Престън Б. Никълс, Питър Муун
Проектът Монтоук (28)

(Експерименти във времето)

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Montauk Project (Experiments in Time), (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,6 (× 8 гласа)

Приложение Д
История на експеримента „Филаделфия“ и неговото съгласуване с проекта Монтоук

През 1912 г. един математик, на име Дейвид Хилбърт, разработил няколко различни метода на нова математика. Един от тях е известен като „Хилбъртовото Пространство“. Така той развил уравнения за множество реалности и множество пространства. Той се срещнал с д-р фон Нюман през 1926 г. и споделил с него тази информация. Фон Нюман взел много от системите, които научил от Хилбърт и работил с тях. Според Айнщайн, фон Нюман бил един от най-изумителните математици. Той притежавал необичайната способност да взема абстрактни теоретични концепции от математиката и да ги прилага към ситуации от физиката. Фон Нюман разработил всякакъв вид нови системи и математики.

Появил се и д-р Левинсън и разработил „Времевите уравнения на Левинсън“. Публикувал три книги, които сега са скрити и е почти невъзможно да бъдат намерени. Един мой колега изрови две от тях в института Принстън. Цялата тази работа послужила като фон за проекта за невидимост, който прилага теоретичните принципи към големи твърди обекти.

Сериозно изследване по въпроса за невидимостта започнало в началото на 30-те години, в университета в Чикаго. Д-р Джон Хътчинсън старши по това време бил декан и бил осведомен за работата на д-р Куртенхауер — тогава австрийски физик в университета. Впоследствие към тях се присъединил и Тесла. Заедно те изучавали природата на относителността и невидимостта.

През 1933 г. в Принстън бил формиран Институт за Напреднали Проучвания. Това включвало Алберт Айнщайн и Джон фон Нюман — брилянтен математик и учен. Скоро след това проекта за невидимост бил прехвърлен на Принстън.

През 1936 г. проектът бил разширен и Тесла бил назначен за директор на групата. С Тесла на борда, частична невидимост била постигната преди края на годината. Изследванията продължили до 1940 г., когато било направено пълно изпитание в бруклинската корабостроителница. Тестът бил малък и на борда нямало никого. Използваният кораб бил захранван от генератори от други кораби, свързани с кабели.

На този етап се включил и друг учен — Т. Таунсенд Браун. Известен бил със своята практическа способност да прилага теоретичната физика. Браун имал опит с гравитацията и магнитните мини, които реагират на магнитното поле на целта. Той разработил контрамерки относно мините, посредством техника известна като размагнитване. Това премествало мините на безопасно разстояние.

През 30-те години имало голямо изтичане на мозъци от Европа. Множество еврейски или нацистки учени били вкарани в САЩ. Голяма част от това вливане било отдавано на А. Дънкан Камерън старши. Макар че знаем, че е имал големи връзки, неговите точни отношения с разузнаването са все още е загадка.

До 1941 г. Тесла вече имал пълното доверие на управляващите (Рузвелт). Осигурили му кораб и го обвили целия в бобини. Прочутите трансформатори на Тесла също били използвани на кораба. Докато проекта се развивал изобретателят бил предпазлив, защото знаел, че ще има проблеми с персонала. Може би го е разбирал поради способността си напълно да визуализира своите изобретения в съзнанието си. При всички положения Тесла знаел, че менталното състояние и телата на екипажа щели да бъдат сериозно повлияни. Имал нужда от повече време, за да усъвършенства експеримента.

Фон Нюман яростно се възпротивил на това и двамата никога не се разбрали. Фон Нюман бил изключителен учен, но не държал на метафизиката. За Тесла тя била нещо обичайно и той бил създал успешни изобретения въз основа на своята уникална далновидност.

Част от онова, което направило неговите възгледи толкова противоречиви, било че по време на неговите експерименти в Колорадо Спрингс към 1900 г., той казал, че разум от друга планета се е свързал с него посредством постоянни сигнални съобщения при приближаването на Марс. Това станало и през 1926 г., когато в Уолдорф Астория и в нюйоркската му лаборатория били издигнати радиокули. Той твърдял че е получил информация, че при експеримента ще изгуби хора, ако нещата не се променят. Имал нужда от време, за да изобрети ново оборудване.

