Джак Дю Брул
Проклятието на Пандора (12)

Хамбург, Германия

По лицето на Клаус Рейдер се стичаше пот. Той отскочи назад, когато коравият юмрук мина само на единдва сантиметра от челюстта му. Рейдер се завъртя, вдигна крак и нанесе ритник, който опонентът му избегна с лекота. Рейдер вдигна другия си крак и удари с пета противника си в стомаха.

Мъжът се преви на две. Дишането му стана неравномерно и за миг Рейдер се уплаши, че го е наранил. Той спусна ръце и избърса длани в широкия панталон на униформата си по джудо. Другият видя моментната разсеяност, мълниеносно скочи и размаха ръце и крака. Рейдер бе принуден да отстъпи пред атаката и само благодарение на инстинкта блокираше ударите, защото бяха нанасяни с мълниеносна бързина. Той предугади следващия удар, склещи юмрука с кръстосани китки, изви тялото си така, че противникът му да изгуби равновесие, и заби коляно в него, повдигайки го във въздуха. Беше минал твърде близо до поражението, за да го е грижа за наранявания.

Рейдер нанесе перфектен удар и с лекота отхвърли стокилограмовия мъж, а после се претърколи, изправи се на колене, сграбчи опонента си и се приготви да впие зъби във врата му.

— Предавам се — изграчи Гюнтер Рат.

Очите на Рейдер се бяха изцъклили от жестокост. В съзнанието му нямаше нищо друго, освен мисъл за абсолютна победа. Той беше толкова близо до нанасянето на смъртоносен удар, че трябваше да положи усилия, за да се дръпне, и стовари длан върху килима с нестихваща агресивност.

Дивата ярост премина така внезапно, както го бе обзела. Той стана и протегна ръка на директора по специалните проекти. Красивото му лице се разтегли в победоносна усмивка.

— За миг помислих, че ме надви.

— За миг го направих — отговори Рат. Нараняванията в гърлото през годините работа като професионален инструктор по джудо бяха увредили жестоко гласа му.

Хрипливият глас, неколкократно чупеният нос и едрото телосложение му придаваха застрашителен вид на човек, когото другите трябва да отбягват. Хората го смятаха и за глуповат, но той притежаваше улично остроумие, което Клаус Рейдер бе разпознал още в началото на взаимоотношенията им.

Откри Рат в Източна Германия по време на особено трудна корпоративна сделка. През 1991 година Рейдер се опитваше да купи фабрика за индустриални бойлери, но един новосъздаден синдикат не беше съгласен с условията и излагаше на риск сделката. Забавянето ставаше причина покупната цена на Рейдер да се повишава спираловидно до точката, където покупката вече не беше рентабилна. Но той продължи да упорства. Рейдер не беше човек, който би позволил законността да обърка плановете му, затова се залови да търси нетрадиционен начин да реши проблемите.

Няколко дискретни обаждания го насочиха към Гюнтер Рат, бивш олимпийски медалист по джудо, който работеше като телохранител на бос от подземния свят. Когато се запознаха, Рейдер видя в Рат потенциал далеч извън границите на сплашването. Беззаконието и хаосът, последвали срива на комунизма, отвориха безпрецедентни възможности, ако човек имаше въображение и желание. Рейдер веднага разбра каква печалба може да се извлече от Източна Германия и осъзна, че Гюнтер Рат със сенчестите му връзки може да му помогне да си осигури средствата.

Рейдер го посъветва да се откаже от синдиката и му предложи постоянно място в компанията си. Рат не се бе замислял, че уменията му може да бъдат използвани в легитимния свят, затова веднага се възползва от възможността. Това беше шанс за ново начало и бягство от грешките по пътя от олимпийския подиум до улиците. Проблемът със синдиката приключи набързо след пожар в Дома на лидера, при който едва не загина цялото му семейство.

През годините, прекарани в Източния блок, Клаус Разчиташе Рат да бъде инструментът му за корпоративно изнудване. Когато Рейдер привлече вниманието на „Кол АГ“, двамата бяха смекчили тактиката си, тъй като само славата им беше достатъчна, за да сплашва. Райнхард Вюрмбах, юридическият съветник на „Кол“, изрази съмнения, че Рат е подходящ да работи в такава престижна фирма, но Рейдер заяви, че няма да се съгласи да стане президент на компанията, ако Рат не бъде назначен за директор по специалните проекти.

