Майкъл Блейк
Танцуващия с вълци (24)

1.

На първия съвет, свикан от Десетте мечки, не стигнаха до решение, но в деня след завръщането на Дънбар се проведе друг и този път се съгласиха на солиден компромис.

Нямаше да тръгнат веднага, както искаха, младите воини, а след седмица, защото трябваше да се направят необходимите приготовления за похода срещу пеоните. Освен това решиха да включат и опитни воини.

Щеше да ги води Вятър в косите, а и Ритащата птица щеше да е с тях, за да им предава напътствията на Великия дух по съвсем практически въпроси — кое място е подходящо за лагер, кога е най-добре да нападнат, а също така и да тълкува някои непредвидени предзнаменования, които със сигурност щяха да се появят. Групата щеше да е малка, от двайсетина воини и по-скоро щяха да търсят плячка, отколкото отмъщение.

Имаше голям интерес към групичката, защото няколко млади воини за първи път щяха да тръгват на поход като пълноправни воини, а присъствието и на такива видни команчи като техните водачи предизвика достатъчно вълнение, та да обърка иначе спокойния ритъм на живота в лагера на Десетте мечки.

Ежедневието на Дънбар, и без това променено след онази странна нощ в древния каньон, също се обърка. Покрай всичко, което ставаше, срещите в беседката час по час се прекъсваха и след два дни ги преустановиха. Отвсякъде обсаждаха Ритащата птица с въпроси и той с радост отдаде цялото си внимание на приготовленията за похода. Вдигналата юмрук се радваше на настъпилата пауза, Танцуващия с вълци също. На него му беше ясно, че и коства доста усилия да бъде сдържана и ако не за друго, то поне за това се зарадва, когато престанаха да се срещат.

Подготовката го интересуваше и винаги придружаваше Ритащата птица, когато беше възможно. Изглежда шаманът беше във връзка с цялото село и Танцуващия с вълци с удоволствие участваше, макар и само като наблюдател. Той разбираше далеч не всичко от разговорите, но поне схващаше за какво става дума и вече така добре се оправяше с жестове, че в последните няколко дни преди похода, вече рядко викаха Вдигналата юмрук.

За предишния лейтенант Дънбар това беше първокласна школа. Той присъства на много съвети, на които с изключително внимание и такт се разпределяха задълженията на всеки член от бойната групичка. Като се опитваше да разчете между редовете онова, което виждаше, той разбра, че измежду многото забележителни качества на Ритащата птица най-ценното бе способността му да накара всеки един да се чувства почти незаменим в предстоящата експедиция. Танцуващия с вълци започна да прекарва доста време и с Вятър в косите. Тъй като Вятър в косите многократно се беше сражавал с пеоните, неговите разкази за срещите с тях бяха изключително ценни. Всъщност бяха жизненоважни за подготовката на по-младите от групата. В колибата на Вятър в косите, а и около нея се провеждаха неофициални уроци по бойно изкуство и след няколко дни Танцуващия с вълци се запали.

Отначало интересът му беше съвсем обикновен, не повече от безцелни разсъждения за това какво ще представлява походът. Постепенно обаче го завладя силно желание да излезе срещу враговете на команчите. Изчакваше търпеливо момента, когато ще може да помоли да тръгне с тях. Откриха се няколко възможности, но той не се възползва, защото не можеше да намери думи. Притесняваше се да не би някой да каже „не“.

Два дни преди планираното заминаване край селището се настани голямо стадо антилопи и група бойци, между които и Танцуващия с вълци, излязоха на лов.

И тук, както и при бизоните, използваха същия способ на обкръжаване и успяха да убият много животни, към шейсетина.

Винаги имаше нужда от прясно месо, но по-значимото в случая беше, че появата и успешният лов на антилопите бяха изтълкувани като добър знак, че малкият поход срещу пеоните ще бъде успешен. Мъжете, които тръгваха, щяха да са по-спокойни като знаят, че семействата им са добре запасени с храна, дори и да ги няма няколко седмици.

Същата вечер устроиха благодарствен обреден танц и всички бяха много въодушевени. Всички с изключение на Танцуващия с вълци. Колкото повече напредваше нощта, толкова по-мрачно гледаше отстрани. Представяше си само, че са го изоставили, а сега тази мисъл му бе непоносима.

Приближи се до Вдигналата юмрук и когато танцът свърши, застана до нея.