Молбите на Тесла за повече време не били взети под внимание. На правителството му предстояло да печели война и допълнителна отсрочка не му била отпусната. Тесла тайно саботирал операцията през март 1942 г. Или бил уволнен, или напуснал. Предполага се, че е умрял през 1943 г., но има и спорни доказателства, че е бил набързо отпратен в Англия. Допуска се, че на погребението му е използван приличащ на него скитник. Бил кремиран в деня след откриването на тялото му — нещо, което не съответствало на традициите на неговото православно семейство. Дали е умрял или не е спорно. От сейфа му са били извадени тайни документи, но този въпрос никога не е бил повдиган.

За директор на проекта бил определен фон Нюман. Той направил проучване и определил, че за експеримента ще са необходими два огромни генератора. Корпусът за Елдридж бил положен през юли, 1942 г. Били правени тестове на дока. След това, в края на 1942 г., фон Нюман решил, че експериментът може да се окаже фатален за хората — точно както Тесла бил предположил. По ирония на съдбата, той все още се разстройвал при споменаването на името на Тесла. Решил, че разковничето ще бъде в един трети генератор. Той разполагал с време да построи такъв, но никога не получил трети, който да се синхронизира с другите два. Той така и не сработил, защото скоростната кутия била несъвместима. Експериментът излязъл от контрол и в резултат един военноморски техник бил повален, изпаднал в кома за 4 месеца и напуснал проекта. Извадили третия генератор. Фон Нюман не бил удовлетворен, но неговите шефове нямали намерение да чакат повече.

На 20 юли 1943 г. решили че всичко е готово за тестовете. Дънкан Камерън младши и неговия брат Едуард били в контролната зала, за да пуснат всичко в действие. Корабът вече не бил закотвен и по радиото дошли заповеди да пускат. Настъпила 15 минутна невидимост. С хората незабавно възникнали проблеми. Станало им лошо, започнало да им се повдига. Имало и ментални заболявания и психологическа дезориентация. Имали нужда от повече време, но крайният срок бил 12 август 1943 г. Заповедите дошли от шефа на военноморските операции и той казал, че се интересува единствено от войната.

В опит да се избегнат индивидуалните увреждания, фон Нюман се опитал да модифицира оборудването така, че да се постигне само невидимост от радар, а не буквална такава.

Шест дни преди окончателния тест, над Елдридж се появили три НЛО-та.

Стартирали последното изпитание на 12 август 1943 г. Две от НЛО-тата напуснали зоната. Едното било засмукано в хиперпространството и се оказало в подземието на Монтоук.

Докладите от Дънкан показали, че той и брат му знаели, че при експеримента на 12 август нещата ще се объркат. В разстояние от три до шест минути всичко изглеждало добре. Изглеждало, че може би всичко ще работи без опустошителни ефекти. Виждали контура на кораба — той не бил изчезнал. Изведнъж обаче пробляснала синя светкавица и всичко пропаднало. Имало проблеми. Основните стойки за радиоантената и предавателя били счупени. Хората се заклещили в преградните стени. Други ходели насам-натам като полудели.

Дънкан и Едуард Камерън не преживели същата травма както техните колеги. Те били екранирани в стаята с генератора, която била обградена от стоманените прегради. Стоманата послужила като щит за радиочестотната енергия. Като видели, че нещата се разпадат, се опитали да спрат генератора и приемо-предавателните устройства, но не успели.

По същото „време“ протичал друг експеримент — 40 години по-късно, в Монтоук. Разследванията разкриха, че Земята, както и хората, има биоритъм. Пикът на тези биоритми е на всеки 20 години на датата 12 август. Това съвпадна с 1983 г. и осигури допълнителна функция за свързване на връзките през полето на Земята, за да може Елдридж да бъде вкаран в хиперпространството.

Братята Камерън не могли да изключат оборудването на Елдридж, защото то било свързано през времето с генератора в Монтоук. Те разбрали, че не е безопасно да останат на кораба и решили, че най-добрата алтернатива е да скочат през борда, с надеждата да избегнат електромагнитното поле на кораба.

Скочили и се оказали издърпани през времевия тунел озовавайки се на сухо в Монтоук през вечерта на 12 август 1983 г. Бързо ги открили и ги свалили долу в подземието.