След няколко минути почивка двамата отново застанаха един срещу друг. Гюнтер бе започнал да учи Клаус на бойни изкуства още в началото на партньорството им, Ученикът се справяше отлично и бързо догонваше учителя си. През последните няколко години той всъщност стана по-добър от Рат и изпитваше огромно удоволствие да го доказва. Двамата се бяха упражнявали хиляди пъти, но спаринг срещите не им омръзваха, защото всеки от тях беше силно мотивиран. Това беше надпревара на умения, честолюбие и воля.

Преди да успеят да си разменят първите удари, телефонът иззвъня.

Рейдер се поклони на Рат и се обърна.

Залата се намираше в мазето на вилата на Рейдер, къща на сто години с размери на дворец в един от най-хубавите квартали на Хамбург. Беше я купил скоро след като постъпи на работа в „Кол“. Клаус ремонтира влажната, мухлясала изба и я превърна в модерна спортна зала с огледални стени и всевъзможни гимнастически уреди.

Телефонът беше на масичка до стълбището към първия етаж.

— Хер Рейдер, обажда се Ернст Нойхаус. — Шефът на помощния екип на „Геопроучвания“ явно беше притеснен.

— Какво има? — Рейдер погледна стенния часовник и видя, че наближава шест сутринта. Значи в Исландия беше пет, а в Гренландия — четири.

— Имаме проблем с комуникациите, сър. Иначе още снощи щяхме да ви информираме.

— Какво се е случило? — Стомахът на Рейдер се сви. Нойхаус се държеше раболепно и това не беше добър знак.

— Американците отвориха Кемп Декейд и откриха труп, замразен там от много години.

— Чий е трупът? — рязко попита Рейдер, опасявайки се от онова, което щеше да чуе. Новината мигновено би провалила старателно съставяните му планове.

— Изглежда е на пилот от американските военновъздушни сили.

— Слава Богу! — Рейдер въздъхна облекчено. Ако откритият труп беше на някой от другите, „Кол АГ“ щеше да бъде унищожена за броени часове. Гюнтер Рат видя паниката, изписана за миг на лицето на шефа му, и се приближи до него. Клаус махна с ръка, за да му покаже, че всичко е наред. — Той е оцелял при катастрофата на товарния самолет през 1953 година, нали?

— Да, те смятат, че е оцелял, като е останал в самолета и се е хранил с провизиите, предназначени за военновъздушната база в Туле. Някои допускат, че е изял и хората от екипажа си.

— Направиха ли подробен анализ на трупа? — Рейдер не вярваше, че някой може да е оцелял след инцидента в пещерата на Пандора и после да е живял десет години в изолация, но трябваше да бъде сигурен.

— Още не — отговори Нойхаус. — Не са изнесли тялото. Искат да се свържат с техните Военновъздушни сили, за да питат какво да правят.

— Не! — извика Рейдер. — Това не трябва да става. И бездруго на обекта има твърде много хора. Американските военновъздушни сили ще искат да изпратят екип от криминолози и войници, за да придружат трупа до родината му. Трябва да се попречи на групата на Топографското дружество да се свържат с външния свят. Използвай като оправдание проблемите с комуникациите.

— Това няма да е преувеличено, защото сателитните телефони в лагера са блокирани заради повишената слънчева активност. А радиопредавателят работи от време на време.

— Хубаво. Погрижи се да бъдат изолирани. Никой освен нашите хора не трябва да използва радиопредавателя. И искам трупът да се изследва.

— Може да е рисковано. Никой от нашите хора няма законно основание да го изследва.

— Кажи им да го направят тайно. — В гласа на Рейдер прозвуча раздразнение. Нойхаус трябваше да се досети за това елементарно решение. — Не желая да се извършва аутопсия, а само бърз преглед, който да потвърди, че мъжът е онзи, за когото го мислят американците.

Тъй като проектът беше свръхсекретен, хората на нивото на Нойхаус не знаеха кой друг е влизал в отдавна изоставената военна база. Рейдер не можеше да каже за какъв труп бе помислил в първия момент, без да изложи на риск операцията.

— Предай заповедите ми — добави той.

— Да, сър. — Нойхаус млъкна и сетне продължи. — Хер Рейдер, има и още нещо.

— Какво?

— Разкрихме самоличността на жената, с която Мърсър е разговарял в Рейкявик. Елизебет Розмундер.

