Престън Б. Никълс, Питър Муун
Проектът Монтоук (22) (Експерименти във времето)

Осемнадесета глава
Монтоук днес

Ако днес отидете до нос Монтоук и паркирате на щатския паркинг близо до фара, можете да видите огромния радарен рефлектор, който е върху сградата на предавателя.

За онези, които са или много смели или много глупави, могат да бъдат последвани черните пътища, които водят до базата. Повечето от входовете бяха разрушени, така че влизането в нея е лесно. Вероятно това беше направено от местните младежи, които понякога се напиват или си правят бирени партита в базата. Но разхождането из нея е забранено от нюйоркските паркови надзиратели, които периодично обхождат зоната^[1]. Покрай главните пътища, които водят до базата има и заети сгради.

Трябва да се отбележи, че не давам тази информация, за да накарам хората да се втурнат към базата. Казвам това, защото след като прочетат книгата, те биват обхванати от любопитство и затова се чувствам длъжен да ги предупредя. Не съм абсолютно сигурен за правната страна на въпроса, но движението в базата вероятно е незаконно. Човек отива там на свой собствен риск.

Трябва да се вземат под внимание и други опасности.

Двама участвали в проекта Монтоук, които познавам, посетиха зоната в края на 80-те години и казаха, че били отвлечени и не помнят какво е станало с тях.

През август 91-ва година, друг човек докладва, че от върха на сградата с предавателя могат да се видят видеокамери. Това е нещо ново и странно, като се има предвид, че мястото е опразнено и изоставено.

Има и сведения, че подземните зони на базата биват отваряни отново. Това са догадки, но трябва да послужат като предупреждение към всеки, който си прави планове да отиде в Монтоук.