Фон Нюман срещнал Дънкан и Едуард и отбелязал, че знае че идват. Сега той бил възрастен човек. Казал им, че има заключване в хиперпространството и че от 1943 г. чака да настъпи тази дата. Казал на пътешествениците във времето, че техниците в Монтоук не били в състояние да спрат нещата. Дънкан и Едуард трябвало да се върнат в 1943 г. и да изключат генератора. Фон Нюман даже им казал, че историческите записи показвали, че са го изключили. Но те все още не го били направили! Той им казал ако трябва да разрушат цялото оборудване.

Преди да се върнат в 1943 г. завинаги, Дънкан и Едуард провели някои мисии за групата в Монтоук. Направили няколко пътувания назад до 1943 г. При едно от тези пътувания Дънкан минал през времевия портал и влязъл във времевия тунел. Дънкан някак си влязъл в страничен тунел и бил уловен там. Страничните тунели бяха загадка и си остават такава. Макар че учените в Монтоук теоретически считали страничните тунели за несъществуващи, Дънкан бил предупреден да не влиза в тях, ако се появят. Едуард скоро се оказал в същия тунел като Дънкан.

Една група извънземни се разкрили. Очевидно страничният тунел бил изкуствена реалност, създадена от извънземните. Искали част от оборудването преди да пуснат своите пленници. Въпросното оборудване било много чувствителен инструмент, който зареждал кристален панел към това НЛО, което било в подземието на Монтоук. Извънземните нямали нищо против да си изоставят кораба там, но намерението им било задвижващото устройство да си остане загадка за хората.

Дънкан и Едуард се върнали в Монтоук и дали този панел на извънземните. Успели да се върнат на Елдридж и да изпълнят заповедите на фон Нюман. Разбили генераторите, предавателите и срязали всеки кабел, който намерили. Накрая корабът се върнал в първоначалната си точка в корабостроителницата на Филаделфия.

Преди порталът да се затвори, Дънкан се върнал в Монтоук през 1983 г. Брат му Едуард останал в 1943 г. Дънкан не е сигурен защо се е върнал. Предполагало се, че или е имал заповеди да се върне, или е бил програмиран да направи това.

За Дънкан приключението се оказало трагедия. Неговите времеви референции напълно се разтворили и той изгубил своята връзка с времевата линия. Когато времевите референции се изгубят, се случва едно от три възможни неща: стареенето се забавя, остава същото или се ускорява. В този случай то се ускорило. Дънкан започнал бързо да старее. Малко след това започнал да умира поради изключително напреднала възраст.

Не сме сигурни как е станало това, но вярваме че фон Нюман го е прехвърлил в друго време. Бил направен списък от специалисти, които да му помогнат. Не можели да оставят Дънкан от 1943 г. да умре. Той не само бил безценен за проекта, но бил и по сложен начин свързан с целия обсег на времето. Неговата смърт можела да създаде странни парадокси и това трябвало да бъде избегнато.

За нещастие, тялото на Дънкан умирало и нищо не можело да се направи, за да се спре това бързо стареене. Съществувала обаче друга алтернатива. Изследването вече било показало, че всяко човешко същество има своя уникална електромагнитна идентичност. Обикновено за това се говорело като за неговата „електромагнитна природа“ или го наричали просто „подпис“. Ако можел да бъде запазен този „подпис“ когато тялото на Дънкан спре да функционира, било теоретически възможно да бъде прехвърлен в ново тяло.

Учените в Монтоук вече били запознати с всички електромагнитни характеристики на Дънкан вследствие подробните изследвания, които били направени. С помощта на някакви средства, не знам как, неговата „душа“ или „подпис“ била прехвърлена в ново тяло.

Потърсили помощ от един от най-лоялните си и ефективни агенти — А. Дънкан Камерън старши, който се оказал бащата на Дънкан и Едуард Камерън.

Дънкан старши бил загадъчен характер. Бил женен пет пъти. Имал многобройни връзки и като че ли не работел. Прекарвал времето си в строене на платноходки и в пътувания до Европа. Някои хора се кълнели, че контрабандирал нацистки и/или германски учени в САЩ при своите дейности с платноходките.

Практически има само едно осезаемо доказателство, което го свързва с разузнавателните кръгове. Има го на снимката на завършилите сред персонала в академията на бреговата охрана. Официално той не е присъединяван към бреговата охрана по никакъв начин.