— Коя е тя?

— Синът й е участвал в неуспешното издирване на С-97. Розмундер е на осемдесет и няколко години.

— Нареди ли да я наблюдават?

— Да, сър. Доколкото знаем, ежедневието й не се е променило след срещата. Не е имала посетители, нито е ходила да се среща с някого. Искате ли да подслушваме телефона й?

Клаус се замисли. Съмняваше се, че интересът й към Гренландия се простира отвъд самолетната катастрофа. Но защо Мърсър се интересуваше от нея? Ако не установеше връзка между разбилия се товарен самолет и „Пандора“, минният инженер щеше да се озове в задънена улица.

— Не, не е необходимо. Следете я отблизо няколко дни и ако не направи нищо подозрително, я оставете. Мисля, че тя не представлява заплаха. Това ми напомни нещо, Ернст. Последният участник в експедицията трябва да пристигне в базата довечера, нали?

— Аника Клайн ще пристигне утре сутринта — поправи го Нойхаус.

— Добре. След два дни ще изпратя Гюнтер Рат в Гренландия. Не знам колко голям ще бъде мащабът на търсенето, затова искам да започнем работа колкото е възможно по-скоро. Благодари на Вернер от мое име за отличната работа, която е свършил за изграждането на лагера. Надмина очакванията ни. Кажи му, че Рат ще поеме командването на операцията. Веднага щом Рат пристигне, ще намерим някакъв претекст да евакуираме от базата всички, които не са от „Геопроучвания“.

— Добре, хер Рейдер.

— Нойхаус е разбрал с кого се е срещнал Мърсър? — попита Гюнтер веднага щом Клаус остави телефонната слушалка.

— Някаква жена на име Елизебет Розмундер. Синът й участвал в издирването на изчезналия С-97.

— Като се има предвид какъв е залогът, разумно ли е да я оставим жива?

Рейдер не можа да повярва на ушите си.

— Господи, Гюнтер! Защо задаваш подобен въпрос, по дяволите? Операцията е планирана така, че никой да не пострада, а ти небрежно предлагаш да убием невинна жена. Какви ги говориш?

Рат не реагира на упрека.

— Клаус, операцията излиза извън границите на всичко, което сме правили досега, и е свързана по-скоро с моя предишен живот, отколкото с твоя сегашен. Трябва да вземем извънредни мерки, за да се защитим. Може и да си убедил управителния съвет на „Кол“, че премахването на доказателствата от пещерата на Пандора е само Делово решение, но ние с теб знаем, че това са глупости. Спестяването на компанията на куп пари не спести известна неморалност.

— Неморалността е нещо съвсем различно от хладнокръвно убийство — възрази Рейдер. — Колкото и пари да сме спестили на „Кол“, никога няма да одобря подобно Действие.

— Жената може да каже нещо още на някого и да се окаже заплаха за нас.

— На нищо ли не съм те научил, Гюнтер? По-рано тактиката ти беше да получаваш каквото искаш, но онези дни отминаха отдавна. Независимо какво мислиш, нашият план да изчистим пещерата Пандора е чисто делово решение. Няма да прибягваме до насилие. Не се налага.

Рейдер видя, че Рат все още не е убеден, но не добави нищо повече. Той го бе обучил в безпрекословна лоялност и се запита защо сега Гюнтер оспорва заповедите му.

— Мога да замина за Гренландия едва в началото на следващата седмица — каза Рат. — В неделя вечерта в Есен се провежда съвещание на изпълнителния съвет. Трябва да присъствам.

Ъгълчетата на устата на Рейдер се разтеглиха от раздразнение. Гюнтер Рат бе постигнал огромен успех, за да се отърси от криминалния си облик. Той се обличаше в костюми на „Савил Роу“, хранеше се в луксозни ресторанти и дори се бе отказал от проститутките и живееше с една жена. Но всичките усилия на Рейдер да го накара да се раздели с най-опасната си наклонност — интересът към нацистката партия — се бяха оказали неуспешни. Откакто се познаваха, Рат беше активен член на фашистката организация и неуморно работеше за каузата й. Неотдавна той бе издигнат за член на изпълнителния съвет, близо до върха на неонацисткото движение.

