „роднинската ни връзка“.

— Не на нея, разбира се. Имам си друг начин да осигуря вашето участие.

Люк го изгледа с подозрение. Превзетата самоувереност на Пери започваше да го изнервя.

— И какво, по дяволите, означава това?

— Сега сме си сами и няма смисъл да играем игрички. — Изведнъж лицето му се изкриви от злоба. — Жалко, че онези не те довършиха още тогава. Ив беше моя. Тайлър ми я бе обещал. Ти нямаше право дори и да мечтаеш за нея. Нито тогава, нито сега. Ти си прост работник и нищо друго. Всичко, което имаш, е постигнато с парите на Тайлър.

— Във всеки случай, доказал съм, че се оправям с парите по-добре от теб.

— Значи имам късмет, защото сега ще ми платиш за всичко. Открил си, че не мога да възстановя парите на клиентите. И какво от това? Аз сам щях да ти го кажа. Нужен ми е половин милион и няма да е зле да побързаш.

— А представи си, че предпочета другия вариант? Ще си стоя настрана и ще се наслаждавам как гниеш в затвора…

— Тогава ще се наслаждаваш и на това как Ив гние заедно с мен. Като партньори двамата ни очаква една и съща участ.

— Не може Ив да ти е партньор! — заплашително отсече Люк.

— Да, ама е. Малко след сватбата дойде да подпише няколко формуляра. Трябваше да прикрием парите от бижутата. За щастие, тя доста бързаше и не забеляза, че един от документите я прави мой съдружник. Милата Ив! Винаги си е била лековерна.

— Жалък мръсник! — изскърца със зъби Люк. — Тя ти даде и последното си пени, а ти й се отплащаш по този начин.

— Уви, налагаше се — безразлично отвърна Пери. — Имам нужда от пари и сега, и в бъдеще, а ти сам казваш, че тя не притежава вече нищо. Значи оставаш ти.

Люк направи отчаян опит да блъфира.

— Сметката ти обаче е излязла без кръчмаря. С Ив се разделихме и изобщо не ме интересува какво става с нея.

Пери сви рамене и отново се усмихна.

— Ами тогава какво чакаш? Имаш доказателства. Изпрати ни в затвора. Как ли ще й стоят затворническите дрехи? Все ми се струва, че няма да й харесат. Всъщност доста от нещата, които ще й се случат зад решетките, няма да са по вкуса й.

Юмрукът на Люк се стовари изневиделица върху челюстта му и Пери политна към стената. Преди да си поеме въздух, последва нов удар, и още един, и още един. Търкулна се на земята с избити зъби. Устата му беше пълна с кръв, а на лицето му бе изписан смъртен ужас. Ръцете на Люк инстинктивно се сключиха около врата му.

— Трябва да се отърва от теб сега. Веднага! — прошепна със стаена ярост и Пери направи отчаян опит да каже нещо. — Не се тревожи, няма да го направя. Трябваш ми жив, за да ми дадеш документа с нейния подпис. — В гърлото на Пери отново заклокочи някакъв звук. — О, ще го направиш… Хайде, отивай да го донесеш!

Той отпусна ръце и жертвата му се търколи на пода, като се хвана за гърлото.

— Ще ти го върна тъпкано — изфъфли безпомощно, но щом видя изражението на Люк се сви и се разпищя: — Не ме докосвай!

— Донеси документа!

— Не е тук. Държа го в сейф, в офиса. Отваря се с два ключа, другият е у адвоката ми.

— Добре, значи утре ще го отключите и ще ми дадеш документа. Ако съм доволен, ще ти платя и ще се измъкнеш и този път. Но ако се опиташ да се направиш на хитър, хубаво запомни — ще изведа жена си от обсега на британските закони, ще предоставя доказателствата си в полицията и ще те гледам как се пържиш.

— Това е престъпление. Това ще бъде края ти.

— Може би. А може и да не е. Все някак ще изплувам. Единственото, което означава нещо за мен… — Люк се овладя. Пери бе последният човек, с когото би споделил, че нито парите, нито властта, нито отмъщението, нито животът дори, имат някакво значение, стига Ив да е в безопасност. — Ще го направя. Ясен ли съм?

Пери кимна и бавно се надигна. Очите му бяха втренчени в Люк. Изведнъж се присвиха и той запокити срещу врага си тежък кристален пепелник. Люк го видя тъкмо навреме, наведе се и удари Пери. Той се строполи в ъгъла, разперен като марионетка с горящи от ненавист очи.

— Това трябваше да направя още преди много, много години — подхвърли Люк и излезе, без да се обръща.