Посредством времевите техники в Монтоук, групата там се свързала с Дънкан старши през 1947 г. Информирали го какво е положението и му казали да си направи още един син. Сега той имал различна съпруга от майката на Дънкан младши. Дънкан старши ги послушал и се родило дете, но се оказало момиче. Заповедта обаче била да направи син. Накрая, през 1951 г., се родило момче. Това момче било наречено „Дънкан“ и това е същият Дънкан, когото аз познавам днес.

Техниките от Монтоук определено са забележителни, но не били достатъчно изтънчени, за да преместят Дънкан от 1983 г. направо в 1951 г. Може да са оказвали влияние и други фактори, но изглежда че учените трябвало да разчитат и да използват двадесетгодишните биоритми на Земята. Тъй като оригиналното тяло на Дънкан умирало, той бил прехвърлен в 1963 г. и бил „инсталиран“ в новото тяло, осигурено от Дънкан старши и неговата съпруга.

Дънкан младши няма никакви спомени отпреди 1963 г. Очевидно е и това, че който и да е заемал тялото между 1951 и 1963 г., е бил изкаран оттам насила.

Често съм чувал за отчети на таен проект, провеждан от ITT в Брентууд, Лонг Айлънд през 1963 г. Напълно е възможно прехвърлянето на Дънкан в ново тяло да е било ключова точка или една много важна част от този проект. Каквито и да са били обстоятелствата, този проект определено се е опитвал някак да използва биоритмите на Земята, които се случват веднъж на всеки 20 години.

Едуард Камерън се беше върнал в 1943 г. Дънкан беше в 1963 г.

След експеримента през август 1943 г., военноморските офицери не знаели какво да правят. След четиридневни дискусии не стигнали до никакви заключения. Решили да направят още един тест.

В края на октомври 1943 г., Елдридж дебаркирал за окончателния експеримент. На борда не допуснали никакъв персонал. Екипажът направил друг съд и контролирал оборудването на Елдридж от разстояние. Корабът станал невидим за 15 или 20 минути. Когато се качили на борда, част от оборудването липсвало. Два предавателя и един генератор ги нямало. Стаята за управление била изгорена и в пълна бъркотия, но генераторът за нулево време бил непокътнат. Той бил поставен в таен склад.

Флотът си измил ръцете от цялата операция и официално заличили Елдридж и служещите на него. Корабът вероятно е бил продаден на гръцкия флот, който по-късно разкрил съдържанието на регистрите и установил, че всичко преди януари 1944 г. е било заличено от тях.

Според отчета на Ал Биелек, Едуард Камерън продължил своята кариера във флота. Той имал възможно най-високия достъп до секретни материали и изследвал множество чувствителни области като например превозни средства и устройства функциониращи със „свободна енергия“. Говорел без заобикалки и се оплаквал от неправилни процедури.

Поради някаква причина му промили мозъка така, че да забрави експеримента „Филаделфия“ и всичко свързано със секретна технология.

Ал беше казал, че техниките за възрастова регресия са използвани за прехвърлянето на Едуард Камерън в ново тяло в семейство Биелек. Семейството на Биелек било избрано, тъй като в него имало само едно дете и бебето било умряло на първия си рожден ден. Заменили го с Едуард и мозъците на родителите му били съответно промити. Оттогава Едуард е познат като „Ал Биелек“.

Техниката за възрастова регресия е проследена назад до Тесла. Докато работел по оригиналния експеримент „Филаделфия“, той разработил средство, което да помогне на моряците в случай, че изгубят своите времеви точки. Целта на това устройство била да възстановят индивид с оглед на неговото нормално времево „заключване“, в случай че е бил дезориентиран в резултат от пътуването във времето. Правителството или някой е използвал това устройство на Тесла и го е разработил за времева регресия на тялото.

Тесла казвал, че ако времевите точки на даден индивид се преместят напред във времето, това може да отстрани възрастта. Ако времевите точки на някой бъдат изместени 20 години назад, тялото ще бъде отнесено към тях.

Сега Едуард Камерън станал Ал Биелек. Ал пораснал със своя собствена идентичност и образование и станал инженер. Накрая започнал да работи в Монтоук. Едва към средата на 80-те години на Ал започнали да му се появяват спомени от неговата по-ранна идентичност. И до днес той продължава упорито да разследва експеримента „Филаделфия“ и планира да напише друга книга. Той възнамерява да докаже дори на най-скептично настроените, че експеримента „Филаделфия“ наистина се е случил.