Лий Голдбърг
Г-н Монк отива на Хаваите (21)

20.
Г-н Монк прави услуга

След като разследването на убийството на Хелън Грубър вече беше останало зад гърба ни, нищо не можеше да ми попречи да се наслаждавам на всичко, което островът можеше да предложи. Облякох си бански, взех една хавлиена кърпа и пътеводителя си за Кауаи, и се отправих към плажа, сбогувайки се набързо с Монк и Кеалоха, когато бързо се измъкнах през вратата.

Отидох до малката дървена къщичка, предлагаща списък на развлеченията на острова и съответната необходима за тях екипировка, за да взема под наем комплект за гмуркане и да купя херметична найлонова торбичка с храна за риби. Докато бях там, направих резервации за двама ни с Монк за посещение на вечерната неделна хавайска дискотека на курорта.

Най-подходящото място за гмуркане с шнорхел, или поне така ме уведомяваше пътеводителят, беше уединено скалисто заливче точно отвъд територията на курорта и точно пред руините на комплекс от апартаменти, разрушен до основи от урагана Иники.

Комплексът от апартаменти беше разположен във формата на подкова. Вътрешният двор в средата беше обрасъл с плевели, високи колкото дървета, а пресушеният басейн — пълен с пясък, ръждясали шезлонги и огромни късове цимент. Гледащите към океана жилищни крила бяха напълно оголени: беше останал само железният скелет.

Мъничкият плаж пред руините беше пуст, прекалено претъпкан с черни пънове и циментови блокове, за да бъде подходящ за събиране на тен. Водата в заливчето беше плитка и спокойна и пълна с вулканични скали, образуващи многобройни кътчета и пролуки, из които да се стрелкат тропическите риби.

Сложих си екипировката за гмуркане и навлязох заднишком в морето, докато се потопих почти до гърдите. Водата беше топла и съвършено прозрачна. Виждах безброй пъстроцветни риби. Гмурнах се и заплувах към морето.

След това изгубих представа за времето. Сякаш плувах в аквариума в чакалнята на зъболекарския кабинет, където ходеше дъщеря ми. Почти очаквах да завия зад следващата скала и да видя огромното лице на някое хлапе със скоби на зъбите да се взира в мен, притиснало нос към стъклото.

Всичко, което трябваше да направя, беше да хвърля няколко късчета храна, и се оказах заобиколена от появили се сякаш от нищото риби, които гъделичкаха кожата ми и притискаха муцуни в маската ми.

Не мислех за нищо, умът ми беше напълно празен, докато се носех по водата, разпръсквах храна и се възхищавах на ярко оцветените риби, една след друга.

В известен смисъл се чувствах така, сякаш се намирах в изолирана камера. Бяхме само аз и рибите и лекото течение. Намирах се в дълбоко отпуснато състояние на подводен транс, което бе нарушено едва когато подхвърлих малко храна и една змиорка се изстреля от скалите и се заби право в лицето ми, като механична играчка, изскачаща от кутия, когато натиснеш копчето.

Изпищях и рязко се изправих, мъчейки се да намеря опора за краката си, като нагълтах вода и одрасках левия си крак в острата като бръснач повърхност на една вулканична скала.

Едва когато вече стоях там, кашляща и окървавена, с килната настрани маска, осъзнах, че се намирам в дълбока само метър вода.

Все още кашляйки, се запрепъвах към плажа, седнах в плитката крайбрежна вода и си събух плавниците. Когато водата се разплиска и леко се докосна до дългата пет сантиметра порезна рана под коляното ми, за пръв път разбрах от личен опит какво всъщност означава да натрият сол в раната ти. Все едно някой търкаше кожата ми с гъба, направена от късчета стъкло.

Докато се сушах, внимавайки да не изцапам кърпата с кръв, забелязах колко схванат е гърбът ми и колко ме сърби. Не го виждах, но разбрах, че съм получила неприятно слънчево изгаряне. Колко ли часове бях прекарала там, носейки се с лице надолу, докато гърбът ми се е пържил на слънцето? По време на остатъка от почивката нямаше да съм в състояние отново да сложа горнището на банския си. През останалата част от седмицата щях да нося само тениски.