Вярата му във фашизма се коренеше в младостта му. Баща му беше сержант от Eisatzstab Reichsleiter Rosenberg, взводовете от професионални бандити, натоварени със задачата да ограбват евреите в Европа през войната. Беше изчислено, че тази малко известна организация е откраднала три милиарда и петстотин милиона долара само в Холандия, а общата стойност на заграбеното в цяла Европа беше от приблизително тринайсет милиарда по сегашния курс. Една пета от произведенията на световно признатите западни творци са минали през ръцете на нацистите по време на системните им грабежи.

Без да се разкайва, че е участвал в това, бащата на Гюнтер бе възпитал сина си да вярва, че извършеното от нацистите е било напълно в правата им. Още от ученик. Гюнтер се стремеше към възраждането на фашисткия кошмар, който някога бе властвал в Европа.

По странна приумица на съдбата Клаус Рейдер знаеше от вече изгорените корпоративни архиви, че златото, което „Кол АГ“ бе използвала за проекта Пандора, е дошло от подобен взвод за грабежи, който следвал напредващата в Съветския съюз германска армия.

— Тази седмица беше на съвещание — упрекна го Рейдер. — Какво толкова се е променило през последните няколко дни, че отново се събирате?

— Предишната среща беше на съвета по действието — високомерно отговори Рат.

Рейдер бавно поклати глава и очите му се изпълниха с присмех и снизхождение.

— Съвет по действието, изпълнителен съвет — звучите като важна групировка ляво ориентирани бунтовници. Не съм чувал за организация, която се събира толкова често и върши толкова малко.

Ако тези думи бяха произнесени от друг, Гюнтер Рат щеше да го пребие, но той уважаваше работодателя си твърде много. Освен това донякъде беше съгласен с него. Неонацистката партия прекарваше повече време в препирни, отколкото да разпространява посланието си. Но въпреки това трудно удържа езика зад зъбите си и овладя юмруците си.

— Да тормозиш турските имигранти и да разваляш демонстрациите на Зелената партия с главорезите си е добър вариант да се рекламирате в няколко заглавия във вестниците — продължи да се подиграва Рейдер, — но с тази скорост ще са ви нужни ххиляда години да построите вашия райх. За Бога, Гюнтер, откажи се. Фашизмът никога няма да се върне. Хората няма да дадат свободите си толкова лесно. Те се чувстват твърде удобно, за да се смаят от зрелища с пламенни оратори и развети знамена, освен това нацизмът е култ към личността, а не истинско политическо движение.

— Това беше грешка — предизвика го Рат. — Хитлер го превърна в култ към личността и когато вече не можеше да поддържа каузата, всичко рухна.

— Каузата рухна, защото американските бомбардировачи превърнаха градовете ни в развалини, които след това танковете на съюзниците прегазиха. — Тонът на Рейдер стана отстъпчив. — Не съм успял да те науча, че капитализмът е предпочетеният метод на управление за националсоциализма. Предполагам, че ще го преживея. Но докато осъществяваш мечтата си, ще живееш в моя свят и ще действаш по моите правила. И в момента си ми необходим в Гренландия. Ако пещерата Пандора бъде открита, преди да сме я изпразнили, ужасът от онова, което любимата ти партия е направила преди шейсет години, ще бъде излъчен по всички телевизионни канали в света. Там има толкова много трупове, че антинацисткото обществено мнение ще скочи до небето. Няма да можете да съберете достатъчно хора и за игра на покер.

Рейдер тръгна по стълбите до големия апартамент на третия етаж, но не пропусна да забележи, че Рат насочи гнева си към него. Докато стоеше под душа в мраморната баня, той се запита дали всъщност старият му приятел е подходящият човек за тази изключително важна мисия. Лоялността на Рат беше раздвоена между Рейдер и нацистката партия, но в случая целите им бяха едни и същи. Гюнтер обаче се държеше така, сякаш интересите и тактиката му принадлежаха на партията. Доказателството беше предложението му да убие Елизебет Розмундер. Корпоративният директор Рат никога не би предложил подобно нещо.

Рейдер излезе изпод душа и осъзна, че досега Гюнтер не бе поставял под съмнение нито една негова заповед. Рат разсъждаваше като нацистки главорез и Рейдер се разтревожи, че щом отиде в Гренландия, директорът по специалните проекти ще стане още по-предизвикателен. Той се надяваше, че когато операцията приключи, Рат отново ще се държи нормално. Но докато се заличи нацисткото минало на „Кол“, Рейдер трябваше да държи здраво юздите му, ако искаше да избегне кръвопролитие.