Престън Б. Никълс, Питър Муун
Проектът Монтоук (20) (Експерименти във времето)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Montauk Project (Experiments in Time), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,5 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
pechkov (2013 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
plqsak (2013 г.)
Редакция
Издателство «Паралелна Реалност»

Издание:

Престън Б. Никълс, Питър Муун. Проектът Монтоук. Експерименти във времето

Първо издание на български език

Превод: Емилия Манолова

Предпечат: Георги Ташков

ИК „Паралелна Реалност“, София, 2009 г.

ISBN: 978-954-92354-1-8

История

  1. — Добавяне

Шестнадесета глава
Природата на времето

Настоящата книга ще повдигне множество въпроси, особено тези за природата на самото време. Въз основа на моя опит от разговорите с групи, ще се опитам да изясня някои неща, които често объркват хората.

Преди всичко, миналото и бъдещето могат да се променят.

От помощ ще бъде да прецените идеята за шахматната дъска. В шахмата може да има 30 хода в една игра. Всеки от тях създава различна конфигурация на шахматната дъска. Ако някой се върне „назад във времето“ и промени хода, който е бил направен, това следователно ще промени и всички останали конфигурации на дъската, които са следствие от тази промяна.

Времето може да се смята за хипнотичен импулс, с който всички ние се съгласяваме на подсъзнателно ниво, или на който всички се подчиняваме. Когато някой може да предизвика промяна във времето, той манипулира и нашите подсъзнателни съображения и опитности. Поради това, ако времето се промени, човек няма непременно да си даде сметка за това.

Този сценарий предполага, че ние сме просто фигурки от една огромна шахматна дъска. До известна степен това е вярно. Например пенсионираните генерали често се оплакват от това, че са били пионки на международните банкери. Това е пресилено твърдение, но може би наистина нямаше да има война, ако генералите имаха реална представа за истинските машинации зад международната политика.

Съществува и примера с омировата „Илиада“, в която се разказва историята на Троянската война. Според тази легенда, боговете буквално са манипулирали хората на Земята като фигурки на шахматна дъска. Историята е пълна с интрига между смъртните и боговете. Сценариите стават толкова сложни и дълбоки, че понякога изглежда сякаш Омир се опитва да ни даде микрокосмически поглед за цялата вселена.

Какъвто и да е случаят, всички ние сме играчи в играта, известна като „време“. Очевидният начин да се защитят нечии интереси, е разбира се да се съберат познания за самото време. Дали някой иска да направи това посредством медитация или астрофизика си е вече изцяло личен въпрос.

В Монтоук учените също така гледаха и бъдещето. Наблюдателите с които разполагаха им бяха дали възможността да видят различни бъдеща. Щом избираха определен сценарий и го активираха чрез пътуването на някой или нещо към него, това бъдеще се фиксираше. Тази точка се заключваше към времето, от където се правеше връзката. То създаваше примка, която беше фиксирана.

Например да речем, че гледаш множество бъдещета, при които различни хора стават президент. Да предположим че поради някаква причина, като президент от учените е било избрано бъдещето със „Сам Джоунс“. Свързването на лице или предмет от настоящето би заключило сценария с президента Сам Джоунс независимо от всичко. Но нищо от това не означава, че сценарият с фиксирана точка не може по-нататък да бъде променян от учените посредством допълнителни манипулации.

В момента на писането на тази книга, ние сме във времева примка. Тя се простира оттам, откъдето изследователите в Монтоук проникнаха в миналото и стига дотам, където те проникнаха в бъдещето. Тя е фиксирана и изглежда непроменима. Но това не означава, че сме захвърлени като безнадеждни роби на манипулаторите на времето. Подсъзнанието има свои автоматични или хипнотични нива, но съдържа и семената на свободата — мечтите. Ако някой може да мечтае за нещо, то може да бъде материализирано.

Лесно е да разсъждаваш философски за всичко това и да се изгубиш в този процес. Това, което искам да кажа с тази книга е, че е имало манипулиране на времето. При това са използвани хора и са предизвиквани огромни нещастия. Това лесно може да бъде отдадено на действието на тъмни сили.

Един основен въпрос все още стои на дневен ред — кой в действителност стоеше зад проекта Монтоук? Има безброй интриги и сценарии, които човек може да си представи. Религиозните дейци могат да намесят Бог или Дявола. Привържениците на НЛО могат да говорят за извънземните, които се борят за нашата слънчева система. Привържениците на лявото крило ще говорят за ЦРУ и тайното правителство.

Вярвам, че всички могат да хвърлят светлина върху онова, което действително се случи в Монтоук. Освен това се надявам, че тази книга ще накара повече хора да се раздвижат. Така можем да имаме повече отговори и по-малко загадки.

montouk_planetarna_tochka_na_presichane.jpgПланетарна точка на пресичане

Кръг за обръщане на движението във въздушната база. Отляво е залата за войниците, а отдясно — общата спалня. В кръга за обръщане на движението се намира пресечната точка на планетарната решетка. Обикновено под решетка се разбира мрежа от равномерно отстоящи една от друга хоризонтални и вертикални линии. В езотеричните четива под „решетка“ се разбира интелигентен геометричен шаблон. Теоретически, Земята и нейните енергии са организирани в такава система. Ако се проникне по подходящ начин в тях, тези решетки могат просто да доставят безплатна енергия за света. През Първата световна война в повечето военни бази има такава точка на пресичане, която обикновено се означава с кръг около нея.