Въпреки неудобството обаче, не помнех кога за последен път съм се чувствала толкова добре или по-истински отпочинала. Събрах си нещата и бавно тръгнах обратно към хотела.

 

 

Монк тъкмо извеждаше през входната врата три камериерки, когато влязох през задния вътрешен двор.

— Ще се видим утре. Ако имате някакви въпроси преди това, не се колебайте да ме потърсите — каза Монк и им помаха, докато те си тръгваха с количките прахосмукачките, кофите и парцалите си. — Алоха.

Когато се обърна, очаквах да отклони поглед от стряскащата ми голота. Вместо това обаче той забързано се приближи към мен, гледайки към левия ми крак.

— Какво ти се е случило?

— Гмурках се с шнорхел и си одрасках крака на една скала. Не е голяма работа.

— Не, ако ти харесват неща от рода на инфекция, гангрена и ампутация.

— Не е толкова сериозно, господин Монк.

— Искам да седнеш и да вдигнеш крака си на един стол.

Той ме хвана за рамото и ме отведе до кухненската маса. Докато сядах, забеляза гърба ми. Ако се съди по реакцията му, бихте си помислили, че плътта е била смъкната и че гледа към оголения ми гръбнак.

— Малко поизгорях от слънцето — казах. — Случва се на всички тук.

— Ами направо да се беше поляла с бензин и да си беше драснала клечката! — Той измъкна един стол и аз повдигнах наранения си крак върху него. — Не мърдай.

Монк забърза към стаята си и се върна миг по-късно с малка спортна чанта, която сложи върху масата. Примъкна един стол до мен, извади от чантата чифт хирургически ръкавици и си ги сложи.

— Какво ли има в чантата? — попитах.

— Никога преди не си виждала комплект принадлежности за бръснене?

Извади йод, антисептичен крем, памучни тампони, марли, пинсети, ножици, бинт и медицински материали, достатъчни за оборудване на малка болница.

— Донесли сте всичко това само заради бръсненето?

— Може да се порежа — каза Монк.

— Или да ви прострелят в гърдите и да се наложи сам да вадите куршума.

Той напои един тампон с йод, вдигна го с пинсетите и след това внимателно намаза раната ми. От йода отново усетих смъдене, но не толкова неприятно, както от солената вода.

— Съжалявам — каза Монк, като вдигна поглед към мен. — Но това трябва да се направи.

— Всичко е наред.

Монк държеше крака ми с едната си ръка и обработваше порезната ми рана с другата. Докато превързваше раната, го наблюдавах. Бях дълбоко трогната от този простичък жест, от нежността му. Изчезнала беше всякаква неловкост, породена у него от голотата ми. Загрижеността му за мен беше пропъдила собствените му тревоги. Е, във всеки случай повечето от тях. Все още не ме докосваше без ръкавици.

— Какво правихте, докато аз се гмурках? — попитах го.

— Показвах на камериерките как да почистват с прахосмукачка, да мият пода с парцал и да бършат праха — каза Монк. — Много се забавлявахме.

— Занимавали сте се все с това, откакто излязох?

— На почивка съм, затова си позволявам да се поотпусна и да подивея малко.

Той свърши с превързването на порязания ми крак и с помощта на пинсетите сложи всички използвани тампони в херметична найлонова торбичка, която запечата и сложи в друга торбичка.

— Обърни се — каза.

— Защо?

— За да мога да намажа гърба ти с малко крем — каза Монк.

— Ще направите това?

Той отиде в кухнята, взе няколко хартиени кърпи и ги уви около облечената си в ръкавица дясна ръка, докато придоби такъв вид, сякаш си беше сложил ръкохватка за отваряне на гореща фурна.

— Ако косата ми се беше подпалила, ти щеше ли да изгасиш пламъците? Щеше ли да ми хвърлиш спасителен пояс, ако се давех?