— Искам да говоря с Ритащата птица — заяви той.

Нещо се е случило, каза си тя. Надзърна в очите му да долови нещичко, но не успя.

— Кога?

— Сега.

2.

Неизвестно защо той не можеше да се успокои. Беше необяснимо нервен и напрегнат и щом влязоха в колибата, и Ритащата птица, и Вдигналата юмрук го забелязаха.

Безпокойството все още му личеше и когато се настаниха. Шаманът посъкрати обичайните формалности и бързо стигна до въпроса.

— Кажи какво има? — запита той чрез Вдигналата юмрук.

— Искам да отида.

— Къде да отидеш? — запита тя.

Танцуващия с вълци се размърда притеснено и най-сетне събра кураж.

— Срещу пеоните.

Вдигналата юмрук преведе това на Ритащата птица. Освен, че леко разшири очи, шаманът изобщо не показа, че е объркан.

— Защо искаш да воюваш с пеоните? — зададе той логичния си въпрос. — Те нищо не са ти направили.

Танцуващия с вълци се замисли за миг.

— Те са врагове на команчите.

Отговорът не се хареса на Ритащата птица. В тази молба имаше нещо пресилено. Танцуващия с вълци бързаше.

— Само воини от племето на команчите могат да отидат на този поход — отговори му категорично той.

— Воювал съм в армията на белите доста по-дълго, отколкото някои от младежите в групата са чиракували. Някои от тях воюват за първи път.

— Те са обучени според законите на команчите — отвърна му любезно шаманът. — А ти не си. Начинът на водене на война на белите не е като този на команчите.

Танцуващия с вълци малко се разколеба. Разбра, че губи. Гласът му заглъхна.

— Не мога да се науча да воювам като индианец, ако стоя в селото — каза примирено той.

Трудно му беше на Ритащата птица. По-добре да не бяха започвали този разговор.

Много държеше на Танцуващия с вълци. Той беше поел отговорност за белия войник и белият войник бе оправдал доверието. Дори нещо повече.

От друга страна, шаманът се бе изкачил до този висок и почетен пост благодарение на системно трупаната мъдрост. Сега вече знаеше много и разбираше света достатъчно добре, за да може да бъде от полза за народа си. Разкъсваше се между обичта към един човек и служенето на народа си. Съзнаваше, че спор няма. Цялата му мъдрост говореше, че ще е грешка да вземат Танцуващия с вълци. Докато се мъчеше да намери отговор на въпроса, той дочу, че Танцуващия с вълци казва нещо на Вдигналата юмрук.

— Моли те да говориш по този въпрос с Десетте мечки — каза тя.

Ритащата птица погледна своето протеже право в очите, пълни с надежда, и за миг се поколеба.

— Ще го направя — отвърна той.

Танцуващия с вълци спа лошо тази нощ. Проклинаше се, задето е толкова превъзбуден, че не може да заспи. Знаеше, че до утре няма да се вземе никакво решение, а утре бе твърде далеч. Цялата нощ задремваше по за десетина минути и се събуждаше. Малко преди зазоряване най-накрая се отказа и тръгна към реката да се изкъпе.

Мисълта, че трябва да стои в селото и да чака вест беше непоносима. Подскочи от радост, когато Вятър в косите го попита дали не иска да отидат да потърсят бизони. Отправиха се далече на изток и когато се върнаха в лагера, следобедът вече бе превалил наполовина. Позволи на Смеещия се да отведе Сиско при стадото и тръгна към колибата на Ритащата птица. Сърцето, му биеше лудо. Там нямаше никой.

Реши да чака, докато някой се появи, но зад стената долови женски гласове, примесени от разни шумове, които подсказваха, че правят нещо, но колкото повече ги слушаше, толкова по-непонятно му беше какво става. Не след дълго любопитството го накара да излезе. Точно зад дома на Ритащата птица, на няколко метра от беседката, той завари Вдигналата юмрук и жените на шамана да довършват една току-що издигната колиба. Правеха последните сплитове и той ги погледа известно време преди да попита:

— Къде е Ритащата птица?

— При Десетте мечки — отвърна му Вдигналата юмрук.

— Ще го почакам — каза Танцуващия с вълци и понечи да си тръгне.

— Ако искаш, можеш и тук да почакаш — предложи му тя, без да откъсва поглед от работата си. Спря се да избърше капчиците пот, които се стичаха по слепоочията и, и го погледна. — Правим я за теб.