— Разбира се.

— Същото е. — Монк се върна, изстиска лосион от една тубичка върху раменете ми и започна да го втрива с книжната кърпа.

Все едно използваше горелка. Изписках от болка и рязко се отдръпнах от него.

— Какво има? — попита той.

— Със същия успех можете да използвате и шкурка. Кожата ми е много чувствителна, особено когато е изгоряла. Ако смятате да правите това за мен, ще използвате ръцете си.

— Искаш да кажеш, че искаш да докосна тялото ти?

— Можете да останете с ръкавици, ако така ще се чувствате по-удобно.

Монк отиде в кухнята и донесе торба за боклук. Размота книжните кърпи, натъпка ги в торбата за боклук, завърза я, и отново седна. Изстиска върху раменете ми още малко лосион, пое си дълбоко дъх и започна да го втрива в кожата ми, масажирайки я.

На стъкления плот на масичката видях отражението му и отвратената намръщена гримаса на лицето му. Онова, което му се струваше отблъскващо, не беше фактът, че ме докосва (поне се надявах, че не е това). Ръкавиците не му пречеха да усеща мазната консистенция на крема между пръстите си. Не му харесваше. Но се справяше добре. Кремът охлади кожата ми и моментално облекчи смъденето. А усещането от лекия му, внимателен масаж също не беше лошо.

— Хубаво е — казах.

— Съжалявам — каза Монк. — Ще спра.

— Не, не, продължавайте. Мислех, че идеята е да ме накарате да се почувствам по-добре.

— Аз осигурявам медицински грижи.

— Правилно. Точно такова е усещането, за добри медицински грижи.

— Радвам се — каза Монк.

Той втри крема малко по-надълбоко в кожата ми.

— Планирам утре да разглеждам забележителности и да купувам сувенири, може би да видя Спаутинг Хорн и каньона Уаймеа или да отида в другата посока и да видя Ханалей — казах. — Тъй като приключихте с разследването, би било добре да дойдете с мен.

— Не съм приключил.

— Хванахте убийците на Хелън — казах.

— Но не съм хванал Суифт.

Обърнах се.

— За какво говорите?

Монк вдигна ръце пред себе си, сякаш бяха покрити с тор.

— Ще го разоблича като мошеник, какъвто наистина е.

— Моля ви, господин Монк, недейте.

Монк направи гримаса и свали едната си покрита с лосион ръкавица с другата си облечена в ръкавица ръка.

— Той е измамник. Възползва се от загубата и мъката, за да извлича от тях лична облага.

— Може би. Но той ми помогна. Би могъл да помогне и на вас.

— Не ми трябва помощ като неговата. — Монк сложи ръкавицата в торбичка и извади нова ръкавица от комплекта си с принадлежности за бръснене. — Той не разговаря с мъртвите. Измами те. Това прави той.

Обмислях дали да кажа на Монк за онова, което Суифт каза във връзка с Труди, или не, но реших, че това само ще засили решимостта на Монк да съсипе този човек. Така ми остана само един вариант.

— Моля ви за това като лична услуга към мен — казах. — Моля ви, просто го оставете на мира.

Монк ми отправи продължителен поглед:

— Ще го направя заради теб, не заради него.

Целунах го по челото.

— Благодаря ви, господин Монк.

— А сега ти ще ми направиш ли една услуга?

— Разбира се.

— Би ли сложила тази ръкавица на ръката ми? — помоли Монк.

Взех новата ръкавица от него и я издърпах върху лявата му ръка, с която той след това смъкна мръсната ръкавица от дясната си ръка. Изхвърли изпоцапаната с лосион ръкавица в друга торбичка, после махна от ръката си новата ръкавица и сложи и нея в торбичка. Беше странно завладяващо да се наблюдава този процес. Можех аз да му сваля ръкавиците, но, да си кажа честно, не ми дойде наум, а и той не ме помоли.

— Наистина ли минавате през всичко това, когато се бръснете?

— Разбира се, че да — отвърна Монк. — Аз и всеки мъж в Америка.