4.

Разговорът с Десетте мечки не продължи дълго, поне съществената част от него.

Той беше в добро настроение. Болните му кости се наслаждаваха на топлото време и макар да не взимаше участие, перспективите за успешна акция срещу омразните пеони го радваха. Внучетата му бяха станали като топчици след летния лов, а трите му жени бяха особено радостни напоследък.

Ритащата птица едва ли би могъл да избере по-подходящ момент да говори с него по някой деликатен въпрос. Докато шаманът му разказваше за молбата на Танцуващия с вълци, той го слушаше невъзмутимо. Преди да му отговори, напълни лулата си.

— Каза ми какво на него му лежи на сърцето — пошегува се старият човек. — Ами на теб? И предложи лулата си на Ритащата птица.

— Сърцето ми ми казва, че е твърде нетърпелив. Иска прекалено много, прекалено скоро. Той е воин, но не е индианец. И известно време няма да бъде индианец.

Десетте мечки се усмихна.

— Винаги говориш добре, Ритаща птица. А и добре виждаш нещата. Старият човек запали лулата си и му я подаде. — А сега ми кажи по какъв въпрос искаш моя съвет?

5.

Отначало това бе страхотен удар. Единственото, с което можеше да го сравни, бе понижаването в чин. Но бе далеч по-огорчен. Никога не се бе чувствал толкова огорчен. И все пак беше изненадан колко бързо премина мъката. Почти веднага, след като Ритащата птица и Вдигналата юмрук си тръгнаха.

Легна на новото си легло в новия си дом и се зачуди на тази промяна. Казаха му само преди няколко минути, но сега изобщо не се чувстваше така съкрушен. Просто едно леко разочарование.

Навярно има нещо общо с пребиваването ми тук, при тези хора, помисли си той. Има нещо общо с това, че всичко тук е неподправено.

Ритащата птица направи всичко изключително прецизно. Той дойде, следван от двете жени, които носеха завивки — Вдигналата юмрук и една от съпругите му. След като подредиха новото легло, жена му си тръгна и тримата — Ритащата птица, Вдигналата юмрук и Танцуващия с вълци, останаха насред колибата с лице един към друг. Ритащата птица изобщо не спомена за планираното нападение, нито за това, че решението не е в негова полза. Той просто заговори.

— Добре ще е да продължите разговорите с Вдигналата юмрук, докато ме няма. Нека това става в моята колиба, пред очите на семейството ми. Бих искал да те опознаят, докато ме няма, ти тях също. Ще се чувствам по спокоен, ако знам, че ти се грижиш за тях през това време. Ела при моя огън и ако си гладен, нахрани се.

След като отправи поканата, шаманът се обърна рязко и си тръгна, а Вдигналата юмрук го последва.

Докато ги гледаше как си отиват, Танцуващия с вълци с изненада установи, че подтиснатостта му е изчезнала. На нейно място се бе появило въодушевление. Изобщо не се чувстваше незначителен. Напротив.

Семейството на Ритащата птица щеше да е под неговите грижи и той веднага се запали по идеята да им бъде полезен в тази роля. Пак щеше да е с Вдигналата юмрук и това също го ободри.

Воините щяха да отсъстват известно време, като по този начин той щеше да има възможност да усвои доста от езика на команчите. Щеше да научи и не само езика. Ако работи упорито, докато се върнат неговите наставници, вече ще е на съвсем друго ниво. Идеята беше добра.

Из селото се чуха барабани. Започваше голям танц за изпращането на воините и той искаше да отиде. Танците страшно му харесваха. Танцуващия с вълци се изтърколи от леглото и огледа колибата си. Беше празна, но не след дълго щеше да носи белезите на неговия живот и му беше особено приятно, че отново има нещо, което може да нарече свое.

Излезе от колибата и се спря в полумрака. Времето за вечеря бе прекарал в мечти, но димът от огньовете все още се усещаше осезателно във въздуха и ароматът му го успокои. Тогава му мина през ум нещо.

Ще бъда тук, каза си той, а това е нещо много-много хубаво. Тръгна по посока на барабаните.

На главната пътека се срещна с двама познати воини. Те със знаци го попитаха дали ще танцува тази вечер. Танцуващия с вълци толкова категорично кимна утвърдително, че двамата се разсмяха.